I. Когато обувките ти са малки

Астрологията не може да бъде разбрана от един материалистичен светоглед

И скептици, и фенове на астрологията не вземат предвид, че разбирането и изисква определен светоглед, какъвто те доста често не притежават; и често нямат и съзнание за този факт[12].

24 октомври 2016. Четиво за 20 минути.

Преди да започнем да говорим за астрология трябва да поговорим за светоглед или начин на възприемане на света въобще и изобщо. В повечето учебници по астрология този разговор просто липсва и това директно прави основата на цялото астрологично обучение крехка и нестабилна.

Случвало ли ви се е да си купите някакви обувки, уж сте ги мерили и като че са ви били по мярка, обаче след това първата ви седмица с тях, при разтъпкването им, се оказва същински ад? Правят пришки, чудим се защо сме ги купили и т.н, и т.н. Неприятна ситуация. Тук обаче имаме – заради болката и заради относителната простота на цялата ситуация – ясното съзнание, че нещо не пасва, обувките не са ни точно по мярка и имаме ясен, лесен за осъзнаване и улавяне проблем за решаване.

Когато става дума за светоглед или за начина, по който разглеждаме света, нещата не са толкова прости. Защо? Защото в този случай не всичко е осъзнато, а и я няма пробуждащата сила на болката. Освен в случаите, когато светогледът ни набутва в някаква болезнена житейска ситуация.

Ние имаме една огромна кошница, пълна с какви ли не вярвания и представи, която пълним цял живот от най-ранните си години и за чието съдържание не винаги имаме напълно ясно съзнание.

Например, някой ни е казал още в детска възраст, че Бог е измислен от една група хора и реално такова Същество няма. Казал ни го е някой, на когото сме имали доверие.

Казал ни го е някой, който е бил авторитет за нас. После може би още няколко други авторитетни фигури са затвърдили вярването, казвайки ни същото.

Резултатът? Атеистичен светоглед. Няма Бог! Ние просто слагаме това вярване в кошницата при другите вярвания и забравяме за него. А междувременно тече процес на наплитане в какви ли не връзки на всички тези вярвания и в общия случай всичко това остава под прага на будното съзнание. Когато пък попаднем в ситуация, която ни подсеща, че имаме това базово вярване – че Бог е измислен от човека и реално не съществува – ние просто го използваме. Автоматично!

Тези наши вярвания действат като навици – ние сме забравили кога и как сме ги усвоили, просто ги имаме и просто ги използваме, за да съдим за света около нас, без много да се замисляме. Тези наши вярвания рамкират света и живота за нас, подреждат ги, осветляват ги, обясняват ги.

Или поне така си мислим: че ги обясняват...

В учебника по астрономия за 9-ти или 10-ти клас имаше един пасаж, който ми направи впечатление още първия път, когато го прочетох, някъде 1994-1995. Тогава имах само година-две стаж в света на астрологията.

Авторът на учебника – и реално астрономичната общност, на която той беше представител – питаше приблизително следното:

- Добре, след като знаем, че светлината се движи с такава и такава скорост и че да кажем Регул – Regulus, alpha Leonis, основната, алфа звездата на съзвездието Лъв – се намира на толкова и толкова светлинни години от нас, как тези астролози изобщо могат да твърдят, че нещо, идващо от тези така отдалечени от нас светове, пътуващо такова невъобразимо спрямо продължителността на човешкия живот количество време, може да формира характера, да оформя съдбата на отделния човек? Това е абсурдно!

Като оставим настрана, че тук астрономите бъркат какво астролозите припознават като звездно или планетно влияние[14], намирам въпроса за доста адекватен. Това е смислена критика на астрономичната – или научната – спрямо астрологичната общност. И по мое мнение въпроси като този трябва да бъдат адресирани и адекватно отговорени.

Дали в повечето книги, които въвеждат в света на астрологията можете да намерите отговор на подобен въпрос? Не.

