IX. Любовта ще спаси света

В хороскопа няма любов
Човечеството като Десетата Йерархия: Духове на Свободата и Любовта

В хороскопа няма любов. Любовта предполага свобода, и също като последната сочи към свят, който е отвъд астрологичната реалност[144]. Това, което го има обаче отразено в хороскопа е влюбването или разпознаването при една пре-подготвена връзка на две души, когато се срещнат отново на Земята. От трите символични фази на отношенията, Луна => Слънце => Сатурн, астрологията касае най-вече първата, тази на Луната. Също като с т.нар. „кармична астрология“ и в областта на астрологията на отношенията са наговорени масивно количество глупости.

• 57. Какво представлява влюбването?
• 58. Какво представлява любовта?
• 59. Ако осъзнавате колко са различни двете, защо толкова много хора ги бъркат и ползват двете думи като синоними?
• 60. Имат ли нещо общо астрологията и хороскопът с влюбването? Какво?
• 61. Имат ли нещо общо астрологията и хороскопът с любовта? Какво?
• 62. Колко по-нездраво може да е началото на една връзка, в която от егоистично любопитство и какво ли още не, едни хора си гледат хороскопите и според фантазии, базирани на последните, решават дали връзката да започне и дали ще я бъде[145]?
• 63. Защо хората се срещат? Имам предвид, че ако наблюдаваме внимателно живота можем да видим цялата мъдрост зад какви ли не „случайни“ срещи. Кой ни среща един с друг, защо, как? И къде е астрологията във всичко това?

24 февруари 2017. Четиво за 29 минути.

Помня, че още в училище, в първите години след срещата ми с астрологията, т.е 1993-1994, както и с антропософията[146], постоянно се учудвах защо хората слагат знак на равенство между „влюбване“, състояние на влюбеност, и „любов“. Защото това – поне за мен – са две различни неща, в много отношения напълно противоположни.

Та в този контекст, продължаваме със следващата голяма астрологична тема:

Венера не е „планета на любовта“ и в хороскопа любов няма. Същото като със свободата. Синастрията – по начина по който се разглежда традиционно – има малко общо с любовта. И повечето от ситуациите, в които се използва „любов“ всъщност са просто проекции и манифестации на рафиниран егоизъм[147].“

Тази концепция е подобна на предишната – че в хороскопа няма свобода, описана в глава VII, „Свободата, Санчо, свободата“. Концептуално те са с еднаква основа или произход: и свободата, и любовта принадлежат на области, които са отвъд хороскопа.

От антропософията и Рудолф Щайнер е известна нашата мисия, мисията на човечеството, която ще постигнем в едно далечно бъдеще, което обаче се изгражда още сега, а именно: човечеството – или поне част от него – ще се превърне в едно далечно бъдеще, в т.нар. Десета Йерархия, Духове на Свободата и Любовта[148], която ще присъства творчески в бъдещия Космос, изхождайки от собствените си сили и жертвоготовност.

Имайки за образец това, което е средоточие, център и най-важно събитие в рамките на Еона на Земята: Мистерията на Голгота, жертвата на Бог-Син, на Христос. Това бъдещо положение на човечеството като Десета Йерархия или Духове на Свободата и Любовта е наистина различно спрямо положението на другите, предхождащите ни девет висши Йерархии, Боговете, които са ни създали: Ангели, Архангели... и нагоре чак до Херувими и Серафими, всички те съзерцаващи и предаващи директно волята на Бог-Отец, в чието лоно всички ние имаме своето битие.

Това, разбира се е един много отдалечен към днешна дата в бъдещето идеал, който обаче вече бива граден също и в нашата настояща епоха. Тъй като тя, Епохата на Рибите[149], петата следатлантска или още епохата на Съзнателната душа, както е прието да се нарича в антропософията, е епохата на развитие на човешката свобода.

Нещата все повече зависят от нас. Човечеството започва да надраства своя детски период, Боговете не са вече тук, за да ни държат за ръчички; те очакват от нас да започнем съзнателно и целенасочено да развиваме заложения от тях наш потенциал. Нещата – от Мистерията на Голгота – са вече така: човек прави крачка напред първи и самоинициативно, след това идва отговор от духовния свят. Чукай и ще ти се отвори[150], както е записано в Евангелията.

Та този висш идеал за цялото човечество, който е не просто пожелателна и изсмукана от пръстите философия, а окултен факт, който стои органично много здраво и „логично“ свързан с всички останали антропософски идеи и концепции, стоеше пред мен още, когато бях 16-17-18-годишен.

