VIII. Кармична астрология ли чух?

За глупостите, които астролозите натворяват

Много астролози съвсем точно напипват нещата, свързвайки астрологията с Карма и съдба, и натворяват поради ред причини масивно количество псевдо-астрологични дрънканици и тонове безумия в тази връзка.

2 януари 2017. Четиво за 40 минути.

Aстрология на съдбата. Знаете, Карма и съдба са синоними. Както и хороскоп и Карма също! Както го говорим последните няколко глави. Значи можем да кажем съдбовна карма. Кармична съдба. Съдбовна съдба. Също и астрологична карма. Карма на кармата. Или кармична карма. Карамелизирана астрология. Нещо като слънчево Слънце, източен Изток или ветровит вятър. Вовичест Вов.

Кармична астрология. Чували ли сте за такова животно? Такова животно като кармична астрология – по начина, по който обикновено се представя – няма.

КАРМА И РЕИНКАРНАЦИЯ

Кой съм бил или коя съм била в предишния си живот? Този толкова често задаван въпрос... Припомнете си казаното в глава V, „Какво ще завещаем“, за познавателния егоизъм (нездравословното любопитство).

За много хора преодоляването на този познавателен егоизъм представлява наистина голям залък. Както и антропософията като цяло. Само че здравият път е този.

Всеки, който върви по този път рано или късно стига до една критична точка. Първо, концептуално, среща една идея. И в друг момент – добре би било да е следващ, но понякога може да е на обратно – стига и до самото изживяване.

Може би ви е познато името Урсула Ле Гуин? Тя е писател, автор на множество книги, една конкретна, от които ни интересува: „Магьосникът от Землемория“. Ако не сте я чели – препоръчвам ви я. Тя е първа книга от тетралогия, но дори и да прочетете само нея, ще схванете идеята, за която ще говоря сега. Увлекателна история, и напълно правдива, макар и фантастична.

Също така, ако не нещо друго, то най-вероятно сте чували поне за една идея или концепция от дълбинната или аналитичната психология на Юнг. Сянката.

Това, с което се бори Гед в „Магьосникът от Землемория“ може да бъде разглеждано точно като неговата собствена Сянка. Само че и художественият образ – на Ле Гуин –, и чисто психологичният му идеен еквивалент – даден от Юнг –, не са нищо друго освен отражения. Макар и точни по същество. Ако искаме да работим не с отражението, а с реалността трябва да се обърнем отново към окултизма и да нагазим в дълбокото.

ПАЗАЧЪТ НА ПРАГА

Темата за Пазача на Прага – всъщност пазачите са двама, говорим за Малкия и за Големия Пазач на Прага, но нас конкретно и за целите на тази глава ни интересува само първият – липсва в източния, стария окултизъм. Потърсете и ако намерите нещо подобно там, пишете ми. Липсата на тази тема там е разбираема, има своето обяснение; но това е отвъд темите на нашето разглеждане. Общо взето това е още една концепция, която е чисто антропософска.

И въобще антропософията е съвременното окултно течение, което дава поглед върху теми, които просто няма да намерите на друго място. Тези съществени разлики обаче започват да се открояват само, ако човек се задълбочи истински; обикновено се чете по диагонал и всичко се слага под общ знаменател, „окултизъм“, „езотерична литература“[127].

Освен концепцията за Пазача на Прага в антропософията е много добре предадена една актуална за нашето време „демонология“ – разбирай учение за Съществата, които означаваме с обобщението „зло“. За цялата динамика Луцифер – Ариман – Христос; нещо изключително важно, за което ще стане дума в следващите глави на книгата.

И само да подчертая, ако не става ясно: когато използвам думата идея или концепция нямам предвид философска идея или хипотеза, в смисъл на нечие хрумване. Имам предвид реални изживявания, до които се стига – може да се стигне – по пътя на вътрешно развитие, очертан от съвременната духовна наука: споменах го по-рано и ви насочих към „Библиография“.

Пазачът на Прага представлява едно конкретно духовно Същество, което стои на границата между нашето будно, „предметно“ съзнание и имагинативното, ясновидското съзнание, с което първоначално преживяваме духовната реалност. Той е с нас през целия живот, пазейки ни от това да надникнем зад завесата на обичайната ни, сетивна, материална реалност, ако не сме готови за това. Обикновено не сме, болшинството от нас поне не са. Особено и най-вече тези, които изживяват себе си като много „духовни“. Оправдан лек сарказъм, който допълвам с утвърждението, че Пазачът на Прага в този смисъл е наш благодетел.

Какво може да се случи, ако го срещнем преди да сме подготвени може да се чете – художествено, но все така правдиво предадено – в друго произведение на изкуството: освен „Магьосникът от Землемория“ препоръчвам и „Занони“, окултен роман от 19. век, написан от Булвър Литън, в два тома.

Мога да кажа, че и Ле Гуин, и Литън, говорят за нещо изключително важно и го правят по очарователен начин. Така че потърсете и прочетете. Да живее смисленото и дълбоко изкуство!

