VII. Свободата, Санчо, свободата

В хороскопа няма свобода

В хороскопа няма свобода. Той отразява само свят на необходимост (Карма, съдба). Свободата, която сега и за в бъдеще постепенно накланя везните в своя посока не е част от хороскопа. Основна грешка – следствие от нерешени на предишните стъпки проблеми, незададени въпроси, неполучени отговори – е a priori допускането, че хороскопът е целия човек, или изобщо човека от определена гледна точка. Не, не е.

16 декември 2016. Четиво за 16 минути.

Всеки, който е мислил достатъчно за това какво човекът е, какво е човешко достойнство, дали и как се различаваме от животинското царство и всякакъв подобен тип въпроси, ще се съгласи – предполагам –, че е много важно да сме наясно как стоят нещата със свободата, вкл. и в нейния астрологичен прочит.

А темата за свободата по мое мнение е тотално сбъркана в масовата астрология.

КОНЦЕПЦИЯ ШЕСТА

„Шеста концепция: В ХОРОСКОПА НЯМА СВОБОДА.

Обикновено, когато астрологията дискутира темата за свободата тя намесва Уран.

Връзката на Уран със свободата обаче не е тази, която се посочва от масовата астрология. Темата за свободната воля там е изначално сбъркана, защото тази астрология работи с грешната презумпция, че хороскопът е (отразява) целия човек.

Това е било до голяма степен така в древността, днес вече не е така, а в бъдеще ще е още по-малко така.

Нека да поясня.

За тази цел ще въведа няколко АБВ антропософски понятия. Можете да се запознаете с тях подробно чрез посочената в „Библиография“ литература[117], а тук ще ги опиша само дотолкова, че да стане ясно защо в хороскопа има само необходимост, защо човекът не е хороскопа, т.е защо казвам – и натъртвам! –, че хороскопът не е целия човек и съответно къде е мястото на свободата в цялото.

Ако говорим за това какво представлява човекът от гледна точка на антропософията, можем да опишем нещата накратко така:

Той може да бъде разгледан като три-членно същество – тяло, душа и Дух. За материалистичния светоглед той е само тяло, душата е функция на последното – мозъкът бил мислел –, а индивидуалният Дух е просто дума и... илюзия.

Може да бъде описан и като четири-членно същество: три телесни обвивки, които носят Аз-а или нашата индивидуалност.

Влезем ли още по-детайлно в същността на човешката природа можем да говорим и за седем- и девет-членно същество, но за целите на това изложение това не ни е необходимо. Да се спрем на четири-членния човек.

Трите тела са физическото, етерното и астралното тяло. Четвъртият член е Аз-ът.

Физическото тяло е това[118], което виждаме, можем да пипнем, то ни сродява с минералното царство, към днешна дата то е материално и е подчинено на законите на материалната вселена, ентропия и т.н. В момента, в който го оставим – при смъртта –, то съвсем естествено изгнива и се разпрашава, т.е връща се в минералното царство. Пръст при пръстта отива.

По време на живота, от раждането до смъртта, физическото тяло не се разпада, защото е постоянно обгърнато от етерното. Етерното тяло или тялото – условно казано тяло – на растежните сили е първото свръхсетивно, невидимо, нематериално тяло. Ако трябва да използваме една дума от земния език, за да го опишем, то тя ще е живот. Всички живи същества са живи именно, защото имат освен физическо, също и етерно тяло. Това етерно тяло, сбор от жизнени сили и потоци, ни сродява с растителното царство. Растението е същество, което на земния план има и физическо, и етерно тяло.

Астралното тяло е това, което е основа, опора за нашето съзнание. То ни сродява с животинското царство. Животното е същество, което има физическо, и етерно, и астрално тяло. Но няма индивидуален Аз. Животните имат колективен Аз, т.нар. „групова душа“, която не е инкарнирана в тялото по начина, по който човешкият, индивидуалният Аз е. Затова при тях не можем да говорим нито за прераждане, нито за изживяване на смъртта като при хората, нито... момент, това е важно, по линия на поредната повърхностна и нелепа представа на масовата астрология... нито за хороскоп и Карма по същия начин като при човека.

Човекът има трите тела, плюс индивидуален Аз.

Онзи процес, който ви описах в глава IV, „Часовникът, който никога не спира да тик-така“, пренаписан с тези понятия би изглеждал вкратце така:

Докато сме живи ние сме физическо, етерно, астрално тяло и Аз. Като по време на съня физическото и етерното тяло остават в леглото, а астралното тяло и Аз-ът пребивават несъзнателно – в общия случай – в духовния свят. Нощта подготвя деня, така както животът между смъртта и новото раждане подготвя съответния земен живот.

