IV. Часовникът, който никога не спира да тик-така

Хороскопът не е фиксиран и непроменлив

Заради естествения егоизъм и текущата степен на еволюция на съзнанието ни погледът е насочен основно към раждането, но това изкривява възприятието за астрологичната реалност: ние сме отразени постоянно от (поне) две „огледала“ (рожденият и леталният хороскоп), не от едно.

• 22. Мислили ли сте за природата на времето, какво е, що е?
• 23. Знаете, че основният фокус в астрологията е времето, нали[43]?
• 24. Какво е необходимост? Какво е съдба (или Карма)?
• 25. Ако две деца са родени по абсолютно едно и също време и на едно и също място, еднакви съдби ли ще имат? Мислили ли сте по казуса с близнаците, какво е вашето решение?
• 26. ХОРОСКОПЪТ ЦЕЛИЯ ЧОВЕК ЛИ ОТРАЗЯВА?
• 27. Ако да: разбирате, осъзнавате, че това ви води към фаталистичен светоглед (запомнете си отговора), нали?
• 28. Ако не: какво е това, което е в повече спрямо хороскопа, какво има отвъд хороскопа, което все пак е част от същността на човека?

14 декември 2016. Четиво за 40 минути.

Tази глава е една от най-дългите от всичките четиринадесет. И почти сигурно е и най-сложната: най-сложната за схващане, а беше и най-сложната за написване. Опитах се да ви предам – доколкото е възможно без тежка антропософска и астрологична терминология – нещо сложно и само по себе си съдържание за една отделна книга.

В предишната глава въведохме образа на хороскопа като часовник, на хороскопа като отражение.

Начинът, по който се мисли за хороскопа и неговото действие в масовата, в популярната астрология, е доста различен от този, който ви описвам тук. Обикновено се говори за влияния от най-различен тип и порядък, достигащи до човека от планетарния свят и от света на неподвижните звезди; и по-конкретно от зодиакалните съзвездия.

За мен този път на мисълта не води доникъде: той е просто отражение на факта, че много от съвременните астролози боравят с материалистичен, механично-детерминистичен светоглед – осъзнато или полуосъзнато; това, което беше тема на нулевата, базова концепция, за която говорихме още в първата глава. Докато астрологията е била и си остава духовно-научна дисциплина, която не може да бъде обяснена от един материалистичен светоглед.

Любезно предупреждение!

Това, което ще прочетете в следващите параграфи изглежда като куп нахвърляни твърдения, които не могат да бъдат доказани и които изискват да бъдат приети просто на вяра.

Тези, които ме познават обаче знаят, че никога не слагам „астрология“ и „вяра“ в едно изречение и че при всеки сгоден случай подчертавам този факт!

За мен хората, които казват нещо от рода на: „(и) аз вярвам в астрологията“ – което се случва обикновено, когато разберат, че съм астролог и директно допускат, че отношенията ми с астрологията се базират на вяра, на какво друго би попитал някой –, те всъщност ми казват: „мързи ме да мисля, но всичко това ми звучи достатъчно интересно; така, че просто ще приема, че е вярно“.

Един астролог няма да изисква от вас да му вярвате; или да вярвате в астрологията! Той е наясно, че много от концептуалните тези, които изграждат основата на астрологията не са директно „доказуеми“, не могат да бъдат изведени директно от интелекта, чисто логично и умозрително, защото – ако сте чели внимателно първите глави вече знаете защо – защото хороскопът – и самата реалност – имат своя произход в духовния свят, в една невъзприемаема за физическите очи свръхсетивна реалност. Която за материалистично разсъждаващия скептик е просто плод на нечия фантазия.

Макар че съвременното „предметно“ съзнание и интелектът не могат да изведат от самите себе си астрологията, последният е напълно в силите си да я схване, да разбере астрологията.

Той може – отдели ли необходимото време, разбирай години – да сглоби постепенно отделните парчета от пъзела в една стройна концептуална постройка и след това да провери дали тя издържа теста на реалния живот. Тестът се прави така:

Вземате един хороскоп и го разглеждате според конкретни астрологични правила. След това втори. Трети. Десети. Стотен. Хиляден. Някъде там човек добива ясното съзнание, че астрологията не е фантазия.

Знаете обаче как стоят нещата: обикновено скептиците спрямо астрологията не могат да разчетат дори един хороскоп, един дори – защото не са се запознали даже с азбуката и с основните понятия.

Банален пример: продължават да говорят, например, за тринадесетата зодия, с което показват, че не правят разлика между знак и съзвездие[44], което, хей, хей, наистина е АБВ, това се учи съвсем, съвсем в началото!

Да не говорим, че са изключително далече от опитността, която човек добива, разглеждайки стотици и хиляди хороскопи. И въпреки това постоянно се опитват да обясняват кое и как за астрологията. Ползвайки при това – отново и отново ви връщам към изходната ни точка в първата глава –, както вече изясних един погрешен инструмент; инструмент, валиден в своята си област, но такъв, който никога няма да им позволи да схванат астрологията и как работи хороскопът.

Концептуалните твърдения, които стоят в основата на тази антропософски-ориентирана астрология, за която ви разказвам са – подчертавам –, са доказуеми.

Но това не може да се случи в рамките на пет или десет минути разговор на кафе, ей така по между другото! А вярвате или не, това е, което обикновено се очаква.

Не, не може. В тази връзка, в края на книгата, в „Библиография“, съм ви посочил няколко книги. В тях има отделни глави, които са така да се каже „гносеологичната“, „епистемологичната“ основа на антропософията. Говорим за „теория на познанието“. Там е показано ясно и в детайли как точно се постига познанието, фрагменти от което ще четете в следващите страници. Там Рудолф Щайнер е посочил начина, по който е стигнал до антропософията и това, което тя дава като познание.

Ако трябва да ви го щрихирам, да ви го опиша накратко и хронологично, пътят, по който можете да преминете – така, както е извървян и вървян от мнозина, вкл. и от автора – изглежда така:

Чисто философски в началото на този път стоят „Истина и наука“, том 3 от Събраните Съчинения, от общо 354 тома, докторската дисертация на Рудолф Щайнер, написана 1891 и защитена 1892; която пък е като кратко въведение към един труд с епохално значение, като цяло все още неоткрит от съвременния интелектуалец: „Философия на свободата“, том 4 от СС, издаден 1894.

Книгите са преведени отдавна и на български, вкл. и издадени от изд. „Даскалов“: първото издание на „Философия на свободата“ видя бял свят още 1994, по случай сто-годишнината; „Истина и наука“ беше издадена официално[45] през 2015.

Това са книги, ползващи стриктно езика на философията – макар че де факто са доста повече от чисто академична философия –, без специфичната антропософска терминология, характерна за самата антропософия. Която е дадена от Рудолф Щайнер основно в периода 1902-1924: няколко десетки книги, основни трудове, и около 6 000 лекции[46], четени в най-различни места и градове в Европа.

От антропософските трудове, които показват на сериозния читател как и при какви условия твърденията, които ще прочетете след малко са доказуеми ще спомена само три. Те принадлежат към няколкото книги, считани за необходимото въведение, за да бъде разбрано всичко останало, което антропософията изнася.

Едната е „Как се постигат познания за висшите светове“, том 10 от СС, 1904-1905, която представя цялостно подходящия за съвременния окултен ученик път на вътрешно развитие.

Другите две са „Теософия“, том 9 от СС, 1904, и „Въведение в Тайната Наука“, том 13 от СС, 1910, където има отделни глави, посветени на същата тема.

Тези четири книги: „Философия на свободата“, „Теософия“, „Как се постигат познания за висшите светове“ и „Въведение в Тайната Наука“ представляват една основа, едно въведение и съдържат всичко необходимо, за да се изясни произхода, начина на получаване, а също и „доказателствения“ път, водещ до всички твърдения[47], които ще прочетете в тази глава – всъщност във всичките – от книгата.

Между другото, тези четирите имаха своите първи издания на български – изд. „Даскалов“ – още в началото на 90-те – и след това бяха преиздавани отново и отново. Не е като да са недостъпна литература, както е било преди 1989. Всеки може да ги намери и да ги прочете.

Обаче какво казва уважаемият скептик: „О, луд ли си, братле, ще ти чета книги?! Щом не можеш да ми го обясниш и докажеш с две-три думи, значи не го разбираш!“.

Перифразират Айнщайн и „неговото“ изказване, че ако не можеш да обясниш нещо дотолкова просто, че и дете да те разбере, най-вероятно не си достатъчно наясно с това, което обясняваш[48].

Надявам се, че моят читател е с доста по-задълбочено мислене и не се плъзга мързеливо по повърхността на подобни, извадени от контекста, цитати. Че е наясно, че материята е сложна и изисква няколко години за първоначално запознаване и след това десетилетия вътрешна работа и трупане на практически опит.

След това дълго, но според мен напълно необходимо въведение към тази глава, нека да започнем по същество: какво представлява хороскопът и как работи?

Ако е часовник – кой го сверява (въпросът, с който приключихме предишната глава)?