За да добиете някаква минимална представа за това уникално и критично важно събитие в живота на окултния ученик, което реално разделя живота му на два коренно различни периода – живот преди и след тази среща –, зачете този цитат:

„Най-сериозните изживявания при навлизането във висшите светове са срещите с „Пазача на прага“. Има не само един, а двама, един „малък“ и един „голям“ „Пазач на прага“.
Първият от тях пресреща човек тогава, когато свързващите нишки между воля, мислене и чувства започват да се рушат в по-фините тела (астралното тяло и етерното тяло), както това беше описано в предишната глава. [..]
„Малкият Пазач на Прага“ е едно напълно самостоятелно Същество. Той е незабележим от човека, преди издигането му до определена еволюционна степен. Тук ще опишем само някои от неговите най-характерни качества.
Най-напред ще се опитаме да представим срещата на окултният ученик с „Пазача на прага“ под формата на разказ. Едва след тази среща окултният ученик е убеден, че връзките между мислене, чувства и воля са разкъсани. Едно ужасяващо и подобно на призрак Същество се изправя пред ученика. Сега той се нуждае от цялото присъствие на Духа, от цялото доверие и цялата сигурност, която е постигнал в хода на своето окултно познание.
„Пазачът“ оповестява своето присъствие приблизително по следния начин: [..]
Това, което тук е загатнато като разказ, е не просто сбор от символни представи, а в най-висша степен една действителна опитност за окултния ученик[128]. [..]”

Подчертал съм с курсив няколко важни момента. Този цитат със съкращения е от предпоследната глава на „Как се постигат познания за висшите светове“, която споменах в глава IV, „Часовникът, който никога не спира да тик-така“, като един от основополагащите антропософски трудове, даващ азбуката за всеки, който изучава антропософията.

Защо ви разказвам всичко това и с каква цел въвеждам подобна, чисто окултна концепция в книга за астрология?

ДВАТА ПОТОКА

Нека да си припомним тези два параграфа от глава VI, „Време е да запретнем ръкави“:

„Съвременната наука има два потока.

Единият е сега приетата за официална – и единствено валидна – материалистично-ориентирана (естествена) наука. [..]

Другият поток, който засега е по-скоро все още скрито течащ – в смисъл, той не е скрит, но не е и (въз)приет все още, не и масово – е този, който се е зародил някъде там, на границата на 18. и 19. век – разговорът за пра-растението и идеите между Гьоте и Шилер през 90-те на 18. век – и след това е доразвит в антропософията; а може да бъде открит и в други съвременни течения/явления.

При него не се разчита на сетивна хипертрофия и човекът не бива отстраняван от познавателния процес – при него това, което е на фокус е мисленето. Мисленето като обективен духовен процес, а не като нещо, което внася „субективизъм“ в познанието.

Резултат на този път на вътрешно развитие е това ново „ясновидство“, при което можеш да имаш – в будно съзнание и без да губиш себе-съзнание, „Аз-съм“-съзнанието – достъп до тази част от реалността, която обикновено остава скрита за сетивата и за свързания с тях интелект.“[129]

Една от причините да го има в съвременната наука този тренд всичко „субективно“ да бъде изрязано от познавателния процес – човекът, мисленето – и да се постави силен акцент върху сетивното наблюдение, вкл. до сетивна хипертрофия, е страхът, че оставим ли го можем жестоко да се нафантазираме и да вкараме в познавателния процес „шум“, да го замърсим и да не постигнем обективност и истинност, в познавателен контекст. Този страх на съвременния позитивизъм е донякъде оправдан.

Това, което се пропуска обаче – защото светът като цяло е проспал 1894 и „Философия на свободата“, както и Гьоте, и антропософията като цяло – е, че е възможно да опрем познавателния процес на човека и неговото мислене, на „субективното“, да ги укрепим и преобразим до такава степен, че в един момент те да ни дадат достъп до реалността, вкл. тази отвъд сетивата, без при това да стигаме до фантастика и бълнуване, а да имаме обективен, научен подход, наблюдения и резултати.

Казано на езика на антропософията, за да се отстрани всеки „субективизъм“, без да премахваме мисленето и човека като познаващ „субект“ от уравнението, ученикът трябва да срещне Малкия Пазач на Прага.

Срещнал ли е някой това духовно Същество, което е негово собствено творение, той може ясно да разграничи себе си от обкръжаващия го духовен свят и ясновидските образи, които последният му разкрива.

С други думи казано: обективно, достоверно, истинно духовно-научно познание без срещата с Пазача на Прага няма[130]!

Когато четете окултна литература – вкл. и астрологична такава, в която става дума за Карма и „кармична астрология“, за познание за нечии минали животи и т.н – това е като златен ключ, който може да ви помогне да разграничите фалшивото от истинното, фантастиката от духовната наука.