„Космическият смисъл на десетата Йерархия“. Финал на последната лекция и кулминация на целия цикъл...
И само между другото, лекцията е четена точно 72 години, един Уранов цикъл, преди да се роди един специален в моя живот човек, за когото някой ден ще четете в „Мъжете от любов не разбират“... когото срещнах няколко години по-късно, и който се оказа с кулминиращ Уран, в Гокленова зона, близо до МС :)

Срещу този идеал, конкретно в областта на астрологията, стоеше това, което тогава можех да намеря като информация по темата за любовта: обичайната, модерна и сега, вече доста популярна идея за Венера, Марс, синастрични ала-бала разпъни локум добре звучащи думи и т.н. По онова време нямаше интернет, нямаше много издадена литература, аз все още не четях свободно на английски, руски или някакъв друг чужд език, нямах познати астролози, нямаше лекции, семинари, курсове, и изобщо нещата бяха доста различни спрямо настоящето. Една от първите книги на тема астрология, която ми попадна по онова време беше „Планетите на любовта“ на Абади и Бейдър, издадена от изд. „Хемус“ през 1991, която четох и с която работех 1993-1995/1996[151]. Книгата е с подзаглавие „Една по-различна астрологична книга“ и отначало това ми даваше ентусиазъм да се връщам отново и отново към идеите, споделени в нея... до момента, в който не задрасках концептуално цялата популярна астрология на отношенията – някъде около 2000/2001 имах вече доста по-различно виждане по въпроса от масовото и това, което се преподава традиционно[152].

Но преди да го изградя стоях няколко години раздвоен: между сладкото, но изключително повърхностно и концептуално сбъркано разбиране на масовата астрология за т.нар синастрия, от една страна, и от друга, висшия идеал за всеки човек, даден от антропософията или съвременната наука за Духа.

Това не е моето копие от 90-те. Къде е то – честно, нямам идея. Но преди години, когато почина наш колега, друг астролог, с Илиана Магерова, още един приятел астролог, споменат точно в тази глава съвсем не случайно, трябваше да разчистим библиотеката на общата ни позната... та това е нейното копие, което дойде в моята библиотека, като спомен за началото.
Снимката е качена на 26.06.2016 в споменаваната често Facebook страница от 2016-2017 (затова е и brand-ирана).

ЛЮБОВ БЕЗ СВОБОДА НЯМА

И двете са много тясно, органично свързани, израстват една от друга, така че за мен е много логично, подразбиращо се и ясно, че веднага след като бъдат изяснени първите няколко базови концепции, поставящи здравата основа за кое да е астрологично обучение и разглеждане, следващите две, които са абсолютно задължителни са това за свободата, и веднага след него и това за любовта.

И нещата по тази линия трябва да се изнасят преди още ученикът да е прочел дори един ред за Венера-това, Марс-онова и да е започнал да си промива мозъка с масовата астрология.

Така че нека да говорим за любовта първо на ниво концепция.

В астрологията Венера е свързана с ценностната ни система.

Която пък има за своя органична основа цялата съзнавана и несъзнавана симпатия-антипатия динамика.

Която пък е основа на нашето съзнание – не себе-съзнание, просто съзнание –, което пък е отражение на това, което в антропософията наричаме астрално тяло. То е основата също и на нашия инстинктивен, „подобен на животните“ живот[153].

Любовта обаче не е инстинкт. Нито пък свободата. Това са Аз-ови добродетели, а не качества на астралното тяло.

Ще поясня. В предишни глави вече споделих няколко идеи от антропософското разбиране и учение за структурата, природата или устройството на човешкото същество. Най-най-простичко казано човек има своята телесност, която носи неговия Аз, неговата духовна индивидуалност. Телесността е троична. Имаме физическо тяло, видимо и материално. Имаме етерно тяло или тяло на растежните или строителните сили, което постоянно преизгражда физическото и е основата на това, което наричаме живот. То е първото нематериално, свръхсетивно и съответно невидимо тяло. И имаме нашето астрално тяло, което е основа за нашето съзнание и което е арена на постоянно струящи „насам“ и „натам“ „потоци“ на симпатия и антипатия.

Както казах и по-рано[154] цялата тази телесност ние я изработваме по време на столетията престой в духовните светове между смъртта и поредното слизане на Земята за нов земен живот. При това тази телесност не е случайно формирана, а е точно такава, каквато ни е необходима, за да случим нашата съдба. Тя е кармично определена. Ние избираме епоха, място, кръвна линия или родословие, родители, техни родители, братя, сестри и т.н, които да съответстват на това, което имаме да изживеем като наша индивидуална, преплетена с колективната, съдба.