Както обещах, ще се постарая да не използвам прекалено много и сложни антропософски и астрологични термини. Ако искате да влезете в дълбочина – винаги приветствам подобно желание! –, то обърнете се към оригинала, зачетете с търпение и постоянство книгите[49], посочени в „Библиография“. И не забравяйте, както вече споменах не веднъж, че не трябва да схващате тази малка книга като нищо друго освен едно кратко въведение или предговор към „Антропософия и астрология“.

ПРИРОДА НА ВРЕМЕТО

Директно ви хвърлям в дълбокото. Но и ще ви извадя веднага оттам. Просто ви показвам защо нещата не могат да бъдат обяснени в пет-минутен разговор на кафе.

Ще ви представя две антропософски концепции, които реално няма да намерите другаде, освен при антропософията!

Тъй като те са също и астрологични концепции, да уточня: няма да ги намерите и в сегашната астрологична литература.

Първата касае природата на времето.

Знаете, астрологията работи основно с времето. Когато казвам, че хороскопът е часовник, казвам или подчертавам също и това. Акцентът, фокусът е времето.

Затова обичам да наричам астрологията Царица Време и да казвам, че астрологията е „изкуството да живееш (себе си) навреме“[50]!

Нашето „предметно“ съзнание изживява времето като линия или поток, движещ се единствено и само от миналото към бъдещето. Макар че и в официалната наука започват да се прокрадват и коментират идеи, които разширяват това ни разбиране за времето, като цяло към момента това е, което имаме като непосредствено изживяване и като общоприета представа за времето.

Когато обаче съзнанието започне да се разширява и отива отвъд границите на „предметното“ съзнание, в това разширено съзнание човек изживява времето по по-различен начин.

Ние разбираме, че всъщност има два времеви потока: единият е този, който тече от миналото към бъдещето – и той е единственият, за който имаме съзнание в теснотата, но пък и яснотата на обичайното или „предметното“ съзнание; другият е потока, течащ от бъдещето към миналото. За който обикновено нямаме съзнание. Тоталността на тези два потока е това, което съставлява природата на времето.

На едно още по-горно стъпало вече не можем да говорим изобщо за време, но това е извън обхвата на книгата.

Споменавам това само, защото днес се счита за много адекватно, когато се говори на „духовни“ теми да се говори за „висши измерения“: четвърто, пето, десето, петдесето. Докато всъщност една стъпка навътре в реалността – или към разширяване на съзнанието – води до двуизмерен свят; на следващата стъпка вече сме в едно измерение; и по-късно изобщо не можем да говорим за измерения. Нека това да ви служи като джокер или критерий, инструмент, за да разпознавате, когато някой ви говори за „висши измерения“, дали и доколко в действителност има идея за какво говори.

От тази концепция за двусъставното време идва обаче едно доста по-различно виждане за астрологията – поне според мен – и за природата на хороскопа от това, което се тиражира от масовата, популярната астрология. Различен начин на мислене, различен подход, различни резултати и фокус. Преди да стигнем до това, нека да ви представя накратко и втората антропософска концепция.

ВМЕСТО ТОЧКА, СПИРАЛА

Обикновено, когато говорим за хороскопа, говорим за рождения хороскоп. Как е изглеждало „небето“ по време на нашето раждане. Популярната (западна) астрология така или иначе не говори, не познава друго освен наталния или рождения хороскоп. Това обаче е само един малък – съществен, несъмнено, но малък – фрагмент от „голямата картина“.

Рожденият хороскоп е „точка“. Една точка в двусъставния поток на времето. Обикновено казваме, че този рожден хороскоп се „разгъва“ с времето и това му случване ние наблюдаваме през призмата на прогностичната астрология: използваме най-различни инструменти като дирекции, прогресии, революции, транзити, лунации и т.н. До тук нещата са ОК единствено и само, ако искаме да работим „на парче“: да направим някоя и друга интерпретация за характера, някоя и друга прогноза, за да шашнем някоя мома или момък, с които пием кафе.

Към тази „точка“ – образно казано –, която малко разтегляме напред във времето – получаваме „линия“ – пак образно казано – трябва да добавим още няколко елемента.

Първият лежи във времето преди раждането и е момент близо до зачатието (близо, но не еднакъв, не е съвпадащ със). Той е познат, може би, на тези от вас, които ползват Trutina Hermetis, херметичното правило, най-вече при ректификация или уточняване на рождения час. Това е т.нар. Epoch.

От него до раждането имаме периода на предрождено – ембрионалното – развитие на човека. И тук имаме един огромен дял от астрологията, който като цяло остава в сянка за съвременния студент: този, който говори за живота след раждането като циклично отражение на цялата планетарна и звездна динамика по време на неговото предрождено развитие.

Тъй като това е огромен свят сам по себе си, далече отвъд целите на този предговор, на тази книга, само ще кажа, че ще пиша в детайли и подробно за него в отделен раздел от „Антропософия и астрология“[51].

За момента искам само да си представите, че към N – от натален, рожден – добавяме и E – от Epoch. След това ще добавим и L – и който знае някоя и друга дума латински знае вече за какво ще стане дума в следващите параграфи.

L КАТО ЛЕТАЛЕН

Смъртта все още е тема табу в съвременната западна – като цяло материалистично-атеистична – култура.

Aко искате обаче смислена астрология ще трябва да изкарате смъртта от списъка с темите табу.

Защото смислена астрология без правилна идея за смъртта и без разбиране за Карма и прераждане няма.

Идеята за работа с и изобщо за разглеждане на хороскопа на смъртта, на леталния хороскоп, като цяло липсва в популярната астрология. Това не е само поради липса на знание. Това е поради липса на търсене, на питане.

Редовият фен на астрологията по един естествено-егоистичен начин се интересува само от себе си и какво е получил от света.

В смисъл, че рожденият хороскоп ни е даденост, ние просто го получаваме. Да, ние сме изработили и него, но за „предметното“ съзнание изживяването, усещането е сякаш ние просто го имаме, даром; процесът на раждането за нас не е съзнателна опитност в общия случай – за разлика от смъртта, пак в общия случай.

И се питаме какво ни е дал Бог или Вселената, нашата зодия ли е най-добрата, какво значат всички тези зелени и червени линии в средата на хороскопа, пише ли там дали ще сме здрави, дали ще спечелим от лотарията, дали ще срещнем и изживеем голямата любов, и всякакви подобни, по същество егоистични въпроси.

Това не е критика, а констатация.

Докато хороскопът на смъртта е нещо, което сами, съзнателно и целенасочено – ако сме наясно с тези неща – или полусъзнателно и инстинктивно –, но и в двата случая с „пот на челото“ трябва тепърва да изработваме и там нямаме усещането за нищо дадено ни просто ей така, „даром“!

Разбираемо е някак защо това не ни вълнува особено. И защо тази тема като цяло липсва в популярното разбиране за астрологията и природата на хороскопа. Тя не е удобна. Не е лесна. А в днешния „маркетингов“ свят – тя не е и продаваема.

Само че леталният хороскоп към днешна дата е вече по-важен от рождения, а и в следващите столетия отношението ни към астрологията постепенно ще се обърне на 180°, та няма как да го пропусна. В следващата глава така или иначе ще го разгледаме по-подробно, а сега да допълним картината с още един елемент.

От точката и разтеглената линия сега имаме три точки, свързани с линия: Е(poch) – N(атал) – L(ethal horoscope); Епок – Раждане – Смърт.

Представете си ги като заоблена линия, като дъга. И тази дъга след това се извива – това е периодът от поредната смърт до поредното раждане, престоят ни в духовните светове – и стигаме до нова поредица от други, предходни/следващи E – N – L. Епок, ембрионално развитие, раждане, живот, отново смърт.

Т.е от единичната точка стигнахме до една виеща се спирала – да, тя има начало и край, не е безкрайна –, и върху тази спирала имаме отделни ключови моменти, поредица от „слизане“, раждане, живот и умиране, т.е „завръщане“.

Макар че и това не е пълната картина, все пак ще се съгласите, че така представена астрологията се оказва доста по-сложна от смешно и наивно опростените представи на масовата астрология.

Ако това не ви плаши – усещането колко сложни са всъщност нещата – не би трябвало – нека да продължим със следващата стъпка.

КОЙ СВЕРЯВА ЧАСОВНИКА?

Хороскопът представлява отражение: той отразява нашата Карма, нашата съдба.

Като казвам Карма обаче искам да не се отпускате мързеливо-асоциативно към смехориите на т.нар. „кармична астрология“ и нейните понякога направо нелепи твърдения[52], а да се придържате към логичната последователност на изложеното тук.

Раждаме се. Имаме някакъв потенциал. Развиваме го. Или пък не. Преживяваме едно, второ, трето, десето. Трупаме опит. Правим грешки. Живеем и генерираме Карма. Всяка наша мисъл, всяко наше чувство, всяко наше действие добавят към нашата „кармична сметка“. И светът е устроен така, че ние неименуемо изплащаме отново и отново записите в тази сметка. Защо? Защото Земята е едно голямо училище по Човеко-ставане, всяка грешка ни отдалечава от идеала за човека и съответно като във всяко училище има кой да се погрижи за разплащането до последната стотинка. Никой, ама никой не е успял някога да избяга от съдбата си – всички я изживяваме. С единствената разлика в нивото на съзнание, с което го правим.