Подобни изживявания – като тази среща – оставят след себе си „трохи“, образно казано, човекът вече не е същият, казаното и написаното от него също.

Задълбочаването в антропософията, разбирането кои са критериите, как да съдим и отсяваме, филтрираме, изработва с годините един силен имунитет спрямо всякаква псевдо-духовна литература, изказвания и фантастика. Кой кой бил в минал живот, пък какво бил преживял и т.н, и т.н.

-

2023[131]: „Та за регресията. Едни хора мислят, че без да правят нещо кой знае какво, без да правят нищо особено, просто отиват там при едни регресьори [..], спокойствие, дишане, ала-бала, и хоп, в съзнанието им изплуват едни образи, които гаранция – ГАРАНЦИЯ!! – били свързани с миналите им животи.

Хората, хайде по-сериозно! Душевното ви здраве е заложено на карта, най-малкото (а най-бруталното е, че регресията се спряга като метод с терапевтична стойност... де да беше толкова просто).

Четири неща по повод повода:

Едно. В момента съм на около 50 метра – ей там в съседния блок е – от един апартамент, където преди около десетилетие, тогава бях в друга квартира, на километър оттук, спах на диванчето отзад на залата, на една лекция на Ирена Рельовска... лекцията уж беше за ТЕС[132], чух и за ТЕС, ама я чух в дрямка как обясняваше на залата за миналия си живот, когато я били горили на кладата.

Това беше за подгрявка :)

Две. В „Мистерийните драми“ – том 14 в СС на Рудолф Щайнер – има една изключително важна строфа по линия на тази тема и всеки е свободен да медитира върху нея:

„[..] АРИМАН (само Щрадер може да го чува):
Тя в сън говори за реалността.
Щом будна е, бълнува по-добре.
Тя лошо ще ми служи, както трябва –
навярно в следващия си живот.
Тя окултист ще стане и от нея
за своите животи много хора
до земното начало ще узнават.
Но трудно верността ще оцени.
В предишния живот за нея Щрадер
бе лош, ала сега го възхвалява.
Променя се това и във властта
на Луцифер тя скоро ще попадне. [..]“

От осма картина в третата драма, „ПАЗАЧЪТ НА ПРАГА. Душевни процеси в сценични картини“. М? „Тя окултист ще стане и от нея / за своите животи много хора / до земното начало ще узнават.“

Три. И като казахме „Пазачът на Прага“...

АКО отделите време да разберете:

ТО ще знаете, ще сте предпазени и ще знаете, че никакви имагинации и предварителни преживявания, преди тази среща, не може да се броят за сигурни. Никакви.

Четири. И като казахме „имагинация“...

АКО отделите време да разберете:

ТО, Боже, то просто няма да ви хрумне изобщо да сте в групата с тия болни фантазии за минали животи.

Това съвсем, съвсем накратко, просто щрих и подсказки.

И пето, бонус:

Антропософията се грижи за вашето душевно здраве,
в много случаи много по-добре от един тип шарлатанска психология и псевдоокултизъм,
НО първо вие инициативно трябва да се погрижите тя да стигне до вас.“[134]

-

Ако философската – епистемологична – тема за „чистото мислене“ и неговата познавателна мощ, за мисленето за самото мислене и начините за работа с последното, ви идва твърде сложна, а антропософската концепция за срещата с Пазача на Прага твърде странна, нека да ви дам един друг образ.

ЧОВЕК И ТЕХНОЛОГИЯ

Представете си двама човека. Как контактуват обикновено те, когато не са близо един до друг? Звънят си, чуват се по телефона (или поне към днешната дата това е обичайният начин).

Имаме, както казах, съвременното научно направление, базирано на материалистичния светоглед и непризнаване съществуването и реалността на духовните светове и Същества. То се опира на сетивата и тяхното прекомерно развитие, на своего рода сетивна хипертрофия. Така естественото последствие е технологичния бум в 19. и 20. век, и особено в последните десетилетия. Телефонът, вкл. и мобилният, не е нещо друго, а сетивен орган. Изкуствен, електронен. Той ни дава възможност да чуваме/виждаме другия човек дори, когато сме на десетки, стотици и хиляди километри един от друг.

Това на езика на антропософията е потокът, повлиян и поддържан от Ариман; технологиите изначално не са човешко дело – знам, още една трудна за схващане и приемане идея – и не са непременно нещо, което работи за човечеството и за човека. Ще се върнем към темата в главата, посветена на бъдещата Епоха на Водолея[135].

Технологията е практическото последствие или отражение на тренда, нагласата, склонността човека и вътрешния му „субективен“ свят да бъдат премахвани от „уравнението“. Технологията не се нуждае от човека – освен за създаването и поддържането, и то до известен момент. Реално веднъж щом я има, нуждата от каквото и да било вътрешно развитие на човека отпада! Днес дори две-, три-годишни деца могат да се справят с мобилния телефон без особен проблем; не се изисква нищо кой знае какво от страна на човека.

