XIII. Срещата със злото

Епохата на Рибите и задачите на нашето време

За колективното пресичане на Прага от средата на 19. век насам и за последствията за целия свят от неразпознаването на този факт: астрологичен прочит. Фокусът би трябвало да е върху настоящата епоха и изобщо върху задачите на настоящето. Разгъването на текущата Епоха на Рибите – през Близнаци (приключила в средата на 20. век под-епоха) => през Дева => след няколко века през Стрелец => и накрая през Риби – с кулминация на целия процес около 36. век. Какво означава това за астрологията сега и за в бъдеще.

15 ноември 2017. Четиво за X минути.

Епохата на Рибите. 1413 – 3573.

Настояща реалност. В контекст астрологична епоха историята започва още в началото на нашата ера, през 3. век, около 214 година, ако трябва да сме по-точни. Тече подготовка. 1 199 години по-късно, в хода на астрологичната Епоха на Рибите започва да тече заедно с нея и културната Епоха на Рибите. Ние живеем в това време от 1413 година и ще бъдем в тази част от нашето развитие и еволюция като човечество до 36. век или 3573 година, когато ще започне културната Епоха на Водолея. Като пък нейният подготвителен етап като астрологична Епоха на Водолея ще започне през 24. век, около 2374 година.

ГОЛЕМИ И ПО-МАЛКИ ЕПОХИ

В нашата епоха, като във всяка друга, имаме ехото или призрака на предходната епоха; имаме отразени предишни епохи; имаме подготовка за следващата по един адекватен начин; и имаме винаги и опитите да се подмени настоящето с едно подранило бъдеще.

Т.е цялото като процес е едно монолитно цяло, където обаче има отделни потоци, преплитащи се, взаимодействащи си, затрудняващи разграничаването и изобщо като цяло темата е обемна, сложна и трябва да имате предвид, че описаното тук е един много едър щрих, при това предаден опростено, с минимум астрологична, антропософска и друга терминология.

В настоящето имаме призрака на Древен Рим и на Древна Гърция, на предходната епоха. Както споменах в предишната глава луциферичният поток – който също е плетеница от потоци, поточета и още по-малки ручейчета – винаги се опитва да съхрани миналото непроменено и да го запази в един по-късен момент, дори и мястото му всъщност да не е там и това да е анахронизъм.

Имаме отразени и предишни епохи – едно отражение, едно своего рода повторение дори и на третата епоха, още по-по-предишната, тази на Древен Египет –, подготовката на следващата и опита за подмяна на настоящата.

Нашата епоха, например, Епохата на Рибите, е петата по ред от началото на т.нар. Голяма Пета Eпоха, Следатлантската. След като приключва Атлантската Епоха, Четвъртата Голяма, задаваща средата на Земния Еон, започва следващата Голяма Епоха, състояща се от 7 по-малки епохи. Това са 7 по 2 160 години или 15 120 години общо. Във времето това е от около 7227 година пр.н.е, което е началото на т.нар. древно-индийска епоха, първата следатлантска епоха. Следва древно-персийската, втората. След това следва древно-египетската епоха, третата, като цивилизационният фокус тогава е в древен Египет, Асирия, Вавилон. Около 747 година пр.н.е започва древно-гръцката епоха, четвъртата, която приключва 2 160 години по-късно, в 1413, когато започва нашата епоха, петата, англо-саксонската и германската. Тя ще бъде наследена от славянската, шестата по ред следатлантска епоха, около 3573 година, и по-късно от калифорнийската, около 5733. Около 7893 година, тази Голяма Епоха приключва с пореден глобален катаклизъм, от който по-късно ще се роди следващата Голяма Епоха, Шестата[232].

Припомням само, че прецесията на точката на пролетното равноденствие в хода на тези седем епохи се движи ретроградно: от Рак, през Близнаци, Телец, Овен, днес в Риби, към Водолей и Козирог.

Този предстоящ катаклизъм е познат в антропософията като „Войната на всеки против всички“. Той е необходим за едно финално, огромно изравняване на Кармата и отделните кармични сметка. Защото по време на Шестата Голяма Епоха условията на Земята ще са много различни от сегашните – както е било и при предишните Големи Епохи – и едно от нещата, които ще се случат е, че ще приключим с цикъла на преражданията. Всяка Голяма Епоха от общо седем такива, включени в един голям цикъл вътре в Земния Еон приключва с един такъв глобален катаклизъм и масивна промяна на условията. Така е било в края на Атлантида, която е потопена, така е било в края на Лемурия, която е изгорена... това са естествени цикли на развитие на Земята и човечеството.