Можете да видите даже, че самите астролози се оплитат, започвайки да твърдят неща, които според тях били обяснявали на астрономите как седят нещата. Пример:

Можете да го чуете многократно от фенове на астрологията, които го повтарят папагалската, без да се замислят какво всъщност казват.

- Господин астроном, нека да ви обясня откъде изгрява Слънцето!

Да, дразнещата арогантност на някои представители на астрологичната общност...

- Нали се досещате как Луната движи Океаните и създава приливите и отливите (факт)? Е! Тъй като ние сме до голяма част вода (истина), по същия начин Луната ни формира характерово, определя нашите настроения (смело твърдение, но...)... сещате ли се как много хора стават доста нервни по Пълнолуние (факт)... долу-горе (защото за науката „долу-горе“ и на око е достатъчно точно и критериално) така стоят нещата!

Схванахте ли, господин учен?

Тъй като съм присъствал на подобни нелепи обяснения от хора, които си мислят, че чрез тях защитават астрологията и я изясняват на тези тъпи скептици астрономите, мога да ви кажа, че искрено съчувствам. На скептиците. Болезнено е да слушаш нелогична мисъл. Това е като дразнеща музика, от която получаваш силно главоболие. Чалга астрология.

В примера говорим за гравитация. Проблемът е, че от тази физична „сила“, от тази героиня в пиесата на физиката да стигнете до душевния елемент... това е голям полет на една... алогична фантазия. Има дълбока и трудно преодолима пропаст между гравитацията от една страна, за която казваме, че движи водните маси – и евентуално раздвижва водния елемент и в нас самите, или овътрешнения човешки „Океан“ – и това, което наричаме душевен живот, от друга. Мисли, чувства, волеви импулси.

Освен това дори да приемем, че можем да използваме гравитацията, електромагнетизма или подобни елементи от света на физиката, за да обясним нещата в рамките на нашата Слънчева система, не виждам как това отговаря на въпроса как толкова далечните звезди ни „влияят” в астрологичен контекст[15]? Защото нали казваме, че когато даден човек е роден със Слънцето, преминаващо на фона на дадено зодиакално съзвездие това дава на съответния човек такъв и такъв характер? Зодията. Нали общо взето това твърди масовата астрология?

Нека да подредим малко нещата. Защо се получава това недоразумение и подобни неконструктивни разговори между скептици и фенове на астрологията, които по-скоро дискредитират, инвалидират последната и с право карат първите да считат всичко това за ала-бала и за шарлатанщина? И то дори преди да са дошли онези забавните хорица с кристалните топки, медиумистични виждаш ли способности, говорещи за извънземни и звучащи като клиенти на психиатрично заведение...

Ученият от примера, уважаемият господин астроном, борави с материалистичен светоглед.

Това трябва да е ясно! Да се каже. Той смята, че към днешна дата материалистичният светоглед е единствената научна, обективна и истинна основа за обяснение на света. Само това е реално, което може да бъде измерено, това, което може да бъде регистрирано – било то с нашите телесни сетива или с тяхно продължение, т.е инструментално – и което може да бъде поставено в някаква логична и стройна теоретична рамка. Която да може да се потвърди: първоначалната хипотеза да се превърне в доказана теория. Всичко друго не е наука, а псевдонаука и остава за онези хора, които твърдят, че вярват горещо в астрологията. И тъй като горещо вярват в последната, то тя няма друг избор освен да е... вярна! Логика, Гошо...

Фенът от примера, уважаемият господин защитник на астрологията... внимание, изненада: той също борави с материалистичен светоглед!

Няма никакво значение колко „духовен“ твърди, че е, дали ходи на йога, дали е веган и какви книги чете. Важното е как мисли! А мисълта му е материалистична. Той се опитва да даде обяснение на връзката ``Луна или планетарен и звезден свят – човешка душа`` по един материалистичен начин: чрез елементи, с които борави не астрологията, а физиката; гравитацията беше само един възможен пример.