Когато умираме ние правим една дълга равносметка в духовните светове. Казах, че няма да използвам сложна терминология и затова описвам нещата толкова съкратено-картинно. Там, в духовните светове, където пребиваваме няколкото столетия, в общия случай, в периода между смъртта и следващото ни раждане.

Първо виждаме панорамата на целия ни изминал живот – това трае ден, два, до три. Около три дена, първите три дена след смъртта. Когато между другото, ако наистина обичаме преминалата Прага душа ще сме... максимално тихи!

После влизаме в Чистилището, в Камалока – всички, а не както е според удобната „християнска“ представа само грешниците; всички сме грешни(ци) – и пребиваваме там години, десетилетия. Около 1/3 от продължителността на изтеклия земен живот.

След това следват нови и нови етапи от нашия живот след смъртта.

След това достигаме една точка на преход високо „горе“ в Небесата: в т.нар. „среднощен час на Битието“ се заражда желанието ни отново да се въплътим в тяло на Земята, защото това е единствения начин да се разплатим кармично. Съдбата се урежда в класната стая, на Земята, от нас, бидейки въплътени, инкарнирани в тяло; друг начин няма. Водени от това ни „желание“ започваме да слизаме, събираме и подготвяме каквото ни е необходимо. Раждаме се, и всичко започва отначало. Отново.

В тези няколко параграфа по-горе съм сумирал нещо, което за да бъде разгледано в детайли, от най-различни гледни точки, на Рудолф Щайнер му е отнело стотици и хиляди отделни лекции, всяка от които дава нов и нов щрих от „голямата картина“. Т.е не се подлъгвайте от краткостта на лаконичното ми описание, че нещата са простички: не са!

Така описани обаче ви дават един лесен за асимилиране, надявам се, обзорен поглед.

Единственият липсващ елемент в тази картина е... астрологичния. Нека да го добавим и него.

РАЗХОДКА ИЗ ПЛАНЕТНИТЕ СФЕРИ

Макар че в духовните светове не можем да говорим за пространство по начина, по който правим това тук, спрямо сетивно-възприемаемата реалност, все пак можем да асоциираме отделни части от духовната действителност, в която живеем между смъртта и раждането, с определени пространствени зони. Последните са като сянка, като отражение на духовната реалност. Тези зони са... планетарните сфери, и Зодиакът.

Живеем на Земята. Когато умираме първата сфера, в която попадаме е сферата на Луната. Ние се разширяваме – физическото ни тяло вече е върнато на природата, на която така или иначе принадлежи – и не сме вече така отделени от заобикалящия ни свят, както сме в земния живот. Лунната сфера е всичко от Земята до Луната, в духовен смисъл.

След това се разширяваме още повече, до Меркурий и Венера, след това до Слънчевата сфера.

Знам, сложно е за схващане и първия път, когато човек чете нещо подобно всичко това му е от непривично, странно до шокиращо или директно каращо човека да си каже: глупости!

На Земята и за „предметното“ съзнание ние имаме усещането за отделеност. Тъй като се идентифицираме с нашите физически тела и изживяваме себе си като свършващи там, където е нашата кожа. Аз съм тук, ти си там и ние не можем – физически е невъзможно – да сме двамата едновременно на едно и също място.

В духовния свят, когато сме без физическата обвивка съзнанието е различно и макар че пак трябва да подчертая, че няма особен смисъл да говорим за пространство по обичайния начин, изразено на земния пространствен език горното ще стане: аз съм тук и ти си тук, и ние взаимно се проникваме.

След Слънчевата сфера се издигаме още по-нагоре към Марс, Юпитер, Сатурн.

И в края на този процес на разширяване, когато вече изпълваме цялата ни система, преди моментът, в който започваме отново да се „свиваме“ и да се подготвяме за следващата ни инкарнация, за следващия ни живот, можем да отидем дори отвъд пределите на нашия свят, в света на неподвижните звезди, в света на съзвездията от Зодиака[53].

След това започва пътят ни „надолу“. Знаем, че за да изкупим нашата Карма, за да преживеем нашата съдба, са ни нужни съответните земни условия. Едрият щрих като епоха, общите земни условия като климат, социални условия, език, национална принадлежност и какво ли още не, та чак до неща като семейство, кръвни връзки и наследственост, също приятели и т.н, и т.н. Всичко това се дирижира и подготвя в живота ни преди раждането.

Сега идва най-важното, внимавайте, ключът за разбиране на астрологията и как работи хороскопът:

Когато слизаме към поредното раждане и в съгласие с нашата съдба, с това, което трябва да преживеем на Земята, ние вземаме от планетарните сфери съответните импулси и сили!

Ние сме в Сатурновата сфера. Трябва ни памет със съответната специфика, кости, зъби, очи. Трябва ни дисциплина, съответен характер. Всичко, което в астрологията отговаря на „Сатурн“ и всичко, което ни съответства – на нашата дълбока същност, на нашата Карма – всичко това ние вземаме от тук. Ние обличаме една дреха, образно казано, вземаме нещо конкретно от сферата на Сатурн. Образно казано!

Този процес се повтаря постепенно с преминаването ни през всички сфери. Вземаме, каквото сме заслужили, каквото ни се полага, от Юпитеровата сфера, от Марс, от Слънцето, от Меркурий и Венера, и накрая от Лунната сфера. И най-накрая финалният отпечатък вземаме и от Земята, раждайки се в точно определен час на съответното място така, че да имаме нашия асцендент или изгряващ знак, с всички последствия от това.

Хороскопът – рожденият хороскоп –, който имаме накрая и който отразява нашата съдба – цялостно, не само някакви негови отделни части, хороскоп и Карма са синоними, те са двете страни на една и съща монета – този хороскоп съдържа в себе си всичко, което сме взели от всяка от сферите, когато сме се обличали с „дрехите“, необходими ни за съответния живот.

БЛИЗНАЦИ. БЛИЗНАЦИ КАТО БЛИЗНАЦИ, НЕ БЛИЗНАЦИ ;)

Тук искам да отворя една скоба и да обясня още нещо концептуално важно. Темата за близнаците. Любим въпрос на скептиците. Обикновено грешно отговарян от феновете.

Ако две души са родени като близнаци, т.е с подобни хороскопи, еднаква съдба ли ще имат? И ако тя не е еднаква, това не внася ли съмнение в правдоподобността на твърденията на астролозите?

Обикновено се казва, че дори и близнаци, тези хора са родени през няколко минути, т.е хороскопите им са почти идентични, но не са еднакви. Факт.

Обаче веднага може да се попита, напълно резонно: добре, ако не са близнаци, а са просто две деца, родени в една и съща болница, в две съседни родилни зали, в един и същи час? Възможно е, нали? Възможно е. Идентични хороскопи. Тогава какво?

Аз ще се върна отново към този момент в главата за свободата[54], но тук ще подчертая, че една от грешките на масовата астрология, концептуална и много сериозна, водеща след това до поредица от недоразумения и въпроси без отговори за всеки разумен и мислещ човек е, че тя приравнява хороскопа с човека. Т.е хороскопът това си ти. Хороскопът те описва изцяло: като характер, като събития и т.н. Всичко. 100%.

Това не е вярно.

Хороскопът не е целия човек.

Хороскопът е 100% Карма, той отразява цялата съдба на човека. Но човек не е само същество, което изживява като машина, като робот, механично, своята съдбовна програма. Животът на човека, реалността на човека е нещо, което съдържа в себе си елементи, сфера, зона, която отива отвъд хороскопа, респективно отвъд света на астрологията.

Животът на човека, реалността на човека е нещо, което съдържа в себе си елементи, сфера, зона, която отива отвъд хороскопа, респективно отвъд света на астрологията.

Да, повторено е. Правилно отбелязахте.

С други думи дори двама човека да имат идентични хороскопи това няма да даде идентични съдби. Ще д а д е подобни съдби, би казал някой... ПОПРАВКА: ще о т р а з и подобни съдби.

Подобието в съдбите няма да е заради подобието на хороскопите: подобието на хороскопите ще е заради подобието на съдбите; още веднъж ви обръщам внимание на посоката и кое пред кое стои; масовата астрология слага каручката пред магарето.

Това може да го разгледате и по отношение само на частичните подобия.

Да кажем, че имаме двама човека не с идентични хороскопи, както е в обсъждания по-горе частен и сравнително рядък случай; а имаме двама човека със сходство тип: и двамата са Овни, и двамата са с асцендент Везни и съответно и със Слънце в 7-ми дом, да кажем, което е в квадратура с Нептун. Примерно.

Тази еднаквост на част от хороскопите им води ли до еднакви съдби, т.е можем ли автоматично да пренесем изживяното от единия върху другия? Еднакви съдби?

Категорично не, изобщо не е нужно и ако наблюдавате тези неща през практическия опит ще видите, че нещата обикновено доста варират[55].