Петата Голяма Епоха като цяло има своето начало, тя е подготвена по време на петата по-малка епоха от Четвъртата Голяма Епоха, Атлантската. Съответно Шестата Голяма Епоха ще бъде като отражение и ще бъде подготвена по време на шестата малка епоха от Петата Голяма. Т.е следващата културна епоха, тази на Водолея или славянската епоха, е критично важна за бъдещето, и точно заради това самата тема за Епохата на Водолея е толкова важна! Съответно нашата я подготвя и предхожда, което автоматично я прави не по-малко важна.

Срещу това адекватно подготвено и изчакващо своето време – хилядолетие и половина, не забравяйте – бъдеще стои съответно един изкушаващ, изкривяващ нормалното развитие ариманичен импулс или културен поток, който всячески се опитва да внесе едно неподходящо все още бъдеще време, едно подранило бъдеще, в настоящето. Тук имаме точно повсеместно разпространения днес технологичен Водолей, който е много различен от автентичния Водолей, който ще бъде реализиран в едно все още далечно бъдеще, от нас самите, в нашите следващи животи.

В тази схема, предаваща един фрагмент от една по-голяма картина, петата епоха се явява отражение на третата, шестата на втората, последната или седмата на първата; и съответно четвъртата съдържа центъра и основното, най-важното. Мистерията на Голгота. Четвъртата е разделителната линия. Нашата, петата епоха, е повторение, но по по-различен начин на теми, събития, процеси от древно-египетската или третата епоха.

Всяка астрологична и културна епоха води човечеството напред, всеки един месец от 2160 години във всяка Платонова година е нов клас, нови уроци, нови стъпки напред в нашето голямо училище, наречено Земя, Земна еволюция.

Съответно тези задачи или ролята на всяка една епоха са до голяма степен описани от архетипното значение на знака, свързан с всяка епоха. Задачите на Епохата на Овена са различни от задачите на Епохата на Рибите, а те пък са някак очевидно различни от тези на бъдещата Епоха на Водолея. Точно по тази причина е много важно да знаем точно къде сме – по отношение на времето – и да устояваме на изкушението да живеем в миналото или в бъдещето, т.е да попадаме в този контекст под властта на Луцифер или Ариман.

И така, какви са задачите на настоящата Епоха на Рибите?

СЪЗНАТЕЛНАТА СРЕЩА СЪС ЗЛОТО

Една от основните задачи е съзнателната среща със злото и подготовката за неговото преодоляване след това.

Това може и да противоречи на масово разпространените представи за това какво са Рибите и какво символизират. Но то повечето неща, които антропософията дава са в противоречие с масовите представи. Ако това не беше така, на доста хора щеше да им е доста по-лесно да я открият и да се събудят за нея.

Искам да ви върна към концепцията за Пазача на Прага – малкия; стана дума, че има и Голям Пазач на Прага –, за която говорих в глава VIII, „Кармична астрология ли чух?“. И ще разберете защо беше важно да я въведа в изложението, също като други странни, чисто антропософски концепции като леталния хороскоп, двупосочната природа на времето и т.н, които няма да намерите на друго място.

От една страна, малкият Пазач на Прага и срещата ни с него има чисто лично значение, това е лично преживяване, което касае нас самите. Ако искаме да имаме – всъщност единственият здрав и адекватен начин да имаме – сигурност в нашето директно познание за свръхсетивните светове, то трябва да преживеем тази среща. Друг начин няма! Има начини тази среща да бъде отклонена, но това са неправомерни пътища към духовния свят – за което се плаща –, и искаме ли да постигнем истина при наблюдението на духовния свят, то тази среща е задължителна и се случва рано или късно в живота на всеки! На всеки от нас, когато му дойде времето в контекста на неговата индивидуална Карма, еволюция и човекоставане.

