XIV. Мъртвите Богове

За Венера и за Ищар

Два основни опорни камъка за всяка адекватна на съвремието – спрямо Духа на Времето – астрология: правилно разбиране на Карма и прераждане, и правилно разбиране на Христос и Неговата роля за човека и света; съответно и за астрологията като един от инструментите за еволюция на съзнанието.

• 92. Ако ви върна към въпроси 66 и 67, и изобщо 64 до 70[239]: как си представяте не просто астрологията по принцип, а как си представяте една астрология, която съвсем конкретно, наистина отговаря на духа на времето?
• 93. Стои ли нещо повече от израз, начин на изказване, зад това „дух на времето“?
• 94. Знаете ли, че има седем на брой „Духове на Времето“, които са съвсем реални Същества – очевидно не човешки –, които се редуват и на всеки около 350-354 години се сменят като регенти на съответната малка епоха, вътре в рамките на по-голямата културна епоха? И че тя пък е част от една Голяма Епоха... която пък е част от един по-голям времеви цикъл, и т.н?
• 95. Кой е Михаил, какво отговорихте на въпрос 52[240]? Каква е неговата връзка с всичко питано и мислено до тук?
• 96. И да ви върна отново към въпроси 13[241] и 16[242]: как наистина става така, че се раждаме в един определен момент, в който звездите и планетите са така подредени, че да ни съответстват, да ни отразяват точно; в смисъла на херметичното „що е горе, това е и долу“, а също „вън“ и „вътре“, Макрокосмос и микрокосмос?
• 97. Какво мислите за т.нар. психологическа астрология? Какво мислите за Human Design? Какво мислите изобщо за по-новата астрология и това, което е базирано на нея? Това ли е, което ни трябва наистина?
• 98. Какво се случва, когато не разпознаваме „знаците на времето“, не сме навременни, нямаме интерес и поглед към „голямата картина“?
• 99. Какво има в „празното нищо“ в центъра, в центъра/средата/сърцевината на хороскопа? Да, Земята е там – или Слънцето при хелиоцентрична карта –, но това е само външната обвивка, чия обвивка, продължете...
• 100. Разбирате, че това е просто един кратък списък от стотина въпроса: просто по няколко за всяка от 14-те глави или теми, колкото да започне процеса и да се задвижи мисленето[243]?

16 ноември 2017. Четиво за X минути.

Aстрологията има своето начало в едно далечно минало, когато древните Мистерии – старите центрове за окултно обучение – са били все още живи.

Тя идва от време, което освен чрез всичко друго може да бъде описано по следния начин:

Дохристиянско, предхристиянско. Говорим за времето преди Мистерията на Голгота. Христос вече слиза, но все още не е слязъл и е очакван тепърва да дойде на Земята.

Разбирането за Кармата и прераждането е било различно от това, което имамe днес през антропософията. Достатъчно е само да посочим, например, един стар източен вариант, при който се вярва, че човек може да сменя Царствата, т.е да се прероди в животно или в Ангел, в зависимост от така да се каже моралната, нравствената тежест на един или друг живот.

И това е така, защото Аз-ът, който е ядрото на човешкото Същество е преминал през едно развитие и самото съзнание е еволюирало. В онова минало, за което говорим нямаме все още силното себе-съзнание и ясното „предметно“ съзнание, с което оперираме днес по един естествен начин.

Абсурдно би било в онова време да съществува този егоистичен интерес към индивидуалния рожден хороскоп, защото Аз-овото съзнание по това време не е още там, където е в по-късните времена, както и днес.

Всъщност астрологията в началото не е индивидуална, а мунданна, социална, т.е надлична. Което е и нейната истинска, автентична пра-природа. Социално-ориентирана наука, не инструмент за задоволяване на нечие любопитство. Хороскопи са правени на владетели и централни фигури в царството и то не заради владетеля, а заради царството. Едва в един определен момент от древно-гръцката епоха, предишната, започва да се очертава това, което днес познаваме като индивидуална астрология. И това е нормално да е така, то отразява еволюцията на съзнанието и процеса на постепенна индивидуализация.