И когато ги конфронтираш тези истинските вярващи с осветляване на тяхната светогледна рамка, те свирепо ти се обиждат:

- Кой си ти, че ще ми обясняваш откъде изгрява Слънцето? Като си астролог защо не си на моя страна, а защитаваш нищо неразбиращия господин скептик!?

Част от тези хора всъщност ще захвърлят някъде и тази книга, ще я оставят непрочетена само заради тази леко хапливо, саркастично написана първа глава.

Звездите ми го говорят...

На скептиците по отношение на астрологията също никак няма да им е лесно да стигнат до края на книгата. Което е жалко, защото тя е моя най-добър към момента опит да ги въведа в този вълшебен свят, да им подредя пъзела и да им покажа, че скептицизмът им всъщност не е особено основателен. Нека да ви дам джокер: ако успеете да се справите успешно с тази и със следващите три глави, може би ще успеете да дочетете книгата до края и да откриете съкровище някъде из страниците и. Просто моля за малко търпение и непредубеденост.

За да съм максимално честен с вас, моите читатели, искам да ви уверя, че нямам никакво намерение да ви улеснявам в това приключение.

Първоначалното заглавие, с което беше анонсирана книгата средата на октомври 2016 не беше случайно „Астрология за мислещи хора”. Тя изисква да се мисли. Не да се вярва сляпо в астрологията, както правят част от уважаемите и фенове; и не да се отрича също толкова сляпо само заради това, че еди кой си авторитет в очите на скептика – дори и това да е абстрактното и обобщено „науката” – бил казал, че астрологията е шарлатанщина и псевдонаука[16].

Проблемът, който виждам с астрологията – и причината толкова много хора да я отричат и избягват – е начина, по който се преподава. Въведението в астрологията.

Първата ви среща с астрологията може да е брутално смущаваща. Дори и някакси да оцелеете – като разумен и мислещ човек – след срещата с булевардната „жълта“ астрология, която е на всеки 4-ти пост в онлайн пространството и ни залива като смрадлива гняс от мас медиите, с всички тези глупости и алогични безсмислици за зодийки, извънземни, изсмукани от пръстите астрологични „прогнози“ и послания, видяни в нечия кристална топка, и някак си стигнете до по-смислена и задълбочена астрологична литература, проблемът остава:

Повечето книги, написани с цел да въведат новака в този свят започват разказа не от А и Б, а да кажем от Д, от Е. Започват с едни твърдения тип „Слънце в Овен“ значи това и това, „аспектът квадратура“ прави това и онова, „десети дом в хороскопа“ значи еди какво си, и т.н, и т.н.

Те просто ви дават един огромен речник, един куп понятия, представи, термини. И най-вече вярвания, които вие или ще приемете, защото сте „истински вярващ“, или ще отречете, защото сте разумен човек, т.е „скептик“.

Никой не печели от това! Проблемът се нарича „липсваща основа“ – и това е и името на следващата глава.

Началото на обучението трябва да започне с разговор за светогледа и да е свързано с разглеждането на някои базови концепции. Концептуален разговор. В който в началото няма дори едно астрологично понятие или термин; това идва на по-късен етап!

Тази книга – както казах и в разказа за историята зад книгата[17] – е разширен предговор към учебник, който искам да напиша в някакъв момент. Там е мястото за астрологичната терминология – която е масивна – и обяснение на детайлите – които пък са тонове.

Тук е мястото за скелето, за едрия щрих, за полагане на основата.

Идеята е първо да имате пред себе си „голямата картина“, за да се ориентирате и да не се загубите впоследствие.

В крайна сметка, съгласете се – или ме опровергайте, ако можете –, че влизайки в една галерия не отивате директно на една ръка разстояние от дадена картина, не се забивате на мига в конкретен детайл. Първо добре оглеждате цялата картина, схващате я в нейната цялостност и прелест. И чак тогава идва ред на детайлите, нали?