И всичко това е записано по символичен начин в нашия хороскоп. Който също не е случаен. В този хороскоп обаче имаме отразена само нашата телесност: природата, спецификите на нашите физическо, етерно и астрално тяло. Нашия Аз там го няма.

Подчертавам, отново и отново. Това е объркването и грешната презумпция на масовата астрология: базовата и презумпция е, че хороскопът описва целия човек. Тя прави това допускане и го прави още съвсем, съвсем в началото. Аксиома, a priori прието за вярно, но грешно твърдение.

Оттам нататък цялата постройка е като положена върху плаващи пясъци.

Произходът на това объркване идва от факта, че самата астрология идва от време, когато човешкият Аз все още е бил в началото на своето развитие, процесът на индивидуализация тепърва е започвал да се проявява явно; човешкият Аз все още е живеел в лоното на Боговете, в състояние на инстинктивно и сумрачно ясновидство; духовната реалност е била изживявана непосредствено, а не индиректно и Аз-ът все още не е бил толкова дълбоко въплътен, както е днес. Само, че масовата модерна астрология изобщо не отчита фактите около напредналата еволюция на съзнанието и на Аз-а за последните няколко хиляди години и работи с базови концепции, които към днешна дата са вече погрешни, неверни.

В хороскопа има отражение на нашия Аз – в Слънцето, в асцендента или изгряващия знак –, но това са именно отражения. Този Аз – този, който съединява всички части на хороскопа, който стои зад обвивките или дрехите, зад хороскопа – е в неговия център, където има едно „нищо“ (празен кръг).

Този празен кръг е мястото, където се заражда свободата. И то евентуално, а не от самото раждане и за всички! Защото тя, истинската свобода е крайния резултат от живот, изпълнен със съзнателен и целенасочен стремеж за постоянно израстване и разширяване на съзнанието, осветляване на все нови и нови преди това несъзнавани, „тъмни“ области на душевния свят, по време на който евентуално човек може да стигне до нейното изживяване, на свободата. А може и да остане несвободен, но пък с илюзията за свобода[155].

По същия начин стоят нещата и с любовта, с истинската любов. Тя е там в „нищото“ в центъра на хороскопа. Като тя също е само потенциал, а не даденост. Потенциал, който може да бъде реализиран само с целенасочена и съзнателна работа. И, да, тя изисква две предварителни условия: свобода – едно –, която пък е свързана с определена еволюция или зрялост на съзнанието – това е две.

Както Аз-ът има отражение в хороскопа, така има подобно и за любовта. Просто не трябва да забравяме, че това е само сянка, отражение, а не действителното нещо.

За да се случи любовта – ако говорим за любов между един и друг човек, например – първо трябва да имаме среща. И значимите срещи в нашия живот или тези, които можем да отличим лесно от другите срещи, са свързани с влюбване. Като не е нужно влюбването да се разглежда само като нещо между мъж и жена, в някакъв интимен или сексуален контекст. Може да се влюбим в автор, в идея, в кауза; определено може да се влюбим в своя рожба, дете, книга, картина; може да се влюбим абсолютно платонично в приятел. Това е силната симпатия – понякога с щипка прикрита или неявна антипатия. Тук вече можем да говорим за Венера; и за Марс. Обаче на ниво симпатия-антипатия ние сме в света на телесното, в динамиката на астралното, и на етерното тяло; не на Аз-а. Това е само отражение. Наистина е важно да схванем, че любов и влюбване са свързани, но различни неща.

Проблемът с различието между другото може да бъде осветлен и разрешен по много начини. Той е включително и езиков проблем. Доста хора слагат знак на равенство между влюбването и любовта. Между това да си влюбен и да обичаш. Това обаче са две доста различни неща и в някои отношения диаметрално противоположни.

Астрологично погледнато, говорим за една-, две-годишни и производни цикли на Венера и Марс: когато влюбването започне да избледнява, тогава връзката или приключва – тъй като няма вече храна за егоизма на астралното тяло –, или тепърва започва, бива започната, ако и защото се качва на нивото на Аз-а. Едва тогава плахо започва да изгрява любов между двамата. Или пък връзката застива, става навик – т.е привидно връзка има, де факто огънят вече липсва и двойката не го поддържа (не говоря за огъня на страстта, а на Аз-а).