Сега си представете същите тези двама човека в друга хипотетична ситуация. Разликата този път е, че те са минали определен път на вътрешно развитие – нещо, което им е отнело десетилетия съзнателна, целенасочена, трудна и мъчителна работа в този, а вероятно и в предишни животи –, като крайният резултат е, че те могат да контактуват „телепатично“. Те може отново да са на десетки, стотици и хиляди километри един от друг, нямат достъп до никаква технология, не ползват никакви технологични „патерици“, а се крепят само на вътрешната си сила и способност, на „субективността“... и все пак контактуват. В този случай обаче, за да се разбират, за да са сигурни, че единият възприема посланията на другия точно, и двамата трябва да са се срещнали с Пазача на Прага. За да могат да разграничават себе си от всичко останало. При технологичната комуникация грижа за истинността има самата технология, човекът просто вдига телефона и слуша. При другата, ако не си постигнал определена степен на вътрешно развитие нямаш никаква гаранция какво точно възприемаш, дали е нещо истинно или делюзия, заблуда, халюцинация.

Защо се спирам толкова подробно на този въпрос?

БУДНОСТ

Защото тезата от началото на книгата, че за обновяването на съвременната клета и жалка астрология – в сравнение с това, което е била и ще бъде – е необходимо оживотворяващото влияние на духовна наука, тази теза рано или късно ще бъде приета масово. Прогноза. И ще започне един процес – реално вече има подобна литература, нека да я наречем с обобщаващото „езотерична астрология“ или „окултна астрология“ – на заемки от каква ли не „духовна литература“ и смесването им с астрологична такава.

Ще бъде необходимо – то и сега е критично необходимо – ученикът да има на разположение инструменти, способност да филтрира и пресява информацията, да разграничава кое какво е, за да не се загуби в море от дива фантастика. Опасността, за което – за всеки внимателно наблюдаващ какво се случва днес, какво се движи в информационните потоци, ще се съгласи – е напълно, напълно реална.

ЯСНОВИДСТВО И ПОСВЕЩЕНИЕ

Освен Пазачът на Прага, антропософската концепция за неговото преживяване, има още нещо, което може да се отбележи, за да изясним темата. Това е разликата между ясновидство и Посвещение.

Като изключим шарлатаните, които вероятно са мнозинство, днес има много хора, които притежават автентична ясновидска дарба, не са мошеници и измамници, наистина „виждат“. Дали става дума за атавистично ясновидство или за погрешни, неправилни пътища в духовния свят, или за новото, ясно и будно ясновидство, няма значение: само ясновидство не стига! Да си ясновидец означава, че имаш развити съответните органи – лотосови цветове или „чакри“ – в астралното тяло и чрез тях възприемаш духовната реалност под формата на подвижни, живи образи, имагинации. Това не означава, че разбираш какво виждаш. Това не означава, че можеш да направиш връзката между отделните образи. Не означава също – както някои хора правят –, че тази връзка може да бъде открита чрез чисто интелектуални размишления и спекулации, напасване, наместване; защото това е сигурен начин да стигнеш до фантастика, а не до истина. Не малка част, някои творби на изкуството, вкл. и книги, романи, даже и някои от съвременните телевизионни сериали са отражение на нечие ясновидско прозрение. Но това не значи, че те не са изкривени и че са непременно истинни.

Отварям една скоба, за да кажа, че не е толкова трудно да имаш ясновидски проблясъци, следвайки – съзнателно или не – погрешни пътища в духовния свят; анахронични и атавистични също. Светът днес притежава изобилие от всякакви методики, дихателни техники, хипнотични, регресивни, каквито щете методи; наркотични вещества; болестни състояния, преумора, нервни сривове, екстремни ситуации, какво ли не; вкл. в някои периоди всички сме по-податливи да имаме подобни ясновидски прозрения. И ги имаме често – просто обикновено ги проспиваме, игнорираме, не осъзнаваме какво преживяваме и т.н.

Идеята обаче не е само да виждаш. Идеята е да можеш да разбираш[136]. Да знаеш какво виждаш. Това изисква „Посвещение“, само ясновидство не стига.

В антропософията, когато говорим за степени на съзнание, вкл. и когато го правим времево – разбирай говорим за отделни културни и астрологични епохи –, говорим за „предметно съзнание“ и след това „имагинативно“, „инспиративно“ и накрая „интуитивно“ съзнание/познание.

В антропософията термините имагинация („въображение“), инспирация („вдъхновение“) и интуиция имат много специфично и конкретно смислово съдържание и не бива да бъдат – с мързелива асоциация – бъркани с това, което обикновено се разбира като кажем интуиция, или вдъхновение, или творческа фантазия, въображение!