Това е един повод за скептиците още веднъж да кажат, че астрологията не се крепи на нищо реално, истинно. Но причината тук е в концептуалния хаос и в начина, по който обикновено се разглеждат нещата. Всички онези астрологични учебници, които са тип речници, описващи отделни комбинации и съчетания, заучаването на които днес се счита, обикновено, за астрологичното знание и обучение по същество... изненада, изненада... са за боклука.

Освен ако студентът не се научи да ги ползва по правилния начин, което... изненада, изненада... обикновено не се преподава.

Затварям скобата и продължавам. Та хороскопът не е нищо повече от една дреха. Е, за разлика от дрехите в обичайния смисъл, нашето облекло, тези „дрехи“ са доста, доста по-тясно свързани с нашата същност, отразяват ни много, много по-органично, пълно и точно, но... Но не го правят на 100%. Те са само обвивка. Инструмент. Ние не сме нашия хороскоп.

Ще ви обясня в следваща глава защо толкова упорито го подчертавам.

И отново:

ХОРОСКОПЪТ КАТО ЧАСОВНИК

Как работи хороскопът? Като часовник. Кой го сверява? Ние.

За да спестя допълнително усложняване и да си спазя обещанието да не ви ангажирам на този етап с антропософска и астрологична терминология повече от необходимото, казвам „ние“. Но зад това „ние“ се крие нашето Аз, ние самите, както и дейността на много други Същества, някои (доста) по-висши от нас, съвсем, съвсем конкретни обитатели на духовните светове[56].

Във всеки случай трябва да е ясно, че хороскопът не е случаен! Той е крайния резултат на процес, течащ столетия в духовния свят: часовник, който цъка с удивителна точност.

Раждаме се. Ставаме на 24 години, примерно. Преживяваме някакво конкретно събитие. Един астролог може да го „види“ предварително, да го прогнозира. Не непременно конкретното събитие във всичките му детайли, а тенденцията, типа, характера, засегнатата област от живота, последствията; астрологът не е ясновидец[57]. Защото то вече е подготвено, записано, част е от нашата съдба и хороскопът го отразява.

Може също – след като то вече се е случило – да го анализира и да посочи коя точно стрелка, или стрелки, отразява тази част от нашата Карма, това събитие. Може да е нещо от рода на втората Юпитерова революция, която при всеки от нас е около 24-тата година, която при конкретния човек е била и секстил на транзитния Юпитер към Плутон, в съответните домове, и т.н, и т.н.

Събитието не е, подчертавам, не е п р е д и з в и к а н о от Юпитер и неговото отношение към останалата част от хороскопа.

Юпитер е просто една от стрелките на един сложен, сложен часовник. Онази, на която и трябват около 12 години, за да направи едно пълно завъртане и която описва определени сфери от нашия живот, съответства на определена част от нашата съдба.

Не влизайте в капана на един опростен механично-детерминистичен светоглед, който ви казва, че Юпитер в описания хипотетичен случай ви е причинил това или онова. Спомнете си: стрелките на часовника, когато сочат дванадесет часа не ви карат да сте гладни! Те само отразяват, евентуално, наличието на глада.

Преди да се родим, докато подготвяме нашия живот – и съответно точно отразяващия го хороскоп-часовник – ние „навиваме“ последния така, че когато се родим и живеем нашата пиеса, стрелките да сочат точното време.

Независимо дали ние имаме или нямаме съзнание за това, дали разпознаваме или не точния час и дали се съобразяваме или не с него, т.е дали живеем живота си навреме като астролози – или просто астрологично грамотни хора –, или не.

Така работи хороскопът.

Казано много, много накратко в тези двадесетина странички.

Ако сте се справили с тази и предишните глави, поздравления! Оттук нататък вече е лесно.

Или пък не ;)

За да завършим тази глава и да продължим със следващите, ни остана още една малка задачка-закачка. Да изясним защо съм сложил подзаглавие на главата: Хороскопът не e статичен и непроменлив.

ОТРАЖЕНИЕТО НЕ Е ФИКСИРАН ОБРАЗ, ТО Е ФЛУИДНО. КАТО САМИЯ ЖИВОТ...

Когато нещата се гледат през призмата на популярната астрология човек лесно може да стигне до едно фаталистично усещане за хороскопа.

Роден съм Близнаци. Роден съм Манифестор (според Human Design). Точка, няма мърдане, това е фиксирано и не подлежи на промяна[58].

И е така, и не е така.

Ако се върнем към образа на спиралата, с последователните E – N – L дъги и фрагменти и я обединим с първата спомената концепция за природата на времето, имаме накратко следното:

Обикновено се говори само за рождения хороскоп: първо като за описваща ни изцяло реалност, която е фиксирана, непроменлива и второ, нейното влияние се разгъва във времето само от раждането напред, от миналото към бъдещето. Това обаче е само единия поток, половината процес. Към нас обаче постоянно тече поток на времето, идващ от бъдещето, това едно, и второто – ние не сме идентични с нашия рожден хороскоп; както казах той е само дреха, обвивка.

Ако разглеждате един човек в някаква година от неговия живот... да кажем, че сега е на 52 и ще живее още 20 години... образно казано този човек ще бъде „облечен“ с една дреха, която отразява неговия рожден хороскоп. Обаче този човек е променен малко или много от неговия 52 години житейски опит, от всичко преживяно до този момент.

Така че върху тази дреха, върху рождения хороскоп, той има още една, която все още е сякаш като воал, по-феерична, не е напълно очертана, някои елементи сякаш ни се изплъзват, все още не можем да ги видим. Това е идващото от бъдещето: онова, което ще се случи след 20 години. Леталният хороскоп.

Той още не е въплътена реалност, не е роден, но вече се подготвя да се случи и е формиращ принцип[59].

Имаме един композитен, сборен образ. Ако се върнем към спиралата и си я представим като виещата се тръба, по която тече сок, тече житейският поток, сокът на живота... макар че е трудно да си го представим физически... този сок тече и в двете посоки!

Към днешна дата астрологията – един осакатен остатък на оригиналната наука, която тепърва ще бъде възродена чрез оплождането и оживотворяването, идващи от съвременната духовна наука – работи през интелекта. Това е ОК, така или иначе това са сегашните условия. Просто не бива да забравяме, че „предметното“ съзнание е тясно, ние виждаме само част от реалността, и категорично нямаме пълното изживяване на природата на времето – ключова тема при астрологията – и не схващаме живота в неговата цялост, в неговия актуален действителен процес на протичане. Виждаме само едно отражение, сянка.

Това, в което интелектът е добър, е схематизирането на реалността, боравенето с всякакъв вид речници и наименуване на нещата, етикетиране.

Животът обаче не е схема!

Пазете се от масово разпространената схематична астрология (и подобната тенденция при Human Design). Това, че си дал име на нещо и че си го сложил в логична, интелектуална дефиниция и рамка е само част от пътя, не е целия път и определено не е близо до финала.

Сега нека да дадем третата концепция и да преминем към следващата глава.

Нито пък рожденият хороскоп е единственото отражение.“

ДОПЪЛНЕНИЕ, 2016/2021/2023[60]

14 юни 2016/2021/2023. Четиво за Х минути.

Споменатата по-горе, виж бел. [58], публикация от 2016 и илюстрацията. Ето в това настроение и ситуация – болен на легло – е родена, като списък с идеи, книгата:

Спирален поток и постоянна метаморфоза.

14.06.2016: „И тази седмица болнични[61], четвърта. Лежа, драскам си и си мисля...

Защо вместо да се опитвам да отварям на хората очите – и съответно да срещам постоянно неразбиране, отхвърляне и съпротива... – защо вместо това не направя едно-две кратки и евтини, достъпни и лесно смилаеми чалга астрология курсчета, зодийки, ала-бала, нещо за съвместимост между Овен и Лъв и прочие простотии, да следвам масовия тренд... реклама голяма... едни кинти в сметката и това е. Почивка след това от света.

Винаги мога част от този капитал да го сложа в МТ-а[62] и да си търгувам сам... няма да се налага на никого нищо да обяснявам, няма да се налага да говоря с никого, нищо няма да продавам, търгувам си, пиша си книгите и си почивам.

„И точно го написах поста и получих имейл: Your genes do not control your life[63]. Бум, точно колкото сбъркана е общата представа за ролята на гените, толкова е и детерминистичната представа на популярната астрология, че хороскопът е фиксирана единица и ни определя за целия живот (или пък бодиграфът и дизайнът в Human Design).

От известно време сондирам как е положението и фактът, че се замислям сериозно за смяна на концепцията и плана само показва, че положението според мен е зле.

Колко по-лесно е да си плаваш с общия поток, вместо да се мъчиш да създаваш нов тренд...“

14.06.2021: „По това време преди 5 години, в една HD група за изкарали курс/ове съм се опитвал да обяснявам нещо си... т.е съм си губил времето по обичайният за мен начин, правейки глупости. После си излязох от групата. Ще обяснявам аз на експертите... баси смешника :)“

14.06.2023: „Хм, синхронно: [..] и ще сядам да редактирам финално четвъртата глава. Преди 7 години точно във връзка с нея съм рисувал ето тази скица. В смисъл, главата е написана декември 2016, но идеята и е разписана точно по това време юни.