В най-добрия случай Венера може да бъде наречена планета на влюбването – не на любовта. И на сексуалността.

Но дори и това не е точно, защото влюбването е Венера и Марс динамика + Луна и Слънце в по-малка степен + изобщо на целия хороскоп в още по-малка степен.

Хороскопът е Карма, необходимост. Може да се влюбим кармично – и всъщност повечето влюбвания са точно това –, но не можем да обичаме поради необходимост, от дълг, по задължение, по принуда (вътрешна, от хороскопа).

Влюбването е това, което среща и задържа първоначално хората. Но тук нещата все още са в едно полусънно състояние на съзнанието. Ние не работим съзнателно, за да се влюбим в някого, нали? Това просто се случва. Влюбването, което е астрологична динамика е и кармична такава. Тези неща се случват по необходимост. Любовта обаче не може да е по необходимост и никога не е.

Любовта не е сляпа. Влюбването е. Ние просто се влюбваме и ставаме слепи за неща, които можем да видим и да преоценим по-късно. Приятелките може да казват: той е такъв и онакъв, как може да се хванеш с него!? Вие обаче сте слепи за това. Тук нещата преимуществено се случват инстинктивно – без да влагам нищо негативно в определението –, под прага на съзнанието, съдбовно. Едновременно с това започва да тече процес на осъзнаване. В някакъв момент влюбеността неизменно си отива (и трябва да си отиде). Едва при съответното ниво на осъзнатост, която е виждаща, а не сляпа, може да възникне бавно и постепенно, по-малко или повече, трудно и с компромиси, жертви и нагаждане, и в свобода... не в началото, а на по-късен етап... любовта.

Влюбването винаги крие в себе си някакъв рафиниран егоизъм. Това не е казано по никакъв начин като критика или с негативна конотация. То е факт. Този факт се корени в природата на самия човек.

Физическото тяло ни отделя от света. Дава ни форма, която изпълва конкретна част от пространството, където не може да има нещо друго освен нашето тяло.

Етерното тяло, напротив, то е противоположност. Неговата естествена тенденция не е центростремителна, а центробежна. Веднъж освободено от нуждата да крепи физическото тяло, то се разтваря отново в духовния Космос, след смъртта. Помислете само за това как напира покълващият живот: семето има стремеж, когато условията го позволяват, да излезе извън себе си и да се протегне към света. Такава е природата на всичко етерно.

Обратно, отново центростремително е астралното тяло. Ние сме естествени „егоисти“ в нашето астрално тяло. Докато Аз-ът отново не ни даде възможност да се протегнем към света. Просто така стоят нещата. Обаче влюбването е динамика на астралното тяло – и астрологично на Венера/Марс и останалата част от хороскопа –, докато любовта, както казах още в началото е Аз-ова добродетел. Влюбването ни затваря в нас самите и ако е споделено двойката се затваря в своя собствен вълшебен свят за известно време; любовта ни извежда винаги и отново извън нас самите. Влюбването е егоистично – пак казвам, тук няма знак „минус“ –, а любовта е винаги жертвена по природа.

Проблемът може да се разглежда отново и отново, по различни начини и от различни гледни точки, но в крайна сметка това, което трябва да е ясно е, че „любовта“, за която постоянно говори популярната астрология, не е никаква любов, а само нейно отражение.

Отражението при това понякога е доста, доста бледо и невзрачно. Опитайте се обективно и безпристрастно да усетите колко егоистично се поднасят нещата в тази област от популярната астрология на отношенията! За какво питат хората най-често?

Според нивото си на астрологично разбиране задават различни въпроси, но на концептуално ниво те всичките се свеждат до: какво има за мен в света, какво ще ми даде на мен тази връзка?

Аз съм Овен, той е Лъв – ще се разбираме ли?

Или вече по-комплексен и сложно зададен, но по същество същия въпрос: аз съм с Венера еди къде си, Марс – там, домове, Слънце и Луна, възли и т.н, той е еди какъв си, как нашите хороскопи ще оцветят нашата връзка, ще бъде ли тя щастлива? И любимият ми въпрос: ще я бъде ли и струва ли си изобщо да се опитвам да я случа тази връзка? Защото, ако синастрията ни е кофти, господин астролог, искам да ми кажете това ясно, за да си спестя главоболията и поредното разочарование!

Обикновено хората, водени от този егоизъм, питат за партньорския хороскоп преди дори още да има връзка! Не мисля, че има някой от нас, който да не е с грях в това отношение. Проблемът? Това не работи. Нещата не стоят по този начин.

