Седемте концепции – отново, и за втората част на книгата

31 март 2021. 24 юни 2023. Четиво за 3 минути.

Нека да направим преговор на споменатите в първата част на книгата, глави I-IX, седем (осем) основни идеи или концепции:

Такъв светоглед хваща само една тясна част от реалността и то не тази, където лежат основите на астрологията.

За разбирането на астрологията е необходима по-широка светогледна рамка, по-различна парадигма, която обхваща както физическата, видимата, така и свръхсетивната, невидима, духовна реалност.

Адекватният за времето и европейския човек такъв светоглед или рамка имаме в антропософията, съвременната духовна наука.“

Затова психологическата астрология е общо взето „разпъни локум“ и не влиза в дълбочина, а „техническата” астрология ползва на сляпо правила, които и да успее да разпознае като работещи, трудно може да обясни защо са работещи.“

Той не обуславя нито характер, нито събития, нито отношения/връзки.

Забравете за материалистичния подход: че планетите ни влияят и това е основата на астрологичната динамика.“

Нито пък рожденият хороскоп е единственото отражение.“

Чели ли сте някъде, чували ли сте някой астролог да ви говори, че работата с хороскопа е нашето наследство? Това, което оставяме, завещаваме? Да говори за астрологията като силно социално-ориентирана дисциплина?“

• 2: В хороскопа свобода няма. Той отразява само необходимост.
• 2: Хороскопът не е (не отразява) целия човек.
• 2 + 2: Човек има и съдба, и „свободна воля“.“

Венера не е „планета на любовта“ и в хороскопа любов няма. Същото като със свободата. Синастрията – по начина по който се разглежда традиционно – има малко общо с любовта. И повечето от ситуациите, в които се използва „любов“ всъщност са просто проекции и манифестации на рафиниран егоизъм.“

***

ЗА ЧАСТ ВТОРА

След първата „философска“ част на книгата – която все пак говори за индивидуално-ориентирания прочит на астрологията, и където поне донякъде може да се намери нещо, което касае един или друг читател лично и съответно да го заинтересува –, следва една втора част, която е посветена на мунданния прочит на астрологията. Тя вероятно ще доубие от скука оцелелите до тук, предполагаемо доста малък брой читатели, тъй като ще говори за неща, които вече не касаят никого толкова лично, а само... всички ни и бъдещето ни като човечество[172].

ДОПЪЛНЕНИЕ, 2021[173]

31 март 2021. Четиво за 6 минути.

Тази втора сборна[174] и като цяло последна публикация за книгата от 2021, от тази `преразказ с допълнения` серия публикации, ще бъде кратка.

Докато не смелим идеите от първите девет глави, трудно ще се разберем за тези последните пет. А и те за повечето хора ще са в пъти по-скучни: в първата част на книгата, макар и в сух „философски“ стил, все пак са комуникирани идеи, които касаят отделния човек. Докато втората част на книгата говори за астрологията като социална дисциплина, в мунданния пра-аспект, и тук повечето хора наистина започват да се прозяват.

Опитал съм се да вкарам някои интересни моменти, с изясняване на казуса с несъществуващата „Сатурнова дупка“, да поговоря за извънземни и прочие щуротии, които прелитат къде ли не из астрологичната и „духовна“ литература. Но като цяло материята си е тежка и не толкова интересна за мнозинството.

Т.е още по-малко интересна, сравнено с първата част, където читателят така или иначе бе неприятно изненадан, защото липсваха всякакви приказки за зодийки и обичайните розови захаросани понички и кроасани.