Това е било тогава. Каква е ситуацията днес?

Древните Мистерии, дали вкл. и астрологията, ги няма. Много, много отдавна. Още по времето, когато Исус и след това Христос са ходили по Земята старите Мистерии залиняват и залязват.

Древните дохристиянски Мистерии можем да кажем, че намират своя последен величествен отблясък във външния свят по времето на Платон, и неговата философия. При Аристотел, негов ученик, самият характер на дадената философия вече е различен и това показва един случил се още по това време преход. Това е няколко века преди Мистерията на Голгота.

А няколко века след Мистерията на Голгота, когато твори, например, един Птолемей[244], тези центрове, за които говорим са като цяло пресъхнали извори. Или, ако все още не са, то водата е вече мътна, далече от животворна и много неща са необратимо изкривени.

Разбира се, ние имаме продължение на старите мистерийни потоци и във времето след Мистерията на Голгота, човечеството никога не е оставало без това мъдро, прикрито за външния план, ръководство. Но като цяло този извор, от който са черпели старите астролози е общо взето пресъхнала реалност от един момент нататък!

Днес има тренд да бъдат превеждани старите автори и техните класически астрологични трудове и в това няма нищо лошо. Просто не бива да се изпуска от внимание, че по времето, когато много от нещата – които преди това са били непосредствено преживявана реалност и просто изговаряни между хората – вече се записват, сваляни са на хартия, пергамент, тогава онова, което по-рано е било непосредствено преживяване вече не е било такова и е трябвало да бъде записано и предавано напред вече като наследена традиция.

Второто характерно е, че Христос е тук като Дух на Земята, неин Аз, от близо две хилядолетия.

Вече не живеем в дохристиянски времена. Това е много далечно минало от доста време насам. Това обаче, което циркулира – под формата на традиция – като астрология днес определено не е подравнено с този изключителен по значение факт!

Тази астрология, която днес се преподава и учи масово: това не е християнска астрология.

Всъщност, за да е още по-забавно, Църквата, която все още бълнува, че може да определя живота на хората казва!! – отново драматична... и може би леко саркастична нотка –, че астрология и християнство не могат да седят на една маса. Астрологията всъщност е дело на дявола! И колкото и да е забавен този кух догматизъм, в случая всъщност тя не е далече от истината.

Тази астрология, която имаме днес като традиция има един период на арабизиране и по същество е всъщност дълбоко антихристиянска. Христос там Го няма. И това е проблем! Всъщност доста съществен.

Без Христос и Мистерията на Голгота Земята и човечеството нямаше да имат бъдеще.

Съответно астрология без Христос е нещо, което времето постепенно ще отмие от световната сцена. Макар че това ще отнеме известно време...

Третото характерно е липсата на разбиране за Карма и прераждане, и как това е свързано с астрологията, с това какво представлява хороскопът и как функционира.

Чувствайте се свободни да намерите някъде извън антропософията това, което ви дадох в тази книга. Рудолф Щайнер е този, който говори за летален хороскоп, за хороскоп на смъртта. Той е този, който като съвременен християнски Посветен, действащ за първи път в историята на човечеството като публична личност дава всичко това, което имаме като познание – актуално за нашата епоха – за Карма и прераждане, Космогония, космически и планетни цикли, духовно-научна антропология и т.н, и т.н, всичкото това, което е една солидна и необходима основа за една обновена и истински модерна астрология.