В предишните епохи, както стана дума, вкл. тази, в която е възникнала пра-астрологията, е имало и Посветени, и ясновидци (и адепти). Астрологията винаги е била окултна дисциплина; тя е родена в храмовата култура на древността, където са работили древните Посветени учители и ясновидци. В тези епохи всички сме притежавали едно сумрачно, сънищно-подобно ясновидство и не така его-дефинирано, себесъзнателно познание, базирано на логиката, разума, интелекта. Днес имаме „предметното“ съзнание: ясно, будно, логично. В бъдещата Епоха на Водолея ще сме[137] надраснали съвременния интелект и тясното „предметно“ съзнание, ще имаме ясновидско или имагинативно съзнание, което обаче – за разлика от старото ясновидство – няма да е сумрачно, а ясно, логично, себесъзнателно[138].

Това е еволюцията на нашето съзнание, движеща се епоха след епоха. В глава V, „Какво ще завещаем?“, казах:

„Ако един Посветен ни наблюдава с ясновидски поглед, в нашата конфигурация на телесните ни обвивки – материални и нематериални – той ще вижда и разпознава нашата Карма.“

Ако бях написал: „един ясновидец ни наблюдава“ щях да завърша с „той ще вижда нашата Карма“. За да добавя думата „разпознава“ – той и вижда, и разпознава – трябваше да уточня, че ясновидското наблюдение идва от човек, който е и Посветен.

Антропософски изговорено, за да кажете каквото и да е истинно, наистина проверено и солидно по отношение на Карма, минали животи – вкл. и като астрологично познание – ви трябва освен имагинацията, също инспирацията и интуицията. А такива хора са изключителна рядкост. И, да, болшинството автори на „кармична астрология“, както и тези, които след тях папагалската повтарят техните обикновено базирани на спекулация, а не на обективно духовно-научно изследване приказки, нямат грам идея за какво говорят и как всъщност седят нещата в тази област.

В края на тази глава съм посочил няколко източника – има ги повторени и в „Библиография“. Ако зачетете, ако се заровите там ще разберете колко трудно е да се постигне нещо истинно в тази област, какво коства на изследователя, какво изисква, какви са критериите за истинност и защо е смехотворно, когато едни хора са си причинили по неправилен начин изживяването на определени образи и след това тръгнат да обясняват на света това и онова за техните или нечии други минали животи, Карма и т.н.

Това може да бъде обяснено още по-подробно, защо е така, но за момента смятам, че предоставената тук информация е достатъчно, ако не да ви убеди, то поне да ви кара сериозно да се замислите следващия път, когато някой ви говори за неговите, нейните, нечии минали животи, за Карма, за кармична астрология и „духовна астрология“ въобще и изобщо, дали в казаното има истина. Защото истината в тази област не се дава всекиму и не се стига никак, ама никак лесно до нея.

С ДВЕ ИЗРЕЧЕНИЯ

Да обобщя с две изречения:

Изразът „кармична астрология“ е подвеждащ; всичко в хороскопа е Карма, така че астрологията по начало е наука за необходимостта, съдбата, Кармата; безсмислено е да се уточнява, че е „кармична“.

Ако това се прави, за да се разграничи тази астрология – която говори за миналите животи, например – от други астрологични направления, „прогностична астрология“, „мунданна“, „хорарна“, „бизнес“, „финансова“, „синастрична“ или на отношенията, „натална“, „пре-натална“, „класическа“, „антична“, „ведическа“, „психологическа“ и каквито още видове се сетите, то тогава съветът ми към читателя е сериозно да обърне внимание на това, което току-що прочете в тази глава и да се запита дали и доколко може да се вярва на подобни неща.

Имате Меркурий в 12 дом? Най-вероятно сте бил луд в миналия си живот! Примерно...[139] Астрология на квадрат!

РАЗГРАНИЧАВАНЕ

Много хора четат това, което можем да сложим под общ знаменател като духовно-ориентирана литература и когато не се задълбочават достатъчно всичко им се струва еднакво. А понякога разликите между това, което антропософията дава – като съвременна, актуална форма на духовната наука – и това, което като нещо подобно присъства логично и в старите учения, са доста съществени.

Ето пример с прераждането:

Един стар източен възглед е, че можеш да се преродиш като животно – ако в този живот си бил лошо момче – или като Ангел. Т.е можеш да сменяш Царството, от човешкото една стъпка „нагоре“ или „надолу“. Тази концепция е разбираемо съществуваща в едни времена, когато себе-съзнанието или съзнанието за Аз-а тепърва се появява и все още не е укрепнало. Обаче, ако се задълбочиш в темата и се запиташ какво по-точно се преражда и как точно се случва процеса – детайлна информация за това Рудолф Щайнер е дал в десетки и стотици от своите лекции – разбираш, че тази концепция е неправилна. Ако принадлежиш към човешкото Царство – и мисля, че който и да чете тези редове най-вероятно е човек – се прераждаш и то винаги като човек.

Животните не се прераждат – при тях и смъртта не е същата. Ангелите не се прераждат – те не се и раждат. Реинкарнацията е нещо, което касае само човешкото Царство и то само за ограничен период от време. От Древна Лемурия до Шестата Голяма Епоха. Или от общо седем Големи Епохи от една част на Земния Еон – Полярна, Хиперборейска, Лемурийска, Атлантска, Следатлантска (нашата) и предстоящите Шеста и Седма – в четири от тях. Преди и след това прераждане няма и за човешкия род също.