Ако човек не познава малкия Пазач на Прага той реално не може да каже дали това, което вижда и преживява е обективна духовна реалност или е луциферично заблуждение, ариманична илюзия, дали наблюдава обективна духовна реалност или преживява себе си като отражение в духовния свят. Т.е срещата с малкия Пазач на Прага е едно екстремно задълбочено себепознание – отвъд това, което можем да постигнем в „обикновеното“ себепознание в „предметното“ съзнание –, което е абсолютно необходимо за това, което идва след навлизането ни в духовните светове. Ние виждаме в образа на Пазача цялата наша тъмна природа, всичко луциферично-ариманично в нас самите, нашата сянка, цялото зло, което носим, цялата наша кармична сметка, която имаме да уравновесяваме[233].

Това обаче, както казах, от една страна, е наше лично, индивидуално преживяване. Което се случва след като пресечем Прага към духовните светове. Било като следствие от напреднало окултно ученичество или вътрешно израстване; или пък като следствие от поредната ни смърт.

От друга страна, всичко в нашия живот, което ние преживяваме индивидуално, има зад себе си един обективен архетип, който е надличен, отвъд отделната личност и индивидуалност, който касае човечеството като цяло.

Т.е съзнателната среща със злото, която е част от архетипа на човека и човекоставането е съдба на всеки човек на тази Земя.

Абсолютно всеки един от нас рано или късно, в един или друг живот ще стои на „Голготския хълм“ и ще има своята среща със злото.

Голгота е архетипна съдба за всеки човек.

Просто всеки от нас я реализира с различна, как да се изразя, еволюционна скорост, някои по-рано, други – по-късно.

„Христос пада по пътя към Голгота“, Рафаело Санти, 1514-1516
„Христос пада по пътя към Голгота“, Рафаело Санти, 1514-1516.

Разгледано според един еволюционен план, така да се каже, тази среща е предвидено да се случи, поне за тези човешки души, които са в навременност, в петата следатлантска епоха, в един или друг живот в рамките на тази епоха. Т.е тази индивидуална среща с малкия Пазач на Прага предстои за повечето от нас. Това е личното ни преживяване на злото, което ни е необходимо, за да можем да изработим нужното за една бъдеща епоха, Епохата на Водолея.

От друга страна като човечество, човечество като цяло, ние вече сме прекрачили Прага и реално стоим пред малкия Пазач на Прага!

Рудолф Щайнер дава указания, че това пресичане на Прага от човечеството като цяло се е случило през 40-те години на 19. век. Когато започват и други събития в духовния свят... за които ще стане дума на друго място.

Т.е колективно – но все още несъзнателно – ние вече стоим пред Пазача на Прага. Т.е след първите векове подготовка за този момент от културната Епоха на Рибите, от 15. век до 19. век, ние вече имаме условията да си научим урока на епохата.

Аз обаче не искам никаква част от изложението ми да оставя в читателя дори най-слабо усещане, че говорим за нещо лесно за разбиране, камо ли лесно за преживяване, реализиране, осъществяване. Не забравяйте, че съзнателната среща с Пазача на Прага е аналог на това... да умреш! Този, който е срещнал малкия Пазач на Прага реално вече знае какво е „отвъд“, той вече е „умрял“ приживе.

Ако някой смята, че тук става дума за някакви елементарни, ежедневни преживявания, до които се стига просто ей така или е изпитание, което се преодолява хоп-ата-хоп и готово, нека да зачете литературата по въпроса, която вече препоръчах по-рано. Т.е колкото драматично и дълбоко, неповторимо и истински разтърсващо би било това трудно преживяване за отделния човек – за тази съзнателна среща се работи десетилетия, цял живот, няколко живота – толкова по-трудно би било колективното му преживяване.

Но е еволюционна необходимост това да се случи. Друг път, както казах няма. Опитите за заобикаляне и за преминаване на Прага без да бъде обърнато внимание на стоящия там Пазач се плащат. Винаги.

Така че човечеството като цяло е вече на Прага от 40-те години на 19. век. След това регентът на малката епоха, Михаил, дава антропософията – чрез делото на Рудолф Щайнер –, която е точно това, което е необходимо, за да случи този преход съзнателно.

Това, което се случва обаче е, че човечеството продължава да спи. Антропософията е тук и за повече от столетие вече, но като цяло остава непозната. Или дори и да е позната, остава абсурдно недооценена, за голямата част от хората, живеещи днес.

