V. Какво ще завещаем?

За леталния хороскоп или какво даряваме на света

Концепцията за леталния хороскоп (хороскопът на смъртта) и това, че при смъртта можем да върнем нещо конкретно на света, и че практическата работа с хороскопа е именно по тази линия: това разбиране просто липсва в текущата масова астрология.

15 декември 2016. Четиво за 23 минути.

Има нещо характерно в начина, по който днес масовo се ползва и третира астрологията. И тази особеност е просто отражение на духа на нашето време; или по-точно на тъмната страна на нашето време. Властващата троица `материализъм – атеизъм – егоизъм`, в която всеки член усилва и е свързан органично с другите два.

За материализма – и за логично следващия го атеизъм – вече стана дума не един и два пъти. В предишната глава споменах и за нашия естествен егоизъм, и сега искам да се върна отново към него в контекста на темата за прераждането. Една популярна тема, мисля?

КОЙ СЪМ БИЛ В ПРЕДИШНИЯ СИ ЖИВОТ?!

Кой съм бил в предишния си живот? Често задаван и... напълно погрешен въпрос.

Фактът, че Facebook потокът, например, е пълен с публикации на разни тестове тип „в миналия си живот си била принцеса“ и подобни мега тъпотии показва, че темата интересува не малък брой хора. Разбира се, първоначално това е просто забавно. Или пък дразнещо. Зависи от гледната точка.

Това е разбираем, но нездравословен егоизъм. Познавателен егоизъм.

Първоначално това не е съществен проблем, но тръгне ли човек по един път на вътрешно развитие този егоизъм от нездравословен започва да става опасен; а след достигането на определена граница, изключително опасен.

Същият този егоизъм е причината хората да се опитват с неадекватни методи[82] да надникнат зад едно було, което не е спуснато случайно, без подготовка, в изкривен контекст.

Това в крайна сметка води до целия този информационен шум, където едни хора започват да говорят за своите минали животи и т.н, без да осъзнават, че огромната част от това „познание“, добито по неправилен начин, са просто луциферически заблуждения или ариманични халюцинации, както бихме казали на езика на антропософията. За всичко това може – и е нужно – да се говори в детайли, но няма да е днес и тук...

Едновременно с тези опасности и цялата съпътстваща ги мътилка, темите за реинкарнацията и свързания с нея закон на Кармата са изключително важни. Животът ни представлява една съдбовна част – съществено по-голямата все още част –, където ние просто изиграваме с желязна необходимост предварително подготвени – преди раждането – сцени от нашата кармична или съдбовна пиеса.

Отразени в хороскопа и разглеждани от астрологията.

И една друга част – за момента по-малката –, където в свобода правим избори, които прерастват в действия, които създават нова Карма; и така цикълът се затваря.

Темата за свободата ще разискваме в по-следващата глава[83]; сега да се запознаем с някои антропософски тези във връзка с темата за Кармата и прераждането.

За да изпълним нашата Карма ние слизаме отново и отново на Земята, в един дълъг, дълъг период от време, от една епоха, която в окултизма е позната като Древна Лемурия[84], до момент от следващата Голяма Епоха, която ще започне в средата на 8-то хилядолетие след Мистерията на Голгота.

В рамките на една астрологична и културна епоха – и двете с продължителност около 2 160 години; ще говорим за епохите и тяхната периодизация в предпоследните две глави на книгата[85] – условията за живот на Земята се променят достатъчно, за да имаме поле за уникален нов опит. И тъй като един живот в мъжко тяло дава по-различно изживяване от един живот в женско тяло, по правило слизаме поне два пъти, веднъж като мъж, веднъж като жена.

Всеки път, когато се раждаме нашият рожден хороскоп отразява къде сме в контекста на нашето пътуване от живот в живот. С други думи хороскопът – целият хороскоп – не е нещо друго, освен отражение на нашата Карма. Както и солиден инструмент за работа с нея.

За да можем обаче да работим правилно с този инструмент, трябва първо да се справим със споменатия познавателен егоизъм. Това можем да направим по различни начини, но по същество всичките си приличат по това, че темата се разглежда в един извън-личен, не-личен, отвъд-личен, т.е един неегоистичен начин. Научен. Просто не естествено-научен, а духовно-научен начин.