Всъщност, макар че е отвъд тази книга[245], нека да спомена два духовно-научни факта, които касаят 20. век и цялото по-нататъшно развитие на Земята и човечеството:

От една страна от 20. век и за следващите столетия и няколко хиляди години започва това, което е известно като „Второ Пришествие“ или появата на Христос в „етерни одежди“ в най-близкия до Земята духовен свят. В хода на 20. век има свидетелства на хора, които са Го срещнали в тази му нова форма и това ще се случва за все по-голям и нарастващ кръг от хора[246]. При това не чрез средствата на едно целенасочено, съзнателно и методично окултно ученичество, а по един естествен начин. Това е утринната зора, предхождащо това, което в бъдещата Епоха на Водолея ще е масова непосредствено преживявана реалност за тогавашното – навременно развито – човечество; т.е за нас в нашите бъдещи животи, ако си научим уроците на сегашните.

От друга страна Рудолф Щайнер дава указания как от края на 20. век Христос става и „Владика на Кармата“, т.е (ще) е Този, Който е непосредствено ангажиран с нашата съдба.

А астрологията е какво? Наука за съдбата!

Така че не би трябвало да е трудно да схванете защо отново и отново казвам, че няма модерна – т.е отговаряща, ама наистина, на Духа на нашето време и на случващото се сега в духовните светове – астрология 1. без Христос и 2. без Карма и прераждане, четени в християнски смисъл.

И, накратко, четвърто: да, днешният човек е много различен от онзи, човек, който е живял по времето на астрологията, която днес е само наследена традиция. Това е първата от дадените концепции[247]. Това е базова теза.

Т.е ето го отново сумирано всичко за днешната ситуация:

Старите Мистерии ги няма. Този извор е пресъхнал много, много отдавна. Христос е тук отдавна. Карма и прераждане в един съвременен, християнски прочит е нещо различно от това, което е Карма и прераждане в един източен, дохристиянски прочит. И процесът на индивидуализация е силно напреднал и ще продължава да напредва, както и трябва. За да бъде след това претворен, метаморфозиран в нещо отвъд егоизма и теснотата на земния Аз.

Това са фактите. За астрологията има два пътя. Или отразява коректно тази ситуация, или продължава да съществува още известно време като все по-изкривяваща се и залиняваща традиция.

Подчертах няколко пъти думата традиция и чувам веднага твърдението: е, да, но астрологията не е просто една фиксирана и непроменлива традиция. Днес освен класическата/античната астрология има още толкова много клонове и съвременни постижения в тази област!

Така е. Астрологията се променя. Това е факт. Въпросът е накъде по-точно върви тази промяна? То това е Въпросът с главно „В“.

Съвсем накратко, да видим какво имаме в кошницата. По-популярните течения днес.

ПСИХОЛОГИЧЕСКА АСТРОЛОГИЯ

Имаме психологическа астрология. Аз вече ви казах[248], че в момента, в който допуснете, че архетипите, с които се работи в астрологията са дело на човека, а не са обективна духовна реалност, вие имате една астрология без астрология. След това можете да изпишете тонове книги – както се и случва – с добре звучащи и добре наредени психологично-астрологични интерпретации, но това не променя ситуацията. Има много съществена разлика дали концептуалната ви основа е положена върху вярването, че Овенът не е нищо повече от екстериоризирана или овъншнена човешка природа, която едно наивно в психологически смисъл древно съзнание е извършило; или че зад Венера няма никаква Богиня Ищар, Изис, Изида, която е просто измислена, в смисъл нафантазирана, от древния човек. Или, напротив, имате вярването, че зад Водолея, например, стои една обективна духовна реалност, която не е измислена от човека, а реално съществува; и че тя не е нещо абстрактно, както е дадено в съвременната психология, а е сбор от съвсем, съвсем конкретни Същества; в случая с Водолея от Йерархията, която е точно над човека, тази на Ангелите. И че Венера не е просто един къс скала, въртящ се около Слънцето, която в едно далечно минало е натоварена от древните с някакво астрологично значение, а като всяка планета и звезда в Космоса е колония, населявана от съвсем, съвсем конкретни духовни Същества. И че цялата астрологична динамика изобщо не е проекция на човешката психика; а точно обратното: човек има връзка – основно в живота между смъртта и поредното раждане, когато пресича „нагоре“ и „надолу“ планетните и звездни сфери – с тези Същества от висшите Йерархии, планира и оформя с тях своя бъдещ живот, и се ражда с хороскоп, който отразява тази предварително подготвена Карма. Разликата е съществена!