Помислете. Антропософите, т.е хората, които съзнателно са поставили Антропософията в центъра на живота си – и това принципно е Карма, т.е е подготвено, не се случва току-така някой да намери и да остане с антропософията; но това е тема за друго изложение – са няколко десетки хиляди към момента, в целия свят. Да кажем, че ако умножим по няколко тази бройка – с всички хора, които все пак са чували за антропософията, чели или все още четящи Рудолф Щайнер и другите антропософски автори – ще получим сто, двеста, триста хиляди човека. И? Това на фона на 7-8 милиарда? Всъщност в Германия антропософията е забранена, когато Хитлер идва на власт...

И като казах Хитлер. Не само, че винаги, когато човек се опитва да се промъкне покрай Пазача с непозволени средства това се заплаща и не води до добро в перспектива, но това е така и в колективния случай. Като хора ние сме предпазени и никой не вижда Пазача на Прага, ако не е готов за тази среща[234]. Ние изпадаме всяка нощ в безсъзнание, когато влизаме в духовния свят. Ако върху съзнанието ни не падаше една предпазваща ни пелена на неосъзнаване щяхме да сме изпепелени от преживяването на Прага, и това щеше да се повтаря отново и отново, докато не укрепнем достатъчно.

Щяхме да живеем в постоянен кошмар, подобно на героя от споменатия по-рано окултен роман „Занони“ на Булвър Литон; или Гед от „Магьосника на Землемория“ на Урсула Ле Гуин, също спомената по-рано[235].

Понякога, когато работим за това съзнателно и целенасочено по пътя на окултното ученичество имаме съответни подготвителни преживявания, които ни дават доста добра представа какво ни чака и колко сериозни са нещата. Понякога стъпваме накриво и имаме, примерно, за десетилетие и отгоре паническо разстройство. Без да можем нито да се върнем назад, нито имаме достатъчно сила, за да продължим напред и да направим прехода. Тогава животът ни става кошмар, което също дава добра представа какво означава да си на Прага неподготвен и неукрепнал достатъчно душевно.

Но като цяло, когато говорим за личното преминаване на Прага ние сме предпазени, опазени.

При колективното преминаване такъв сценарий няма.

Няма как да върнеш времето назад от средата на 19. век и да живееш в онова съзнание, характерно за миналото. Часовникът цъка, времето тече, 19. век, 20. век – световна война в два ужасяващи епизода, приключила само формално, 21. век – продължаващи конфликти, зреещи други – 22., 23., 24. век, наближава епохата на Орифиил, една гранична, „прагова“, Сатурнова епоха, която ще бъде едно наистина тежко за преживяване време да си в тяло на Земята.

Но това са необходимите препятствия, необходимите трудности, единствено при преминаването през които човечеството като цяло може да укрепне достатъчно, за да се събуди от другата страна на Прага и да застане съзнателно пред Пазача на Прага, колективно. По един или друг начин това ще се случи.

Така че вариантите са: или човечеството като цяло приема това, което антропософията предлага като средства за решаване на задачите на Eпохата на Рибите; или избира да я игнорира и получава следващите Хитлер, Сталин, световни конфликти и т.н, и т.н.

Напълно съзнавам, че духовно-научните факти, които препредавам – за всеки извън антропософията – звучат сектантски. Сякаш някой проповядва, че или е антропософия, или е нищо. Да, така звучи, знам. Ако човек прояви здрава, добра воля да се запознае по-подробно с това, което тук щрихирам накратко, и сам ще види, че последното, което искам е да проповядвам, пропагандирам и да ви вкарвам в моята „секта“! Просто ситуацията е наистина сериознa и някои неща чисто и просто трябва да бъдат казани. Ясно и на висок глас.

ЕПОХАТА НА РИБИТЕ

Та Епохата на Рибите, в която живеем понастоящем е като едно гмурване в Океана на Несъзнаваното; ако това ви звучи по-близо до масовата астрологична представа за Рибите.

Рибите в популярната астрология се асоциират с това, което в аналитичната психология на Юнг се нарича „колективно несъзнавано“. Това е коректна асоциация.

Според дълбинната психология ние сме в нашето индивидуално съзнание и с него сме потопени в личното си несъзнавано, което пък е част от едно глобално, огромно колективно несъзнавано.