ЗА ХОРОСКОПА НА СМЪРТТА

За да уравновесим и изправим егоистичната склонност да се занимаваме през призмата на астрологията само със себе си и да разглеждаме само рождения хороскоп, въвеждаме в картината и леталния хороскоп, или хороскопа на смъртта.

Това е чисто антропософска идея. Реално той винаги е бил част от цялата картина, но просто масовата астрология не го познава и не го представя. Защото е осиротяло – няма си духовна наука, която да я крепи и оживотворява –, бледо подобие на някога великата астрология, просто сбор от наследени и не добре разбрани идеи, представи и правила, голяма част от които, обслужващи само по-нездравата част от духа на нашето време, както вече казах.

В предишната глава споделих, че ако искаме да разглеждаме всичко цялостно, а не на парче, както обикновено се прави днес, е добре да работим с идеята, представата за спирала, а не точка, разтеглена в линия.

Да се фокусираш единствено в рождения хороскоп е като да питаш само: какво има в света за мен, какво ми е дал светът на мен?

НАСЛЕДСТВО

Да уравновесиш тази непълна картина с добавянето на леталния хороскоп в уравнението е да казваш: светът ми е дал, сега искам и аз да дам, искам да оставя наследство!

В предишната глава разгледахме третата основна концепция: как работи хороскопът и че е той е само привидно фиксирана и непроменлива реалност.

Следващата, четвъртата концепция гласи:

КОНЦЕПЦИЯ ЧЕТВЪРТА

„Четвърта концепция: ПРОМЯНАТА В ХОРОСКОПА ОТРАЗЯВА КАКВО ДАРЯВАМЕ НА ВСЕЛЕНАТА СЪС СМЪРТТА НИ.

Чели ли сте някъде, чували ли сте някой астролог да ви говори, че работата с хороскопа е нашето наследство? Това, което оставяме, завещаваме? Да говори за астрологията като силно социално-ориентирана дисциплина?“

И така, ние имаме хороскопа на Epoch-а – момент, който е близо до зачатието –, последван от пренаталното или ембрионалното ни развитие. След това имаме рождения хороскоп. След това имаме нашия пореден живот. След това имаме леталния хороскоп или хороскопа на смъртта. E – N – L. След това имаме няколко столетия – в общия случай – престой и работа в сферите на духовния свят и подготовка за следващия живот. И след това слизаме отново към Земята: следва подготовка на Epoch-a, раждането и т.н. Спирала. Това вече го коментирахме.

От целия този процес масовата астрология разглежда обикновено само частта с рождения хороскоп!

Това е веднъж по причина, че тази астрология така или иначе е загубила мистерийното познание и чисто и просто няма поглед върху целия процес. Другата причина се крие в споменатия познавателен егоизъм.

Така, както са поставени днес нещата с масово достъпната астрологична литература, с начина на обучение и т.н, е нормално фокусът да е първо и основно върху рождения хороскоп. Това е напълно нормално и е ОК в първите години на обучение, защото той също трябва да бъде изучен перфектно, наистина, спор няма. Въпросът е дали след това ще изместим фокуса, дали ще разширим перспективата?

Нека да щрихирам нещата от антропософска гледна точка:

Рожденият хороскоп е минало. Той е там, даден ни е, край, точка, имаме го при всеки случай, няма какво да го мислим. Изучаваме го внимателно, силните и слабите ни страни, върху какво имаме да работим, къде са нашите таланти и т.н. След това е добре да съобразим следното:

СМЪРТТА е най-великия момент в ЖИВОТА!

Подготвяме се цял живот за този ден.

Това е единствен, неповторим и уникален момент, когато предаваме на света това, което сме изработили – съзнателно или полу-съзнателно – през земния си живот. Това е момент или на триумф, или на разочарование – нашето – според това какво сме постигнали в рамките на току-що отминалия живот. И всичко това е отразено в нашия летален хороскоп. Който пък след това става основа за раждането на нашия следващ Epoch и рожден хороскоп...

Накратко: работата с рождения хороскоп не е нищо друго освен (работа за) изграждане на нашия летален хороскоп[86].

В следващите параграфи използвам различни антропософски и окултни термини и понятия. Дори да нямате ни най-малка идея какво означават, не се притеснявайте, ще се върнем към част от тях по-късно.