В отговор на въпрос от член на споменатата и по-рано Facebook страница, на 2 юни 2016 публикувах кратък текст в серия „Астрология и отношения“.

Въпрос: „Владо, може ли чрез тези астрологични похвати, които използваш да разбереш дали има съвместимост между две личности?“.

Краткият ми отговор е винаги „да“. Обаче...

След това задължително уточнявам: става дума за астрология на отношенията. Прави се синастрия или партньорски анализ.

Държа да отбележа, че това е една от областите, в които астрологията, неправилно използвана, нанася най-много вреда!

Противно на вярването на популярната астрология, нито рожденият хороскоп ни определя характерово еднозначно и напълно, нито синастрията ни с даден човек казва всичко – или изобщо нещо – за връзката ни с него.

Съветът ми е да не се прави синастрия, ако:
- все още не сме във връзка с дадения човек (!);
- ако сме във връзка, но на този етап тя се развива добре;

Ако сме във връзка, в която започват да се очертават някакви проблеми – неизбежно е, предполагам – партньорски анализ от опитен астролог-консултант ще е добър източник на информация, която може да помогне...

И пак: ако не се прави с адекватно отношение това по-скоро да нанесе вреда. От най-грозните и дразнещи неща, които съм наблюдавал през годините е как единият партньор, изживяващ себе си като по-осъзнат, „духовен“ и – естествено – астрологично грамотен се опитва с плоска, евтина манипулация да съсипе връзката си с другия човек, който в почти всички случаи е „виновния“...[156]

Когато Кармата събере по необходимост двама човека заедно в някакъв момент от техния живот, това е именно това: необходимост. Синастрията или партньорският хороскоп ще отрази на каква основа лежи тази необходимост. Да не забравяме втората основополагаща концепция за хороскопа като отражение: ние не срещаме този човек, защото имаме такава и такава синастрия с него. Ние го срещаме, защото е необходимо съгласно нашата обща съдба да го преживеем; а синастрията просто отразява това[157]. Ако питаме дали трябва да влезем във връзка с даден човек при условие, че синастрията ни е „кофти“, значи осъзнато или не вкарваме егоизъм в област, която уж е за любовта. Която е всичко друго само не и егоизъм. Т.е използваме астрологията на отношенията не за това, за което тя съществува – да подкрепя хората в техните връзки –, а за лични, егоистични цели. Това никога не остава неотбелязано; сметката винаги се плаща.

Факт е, че всички имаме несполучливи връзки (не говоря само за интимни връзки). Разочарования, натрупана болка, гняв и т.н. Нищо от това не е причина да избягваме следваща или следващи връзки. Ако го правим – и ако използваме астрологията, за да си измием ръцете и да рационализираме, да се оправдаваме защо го правим – чисто и просто се самопрецакваме.

И отново, в края на главата, да подчертая, че това, че имаме еди какъв си хороскоп, и другият човек има хороскоп, който някак му съответства, не означава, не означава, че ще имаме добра връзка с този човек. Не означава всъщност изобщо, че ще имаме връзка. Мога да ви замярвам оттук до Венера и обратно с примери на прекрасни синастрии на връзки, които никога не са се случили или и да са се случили са били всичко друго, но не и прекрасни.

Партньорският хороскоп не събира двама души. Той само отразява тяхната връзка, ако такава вече има. Кармата е тази, която събира двама души заедно. Да не слагаме магарето зад каручката, както прави масовата астрология!

Screenshot на MyAstroData сайта от 24.06.2016. 7 години от официалния старт на Еньов ден 2009. Снимка от Facebook страницата. Оказа се много трудно да намеря някаква илюстрация на просъществувалата десетилетие, 2009-2019, първа версия... а знаете, че ако няма снимка: все едно не е било.

Да помислим. Какво пречи, ако вярвах, че синастрията определя и създава връзките, да програмирам – и много хора го правят, и с комерсиална, и с некомерсиална цел, такива сайтове има не един и два – във myastrodata.com[158] един модул, който да прави следните изчисления:

Имам хороскопите на хиляди хора, мога да сметна поредица от рождени дати или хороскопи на други хора, които според правилата на традиционната синастрия ще им пасват. Да видя след това дали някой друг от регистрираните хора не пасва на тези критерии, на тази поредица от дати. И да му кажа на съответния човек: човече, според астрологията ти би трябвало да имаш прекрасна връзка – и мога да разбия нещата в детайли според това дали човекът търси интимна, приятелска, чисто интелектуална или някакъв друг тип връзка – с този и този човек, действай! Мога даже да отворя астрологична агенция за запознанства! Със съответния подход, това начинание направо ще избие рибата[159]! И?