Идеята не е просто да си говорим на „духовни“ теми само за да се изживяваме като много „духовни“. Или да задоляваме някакво познавателно любопитство. Идеята е да сме здраво стъпили на Земята и да боравим с изключително прецизни, конкретни духовни понятия, които да водят до конкретни действия, а не просто до общи, размити и непрактични философски разговори.

ВРЕМЕТО Е ЗЛАТО

И още нещо като допълнение, по линия на астрологичното разбиране за епохите. Искам да ви дам антропософската перспектива за „времето е злато“.

Нещата, които можем да преживеем тук, бидейки въплътени във физическо тяло, не можем да ги преживеем в духовния свят. Ако можехме, нямаше да го има целия процес с роди се-мъчи се-умри.

Както казах обаче този цикъл на преражданията не е безкраен – както е в източното разбиране. Той е краен, има край. И този край наближава. Бързо, поне в космически мащаби е доста бързо.

По правило имаме по две инкарнации – като мъж и като жена – за всяка епоха. В момента сме в петата следатлантска епоха, англо-саксонската и германската, или Епохата на Рибите, 1413-3573. След нея идва шестата, славянската или Епохата на Водолея, 3573-5733. И след това е последната, седмата, тази на Козирога. Около 7893 година или в края на 8-то хилядолетие нашата Пета Голяма, Следатлантската Епоха, приключва. И в някакъв момент от последвалата Шеста Голяма Епоха прераждането приключва също. Кой ял – ял, три и половина – вдигаме масата... както казваше моята златна баба Мария, когато като малък и бях на гости. Или с други думи: кой учил – учил.

Да кажем – разбира се, всичко това са просто спекулативни разсъждения, но четете и мислете –, че в момента сме в нашето първо за петата следатлантска епоха прераждане. Да кажем, че имаме още 1 + 2 + 2 + N или още няколко до приключването на тази възможност. Може би бъдещите ни животи вече се броят на пръстите на ръцете. Може би трябва да включим и тези на краката, защото по някое време нещата може да се „ускорят“ по необходимост и да се наложи да „слизаме“ по-често. Какъвто и да е случаят... бройката е крайна и бързо намалява.

Това от една страна. Другата страна е свързана с онова много тягостно на моменти усещане, което можеш да получиш, когато се заровиш в антропософията и разбереш колко малко работа можем да отметнем в рамките на един живот, сравнено с това колко много имаме да случим в смисъл на това, което се очаква да е един „човек“ в края на Земната еволюция. Ако някой си мисли, че в момента сме реализирали кой знае каква част от това да си „човек“, хм... не сме.

Разказах ви по-подробно всичко това, защото имаме едно, имаме две... после излизаш на улицата – образно казано – и гледаш едни хора, които се държат така сякаш ще живеят вечно. Сякаш имат цялото време на света.

Има си ги и съответните философски и духовни течения, които точно това учат: отпусни се, пич, живей си живота, живей го сега, имаш цялото време на света, няма кой знае каква работа да те чака... просто си застани в еди коя си асана, дишай си и си мисли за нещо там в розов цвят.

За съжаление, когато прекрачиш Прага на смъртта нямаш вече физическите ръце и не можеш да удушиш този, който ти е втълпил тази луциферизирана „мъдрост“...

Mожеш само болезнено да осъзнаваш, че си пропилял (още) един живот.

Надявам се това леко саркастично, леко „шеговито“ допълнение все пак да ви е дало важно, важно послание! Земният живот е училище. Не е море, пясък и рапани...

ХРИСТОС И КАРМА

Съвместими ли са християнството, от една страна и законът за Кармата и прераждането от друга?

Когато започна да излагам пред някого методично разбирането си за астрологията през призмата на антропософията или съвременнатa духовна наука – точно, както го правя тук и възнамерявам да го правя в мои астрологични курсове – подчертавам тези неща твърдо:

Първо, смислена астрология без (познание за) Карма и прераждане няма.

Второ, астрология – такава, която да е адекватна спрямо нашето време и неговите изисквания – без Христос няма[140].

Това е объркващо.

Реално масовата астрология е базирана или на един механично-материалистичен светоглед и се фокусира само върху рождения хороскоп, поставен в някаква психологическа рамка – „ариманизирания“ вариант; или просто възражда старите правила от пред-християнско време – анахроничния „луциферизиран“ вариант[141]. Какъв Христос и астрология?! Какво прераждане и астрология?!

От друга страна Църквата КАЗВА!! – драматична нотка –, че астрологията е дяволско дело – за което, както току-що написах, в болшинството случаи е права; за масовата астрология – и че никой християнин не трябва да се занимава с подобни неща – в което греши. Също така всички знаем, че официалното християнство оперира с идеята за един единствен живот, след който следва вечен Ад за грешниците и вечен Рай за светците, и че Карма и прераждане липсват в тази картина на света.