Когато се раждаме ние получаваме нашата телесност като дар от Съществата на т.нар. Трета Йерархия: Ангели, Архангели, Архаи. Нашата материална и нематериална телесност е дар от Боговете, тя не е наше притежание в абсолютен смисъл. „Дрехите“, „обвивката“, за която вече говорихме, разбирай и хороскопа също, ние ги получаваме като дар. „Дрехите“, с които ще крачим няколко десетилетия по Земята. Ползваме ги и след това ги връщаме (променени) обратно при смъртта.

Физическото тяло предаваме на Земята, но духовните сили, които стоят зад него, формата, маниерът на движение и т.н: това ние връщаме обратно в света на Началата или Архаите. Нашето етерно тяло – нашия живот, буквално: него ние връщаме на Архангелите; то се разтваря три дена след смъртта и се връща в тяхното Царство. И накрая, нашето астрално тяло, основата на нашето съзнание, постепенно също се разтваря, в т.нар. Чистилище или Камалока, където прекарваме известно време след смъртта, заети с това и онова. Астралната „субстанция“ намира пътя си обратно към Царството на Ангелои, Синовете на Живота.

ТОВА е нашето истинско НАСЛЕДСТВО!

Рожденият хороскоп отразява „дрехите“ – телесността ни според нашата Карма –, които получаваме при раждането. Леталният хороскоп отразява какво връщаме обратно на света.

Докато слизаме „надолу“ към Земята, както споменах в предишната глава, ние преминаваме през всяка от планетарните сфери и се „обличаме“ с подходящите „дрехи“. Ние изграждаме необходимите ни за следващия земен живот обвивки или тела. Астралното, етерното и най-накрая, физическото. Те всичките съответстват на нашата съдба, на нашата Карма. И всички те не са наша собственост, наше притежание, а са просто дар, получен от Боговете или Съществата от по-висшите Йерархии.

Ако един Посветен ни наблюдава с ясновидски поглед[87], в нашата конфигурация на телесните ни обвивки – материални и нематериални – той ще вижда и разпознава нашата Карма.

А астрологът, който едно време, ако е бил наистина част от храмовата култура, от която произлиза астрологията и евентуално тогава е имал ясновидския поглед, днес го няма.

Днес той има като всички останали хора своето „предметно“ съзнание, интелект и логично мислене. Има в повече спрямо останалите хора и някакъв обем астрологично познание. Или с други думи той може индиректно – през астрологията и хороскопа – да „вижда“ съдбата на човека.

Тъй като, пак казвам: хороскопът в своята цялост, не е нищо друго освен един астрономико-математически модел, своего рода часовник, който отразява не друго, а нашата Карма. Властващата в живота ни необходимост. Това, което сме изработили и това, което имаме да преживеем като „награда“ или „наказание“ спрямо изработеното.

Живеем, учим се, грешим, умираме. В момента на смъртта звездното небе отразява една уникална конфигурация – според датата, часа и мястото на нашата смърт. Това е нашият хороскоп на смъртта, нашият летален хороскоп.

Той не отразява съдбата, която имаме да живеем на Земята непосредствено след неговото случване – както е при рождения хороскоп. Той отразява едно по-далечно бъдеще, основата за следващата ни инкарнация. И описва какво реално сме научили в току-що приключилия урок (живот)[88].

Аз вече споменах – сигурен съм, че повечето читатели са го пропуснали, върнете се и го намерете, направете си това бързо упражнение още сега –, че астрологията е социално-ориентирана дисциплина.

Или по-точно ще бъде отново такава. След като бъде преодоляно съвременното и изкривяване. На пътя, по който това ще се случи лежат някои много дълбоки идеи – светове сами по себе си. Една, от които е темата за леталния хороскоп, какво представлява, защо е толкова важен, и как да започнем да го включваме в нашето астрологично разбиране за света и работа с последния.

Огромна тема. С тази кратка глава просто я отворих.

АСТРОЛОГИЯТА НЕ КАТО ИНДИВИДУАЛНО-ОРИЕНТИРАНА, А КАТО СОЦИАЛНА ДИСЦИПЛИНА!

Друга тема, също огромна, която ще щрихирам само с един параграф и ще оставя за подробно разглеждане в бъдеще е самата социално-астрологична динамика: това, което оставяме в наследство на света с изработения летален хороскоп не отива в някакво абстрактно небитие. То (може да) се ползва директно от тези, които слизат след нашата смърт.

БЪРЗ ПРИМЕР

Аз съм антропософ. При това съм срещнал антропософията още шестнадесет-годишен, 1994, още в първите години на съзнателно формиране на светогледа и отношението ми към света. Очевидно за мен това е нещо важно, много важно[89]!