При смъртта първо оставяме физическото тяло; няколко дена по-късно – около три – и етерното тяло, от което вземаме един екстракт; а няколко години или десетилетия по-късно – зависи от продължителността на последния ни живот –, след Чистилището или Камалока, оставаме само с пречистената част от нашето астрално тяло и Аз-а.

Надявам се, разбирате, че само щрихирам, описвам ви много дълбоки, богати на детайли и сложни теми с по няколко изречения?

Когато започнем да подготвяме следващия живот и започнем да „слизаме“ през планетарните сфери, ви казах, че си формираме новите „обвивки“ според нашата съдба – и хороскопът точно отразява тези „обвивки“ или „дрехи“. Е, това, което правим всъщност е да си „изработим“ новите астрално, етерно и най-накрая физическо тела. В тях е отпечатана нашата Карма: това, което ще преживеем в новия си земен живот по необходимост.

Това, което е важно да схванем е, че първо, никой не може да избяга от Кармата, тъй като тя е универсален закон и има сили – слава Богу доста по-мъдри от човека, който на сегашната степен е все още „бебе“ –, които се грижат законът винаги да бъде изпълнен. В Кармата винаги има нещо от една желязна необходимост, една неумолимост. И второто, внимание, носителят на тази желязна необходимост са нашите „дрехи“, трите „обвивки“.

В хороскопа имаме отразени нашите тела. Аз-ът там го няма. Има негово отражение или проекция – в асцендента, в Слънцето и други елементи –, но това е само отражение!

Ето това разделение – нашата телесност, трите тела, носители на желязната необходимост и формиращи хороскопа, от една страна, и нашият Аз, сърцевината на нашето същество, който е отвъд хороскопа, т.е не е астрологична реалност – липсва в масовата астрология! Тъй като тя няма духовната наука, няма солидния познавателен и концептуален фундамент.

За човек, който е дори начинаещ в антропософията – нужно е да се запознае само с някои базови понятия и идеи – въпросът за свободата в астрологичния му прочит се решава от само себе си бързо, лесно и окончателно:

Хороскопът не описва целия човек, само неговата троична телесност. Тя носи печатът на необходимостта. Хороскопът е Карма е необходимост е липса на свобода!

Свободата, като потенциал, не като даденост, лежи в Аз-а, в нашата индивидуална, духовна сърцевина и е поток в нашия живот, който формира последния паралелно, отделно от потока на необходимостта.

Така че, за да подредим нещата, отново:

Масовата (говоря предимно за традиционната) астрология е принципно детерминистична и фаталистична. Това е отзвук от арабския и, нехристиянски период и импулс. Антропософски-ориентираната астрология, по същество дълбоко християнска[119], разпознава човека като поданик и на двата свята: този на необходимостта, и този на свободата.

Във Facebook страницата, която списвах 2016 веднъж попитах коя е планетата на свободата. Както и коя е планетата на любовта, и кои планети са свързани със съдбата/Кармата в хороскопа.

Отговорите – логично и очаквано, защото всички така сме го учили – бяха Уран, Венера и за третия въпрос можеше да са Плутон, Сатурн, Лунните възли, и други.

Правилните в моя свят отговори са никоя, никоя, всичките.

Че целият хороскоп – а не отделни фрагменти от него – е репрезентация на Кармата, отпечатък на нашата съдба, би трябвало да е ясно на всички, които са чели внимателно до тук. А за любовта и че Венера не е планетата на любовта ще стане дума по-късно, в по-следващата глава[120].

Нещата са вътрешно много логично навързани и ако идея след идея проследявате внимателно нишката ще го видите, но нека засега да се спрем само на казуса със свободата.

Уран – както Нептун, Плутон и изобщо всичко отвъд Сатурн – не е част от човешкия свят. Древните не случайно са спрели до Сатурн. Това е смехотворно: обичайното твърдение, че са го направили, защото само до Сатурн са видими небесните тела. Това може да го каже само съвременният човек, опериращ в рамката на материалистичния светоглед, за който „реално“ е само това, което е видимо с физическите очи[121].

Транс-сатурновите (отвъд Сатурн) или т.нар. трансцендентални планети не ни освобождават – те ни заробват (отново: не планетите, а това, което седи "зад" тях).