Тази книга също така е една разширена версия на една серия от публикации, „Астрологични концепции“, която видя бял свят в една вече свалена – през юни 2017 – и несъществуваща моя Facebook страница за антропософия, астрология и приложна психология. Списвах серията в периода юни-октомври 2016. Нов пост имаше обикновено всяка сряда. След това втората седмица на октомври попитах онези малко над единадесет хиляди човека в страницата: искате ли такава и такава книга; около хиляда казаха „да“, и ето ни тук.

Ще завърша първата глава с цитат на поста от 7 юли 2016:

КОНЦЕПЦИЯ НУЛЕВА

„Базова концепция: АСТРОЛОГИЯТА НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ РАЗБРАНА ПРЕЗ ПРИЗМАТА НА ЕДИН ГРУБ МАТЕРИАЛИСТИЧЕН И МЕХАНИЧЕН СВЕТОГЛЕД.

Такъв светоглед хваща само една тясна част от реалността и то не тази, където лежат основите на астрологията.

За разбирането на астрологията е необходима по-широка светогледна рамка, по-различна парадигма, която обхваща както физическата, видимата, така и свръхсетивната, невидима, духовна реалност.

Адекватният за времето и европейския човек такъв светоглед или рамка имаме в антропософията, съвременната духовна наука.

За повече информация следете двете серии: „АБВ Антропософия“ и „Астрологични концепции“.“

Очаквам ви във втората глава: да започнем да градим основата!

ДОПЪЛНЕНИЕ, 2021

12 март 2021. Четиво за 13 минути.

Десетина дена след като бях попитал тези единадесет хиляди човека в страницата дали искат такава и такава книга[18] седнах и написах първата глава.

Озаглавих я „Когато обувките ти са малки“ с подзаглавие „Астрологията не може да бъде разбрана от един материалистичен светоглед“.

Подзаглавието общо взето изчерпва главата, то е основната и теза.

Проблемът обаче е по-голям, отколкото много хора осъзнават, бих казал дори огромен.

Също така той не касае само астрологията; това е казус, който присъства по аналогичен начин да кажем и за хомеопатията, ако трябва да дам прост и бърз пример.

Разговорите ми с различни хора от 2016 насам, когато е ставало дума за тази „нулева концепция“ само потвърдиха това, което знаех: просто не се осъзнава мащаба на проблема.

Наскоро, октомври 2020, четири години след като разписах първите глави на книгата, седнах и нахвърлях 14-те глави, т.е цялата книга, в две страници. За всяка глава по една теза, предадена максимално кратко. За първата глава тя е:

„1. И скептици, и фенове на астрологията не вземат предвид, че разбирането и изисква определен светоглед, какъвто те доста често не притежават; и често нямат и съзнание за този факт.“

И в самата глава съм дал примери и съм пояснил.

Сега обаче, при това допълнение, искам да разширим малко обхвата.

Това е въвеждаща книга. Тя е просто предговор. В тези 200-300 страници просто отварям някои базови астрологични теми. Много неща са само щрихирани, някои са направо само лаконично загатнати. А освен това, това е и първата и глава, та беше някак не на място да хвърлям читателя директно в дълбокото и да го замярвам с философска и научна терминология. Това забавление оставих за по-късно.

Например, темата за светогледната рамка може да бъде разгледана от много и различни ъгли. Винаги можем да споменем тези 12 базови, основни светогледа, на които останалите са разклонения или вариации. Рудолф Щайнер говори за тях в един много важен лекционен цикъл, „Човешката и космическата мисъл“, том 151 от творчеството му: като започнем от идеализма, рационализма, математизма, материализма... и стигнем до пневматизма и психизма[19].

Обаче проблемът тук всъщност не е липсата на знание за тези неща. Не е просто като да ги прочетеш и хоп, готово. Затова казвам, че проблемът е много по-сериозен.