Рудолф Щайнер умира на 30 март 1925. Аз се раждам на 13 юни 1977. В моя рожден хороскоп Меркурий е в градуса, в който е бил леталният Марс на Рудолф Щайнер.

Образно казано, „последната воля“ на човека, играещ такава централна роля в моя живот се влива в това, което пиша, говоря, мисля, изразявам[90]: правя го от години и за в бъдеще ще го правя все по-систематично, целенасочено и мащабно.

Или пък факта, че неговият летален Северен Лунен възел аз го отразявам чрез моя Медиум Цели – Medium Coeli, MC –, и го приемам като част от моето призвание[91].

С други думи, когато казвам социално-ориентирана дисциплина имам предвид едно много по-дълбоко и разширено разбиране на „социалното“, което включва отношенията не само между хората, живеещи на Земята към момента, но също и тези, които идват и тези, които са преминали през прага на смъртта, както и други герои.

Светът, както казва Ницше, е „дълбок, много по-дълбок, отколкото си мисли денят“[92]. Дълбок и шарен.

Говорим за радикална промяна в начина, по който се мислят днес тези теми.

Егоистичният фокус само върху рождения хороскоп, съчетан с един детерминистичен и механично-материалистичен светоглед – положението при масовата астрология и при HD[93] – води до следното изкривяване: аз имам своя рожден хороскоп, те са фиксирани и непроменливи, съдбата ми е предопределена, следователно е безсмислено да се мъча да променям нещата, илюзия е, че мога да го направя, и т.н, мисли все в този ред и дух!

При тази мисловна среда да говорим за оставяне на наследство в смисъла, посочен по-горе е леко безпредметно...

ДОПЪЛНЕНИЕ, 2021

27 март 2021. Четиво за Х минути.

На следващия ден след като разписах четвърта глава седнах и написах една много важна пета глава, в която щрихирах три основни идеи:

/1/ Едната от тези три идеи e вече спомената в четвърта глава: това е антропософската концепция за хороскопа на смъртта, за т.нар. летален хороскоп.

Тази идея върви ръка за ръка с разбирането за споменатата в четвърта глава спирала: Epoch – раждане – смърт – живот в духовния свят с две „половини“: преработване на опита от преминалия живот и подготовка за следващия – нов Epoch и следващо раждане. Едно завъртане по спиралата.

От това масовата астрология се е фиксирала нездравословно, силно егоистично, само в една точка: в рождения хороскоп.

В тази пета глава говоря именно за /2/ този егоизъм, за Карма и прераждане, както и за това, че хороскопът – целият, не някаква специфична или отделна част от него – не е нищо друго освен отражение на нашата Карма.

Но че за адекватно отношение към последната можем да говорим само, когато в достатъчна степен е изтръгнато жилото на егоизма, или с други думи е преодоляно поне до някаква степен едно луциферично изкушение, за което може да се види как е пуснало пипала навсякъде в областта на изкривената днес масова астрология.

Именно затова говоря за леталния хороскоп. И именно затова в главата се говори за астрологията като социално-ориентирана дисциплина, СОЦИАЛНО-ориентирана, към другите, към света... а не както обикновено единственото, което им е интересно на повечето хора да е къде им е Луната или зодийката и какво значи това за тях персонално.

И точно по линия на тази социално-ориентирана астрология засягам третата тема и тя е именно /3/ разглеждането на леталния хороскоп като нашето истинско наследство.

КОЙ ОБАЧЕ ГО НАСЛЕДЯВА ТОВА НАСЛЕДСТВО?

Това само съм го щрихирал в края на главата, но сега искам да допълня написаното 2016 с две неща.

Началото на март бях в Сливен на гости на приятел[94]. Коментирахме доста неща, стана дума отново и за астрологията, естествено, както и за книгата.

Една част от разговора беше за т.нар. „работа върху хороскопа“. Това е израз, който се среща често тук и там из астрологичната литература, както и при разговорите на тема астрология. Нещо от рода на: „сега планетата Х прави еди какъв си транзит, преживявам това и онова, този ми опит носи това и онова осъзнаване и промяна... и си преработвам планетата Х така, че да не се налага пак да преживявам това“ – обикновено нещо неприятно се има предвид –, „а, бе, да го науча тоя урок и да се приключва с темата!“, нещо такова по смисъл.