По същото време, както съм писал и 2021, бях в една от HD групите и беше малко преди излизането ми оттам. Точно тази илюстрация е едно от последните неща, които им оставих... И ето ни след 7 години пак при нея.

Разговорът – нали знаете, помня като слон... не случайно синката на задника ми сега е с форма на слон :D – протече по обичайния начин. Един човек ми обясняваше, че не разбира от астрология... и само няколко коментара по-надолу, буквално в същия разговор, няколко пръста разстояние на екрана, казва: това, дето го дрънкаш е минало покрай астрология!

Ама защо така ми вика? Защото не му било звучало като астрология! Питам го: ти откъде черпиш информация, нали каза преди малко, че не си астролог? Вика, заобиколил съм се с читави астролози, от тях знам кое как е в астрологията...

Аха. Добре. 2020-та или 2021-ва всъщност разбрах какви са тези „читави астролози“...

Както го писах в бележка под линия към публикуваната вече трета глава: не е важно какво се казва, и да се замислим. Ако Комаров го казва, и защото то не е същото като на всички останали... значи със сигурност не е ОК. Как да е ОК, щом Вовомир го твърди!?

Ето такава им е „логиката“ на едни експерти :)

Както и да е, 7 години по-късно нищо не се е променило, но аз все пак сядам да я редактирам главата, за да я има онлайн тези дни, с идеята, че някой ден все някой ще стигне – не в прочит, а в разбиране – до нея.

Имам предвид не-антропософ. За антропософ вътре не би трябвало да има изненадващи неща: двата потока на времето и „разходката“ из планетните сфери между смъртта и поредното раждане са неща още от „Въведение“-то[64].“ [..]

„„И тази седмица болнични, четвърта.“

А, да, вчера в поста със слона-синка на задника ми[65] една мисъл остана недоизказана... за връзката между болестта и постигането на определено ниво на осъзнаване.

Да не ровя в момента за конкретната лекция (и цитат) някой от медицинските курсове, но по смисъл седи така:

к о г а т о не успяваме да изживеем напълно съзнателно една имагинация, например, т.е не влизаме напълно съзнателно в духовния свят, което означава, че не „излизаме“ коректно от себе си, ехото на процеса може да е болест, т.е телата са в нарушена „композиция“ така да се каже и това води до едно или друго болестно състояние.

Един вид не успяваме да се „протегнем“ и се „схващаме“, „сецваме“, „стъпваме накриво“.

Та в тази връзка и покрай вчерашните весели размисли за трите ми Скорпионски години[66], 1994, 1998, 2002... и сега четвърта за този живот, 2023, е интересно, поне за мен, да си отбележа, че: за да сглобя идеите, които след това излях в „Приложна комарология“ всъщност бях болен няколко месеца, като пикът беше точно юни, на рождения ми ден 2016 бях с 39°C, после бях общо взето на легло и болнични до към края на лятото... но в крайна сметка ето я книгата, изболедувано е осъзнаването и, съответно притежаването и „вътрешно“, съответно разписването и за всички и подаряването.

А за да започна 6-7 години по-късно все пак да я редактирам, т.е финализирам:

края на август 2022 като започнах да я редактирам се пребих на едни плочки в един хотел, бяхме в Синеморец с [..]... боля ме левия крак колко дни, ама го започнах процеса.

А сега пък, за да направя сайта и да започна да качвам най-накрая глава по глава книгата, ето ви още едно пребиване, още един инцидент, в неделя, във Варна, дето още ми седи като синка на задника (пак ляв крак)... и по Гергьовден имаше още едно пребиване (в Долна Баня), дето един месец ме боля.

Така че съзнанието не се разширява с кумбая и розови еднорози. Това е илюзия, че нещо си идвало в живота ни просто ей така, без напъни от наша страна, без усилия, без съпротива, като на късмет и т.н.

Всяко осъзнаване е въпрос на болка и изстрадване – и това не е мое твърдение, в случая просто моите наблюдения го потвърждават –, просто не винаги помним, защото не винаги, по-често не, резултатът просто остава за следващ живот. А ние сме забравили, и като ни се случи нещо просто ей така, и си викаме: въх, какъв късмет! Не, бе, братме, болял те е някога задника, просто не помниш (и слава богу) :)“

ДОПЪЛНЕНИЕ, 2018

18 юни 2018. Четиво за Х минути.

И така. Рудолф Щайнер ни е дал познанието за живота в планетарните сфери – след смъртта и преди раждането –, и връзката им с хороскопа; оригиналните, автентични и антропософски идеи за леталния хороскоп, за който ще говорим отново още в следващата глава, както и идеята[67] за двусъставното време.

На тема астрология и директно той е говорил рядко. За което си има много логично обяснение: нямало е достатъчно въпроси. Няма въпрос – няма отговор. Говорил е от една страна, че съвременната наследена астрология е дилетанщина. Факт. Говорил е обаче и за това, че в бъдеще – ние живеем реално част от това бъдеще –, с помощта на оплодяващата, оживотворяващата, възкресяващата сила на антропософията, астрологията ще бъде възкресена.

По онова време обаче, началото на 20 век, астрологията наистина е била в окаяно състояние, и не случайно тогава се ражда и вестникарската и версия. Днес е още по-зле положението, но това е тема на друг разговор[68]. По тази причина не е имало и много въпроси: кой нормален човек ще се излага да задава въпроси за нещо, за което Докторът вече е казал, че е дилетанщина?!

Така че ние имаме пръснати из толкова много книги и лекционни цикли отделни перли, брилянтни идеи, които ако някой антропософ има и астрологичен опит, могат да станат основата – не без съответните усилия за изясняване, премисляне, подреждане и т.н – на ето такъв тип литература, такъв тип книга за една антропософски ориентирана астрология. Тя не е първата[69], определено няма да е и последната; просто от това, което съм изчел по темата последния четвърт век, си е по своему уникална.

Към тези чисто антропософски идеи, с които можете да се запознаете през антропософската литература, съм добавил с годините – през призмата на моя опит и размисли – астрологичния слой: и така имаме идеята за хороскопа като часовник, идеята за хороскопа като флуидна реалност и т.н. „Авторски“ идеи. Потърсете ги дали ги има и другаде, предадени по този начин. Всъщност потърсете изобщо книга, учебник по астрология, който да ви дава подобни концепции, не само речникови дефиниции. Моля!

Добавям тези последни няколко параграфа при редакция от моя страна на главата юни 2018. Откакто написах първия суров ръкопис през декември 2016 я прочетох не един и два пъти. Чета, чета, и... ами сложна е материята и си имам, мисля, основателни притеснения доколко разбираемо съм я предал. Времето и вашата реакция ще покажат. Мисля, че ще намерим начин в бъдеще да изясним това, което е останало неясно.

ДОПЪЛНЕНИЕ, 2017/2021/2022

18 май 2017. 15 юни 2021/2022. Четиво за Х минути.

А сега, пет години без един ден[70] искам да вмъкна между двете допълнения, това от юни 2018 и това от март 2021, още едно. То е фрагментарно, незавършено, тъй като е просто публикация във Facebook от 2017, и последващи коментари от 2021 и 2022. Но нахвърляните бележки са точно по темата на главата, както и на следващите две, особено глава VI за практическата работа с хороскопа, а и искам да ви дам бегла представа какви теми (ще) са на фокус в следващите книги и в каква посока ще върви доразвиването на идеите, представени в „Приложна комарология“.

18.05.2017: „След като цял ден съм преговарял Design Patterns, OOP, etc, и не съм сигурен къде ми е главата... имам нужда да ви споделя нещо малко сложно в началото за схващане, та току-виж и вашите глави отидат някъде си. Солидарност.

След като приключих с преговора на първия том от лекциите за Кармата (том 235) продължих с преговора на „Теософия“ (том 4)[71]. Та този параграф[72] вчера ми задържа вниманието и искам да допълня нещо към втората[73] концепция – така, както сте я чули в лекцията[74], и така, както е описана в книгата.

Параграф 8, глава „Естеството на човека“, раздел „IV. Тялото, душата и Духът“ в „Теософия“, Рудолф Щайнер.

Ако пред вас има едно изящно направено, във всички детайли, копие на едно растение, можете да го сбъркате с истинско... макар и то да е боядисана пластмаса. Имате само очи, нямате възможност да го пипнете, тактилността ви е отказана, само зрение. И не само, че можете да объркате едно изкуствено растение с истинското... но може да се случи и нещо на другия полюс: да имате едно живо растение, за което да кажете, че то не е растение... просто, защото никога не сте виждали такова. В смисъл, представете си, че очаквате стъбло, листа, цвят, т.н, а имате нещо друго... и все пак то е растение, вие просто не го виждате като такова.

Това е, защото в „предметното“ съзнание ние виждаме само минералната обвивка – физическото тяло – на растението, но не и т.нар. етерно тяло, което реално го прави живо.