Първо, темата е много трудна за дискутиране. Болшинството хора просто не ги интересува. Изисква много мислене, много разследване на собствените мисловни модели, осветляване на забутани и с какъв ли не произход наши дълбоко улегнали – детство, училище, университет – вярвания и убеждения. Буквално е като да си блъскаш стената в главата: повечето хора просто не са ОК с това упражнение и го пропускат, и това е разбираемо.

Също разбираемо е, когато ти се появиш и започнеш да им задаваш осветляващи въпроси... но за тях това не са въпроси, а е досада, „заяждане“ и някакво трудно търпимо вербално мъчение. Все едно ти да им блъскаш стената в главата. Някак е лесно предвидимо и разбираемо как ще реагират 99 на 100 от тях.

Между другото, също миналата есен, октомври 2020, нахвърлях един кратък списък от 100 въпроса, 14 по 7 и още 2 за закръгляне до 100, за всяка глава от книгата; първите седем вече ги видяхте в началото на главата. Мислили ли сте по тези въпроси? Имате ли свои версии, свои отговори? Ако нямате, смятате ли, че има шанс това да повлияе на отношението ви към астрологията? И в двете посоки: и скептицизъм, и толерантно ученичество.

А към споменатата мъчнотия идва и темата за нашите „бели петна“, вкл. в този контекст, светогледния. И тук сме всички и с двата крака вътре!

Какво имам предвид?

Това е тема на друга книга, „Хороскопът на духовното раждане“. Август 2018 изнесох една лекция пред малък кръг антропософи, на един летен антропософски лагер в с. Дунево до Смолян. По-късно реших да доразвия лекцията в отделна книга... и все още работя по нея. Говорим за споменатия по-горе „Човешката и космическата мисъл“ лекционен цикъл, само че в неговия астрологичен, а не чисто антропософски прочит.

Става дума за една карта, един хороскоп, който е различен от рождения, но е пак своего рода рожден. Той отразява нашата светогледна ориентация като предиспозиция, предразположба.

Обаче то е проста аритметика: имаме 12 знака и 12 светогледа, от една страна, и само 7 планети, от друга – в тази карта се работи само със септенера: Слънце и Луна, заедно с Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн.

И в тази наша карта на духовното раждане, което се случва около физическото раждане, някои от планетите ще си споделят един и същи знак, или знаци.

Което означава, простичко казано, че ще имаме от 5 (12 без 7) до в някои екстремни случаи 10, дори 11 от 12 възможни слепи светогледни петна.

Но не спираме до тук, не само това, ами и тези светогледи изискват време да бъдат развити осъзнато, ако и изобщо; изисква се време – години, десетилетия – за узряване в хода на нашата биография. С други думи теснотата или слепотата в светогледно отношение става още по-подчертана.

И още един проблем, черешката на тортата: самата ни епоха е доминиращо материалистична, а съседните математизъм и сенсуализъм[20] – емпиризъм, гол позитивизъм – светогледи допълват и, ето, това доминиращо трио заслепява почти всичко останало. Това също е пречка.

Виждате, че не съм говорил за това в тази първа кратка глава, но тя е написана в този контекст. Така или иначе това остава тема за другата книга.

А в тази, в следващите глави съм показал до какво води неразпознаването на проблема, неосъзнаването въобще и изобщо, че има проблем.

В една лекция от пролетта на 2017[21] пък поясних, че всяка глава, всяка базова концепция или идея, си върви с въпрос, и под-въпроси.

Когато този въпрос не е бил зададен и няма отговор, това хвърля сянка напред! Ама някои сенки са направо същински прагове: вървиш, спъваш се и се пребиваш.

Накратко: когато не е решен този нулев проблем, който е още преди да влезем в света на астрологията, след това на един по-късен етап едни хора, например:
– говорят за влияния на планети и си мислят, че това е астрологичната динамика;
– говорят за съзвездия, а не за знаци;
– говорят за астрологията като за нещо детерминистично и фаталистично; можете да отидете да почетете в някоя Human Design група за вашата – обърнете внимание – механика; м е х а н и к а... човек като да си помисли, че някои неща са останали в средновековието, ама явно не са, тук са си все още;

И изобщо после се появяват един куп противоречия и закучвания на мисълта... ако такава има, защото обикновено е само „Х каза“.