Тук не е трудно пак да се види веднъж наследен проблем от нерешени на предишните стъпки казуси: отново всичко се гледа само в рамките на този живот, перспективата е тясна, ограничена; и отделно не е много трудно да се нанюха и тук явния или прикрития с някакви рационализации егоизъм.

Общо взето „преработването на хороскопа“ се движи по линия човек да си осигури по-добър живот, ама този живот, неговия живот. Да се ползва духовното познание, астрологичното разбиране, за да се облагодетелства в едно или друго отношение: обикновено това е акцентът.

Антропософски погледнато обаче тази история с кармичното изплащане и респ. с „работата с хороскопа“ не е толкова прост процес, нито пък седи баш така, както обикновено си го представят хората.

Представете си, че съм имал един живот в 13. век да кажем. Личността, която съм днес, Владимир Комаров, няма спомен за предишната личност, тази от 13. век. Това е здравото състояние на нещата, така трябва да е. Съответно като ми дойде времето ще умра и ще се върна в бъдеще като една трета личност, в 27. век, например.

Това съм все аз, индивидуалността е една и съща, просто личностите са три: в 13., 20./21. и 27. век.

Сега игнорирайте за момент времето и си ги представете тези три личности като трима човека, които не се познават – то е така в общия случай, нали? –, и вижте сега прочита на астрологичната динамика.

Първата личност живее и натрупаното богатство, опит, резултатите от вътрешното развитие се отразяват в нейния летален хороскоп. Този летален хороскоп след това метаморфозира, отразява се в хороскопите на Epoch-а и раждането на втората личност. Тя също живее, наследявайки резултатите от живота на първата личност, оформя наследство на свой ред, запечатва го в леталния си хороскоп и го предава, като щафета, на абсолютно непозната трета личност.

Аз-ът е един, индивидуалността е една и съща, но в рамките на „предметното“ съзнание тя не знае това. Освен, ако не си Посветен или ако не си в онова съзнание, будно, отвъд смъртта и отвъд Камалока общо взето не правиш връзката между трите личности.

В тази перспектива „работата върху хороскопа“ обаче вече не е просто лично дело: ти буквално работиш за друг човек, непознат човек, твой брат в християнски смисъл, да, не? „Обичай ближния си...“[95]. Мислете в тази насока, променя ли това перспективата и разбирането?

Като нещата не спират дотук. Аз съм дал един пример в главата, но тук искам да дам друг, общо взето добре известен в антропософските среди. Рудолф Щайнер говори за това в том 109/111 от СС, става дума за т.нар. духовна икономика[96]. Разбира се, в този лекционен цикъл той говори от гледна точка на окултизма, не на астрологията конкретно – която също е окултна дисциплина, приложен окултизъм, но е просто малка сфера, вписана като матрьошка в огромна друга –, ... астрологът е този, който трябва да направи връзката... но ще схванете принципа:

Заратустра е един от великите Посветени на човечеството. С това име са познати различни личности, но в случая говорим за същинския Заратустра; това е този Посветен, който стои зад древната Персийска цивилизация (5067-2907 пр.н.е), зад втората следатлантска култура, която е до-историческа. Докато за по-късните Заратустра се говори вече в третата епоха, която е историческа (2907-747 пр.н.е), в смисъл на наличие на документи[97].

В един от своите животи Заратустра работи като Посветен, умира и резултатът от тази своя дейност, от този свой живот след това предава на други две индивидуалности, които стоят като значими фигури, наистина значими зад третата епоха, зад цивилизацията на древен Египет, както и зад историята на юдейството. Хермес и Мойсей.

Хермес се ражда и наследява астралното тяло на Заратустра, а Мойсей, т.нар. етерно тяло. Ползвайки наследството от Заратустра тези двама учители на човечеството след това стоят зад тази трета епоха и тогавашната цивилизация...

Разбира се, това е един пример изключение, изключителен пример, но принципът е този. Живи, т.нар. мъртви, както и родени по-късно: това е една огромна социална динамика на постоянно предаване на щафетата и продължаване на делото, доразвиване на наследството... и всичко това има и своя прочит в астрологичен контекст, където е намесено именно разбирането за работа с биографията[98] и динамиката между летални и рождени хороскопи, което антропософията дава.

Само спрете и помислете поне за момент за какъв мащаб и порядък динамика говорим!