После ще плащам сметката. С Кармата, която съм надробил сам, с всички грешки, мои и на хората, които съм вкарал в заблуда. Не, благодаря, пас!

Помислете. Аз имам хороскоп, който е в прекрасно отношение с хороскопа на Мила Кунис, на Анджелина Джоли, на Марго Роби или там коя да е популярна филмова звезда. Ако направя едно астрологично изследване това ще се окаже... факт. Факт е също така, че тези жени не ме познават, никога няма и да ме познават. Живеем в различни светове. А дори и с хора, с които съдбата ме е срещнала и съм очаквал според първоначалното си астрологично разбиране да имам еди каква си връзка – това просто не се е случило. Помислете, ама наистина размислете всичко това. Тази глава и споделеното тук ще ви помогне да си наместите идеите по отношение на някои сериозни недоразумения в модерната астрология, в частност астрология на отношенията[160].

ЛУНА, СЛЪНЦЕ, САТУРН

Всяка една връзка – и животът ни на Земята не е нищо друго освен връзка след връзка, и още връзки; затова е толкова важна темата и затова е толкова важно тя да бъде положена на здрава основа – може да се разглежда като процес, преминаващ през три стадия, три етапа. Отнася се за абсолютно всяка връзка, говорим за архетипа на връзката. Лунен, Слънчев и Сатурнов етап.

Лунната фаза на връзката е до момента на срещата ни с човека. Тук Кармата действа в дебрите на несъзнаваното и ни води – без нашата съзнателна намеса – до реализиране на нашето съвместно решение, взето в духовните светове преди раждането, на база вече преживяно заедно в предишни инкарнации и натрупана Карма и/или заради нещо в бъдещето.

Веднъж щом изгрее съзнанието, че такъв човек въобще и изобщо съществува, при запознанството ни с него, започва Слънчевият етап на връзката и той продължава до момента на смъртта на единия от двамата. Няма значение дали не сме се виждали с десетилетия дори, ние се познаваме, имаме будно съзнание за съществуването на другия човек и от будното съзнание можем да предприемем едно или друго съзнателно действие, което ще формира нашата връзка.

Сатурновата фаза касае връзката ни с души, които са вече отвъд Прага. Тъй като връзката с тях вече не минава през дневното съзнание. Тази фаза също може да е съзнателна, но това е тема отвъд тази книга. Трябва да е ясно, че към настоящия етап от човешката еволюция и напреднал Еон на Земята ние вече не срещаме в съответния земен живот хора, които да не сме срещали и преди, в един или повече минали животи на Земята. Нито пък, че ако веднъж сме се срещали на Земята тази връзка се губи със смъртта на единия или и двамата. Ние се намираме отново в духовния свят след смъртта.

Това, за което говори масовата астрология с нейните захаросани Венера-това и Марс-онова сладки приказки касае само периода на влюбеност, който е едно ехо, затихващо ехо, което се ражда на границата на Лунната и Слънчевата фаза на връзката. Това, което обаче е важно е не само кармичното разплащане на стари „задължения“, което така или иначе се случва, а какво съзнателно построяваме взаимно по време на Слънчевата фаза и как поддържаме връзката по време на Сатурновата фаза. Това изместване на фокуса идва с вътрешното израстване, индивидуално и колективно. Колективно, че се случва маркер би бил угасващият егоизъм и фокус върху рождения хороскоп и върху егоистичната употреба на рождената и на синастричната астрология. Както и преходът към едно по-хармонично, здраво и обективно ползване на астрологията, което би включвало наравно и хороскопът на смъртта. Нещо, за което говорихме вече по-рано[161].

Във всеки един момент от живота ни – за всеки от нас е така – ние сме потопени в различни, тъчащи паралелно Лунни, Слънчеви и Сатурнови фази. Има хора, които ще срещнем, но още дори не го знаем в „дневното“ си съзнание. Има хора, които вече познаваме. Има и хора, които вече са преминали Прага и ни чакат отвъд. Това е картината на целия ни живот. Животът ни е изплетен от всички тези нишки. Тук астрологията може да е от помощ, но първо трябва да бъде положена здравата основа и да се изчисти непотребното. Надявам се тази глава да е помогнала поне малко в това отношение.

ДОПЪЛНЕНИЕ, 2021

31 март 2021. Четиво за 8 минути.