Това, изказано на езика на съвременната психология, е същото, което окултизмът знае и учи от време оно, и което е дадено с друга терминология и в антропософията, която представлява адекватния, т.е навременния за текущата епоха окултизъм.

Т.е Пазачът на Прага стои на границата на „въздуха“ и „водата“, като „въздухът“ е личното ни ясно себе-съзнание, а „водата“ е индивидуалното и колективното несъзнавано; или с други думи, нашата индивидуална духовна природа, както и обективния духовен свят, в който тя живее, първоначално и в общия случай несъзнателно.

Срещата с Рибите е точно това гмурване под повърхността, или пресичане на Прага, като важното е да не се удавим, или казано по друг начин, да не загубим себе си, да не се разпрашим, да запазим нашето ясно себе-съзнание и да оцелеем в Океан, където има много красиви рибки, но и... акули и други хищници.

ЧРЕЗ БЛИЗНАЦИ, ДЕВА И СТРЕЛЕЦ КЪМ РИБИ

Искам да завърша тази така важна глава с едно указание. Темата е много далече от изчерпана, но мисля, че важните неща поне ги щрихирах.

Във всяка една епоха – според мен, това е вече „лична“ идея – можете да разпознаете не само основния знак, така да се каже, в случая това са Рибите, но и още три, които са един вид „помощници“. Или общо четири стъпки в един процес, който сега ще ви опиша накратко.

Срещу Рибите е знака Дева, а от двете страни, на другата ос на кръста, стоят знаците Близнаци и Стрелец. Имаме четири знака, по един от всяка стихия: Вода, Земя, Въздух и Огън, респективно, които са част от това, което наричаме подвижен кръст; за друга епоха кръстът ще е от фиксираните или кардиналните знаци.

Съвсем накратко – тъй като тази глава като цяло, както и конкретно тази идея смятам да развия в детайли в отделно изложение; всъщност в няколко такива – процесът на реализиране на задачите на една епоха вървят в спирала, която може да бъде очертана като виеща се около този кръст. Започваме от Близнаци, минаваме през Дева и Стрелец, и кулминираме в Риби. За друга епоха ще е друг кръстът, но ще ползваме същия модел.

Искам да разберете, че Рибите, които с право се свързват с християнството или по-точно би било да кажем с Христовия Импулс, тепърва има да бъдат реализирани.

Външното, екзотерично християнство, което от векове действа като една външна институция, разцепена на три основни и множество по-малки секти може отдавна да е мъртво като цяло. Да е просто една обвивка, традиция, която носи една наистина тежка Карма заради многото престъпления, извършени по време на „младенческия“ период на съзряване[236], уж в името Господне.

Но това е само външното християнство. През вековете, от самото начало всъщност, имаме един паралелен поток на едно езотерично християнство, който никога не е секвал. Той е имал често и външен израз в неща, които Църквата е отхвърляла като ерес и срещу които се е борила, но никога не е успяла – нито има шанс да успее – да унищожи. Християнството тепърва ще навършва „пълнолетие“ и има да навлиза в една нова епоха, когато Слънчевата му природа ще се развива в още 3 по 7(00) или 2 160 години период. Така че Рибите не са по никакъв начин минало. Те са НАСТОЯЩЕ.

Преди да стигнем обаче до едно бъдеще, където ще имаме Рибите реализирани в достатъчна степен, за да преминем към следващите етапи, първо има да се случат доста други неща.

Близнашкият математизъм[237] – ако щете дори рационализмът, свързан с Телеца и материализмът на Рака – е това, което е лесно разпознаваемо във външната цивилизация, в научното развитие и културния процес от последните няколко века. Помислете колко това нещата да се изчисляват много точно, да се измерват прецизно, всичко, на което са основани днешните технологии, ако щете, цялата бинарност на настоящето, нула и единица, колко Близнашко е всичко това. Това е обаче само началната точка.

В следващата част от движението по спиралата имаме прехода от математизма на Близнаците към феноменализма на Девата. Аз вече говорих за това по-рано в книгата, когато споменах Гьоте[238]. Гьоте е пример за нещо, което идва – също и в областта на астрологията – в бъдеще, ако цивилизацията и културата искат да избегнат тотален колапс и крах.