И сравнете това с ограниченото, изкривеното от егоизма, дребнаво едно такова, идващо от масовата астрология „аз тук едно Марсче малко ще преработя, че да си направя животеца по-лек и по-удобен“...

Бележки

[82] Да. А не е като да липсват такива методи, че и популярни. Не тук, но някой ден ще стигнем и до тази тема, също и в астрологичния и прочит. [обратно към текста]

[83] Виж глава VII, „Свободата, Санчо, свободата“. [обратно към текста]

[84] Това е времето, когато се случва онова, което в Библията е описано като Грехопадение. Изкушението от Луцифер, падението и изгонването на човека от Рая. [обратно към текста]

[85] Виж глава XII, „Малки зелени човечета“ и глава XIII, „Срещата със злото“. [обратно към текста]

[86] Следващата, пета концепция е за практическата работа с хороскопа, следващата глава. Виж глава VI, „Време е да запретнем ръкави“. [обратно към текста]

[87] Виж следващата глава, глава VI, „Време е да запретнем ръкави“. [обратно към текста]

[88] Всичко това става много, много по-ясно с конкретни примери, но до тях ще стигна в следващите публикации. Тук искам да ви дам само концептуалната рамка, основата. [обратно към текста]

[89] Антропософията и астрологията, въпреки че се и съм се занимавал с толкова други неща, винаги са били и ще са двата основни стълба в този ми живот, на които се крепи всичко останало. [обратно към текста]

[90] И отново! Това не означава, че всеки с тази позиция на Меркурий ще има същата или дори подобна съдба като моята. Отново, първите концепции и по-конкретно втората: „ХОРОСКОПЪТ Е ОТРАЖЕНИЕ. Той не обуславя нито характер, нито събития, нито отношения/връзки.“, виж глава III. „Огледалце, огледалце, я кажи...“. Карма => хороскоп, не хороскоп => Карма. Човек => карта, не карта => човек! [обратно към текста]

[91] Само за да ви дам някакво усещане за посоката на мислите във връзка с дискутираното тук в много, много едър щрих и да знаете за какво искам да пиша в следващите книги: има поне три момента, които винаги преглеждам във връзка с леталния хороскоп: 1. Отношението на моя рожден към леталния на човека, който се явява мой ментор или е фокус на изследване (ако е приложимо). 2. Връзките между рожден и летален хороскоп на съответния човек (ако е приложимо). 3. Връзката на леталния хороскоп на човека на фокус с един пра-летален хороскоп: този от Разпети Петък/Великдена, 3/5 април 33. [обратно към текста]

[92] Общоприетото мнение. В „Залезът на кумирите“ (1888), но го има и още преди това в „Тъй рече Заратустра“ (1885), „Песен на опиянението“, аф. 6: „[..] на опиянено среднощно-смъртоносно щастие, което пее: светът е дълбока бездна, по-дълбока, отколкото може да си представи денят!”. [обратно към текста]

[93] В HD се говори за т.нар. „програма“, която очаква преживелищния опит на човека след смъртта, но дали това е същото като това, за което говори антропософията и една антропософски-ориентирана астрология, това ще проверим в „Human Design. Новата религия на Двойника“, като и дойде времето. [обратно към текста]

[94] Валентин Вълканов, дългогодишен приятел, споделяме дузина, буквално, общи интереси, вкл. и към астрологията. [обратно към текста]

[95] „Втора, подобна ней, е: „възлюби ближния си като себе си“. Друга заповед, по-голяма от тия, няма“, Марко 12:31, православен превод. [обратно към текста]

[96] Към днешна дата (юни 2023) том 109/111 няма български превод. Но може да бъде четен в оригинал на немски, както и на английски, руски, и предполагам и други езици. „Принципът на духовната икономика във връзка с въпросите на прераждането. Един принцип от духовното ръководство на човечеството“. Виж, например, The Rudolf Steiner Archive, rsarchive.org/Lectures/GA109, “The Principle of Spiritual Economy in Connection with Questions of Reincarnation: An Aspect of the Spiritual Guidance of Mankind”. [обратно към текста]

[97] А след Мистерията на Голгота Заратустра е вече Учителят Исус. [обратно към текста]

[98] За това има също предвидена отделна книга, отделно изложение за влизане в детайли и дълбочина, книга за работа с биографията в контекста на антропософски-ориентираната астрология: „Пещерата с вълшебните огледала“. Виж „Владимир Комаров – Книги“. [обратно към текста]