Давам пример с растение, защото тук нещата са все още сравнително прости. При животните вече е по-сложно, а да не говорим при човека: там нямаме единен „вид“ и множество „индивиди“, които са негово физическо проявление, а всеки човек е „вид“ на самия себе си, всеки „индивид“ е и „вид“.

Та, когато нямаме имагинативното съзнание[75] – имаше един пост, отговор на въпрос [..], вижте там за видовете съзнание, ако това не ви говори нищо – ние не виждаме самото растение, а само едно от възможните му проявления. Това е важно да се схване: че на ниво „предметно“ съзнание нещата изглеждат вече много разпиляни, те не са вече като събрани в един жизнен център, а са като различни разклонения.

Гьоте, който е „виждал“ пра-растението е бил в позиция да каже доста неща за растителния свят. Шилер, от друга страна, който в известен разговор от 90-те години на 18. век му казва, че това, за което говори просто не съществува, е като всички нас, които виждаме само проявленията, а не пораждащия ги източник. Така в контраста и прехода от Гьотевата имагинация назад към интелекта на Шилер имаме нещо важно в контекста на втората концепция и източника на астрологичното познание.

Гьоте и Шилер са съвременници в 18. век, но разглеждат едно и също нещо с различна изходна позиция, различно познание[76].

При астрологията имаме подобен контраст. Но при нея той е разтеглен във времето и то така, че не е лесно в началото да се съобрази (дори и човек да учи антропософия).

В древността, в оназа епоха, когато се ражда пра-астрологията имаме съзнание – макар и инстинктивно, сумрачно, не ясно като „интелектуалното ясновидствo“ на Гьоте –, което може да стигне до „вида“, не само до „индивида“. Просто ще заместим вид и индивид с позиция по принцип и позиция в конкретен случай.

Едно е, когато днес искаме да разберем какво значи „Венера в трети дом“, например... и за тази цел отваряме речника – т.нар. учебник по астрология – и вътре четем: „Венера“ е това и това. Дефиниция. Интелектуална. „Трети дом“ – това и това, още дефиниции. „Венера в трети дом“ – еди какво си. Изключение от казаното: такива и такива случаи.

Всичко това е ОК... до момента, когато вече не е ОК. На ниво интелект – ако ще и да сме тренирали, както си и трябва – добре нашите способности... първо за анализ на хороскопа... после за синтез – бързо стигаме до загатнатите по-горе граници. И много често една „Венера в трети дом“ се оказва изкуствено растение... или живо растение, което обаче ние не разпознаваме като такова.

Помислете за това.

Концепциите в началото стоят като някакви абстрактни идеи, суха теория, скучна философия... обаче в лекцията ви казах, че са съвсем конкретни инструменти, с които от една мисъл се сглобява следващата и т.н; човек просто трябва да ги размисли и да се научи да ги ползва.

Древният астролог е имал[77] друго и различно от сегашното през интелекта непосредствено изживяване на „Венера в трети дом“. Той е имал достъп до идеята, не само до едно нейно възможно проявление. Не е спекулирал през интелекта. Не е бил този тип астролози (пример: Ванеса и нейната, както я нарича, „нова астропсихология“), които хващат няколко астрологични понятия и започват произволно да жонглират с тях (словоблудство), което ражда всякакви астрологично-ЗВУЧАЩИ идеи... които не са астрологични.

Та този пост е по линия какво е след „стандартната“ астрология и в каква посока се работи в антропософски-ориентираната астрология.

Интелектът е началото, не края.

В този смисъл и хороскопът – и обичайното му разглеждане – е начална, а не крайна точка.

По-простичко казано: астрологът е добре да знае какво значи „Венера в 3 дом“... но не е добре като знае това, да си мисли, че знае... какво значи „Венера в 3 дом“ :)

Стана ли ясно, въпроси? (2023: нямаше въпроси)”

Постоянна метаморфоза: начина по който животът е.

15.06.2021: „Да ви допълня сравнението... за тези, които им направи впечатление наскоро коментираният образ с огледалата[78].

Представете си рождения хороскоп като първото огледало. Ние запечатваме там един много важен образ и това огледало наистина ни отразява до някаква степен през целия ни живот.

Проблем има само, когато това отражение се абсолютизира.

Това е като да имате едно семе, да му направите снимка, и след някакъв период от време все още да мислите, че реалното растение е това сниманото семе. Не, не е. Растението се е развило!

То има в себе си онова семе и се трансформира – в постоянен процес на метаморфоза – към едно друго състояние на семе (от рождения към леталния хороскоп). Това, което метаморфозира е реалното растение, семето е само част от него, началото... и в контекст време и проявление даже не е и основното в един по-късен период.

След това, когато стане време тези неща да се разглеждат практически се стига, разбираемо, до всичко що са... като се почне от дирекции, прогресии, транзити, възврати, през отражения на ембрионалното развитие към последващия живот (астрософския подход) или пък отраженията в биографичния „U“-модел, но принципът е все този: нищо фиксирано наистина, само непрестанна метаморфоза.

А тази метаморфоза не се побира в интелектуални схеми, интелектът тук вече не е достатъчен инструмент. Оттам и разликата, за която говоря: за една енциклопедична „Близнаци“ тип астрология, от която започваме, но в която не е ОК да застиваме. А е навременно – в сегашната ни епоха, към днешна дата – да работим интензивно за една феноменалистична (Гьотеанистична) „Дева“ тип астрология[79].

Иначе ще работим само със схеми на реалността... а не с реалността. И тогава тази астрология ще нанася повече вреда – тя вече го прави – вместо реално да помaга, особено пък като социална дисциплина.

И това, което казвам не важи само за астрологията, защото става дума за принципна навременност на нашата епоха, която след това касае и астрология, но и всичко друго.

Вижте в други подобни области на познанието какво е положението, номерология, Human Design, как са там нещата?

HD така или иначе разполага само с едни транзити. Обаче как се разглеждат тези транзити там: планетите кръжат, попадат в някой от порталите, дефинират ги, оттам канали и т.н, но основният фокус е, че влияят през отворените/недефинираните центрове... HD говори за влияние, за обуславяне, за не-себе, за не-азово поведение... и след това за деобуславяне и „да живееш себе си“... но под „да живееш себе си“ се разбира да имаш съзнание за единия бодиграф и толкова. Бодиграфът не е жива същност, той е застинал, фиксиран, ригиден, непроменлив. За никаква метаморфоза не става дума. И на въпроса за развитието там няма много ясен отговор... Ето още нещо за размисъл.“

15.06.2022: „За n-ти път: в реалния живот няма нито Близнаци, нито Дева, нито кой да е знак. Няма планети, няма аспекти, нищо от това не е част от живота в „предметното“ съзнание. В неговите рамки това са само показалци, нищо повече.

Астрологията изисква дедукция, не (само) индукция.

Изисква имагинация (и „нагоре“), не просто статистика (Гоклен за пример).

Интелектуалният разбор, анализ, е само началото, ама съвсем в началото.

Оттам нататък това мислене има да направи доста крачки напред.

Иначе реалността постоянно ще се изплъзва и човек ще се зомбира със схеми. С предразсъдъци. Със стереотипи. Овен това, Лъв онова. Глупости на търкалета! Нищо от това не върши наистина работа. То е само шум. Пяна.“

ДОПЪЛНЕНИЕ, 2021

27 март 2021. Четиво за Х минути.

След като на 24, 25 и 26 октомври 2016 разписах първите три глави на книгата, си оставих някакво време да помисля как точно да подходя към четвъртата глава.

Тя е двойно, дори тройно по-обемна от предходните и представляваше едно специфично предизвикателство: без все още да въвеждам тежка антропософска терминология и без да навлизам и в астрологична такава да обясня някои доста сложни и многопластови идеи.

След като написах първите три глави, попитах дали някой иска да погледне черновата на първата, а и след това ноември публикувах най-важното от първите три, фрагменти, съдържащи есенцията на всяка глава. Видях реакцията: от онези хиляда човека, които средата на октомври казаха: „Давай я книгата, пиши!“, бяха останали едни десетина човека... това на страница с единадесет хиляди някак... Общо взето отново имах deja vu: 2013, „Въведение във финансовата астрология“, същата история[80].

Четвъртата глава продължава логичния ход на мисълта от първите три.

В първа глава имаме една нулева концепция, както и един голям, фундаментален въпрос за каква е светогледната рамка, през която можем да разглеждаме астрологията, и дали материализмът, т.е масовият днес светоглед е подходяща такава? Не, не е.

Обяснението защо не е идва с въпросите от втора глава относно историята на астрологията, нейния произход и тези за това какво представлява всъщност хороскопът.

В трета глава говорих за хороскопа като часовник, за хороскопа като отражение, и това беше в контраст с масово наложената сега представа за някакви си планети дето били влияели, което е просто отражение на подлежащия материалистичен светоглед на колегите астролози, които тиражират и поддържат подобни представи за астрологията.

Но, разбира се, като дадеш една такава теза, различна идея и когато тя роди въпрос: „КОЙ сверява този т.нар. часовник?“, т.е „Как се случва, че хороскопът, който отразява планетарната динамика след раждането го прави така магически синхронно спрямо това, което се случва в живота на самия притежател на хороскопа?“, се очаква да обясниш.