Та това са някои неща, които мога да кажа за началото на книгата около пет години по-късно. Преди да започна да пиша допълнението отново прочетох главата, и като цяло не виждам нужда да променям нищо в нея, тя може да отиде за редакция още днес.

След като прочетохте това и ако сте чели някакви книги по астрология, опитайте се да се сетите за едно поне заглавие, където тази тема е коментирана. Ще се радвам да ми споделите такова, за да го давам като пример и за референция.

Бележки

[12] По една кратка обобщаваща теза в началото на всяка глава; виж в началото на книгата „Книгата в 14 кратки тези, по една за всяка глава“. [обратно към текста]

[13] Допълнения от 12 – въпроси от 1 до 35 – и 13 октомври 2020 – въпроси от 36 до 100: по 7 въвеждащи въпроса в началото на всяка от 14-те глави. [обратно към текста]

[14] Или поне някои астролози: мен никога няма да ме чуете да казвам, че Регул, Сатурн или Луната ни влияят и ни формират! Ще говорим за това по-късно. Виж глава III. „Огледалце, огледалце, я кажи...“. [обратно към текста]

[15] В система като Human Design присъства концепцията за обуславящи ни неутрино потоци, но за разкостването или критичния разбор на последната е предвидено отделно изложение, „Human Design. Новата религия на Двойника“ (виж „Владимир Комаров – Книги“). [обратно към текста]

[16] Биографично: аз съм човек с математическо и смятам достатъчно логично мислене. Завършил съм ПМГ „Васил Друмев” във Велико Търново, през 1996, с профил математика и физика. Също така съм и доста прагматично ориентиран човек, програмист по професия, и ако за този четвърт век от 1993-1994 насам не съм изоставил тази „псевдонаука”, то или съм чисто и просто глупак, или пък има друго обяснение? Простичко казано, астрологията е всичко друго само не и псевдонаука. Когато е астрология...
Или както беше написал в коментар под моя публикация във Facebook един приятел не-астролог: ама това – ставаше дума за астрология – звучи много логично. Да, логична е, разбираема и далече от псевдонаука, но се изисква търпение и непредубеденост за бавното и методично подреждане на пъзела, качества, които доста хора просто не притежават. Там чуваш само „а пък науката казва, че...“ и дъра-бъра. [обратно към текста]

[17] Виж „Историята зад книгата“. [обратно към текста]

[18] Виж „Историята зад книгата“. [обратно към текста]

[19] Рудолф Щайнер, „Човешката и космическата мисъл“, том 151 от СС, 4 лекции, изнесени в Берлин, 20-23.01.1914. Книгата е издадена на български език през 2009 от антропософско издателство „Даскалов“, rudolfsteiner.bg, ISBN 978-954-495-060-6. Тези стотина страници са основата за друга моя книга, „Хороскопът на духовното раждане“: там е мястото да се обърне наистина добре внимание на този кратък, но определено важен лекционен цикъл. Виж пояснението в текста по-долу. [обратно към текста]

[20] На всеки знак съответства светоглед и в едната четвъртина на Зодиака или в три знака е поредицата математизъм – материализъм – сенсуализъм (позитивизъм), светогледи, които до голяма степен оформят облика на съвременната епоха и култура. [обратно към текста]

[21] Става дума за онлайн лекция от 30.04.2017, „Основни астрологични концепции“, 1:39. А освен нея, също и един Zoom-инар от 09.12.2021, „Хороскопът на духовното раждане“, www.youtube.com/watch?v=PL7VCb9zP9o, 1:58, е във връзка с описваното тук. Виж @MyAstroData YouTube канала. [обратно към текста]