След това има още един преход и това е срещата с Аз-а, чиято мистерия е свързана със знака Стрелец, в определен контекст, и царството на Архаите или Началата. Това не е онзи Аз, който изживяваме в обикновеното съзнание, този последният е само сянка. Това е Аз-ът, който срещаме на Прага. Тук има тема за отделна книга. Тази мистерия на Стрелеца е нещо, което ще преживеем във връзка с подготовката на бъдещата Епоха на Водолея, както и има връзка с тайната на Агнеца-Овен. Знаците в секстил и тригон спрямо Стрелеца. Само щрихирам.

Ако човечеството премине тези три необходими, подготвителни стъпки, от Близнаци, през Дева към Стрелец, то ще има нужните качества, сили и изобщо необходимото, за да случи гмурването при Рибите и съзнателното пресичане на Прага.

Ключът за решаване на изпитанието на Рибите се сглобява от пресичане на световете на Близнаците, Девата и Стрелеца.

И, между другото, не само Близнаците са лесно разпознаваеми като тренд, като културен импулс в настоящата епоха, но също и другите два знака. Епохата ни е много прагматично-научна, едно друго лице на Девата, различно и все още не това, което имам предвид, когато говоря за феноменализъм и Гьоте. И е неоспоримо космополитна и експанзивна. За няколко века от началото на епохата на земната карта не само изчезнаха белите петна, но и тя дотолкова отесня, че човечеството се втурна към Луната и други планети! Този импулс да отидеш отвъд Земята, разбира се, днес е много материалистично импрегниран, едностранчив, изкривен, но по същество в сърцевината му лежи точно онази тайна на Стрелеца за човешкия Аз, който е едно космическо, а не земно Същество!

Надявам се последните няколко глави, подготовката в глава XI и разказаното за Епохата на Водолея, бъдещата, в глава XII, както и за настоящата Епоха на Рибите в тази глава, да са ви дали още веднъж усещането, че астрологията е нещо, което далече не е центрирано (само) в личното. Тя е нещо надлично, което приема в обхвата си и личното, но му позволява да надрасне себе си и да се устреми към общочовешкото.

Да завършим изложението с няколко параграфа за бъдещето на тази древна и бъдеща звездна наука в последната глава от книгата.

Бележки

[231] Въпросът е във връзка с т.нар. седем Мистерии на живота, всяка една културна епоха има на фокус една от седемте. Петата, която касае нашата епоха е Тайната на Злото, както и предишната епоха, когато се случи Мистерията на Голгота имаше за своя тема Мистерията на Смъртта. За другите пет вероятно ще стане дума в следващи изложения. [обратно към текста]

[232] Всичко това е предадено в детайли в множество лекции на Рудолф Щайнер, но основните положения на антропософската космология и космогония са дадени още в основните му трудове. Например, може да зачетете четвъртата глава, „Развитието на света и човека“, във „Въведение“-то. Виж „Библиография“. [обратно към текста]

[233] И отново, препоръката е за прочит на „Как се постигат познания за висшите светове?“, том 10 от основните трудове на Рудолф Щайнер. Виж „Библиография“. [обратно към текста]

[234] Ние просто губим съзнание, всяка нощ, а също и през деня, ако се налага. Просто ни „гасят“. За наше добро. Само на границата между будността и съня се случват едни „завихряния“, които можем да наречем „прагови преживявания“, „преживявания близо до Прага“. За които, който знае – знае. Няма розови еднорози там. Това не е тема за раздумка „на кафе“. Ще се върна към темата в някоя от следващите ми книги. [обратно към текста]

[235] Виж глава VIII, „Кармична астрология ли чух?“. [обратно към текста]

[236] Образно казано, но и буквално донякъде: както отделният човек има нужда от 3 по 7 години или общо 21 години, за да достигне пълнолетие или да се инкарнира, въплъти напълно, така и за един културен импулс са необходими около 21 столетия или 2 160 години, за да узрее достатъчно; и след това и в единия, и в другия случай животът продължава, разбира се. [обратно към текста]

[237] Спомнете си глава I, „Когато обувките ти са малки“, и темата за 12-те светогледа. Тази идея ще бъде обяснена по-подробно в следващи изложения, „Метаморфози“, също и „Хороскопът на духовното раждане“. Виж „Владимир Комаров – Книги“. [обратно към текста]

[238] Виж глава VI, „Време е да запретнем ръкави!“. [обратно към текста]