След като описах основните концепции в първите шест глави октомври и декември 2016, до края на февруари 2017 добавих още три глави към тази първа част.

Трите теми в тези глави са, първо, за двата основни потока, които изплитат живота ни: за потока на свободата и за кармичния поток, за потока на съдбовната необходимост, където именно говорим за астрологичното; и, второ, пребивавайки в тези потоци ние сме постоянно в отношения със света, така че третата тема логично е тази за връзките, за влюбването и любовта, за техния астрологичен прочит.

Към глава VII, „Свободата, Санчо, свободата“ – тя е една от кратките глави, в която просто показах какво може да се постави като концепция на мястото на сега популярните дрънканици в масовата астрология за Уран като сигнификатор на свободата – искам да добавя един биографичен коментар.

В средата на 90-те, 1993 до 1996, вече се бяха случили тези три неща:

- знаех за съществуването на астрологията и бях започнал да я изучавам, от 1993-1994 нататък;

- изд. „Даскалов“ издадоха още 1994 „Философия на свободата“ на Рудолф Щайнер и още тогава бях започнал да работя и с нея; доколкото, разбира се, това е възможно за 16-17-годишен младеж, с все още „нероден“ Аз, т.е преди пълнолетието на 21 години;

- през 1995 вече се познавах със Светла Бисерова и от библиотеката на Софийското антропософско дружество взех и прочетох още неиздадените тогава – имаше две десетилетия време докато станат факт изданията на изд. „Даскалов“ – лекции от 1924 за Кармата... в които 6 тома, СС том 235-240[162], само да вметна между другото има повече смислена астрология, отколкото в повечето издадени последните 30 години книги по астрология... и бях започнал още тогава да си блъскам главата със следния казус:

От една страна ми беше ясно при какви условия можем да говорим за човека като за свободно същество и че това не е било така в древността. От друга страна ми беше ясно, че в астрологията говорим именно за Карма, за съдба и необходимост, и не за свобода, и това е коректно.

Проблемът е, че тази астрология ние я имаме от древността, съвременната е като цяло за боклука, и че в това си състояние тя не съответства на текущото положение. Така че трябваше още в началото, 90-те, да изясня за себе си какво е отношението между тези два фундамента: човек и свобода, от една страна и Карма, астрология и необходимост, от друга.

Резултатът от този процес го има щрихиран в тези три глави.

Осмата глава, която е за Кармата, бих искал да я изнеса в някакъв момент в отделно, доста разширено, естествено, изложение, и от 2020 за това има предвидена друга книга, по която вече работя: „Християнска астрология“[163]. А деветата глава, т.е тази, тази за любовта и отношенията, нея пък я разработвам, също от 2020, в „Мъжете от любов не разбират“.

В глава VIII, „Кармична астрология ли чух?“ въведохме още една антропософска концепция – за целите на това, което ще говоря във втората част на книгата, петте глави X до XIV –, а именно: знанието, което антропософията дава за „Пазача на Прага“. Само ще припомня заглавията на отделните секции в главата:

Карма и реинкарнация.
Пазачът на Прага.
Двата потока (в науката).
Човек и технология (за вътрешното развитие).
Будност. Ясновидство и Посвещение (разлики). С две изречения. Разграничаване. Времето е злато.
ХРИСТОС И КАРМА.
Карма и реинкарнация: литература.

Т.е за доста неща, за които едва ли има въвеждащи учебници по астрология, занимаващи се с тях. То някой би казал, че тези неща изобщо нямат място в книга по астрология, естествено! И в крайна сметка, тук в средата на книгата разписах основната теза за това що е то модерна (навременна, адекватна за времето) астрология, според мен:

„[..] Когато започна да излагам пред някого методично разбирането си за астрологията през призмата на антропософията или съвременната духовна наука – точно, както го правя тук и възнамерявам да го правя в мои астрологични курсове – подчертавам тези неща твърдо:

Първо, смислена астрология без (познание за) Карма и прераждане няма.

Второ, астрология – такава, която да е адекватна спрямо нашето време и неговите изисквания – без Христос няма.

Това е объркващо. [..]“

Да, объркващо е, защото е различно от това, което масово се твърди и се приема за астрология. Така че тази глава, а и книгата като цяло са си предизвикателство. Тези идеи (ще) се блъскат в доста предразсъдъци и установени ригидни представи.

И в глава IX, „Любовта ще спаси света“, тази глава, говорих за отношенията и за разликата между любов и влюбване. Влюбването е нетрайно и именно то е астрологична динамика. Любовта не е такава. Именно покрай неразбирането на това тази масова астрология ги плещи едни небивалици по линия синастрия (астрология на взаимоотношенията) и съвместимост между хората.