Та в тези пет глави говоря за (глава X) сегашното окаяно състояние на това, което обикновено се разбира като се каже „астрология“ – дистанцираме се, забравяме за момент – не че е възможно, но... – жълтата, вестникарска астрология на медийни и social media хастролози – и дали тя отговоря на изискванията на времето;

(XI) за несъществуващата „тринадесета зодия“, плюс подреждам нещата с някои базови астрологични понятия: Зодиак, съзвездия, знак, тропически и сидерален Зодиак, прецесия и т.н;

(XII) коментирам в едни десетина страници митовете за уж настъпилата вече Епоха на Водолея – от културната Епоха на Водолея ни дели хилядолетие и половина;

(XIII) говоря за настоящата Епоха на Рибите и за нейните задачи... и най-вече за основната и мисия, която е „съзнателната среща със злото“, както казва Рудолф Щайнер – и не само –, и показвам каква е връзката със символиката на Рибите... защото човек, идващ от средите на масовата астрология малко би се зачудил за връзката: Риби, пък зло... нали Юпитер и религия, философия, простори, хоризонти... нали Нептун, нали Божествена любов, и бла бла бла.

Всъщност тук въвеждам една периодизация, която е моя идея, за разглеждане на културната епоха от 2 160 години като разделена – къде условно, къде буквално – на 4 периода от по около 540 години, които са свързани с 4-те знака от подвижния кръст: Близнаци, Дева, Стрелец и Риби... и посочвам как цялата ни епоха се движи, ще се движи фазово, докато достигне своя връх и залез в 4-то хилядолетие, и прелее в следващата културна епоха, тази на Водолея. В момента, от около началото и средата на 20. век, ние сме в един преход от под-епохата на Близнаци към тази на Дева[175].

Този преход изисква не само промяна в социума и човека, но самата астрология, ако иска да отразява адекватно всичко това също е нужно да израсне от една деградирала до повърхностна папагалщина „Близнашка“ астрология към една много по-задълбочена и медитативна феноменалистична „Дева“ астрология. Затова говорих за Гьоте и гьотеанизма в шеста глава, и после за двата потока в науката в осма глава.

И накрая (XIV), в последната глава отново връщам читателя към основната ми теза, спомената в осма глава, за една истински християнска астрология, визията за която предавам накратко в края на книгата; и за разписването на която в предишната публикация[176] казах, че вече работя в отделно изложение, отделна книга, „Християнска астрология“.

Бележки

[164] Виж глава I, „Когато обувките ти са малки“. [обратно към текста]

[165] Виж глава II, „Липсващата основа“. [обратно към текста]

[166] Виж глава III, „Огледалце, огледалце, я кажи...“. [обратно към текста]

[167] Виж глава IV, „Часовникът, който никога не спира да тик-така“. [обратно към текста]

[168] Виж глава V, „Какво ще завещаем?“. [обратно към текста]

[169] Виж глава VI, „Време е да запретнем ръкави!“. [обратно към текста]

[170] Виж глава VII, „Свободата, Санчо, свободата“. [обратно към текста]

[171] Виж глава IX, „Любовта ще спаси света“. [обратно към текста]

[172] 28.06.2023. Пиша този коментар с усмивка, и все пак той е написан като повече от сериозен. За съжаление не съм видял друго през годините и добре съзнавам, че втората част наистина ще е още по-скучна. Въпреки това тя е част от книгата, това разделение на две части е условно, и тези пет глави са необходимост, за да има изложението от 2016-2017 една завършеност, като въведение към следващите книги. [обратно към текста]

[173] Това е още едно допълнение от март 2021. Касае цялата втора част на книгата, последните пет глави, от Х до XIV глава вкл., и затова го изнасям в отделна уводна страница [обратно към текста]

[174] Първата беше допълнението от 2021 след глава IX, „Любовта ще спаси света“; тя беше за трите глави: VII-ма, VIII-ма и IX-та. [обратно към текста]

[175] Без да сечем годината, приблизително 540 години след началото на културната Епоха на Рибите през 1413 година, дава 1953. Още 540 > 2493, за Дева. 2493 до към 3033, Стрелец. И още около 540 години до 3573 за Риби. По-удачно би било да говорим за тези векове – 20. / 25. / 31. / 36. век – като фокални точки, ключови периоди в рамките на настоящата културна епоха. [обратно към текста]

[176] Допълнение от 2021 след глава IX, „Любовта ще спаси света“. Виж „А сега накъде?“ в края на книгата. [обратно към текста]