Ето това опитах да направя в тази дълга четвърта глава, която въпреки обема си само одрасква по повърхността материята, само щрихира.

В нея говорих за една антропософска концепция за двусъставното време, за двата потока време: този, за който имаме съзнание, времето, което тече от минало към бъдеще, но и за другия поток, за който обикновено нямаме съзнание: течащият от бъдещето към миналото поток, който именно осигурява наличието на предиктивност, т.е дава възможност астрологията все пак да може да прогнозира някаква част от живота.

Въвеждането на тази антропософска идея се налагаше и заради обяснението на следващата такава, още една чисто антропософска концепция: леталният хороскоп, или хороскопът на смъртта.

Това беше необходимо, за да се очертае алтернативата спрямо тази ригидна, фаталистично-матералистична астрология, която днес е масова.

Общо взето масовата астрология казва така: вие се раждате и имате един хороскоп. Той е фиксиран, непроменлив. Точка. Този хороскоп ви определя и спрямо него планетите, които продължават да се движат на звездния фон дават едни влияния, които предизвикват събитията в живота. Тъй като едно материалистично разбиране не може да върне преди раждането – казусa от втора глава –, то си намира причини, обяснение как работи хороскопът в периода след раждането. Човек се ражда – не става ясно защо точно тогава – в даден момент, после планетите му влияят и от тези влияние се оформя всичко, което обобщаваме със сборното „астрологична динамика“. След това човек умира и толкова, идеята за летален хороскоп липсва в масовата астрология.

Една духовно ориентирана, една антропософски базирана астрология не говори така. След като говорих за двата потока време, говорих за представата, образа на една спирала: ние имаме един момент, близо до физическото зачатие, който се нарича Епок (Epoch), имаме ембрионалното развитие, имаме физическото раждане и съответно фиксирането на рождения хороскоп.

Да, рожденият хороскоп е фиксиран, но проблемът е, че масовата астрология засяда в тази фиксираност. А картинката е малко по-сложна от това. Това е като да имате семе, семето покълва, следва началният етап от растителния живот... и засядате там, спирате в една схема, една карта, и край.

А след това човек живее и се развива, човекът е развиващо се същество. Това много често се пропуска и затова се стига до абсурдите за един 20-годишен и за един 40-годишен човек един повърхностен астрологичен анализ да твърди по същество едно и също. В масовата астрология нещата седят много статично, омъртвено, схематично.

Докато всъщност астрологията работи именно с времето и времето е много подвижна, жива, течаща и флуидна тъкан, „материя“, същност.

Трябва да се работи с биография! Трябва да се гледа постоянно отражението, което дават по-дълбоките слоеве на тези потоци, дирекции, прогресии... и по-горните слоеве, както и вълничките и пяната, транзитите...

То е като рожденият хороскоп да е като едно първоначално огледало, което отразява един начален етап... следва развитие и всяка стъпка от развитието се отразява от други огледала, които пречупват и променят облика на първоначалното, базовото отражение и с времето този процес напредва... човек работи целия си живот по изграждането на една друга карта, която се фиксира в момента на смъртта, това е леталният хороскоп...

Изобщо цялото е все едно между раждането и смъртта сме затворени в една зала, тръгваме от по-високо, спускаме се, стигаме до средата, която е най-ниската точка в биографичното „U“[81], малко след първата Сатурнова революция, след това започваме да се изкачваме и при смъртта отново сме във високата точка, но от другата страна. На входа имаме едно огледало, и в края при изхода имаме едно друго. При всяка стъпка, докато времето тече, първо сме отразени от това на входа, образът метаморфозира и бива отразяван от други огледала по стените... с движението напред и разгъването на биографичния модел започваме да „хвърляме“ себе си напред и онова огледало на изхода постепенно също започва да ни отразява... на 20 години се случва нещо, което след това ще бъде отразено в леталния хороскоп, на 24 се добавя нов щрих, на 26 още един... така постепенно колкото повече се придвижваме от раждането към смъртта ние се отдалечаваме от първоначалното отражение и в движение оформяме крайното, като междувременно сме отразени от множество междинни огледала.

............

Това е сложно да се обясни с няколко думи. Добре е да се рисува, да се работи през конкретни примери, с конкретни биографии: вече случили се на исторически личности, на живи хора и най-вече с личната биография.

Затова моето разбиране за астрологията е именно:

ИЗКУСТВОТО ДА ЖИВЕЕШ (СЕБЕ СИ) НАВРЕМЕ!

И затова казвам, че астрологията е Царица Време и че нейното царство е... царството на времето; всичко в астрологията е до работа с времето, с биография, с цикли, повторяеми модели и отражения.

Отражение на ембрионалното развитие в живота след раждането (погледът на астрософията), огледалата вътре в биографичното „U“, отражението на случващото се в изграждащия се летален хороскоп – следващата, петата глава е с фокус тази тема и наследството, което изработваме приживе... отражението на леталния в този на Епок-а и следващото раждане (погледът на херметичната астрология)...

И след това, за да затворим спиралата стигаме до смъртта, описан е в едър щрих антропософският поглед за живота ни между смъртта и новото раждане и как се подготвя този часовник, рожденият хороскоп, който ще отразява точно какво се случва в живота ни.

Не става дума за влияния на планети, планетите са просто стрелки от един много сложен часовник!

Когато създадете един часовник, вие влагате в него мисъл преди създаването му, а веднъж създаден той няма нужда някой отвън да му движи стрелките, те се движат отвътре.

Същото е и при нас, какво се случва в живота ни като предварително подготвени – и астрологично до някаква степен прогнозируеми събития – не зависи отвън, а отвътре... отвън едни стрелки просто отразяват, че е дошло еди кое си време, че е еди колко си часа в биографичен смисъл.

Като легна днес да спя и се събудя след 8 часа, не ме будят стрелките на часовника... те само отразяват времето.

Като реша днес, че утре ще правя нещо, с мисленето, което поначало е свързано с безвремие, съм вече в бъдещето и оттам оформям една картина, която след това като магнит ме тегли към нея... това за потока на времето, който тече от бъдещето към миналото и за леталния хороскоп.

Както казах, това е трудно да бъде обяснено без да се влиза в антропософска и астрологична терминология. При едно систематично обучение това обаче е необходимост.

В тази четвърта глава накратко съм разгледал и казуса за близнаците, за да се оформи още по-добре идеята, че хороскопът е просто отражение, обвивка, дреха, той не е самия човек.

Бележки

[43] Както казвам: „Астрологията е Царица и нейното царство е Времето!“, и съответно: „Астрологията е изкуството да живееш (себе си) навреме!“. Виж „Десет основни идеи за въведение“. [обратно към текста]

[44] Виж глава XI, „Тази пуста тринадесета зодия“. [обратно към текста]

[45] Изд. „Даскалов“, rudolfsteiner.bg, издава вече три десетилетия, от 1991, том след том обемното творчество на Рудолф Щайнер, но много от преводите бяха/са налични години-години преди „официалната“ им поява, благодарение на преводаческия труд на Димо Даскалов (1908-1989), патрон на издателството, Димитър Димчев и други преводачи.
През 90-те, когато все още нямаше Антропософско Общество, а отделни антропософски дружества (София, Стара Загора), тези книги бяха достъпни през библиотеките на съответните дружества. Аз дължа възможността да прочета много от тези книги по това време на Светла Бисерова (1935-2013); също на Петко Бояджиев (1920-2006), Вера Гюлгелиева (1914-2007), и други (можете да прочетете за тях в секция Memento mori на сайта на АО БГ, aobg.org). По това време книгите, вече издадени от изд. „Даскалов“ се брояха на пръсти. Така че използвам случая да изразя сърдечната си благодарност за този подарък на съдбата и помощта на тези хора, които имах щастието да познавам поне до някаква степен.
С риск бележката да стане твърде дълга държа да спомена задължително името и на Петър Райчев (1944-2011), на чийто къртовски рутинен труд съм свидетел (докато бях студент в Стара Загора). За добро или за зло, благодарение на него много от тези неиздадени все още преводи бяха дигитализирани... и след това по една или друга пътека намериха своето място тук и там в интернет. В сайтове на белобратковци, „изворна“ журналистика, и подобни. И до днес, и не мисля, че това ще спре някога, Щайнер е разкъсван на хиляди и хиляди парчета, цитати, извадени от контекст, изопачаван, асоцииран с какво ли не и кого ли не, и като цяло просто употребяван за съдържание тук или там. Ще кажете: е, ти не правиш ли същото? Прочетете книгата, преценете дали правя същото. [обратно към текста]

[46] Бъдете така добри и помислете колко съвременни автори познавате, чието творчество да обема 354 тома Събрани съчинения? Цифрата би трябвало да ви подсказва това-онова? [обратно към текста]

[47] Имам предвид твърденията, които идват от антропософията; тези, които са лични, съм се постарал да разгранича като такива. [обратно към текста]

[48] Убеден съм, че самият Анщайн е преподавал теорията на относителността на малки деца и те са го разбирали прекрасно от първия път с помощта на малко думи от негова страна. [обратно към текста]