Т.е можем ли да имаме и трите: Карма и прераждане, астрология и Христос, обединени в едно, без да си противоречат?

Това, аз поне, намирам за изключително важен въпрос!

И според мен антропософията дава еднозначен отговор, при това много прецизен и детайлен: ДА!

Проблемът е, че в тази сфера – на вярата, догмите, консерватизма и т.н – са най-трудно претопимите предразсъдъци и се изисква огромна вътрешна сила, вяра, смелост, търпение, а и не малко време... човек да се зарови в казаното в толкова много лекции от Рудолф Щайнер и да види, че трите – една християнска астрология, базирана на законите за Карма и прераждане[142] – са постижима цел.

Без да утежнявам излишно изложението искам да вметна само следното:

Светът не се управлява от банкери, политици, военни и т.н. Това е само привидно така. От време оно и все още и към днешна дата светът се води от фигури, които винаги остават в сянка и работят зад завесите. Това мъдро ръководство на човека и човечеството – и да не забравяме и други Посветени, които се опитват да го саботират – работи по план, в който отделните столетия са просто като дни. Америка не е открита от Колумб, той я преоткрива, когато времето за това е вече настъпило, не преди това. Преди това съзнанието за нея е старателно и целенасочено изтрито.

По същия начин, за един не кратък период от време, е било необходимост човек да бъде интензивно фокусиран върху текущия си земен живот: „единствения“, с който разполага! И с течащия така или иначе паралелно нормален еволюционен процес на стесняване на нашето съзнание и факта, че това стеснено съзнание вече не „вижда“ и не „помни“ значителна част от духовната реалност, минали животи, например – е било лесно да забрави за всичко друго. Раждаш се, живееш, според както си живял отиваш да гориш в Ада или се пренасяш в Рая, за вечни времена. Тази представа, тази рамка е била наложена по необходимост и до един момент е била напълно адекватна и желана.

Това време обаче вече е в миналото. Време е за крачка напред!

КАРМА И РЕИНКАРНАЦИЯ: ЛИТЕРАТУРА (препоръчано четиво).

Искам да ви препоръчам няколко антропософски лекционни цикъла на тема Карма и прераждане.

Като изключим основните трудове, в тези около 6 000, изнесени от Рудолф Щайнер лекции има почти навсякъде малки или по-големи перли познание по темата. Има също така и няколко по-известни лекционни цикъла, част от които са преведени отдавна и на български, и са точно по темата.

На първо място ще спомена шестте тома от „Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки“, десетки лекции (81), четени в последната му лекторска година преди боледуването, 1924 – последната лекция на Рудолф Щайнер е включена в този шест-томник. Томове 235-240 от СС.

Когато ги четох 90-те те бяха достъпни само за хора от антропософските дружества, в техните библиотеки. Сега първите 5 тома са вече издадени и публично достъпни и вероятно 2017 или 2018 изд. „Даскалов“ ще завършат серията и ще издадат и шестия том. Първият том излезе 2011, втори, трети и четвърти – 2015, петия – наскоро, 2016[143].

Голяма част от лекциите са за самите антропософи – имам предвид, че се фокусират върху кармата на самите антропософи, на душите, които принадлежим на антропософското движение. Все пак тази поредица би представлявала задължително четиво за всеки, интересуващ се дълбоко от темата Карма и прераждане от гледна точка на съвременния, християнски окултизъм.

Други два лекционни цикъла са:

„Откровенията на Кармата“, том 120, 1910 – на български от 1994, тази книга беше от първите издадени лекционни цикли, номер 14 на изд. „Даскалов“, и първият цикъл, от който буквално съм наизустявал фрагменти.

„Прераждане и Карма, и тяхното значение за съвременната култура“, том 135, събрани лекции от периода 1903-1912 – това беше втората книга от поредицата „Просветление“, издадена 2004 от издателско ателие „Аб“, също много ценни и доста осветляващи лекции по темата.

И едно малко книжле, което „Едикта“ издаде през 2002. Авторът е д-р Йооп ван Дам, който е антропософски лекар и изнесе семинар в София в началото на века. Книжлето е „Как да се справим с Кармата“ и е тридесетина ценни страници.

Достатъчно по обем четиво.