А за това колко егоистично и изкривено се подхожда към и как се ползва като изтривалка астрологията от астролози и вслушващите се в тях хора – няма да се повтарям.

Бележки

[144] Виж глава VII, „Свободата, Санчо, свободата“. [обратно към текста]

[145] Това е една от темите на „Мъжете от любов не разбират“, друга моя книга, посветена на астрология на отношенията, на антропософски-ориентирана астрология на отношенията. Виж „А сега накъде?“ в края на книгата. [обратно към текста]

[146] Срещата ми с антропософията беше в средата на февруари 1994 чрез прочита на „Въведение в Тайната Наука“, Рудолф Щайнер, основополагащ труд, том 13 от СС, 1910; изд. „Димо Даскалов“, rudolfsteiner.bg, първо издание: 1992, второ издание: 1993, ISBN 954-495-012-5, и следващи издания.
Днес, 14.02.2023, нанасяйки последни корекции по главата за любовта, мога да кажа, че са изминали 29 години или един цял Сатурнов цикъл на зреене от тази съдбовна среща с любовта на живота ми. Тя, антропософията, заедно с откритата малко преди това, 1993, астрология, са двете музи, които ще ме съпровождат до сетния ми дъх. [обратно към текста]

[147] Оригиналната бележка от 04.07 2016. [обратно към текста]

[148] Виж „Духовните Йерархии и тяхното отражение във физическия свят. Зодиак, планети, Космос“, един силно препоръчителен за прочит от всекиго „астрологичен“ лекционен цикъл, том 110 от СС на Рудолф Щайнер, 10 лекции от 1909; изд. „Даскалов“, rudolfsteiner.bg, 1999, ISBN 954-495-037-0.
В края на финалната десета лекция от 18 април 1909, Рудолф Щайнер говори отново за Йерархиите и казва: „[..] Веднага след Архангелите и Ангелите започва Йерархията на Свободата, или Йерархията на Любовта, и броейки от горе, това е десетата Йерархия, която – макар и още в зародиш – все пак принадлежи към духовните Йерархии“, и в следващия параграф: „[..] включването на този нов принцип е същинската мисия на онази Йерархия, която в момента минава през своята „човешка“ степен“, стр. 200-201 от първото издание от 1999.
На тази фундаментална антропософска идея (ще) е посветен целият Раздел V, „Десетата Йерархия: Духове на Свободата и Любовта“ на „Мъжете от любов не разбират“, и не само. [обратно към текста]

[149] Виж глава XII, „Малки зелени човечета“ за уж настъпилата Епоха на Водолея, и глава XIII, „Срещата със злото“ за задачите на настоящата Епоха на Рибите. [обратно към текста]

[150] „И Аз ви казвам: Искайте и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори.“, Лука 11:9. [обратно към текста]

[151] Има ново издание на книгата от 2014, изд. „Лира Принт“, ISBN 978-954-86-1085-8. [обратно към текста]

[152] Тема на „Мъжете от любов не разбират“. [обратно към текста]

[153] Тези базови антропософски понятия са изяснени в основополагащите антропософски трудове като „Теософия“ и „Въведение в Тайната Наука“. Виж „Библиография“. [обратно към текста]

[154] Виж глава IV, „Часовникът, който никога не спира да тик-така“. [обратно към текста]

[155] Виж „Библиография“ и по-специално „Философия на свободата“. [обратно към текста]

[156] Ето това е една от основните тематични нишки в „Мъжете от любов не разбират“. [обратно към текста]

[157] Виж глава III, „Огледалце, огледалце, я кажи...“. [обратно към текста]

[158] Мой сайт, първата версия на който беше онлайн от 2009 до 2019. В някакъв момент ще има втора версия. Към 2019 имаше около шест хиляди и отгоре регистрирани потребители, така че идеята беше реализуема. Но тя просто няма смисъл. [обратно към текста]

[159] Astro Tinder! [обратно към текста]

[160] И отново. Всичко, което тук е само лаконично щрихирано има свое място за детайлно разглеждане в „Мъжете от любов не разбират“. [обратно към текста]

[161] Виж глава V, „Какво ще завещаем?“. [обратно към текста]

[162] Виж „Библиография“. [обратно към текста]

[163] Освен „Християнска астрология“ има още няколко. Виж „А сега накъде?“ в края на книгата. [обратно към текста]