[49] Книгите. Основните трудове най-вече. За систематично четене и учене става дума. Умъртвеният и разпилян из интернет Щайнер няма да ви свърши никаква работа. Виж „Библиография“. [обратно към текста]

[50] Виж „Десет основни идеи за въведение“. [обратно към текста]

[51] Става дума за астрософията на Вили О. Зухер (1902-1985), www.astrosophy.com. Тя определено изисква не само отделен, ако ще и обемен, раздел в „Антропософия и астрология“, но направо отделно изложение. Имам поне две книги предвид: едната е в „Серия 101“: „Астрософия 101“, а другата е книга за работа с биографията в контекста на антропософски-ориентираната астрология: „Пещерата с вълшебните огледала“. Виж „Владимир Комаров – Книги“. [обратно към текста]

[52] Виж глава VIII, “Кармична астрология ли чух?“. [обратно към текста]

[53] Това е обобщена картина/представа. Това „ти си тук и аз съм тук“ не трябва да се разбира в смисъл на преплитащи се съзнания; може да сме всички в една сфера, но дали ще имаме съзнание за кой още е с нас, „около“ нас, и дали изобщо ще имаме съзнание за него, това е отделна тема. Също и до коя сфера изобщо запазваме съзнание... С други думи тук е описано така сякаш преминаваме през целия процес съзнателно, но това всъщност не е гарантирано, запазването на съзнанието зависи от отношението ни приживе към Христовия Импулс (към Христос, не към християнство/църква непременно) и като цяло от свършен обем вътрешна работа докато сме още в тяло. [обратно към текста]

[54] Виж глава VII, „Свободата, Санчо, свободата“. [обратно към текста]

[55] Помислете, ама сериозно се замислете какво значи това за начина, по който обикновено се преподава астрология! [обратно към текста]

[56] Реално под „ние“ се разбира човешкият Аз заедно с плеяда от духовни Същества, но това е нещо, за което така или иначе може да прочетете в детайли в споменатите в началото на главата основни антропософски трудове на Рудолф Щайнер. Виж „Библиография“. [обратно към текста]

[57] Нужно е да се прави разлика между прогноза и предсказание.
Астрологът прогнозира (pro-gnosis, предварително знание, знание, което не идва при него просто като откровение), ясновидецът предсказва (той просто вижда това, което казва, възможно е дори да не го разбира).
Прогнозата се прави въз основа на правила, които са ос м и с л е н и и ползвани в рамките на т.нар. „предметно“ съзнание. Т.е прогнозата не изисква ясновидство, и астрологът не е необходимо да е ясновидец, и в общия случай и не е.
Това, че някои хастролози се преживяват като ясновидци и гледачки, цялата шарлатанщина зад това, както и че много клиенти на последните очакват астрологът да е именно ясновидец, гледачка, това е просто още един слой хаос и мръсотия, обременили тази сфера.
Също и това, че в глава II, „Липсващата основа“ вече споменах, че „предметното съзнание“ не може от самото себе си да (по)роди астрологията, а в следващи глави ще ме прочетете да твърдя, че астрологът – в някакъв момент от своето развитие – все пак има нужда да работи в посока ясновидство (имагинация, инспирация, интуиция, в смисъла влаган в тези думи от антропософията), може да ви седи като странно противоречие, но не е. Четете внимателно. [обратно към текста]

[58] През юни 2016, половин година преди да разпиша самата глава, но с вече щрихиран списък с идеите, които я изграждат, т.е при налично скеле, в една от HD групите се опитах още веднъж, преди да изляза, да подскажа проблема с тази „фиксираност“. Не ме разбраха, разбира се. Но илюстрацията остана. Виж допълнението от 2016 по-долу.
Първоначалната идея за книгата беше за хартиено издание. И съвсем умишлено не желаех в него да има дори една илюстрация, схема, картина, снимка. Не по причина, че това е по-сложно технически и/или оскъпява изданието, изобщо не. По причина, че илюстрациите подпомагат мисловния мързел, а книгата, вече казах, не е написана да работи в тази посока. Посоката е точно обратната! Наистина е най-добре, ако всеки отдели време сам да илюстрира за себе си книгата, ако и където има нужда от това. Това е неотменима част от един активен начин на четене и учене.
Сега обаче имаме online издание. И по исторически причини ще приложа в допълнение споменатата илюстрация от 2016, както и още няколко в следващи глави. Ще кача и снимки на споменатите тук и там книги (17.06.2023). [обратно към текста]

[59] Това е ключовото. Той може да не е напълно оформен, но вече е формиращ принцип (още от раждането). Защо и как, това наистина е отвъд това въведение, тъй като е трудно да се обясни накратко. Това обяснение ще е цел на други книги, особено на „Антропософия и астрология“, както и на книгата за работа с биографията, „Пещерата с вълшебните огледала“. Виж „Владимир Комаров – Книги“. [обратно към текста]

[60] Ако не ви интересува историята зад книгата, прескочете директно на следващото допълнение, това от 2018. [обратно към текста]

[61] Сигурен съм, че и това едни хора ще го прочетат като „мрънкане“. Защо просто не го прочетете като „историческа справка“, като допълнение към това, което така или иначе седи записано в края на книгата, в „Историята зад книгата“? [обратно към текста]

[62] MetaTrader. Платформа за търгуване на финансовите пазари. [обратно към текста]

[63] „Вашите гени не контролират живота ви“. Беше имейл от 14.06.2016 от HayHouse, референция към серия видео клипове на Bruce H. Lipton, вероятно познат и на българския читател с термина епигенетика и поне две преведени негови книги, „Биология на убежденията“ и „Спонтанна еволюция“. [обратно към текста]

[64] Има се предвид „Въведение в Тайната Наука“. Виж „Библиография“. [обратно към текста]

[65] Пребих се в една баня във Варна в неделя сутринта, 11 юни 2023. Имам някаква неприятна традиция да се пребивам по разни хотелски бани :/ Сайтът беше почти готов в събота вечерта, 10.06.2023, и в неделя, като се прибрах вечерта в София, де факто наченах публикуването на книгата, качих глава I, „Когато обувките ти са малки“. [обратно към текста]

[66] Соларен асцендент Скорпион, като рождения. [обратно към текста]

[67] И, о, да подчертая, че казвайки „идея“ нямам предвид нещо като „хрумка“ или „хипотеза“, а окултен факт, нещо наблюдавано от Посветения и след това облечено в понятийна, словесна форма, разбираема за „предметното“ съзнание. [обратно към текста]

[68] Виж глава X, „Грозна, съсухрена старица“. [обратно към текста]

[69] Аз съм трето или четвърто поколение астролог, работещ в тази насока. Виж цялата втора част на книгата, глави X-XIV. [обратно към текста]

[70] Финалната редакция на тази глава, преди да я кача online в сайта, я довършвам на 17.06.2023, пет години без един ден след 18.06.2018. [обратно към текста]

[71] Както казах и по-рано, с еднократен прочит не става. Нужен е систематичен подход, сериозно четене и мислене, и това върви с многократен прочит на едни и същи текстове. Медитативно. Виж „Библиография“. [обратно към текста]

[72] Параграф 8, глава „Естеството на човека“, раздел „IV. Тялото, душата и Духът“ в „Теософия“, Рудолф Щайнер, том 9 от СС, 1904, издание от 1995 на изд. „Даскалов“, rudolfsteiner.bg. Виж „Библиография“. [обратно към текста]

[73] Виж глава III, „Огледалце, огледалце, я кажи...“ за втората концепция: „Хороскопът е отражение“, а в края на тази глава е третата концепция: „Хороскопът не е статичен, не е фиксиран“. Коментарът от 2017 има отношение реално и към двете. [обратно към текста]

[74] Онлайн лекция от 30.04.2017, „Основни астрологични концепции“, 1:39, която преразказва част от книгата, основните концепции от първите глави [обратно към текста]

[75] Описани са във „Въведение в Тайната Наука“ и други. Виж „Библиография“. [обратно към текста]

[76] Препоръчвам ви и „Мислителят Гьоте. Въведение в природо-научните му съчинения и основополагащи принципи на духовната наука“, Рудолф Щайнер, том 1 от СС, 1884-1897. Има издание на български език от изд. „Даскалов“, rudolfsteiner.bg. Виж „Библиография“. [обратно към текста]

[77] Когато е имал съответно ниво на съзнание, разбира се. Написано е в обобщена форма, но не е обобщение. [обратно към текста]

[78] Тема на книгата за работа с биографията, „Пещерата с вълшебните огледала“. Виж „Владимир Комаров – Книги“. [обратно към текста]

[79] Виж глава VI, „Време е да запретнем ръкави!“ за практическата работа с хороскопа и глава XIII, „Срещата със злото“ за задачите на текущата Епоха на Рибите. [обратно към текста]

[80] Виж „Историята зад книгата“. [обратно към текста]

[81] Да, всичко това е тема на книгата за работа с биографията, „Пещерата с вълшебните огледала“, вкл. и антропософският „U” модел за работа с биографията. Виж „Владимир Комаров – Книги“. [обратно към текста]