Помня как преди десетилетие една приятелка, с която бяхме колеги в курса по класическа хомеопатия, ми обясняваше как си „преработвала“ Плутоня. И се радвам, че по-късно слезе на Земята и се съгласи, че в случая с транс-сатурновите планети, на този етап от нашето развитие, скромно и тихо можем да приемем, че те нас ни „преработват“ така да се каже, а не ние тях...

Те не са индивидуални, а колективни – и поколенчески също така – фактори. Концептуален абсурд е за нещо, което е отвъд осъзнатото и отвъд човешкото да се казва, че е свързано с най-човешкото и най-осъзнатото, потенциално: свободата!

Когато му дойде времето да говоря повече за Уран ще стане ясно защо Уран не може и не е сигнификатор на свободата. Макар, че е вярно, че има – индиректна – връзка с нейния произход.

В хороскопа свобода няма! Това е извод, до който логично се стига, когато първите пет, базовите, концепции бъдат представени в детайли. Когато се разбере как се ражда хороскопът, как работи и каква част от цялото човешко битие описва.

Хороскопът отразява (само) нашата Карма. В него „има“ само необходимост, принуда и няма свобода[122].

Свободата е нещо, което идва от свят, отвъд този, който хороскопът описва. Целият проблем идва от там, че – без да бъде ясно изказано и уточнено – в популярното астрологично разбиране нещата се представят сякаш хороскопът сме ние, сякаш хороскопът описва целия човек, на 100%. Това не е вярно, но когато не се казва ясно и на глас... когато се работи неосъзнато с една погрешна презумпция, концептуална аксиома, нещата просто се объркват и се почват едни тиради, една блудкава поезия и какви ли не астрологично-философски фантасмагории на тема свобода и необходимост, в светлината на астрологията.

Надявам се споделеното в тази глава да ви е помогнало да укрепите с още една солидна тухла основата, върху която полагате астрологичното си разбиране за света и живота!

***

Като кратко допълнение към главата, посветена на свободата, ще поместя откъс от публикация от 01.07.2016[123] в онази Facebook страница:

„Три идеи за размисъл:

Най-добрия възможен. Наше дело = никакъв фатализъм. Дар и отговорност.“

Бележки

[115] Въпросът за фаталистичния светоглед. Виж въпроси 26-28 към глава IV, „Часовникът, който никога не спира да тик-така“. [обратно към текста]

[116] Това е бележката от 21.06.2016, когато разписах за себе си оригиналния списък с 9+ базови астрологични концепции (в първата част на книгата споделих 7 от тях, и една нулева).
„Свободна воля“ е в кавички, защото по-скоро можем да говорим за свобода в мисленето, не във волята, и то при определени условия, т.е тази свобода е условна. По-правилно е да говорим за свободен избор или свобода на избора, а под „свободна воля“ да разбираме една воля, която е задвижена от преживяната при определени условия свобода в мисленето.
Това са теми на Рудолф Щайнеровата „Философия на свободата“ – виж „Библиография“ –, а от моя страна ще бъдат коментирани в астрологичния им прочит в друго, по-подробно изложение. [обратно към текста]

[117] Виж „Библиография“ в края на книгата, и най-вече ранните трудове на Рудолф Щайнер, тези от 19. век. [обратно към текста]

[118] Условно е това. Но тук няма да навлизаме в дебрите на антропософията, както казах описваме нещата на едно АБВ ниво. [обратно към текста]

[119] Тема на „Християнска астрология“. Виж „Владимир Комаров – Книги“. [обратно към текста]

[120] Виж глава IX, „Любовта ще спаси света“. [обратно към текста]

[121] Колко пъти през живота си сте видели Меркурий? И убедени ли сте, че Уран наистина не е видим с просто око? [обратно към текста]

[122] Някой би могъл да намери противоречие между казаното в глава III: „Планетите не влияят. Планетите отразяват. Хороскопът е (като) часовник“ и написаното тук, че хороскопът отразява само необходимост.
Това е добре. Хубаво е да се раждат такива въпроси: как така хем е като часовник и няма принудителен характер, хем отразява само необходимост? Точно така: часовникът няма принудителен характер, така че не предизвиква нищо, но това не пречи едновременно с това да отразява нещо, което – напротив – носи характер на неумолима необходимост. Просто трябва да подредите пъзела: къде е необходимостта, къде е хороскопът, и съответно къде е свободата, в картинката, в живота на човека, моя и вашия също. [обратно към текста]

[123] И ето ни точно 7 години по-късно, 01.07.2023, когато публикувам цялата глава online в сайта. [обратно към текста]