Бележки

[124] Урсула Ле Гуин (1929-2018). Автор, чието творчество заслужава внимание. Виж „Землемория“, Урсула Ле Гуин, изд. „Бард“, 2002, ISBN 9545854006, и по-конкретно първата книга от тетралогията, „Магьосникът от Землемория“, която разказва историята на магьосника Гед. [обратно към текста]

[125] Литън или Лайтън, става дума за окултния роман „Занони“, в две книги, на барон Edward Bulwer-Lytton, английски окултист от 19. век, който разказва – в уж роман – за последиците от неправилното приближаване към т.нар. Праг, „границата“ между физическия и духовните светове. Романът има българско издание – изд. „Алфиола“ – през 1992 и 1993, което сега може да намерите единствено по сайтове за стари книги, или в интернет, но според мен си заслужава. Аз го четох за първи път 1994. [обратно към текста]

[126] Този въпрос го четете като подчертан с две линии, удебелен и червен текст. [обратно към текста]

[127] Можете отново и отново да чувате твърдения от рода на „те всичките [учители] говорят едно и също“. Това чисто и просто не е вярно, и подобна позиция не подсказва нито задълбоченост – в съответните учения, за да са видими, понякога съществени, разликите –, нито особен афинитет към правдивост и истинност. [обратно към текста]

[128] „От гореизложеното е ясно, че описаният „Пазач на прага“ е един астрален образ, който се открива пред отворения духовен взор на окултния ученик. Антропософията, или Науката за Духа, ни отвежда към тази среща.“ – това е бележка към текста в самата книга. Виж глава ХХХ в „Как се постигат познания за висшите светове?“ на Рудолф Щайнер, том 10 от СС, 1905. Виж „Библиография“. [обратно към текста]

[129] Тези два потока могат да бъдат проследени назад в миналото, в различни форми: в средновековието при схоластиката: номинализъм срещу реализъм; и още по-назад чак до предишната културна епоха, древно-гръцката, в класическата философия: например, материализъм срещу идеализъм. Това си е тема за отделна книга. [обратно към текста]

[130] В този смисъл е интересно да се проучват стари окултни направления, достигнали до наше време като традиция и да се провери как стоят там нещата. Помня 90-те, когато правих за себе си тези проучвания и четях Карлос Кастанеда... как Дон Хуан, неговият учител, му обясняваше какво да направи, за да заобиколи едно определено изживяване и да влезе така да се каже – разгледано през призмата на антропософията – през „задната врата“ в свръхсетивната реалност. Това са неправилни пътища в духовния свят. Има достатъчно на брой такива. Както ще кажа по-късно: не е толкова трудно човек да има подобен род изживявания – за да е сигурно обаче, че не губи почвата под краката си и прави разлика между истина и фантастика в тази област, нещо пъти по-трудно за свръхсетивното спрямо чисто сетивното наблюдение, срещата с Пазача на Прага е абсолютно необходима опитност, още в началото на навлизането в тази част на реалността. [обратно към текста]

[131] 04.07.2023. Макар че реално точно тук и е мястото, наистина не искам да отварям темата за регресията и сродните методи. Най-малкото, за да не утежнявам и без това не особено кратката глава, а и това е дотолкова сериозна тема, че с едно-две-три изречения не може дори да бъде одраскана по повърхността. Затова ще оставя само фрагмент от нещо писано на 04.03.2023, преди четири месеца, няма да го отделям като Допълнение... и както казах и по-рано в глава V, „Какво ще завещаем“: „[..] За всичко това може – и е нужно – да се говори в детайли, но няма да е днес и тук... [..]“. [обратно към текста]

[132] Emotion Freedom Technique, техника за емоционална свобода, клон на енергийната медицина/психология. [обратно към текста]

[133] Описани са още във основополагащата „Въведение в Тайната Наука“, виж „Библиография“. [обратно към текста]

[134] Вярвам, че ще се върнем към темата и в следващите книги. Няма как да избягаме от нея, защото наистина е масова представа, че изживяванията са важното, а не разбирането или различаването; и хората на юруш си осигуряват тонове такива, а след това – на тяхна база – сипят какви ли не твърдения. Вкл. и на тема астрология. [обратно към текста]

[135] Виж глава XII, „Малки зелени човечета“. [обратно към текста]

[136] Още в началото на „Въведение“-то, в началото на падащата се втора глава „Същност на човека“: „Добрият път към „виждането“ е този, който тръгва от разбирането“. „Въведение в Тайната Наука“, Рудолф Щайнер, том 13 от СС, 1910. Виж „Библиография“. [обратно към текста]

[137] Или поне правомерно и навременно развитата част от човечеството. [обратно към текста]

[138] Виж глава XIII, „Срещата със злото“. [обратно към текста]

[139] Оставям си темата за доразвиване в „Метаморфози“ и в отделен раздел на „Антропософия и астрология“, а сега като допълнение към темата за несъществуващата „кармична астрология“ искам да ви дам няколко допълнения. Кратки бележки за астрология, Карма и... още нещо, както казват някои хора. Те са взети от Facebook страницата, която списвах 2016. [обратно към текста]

[140] Виж отново изнесените в началото на книгата „Десет основни идеи за въведение“. [обратно към текста]

[141] Виж глава X, „Грозна, съсухрена старица“. [обратно към текста]

[142] Виж „Християнска астрология“, „Владимир Комаров – Книги“. [обратно към текста]

[143] И шестият том е вече издаден, 2017. Виж „Библиография“. [обратно към текста]