Аз не зачерквам, вече го казах още в началото на книгата, психологическата астрология. Разбира се, огромна част от това, което днес стои под тази „шапка“ е чиста проба словоблудство, което не казва нищо по същество, но това не изчерпва цялото. В крайна сметка психологията е модерна рожба, тя си отразява точно съвременното съзнание с всичките му особености и ограничения. Съответно психологическата астрология ги наследява. Стига да познаваш „голямата картина“ и къде е мястото на психологическата астрология там, както и за какво и как може да бъде ползвана – всичко е точно. Проблемът се появява, когато се смята, че това не е просто преходен етап и че това е то модерната и бъдеща астрология.

По отношение на двете – Христос, както и Карма и прераждане – нещата тук са ясни: Христос го няма в картината, а за прераждане – ако съответният автор е един честен човек не може да се говори!

Психологията, дори и т.нар. „дълбинна“, всъщност е плитка спрямо окултизма[250]. Наясно съм колко съпротива предизвиква подобно твърдение в определени среди, но не мога да помогна. Отделете нужното време, за да сравните двете и ми пишете какво сте открили.

Можем да се разходим и през други популярни днес течения, но по мое мнение няма популярно такова, което да издържа проверката. Има не малко смислена, ценна, работеща астрология в света в момента, но в картината, която ви очертах в тази въвеждаща книга тя е просто един феномен, характерен за 20., 21. век... и това е. Тя не е бъдещата астрология. И до голяма степен не отговаря и на посочените критерии за модерна астрология.

HUMAN DESIGN

Дизайн на човека. Тази система, която според мен се появява в точно определен момент[251] и има да изиграе съответна роля в събития, задаващи се с голяма вероятност в нашия 21. век, е доста популярна хибридна система, която освен други доктрини има в себе си и астрологични елементи. Много хора смятат, че тя е бъдещето. Аз не съм сред тях. Тя така или иначе заслужава отделна книга – идеята, за която се роди тази година, 2017, и след известно време, когато се оформи напълно, е много вероятно да види бял свят –, но едно е сигурно: заслужава да бъде проучена. Дори и човек да не е съгласен с нея, всъщност особено пък в този случай.

Алан Краковър, Ра, има своята среща с „Гласа“ в осемте дена от 3 до 11 януари 1987. Умира от сърдечен удар на 12 март 2011. Средоточието е началото на 1999, съвсем малко след 1998 – година с определено значение, която се коментира в антропософските среди по повод на точно определен окултно-исторически импулс. Това са 12 години от „срещата“ до 1998, и още 12 години до „завръщането“ в духовния свят. И това е 18 години и малко отгоре преди 30-те години на 21 век...

Това са повече от достатъчно джокери, за хората, които знаят за какво намеквам и би трябвало да обясняват – поне за тях – защо имам съвсем сериозното намерение – работя по това от есента на 2015 – да проуча добре и системата, и особено този така интересен живот на една ключова индивидуалност като тази, която в 20. и 21. век живя като Ра Уру Ху.

Тъй като за някои хора, знам, това не се подразбира, искам да кажа, че това, че не съм съгласен с нещо или с някого не значи, че зачерквам нацяло „нещото“ или съм враг на този някой. Това би било странно по мое мнение. Аз и с Иван Станчев не бях съгласен, но го имам за свой добър приятел и за наистина добър астролог! Т.е не си правете неоправдани изводи от тона и съдържанието на написаното тук.

Така или иначе HD не е бъдещето, за мен. Христос там липсва, Карма и прераждане – също (не са на фокус). Свобода? В система с мантра No Choice (без избор)... За мен е интересен и забележителен дори биографичният факт, че Ра Уру Ху – след изчезването му за няколко години в началото на 80-те – има своята среща с „Гласа“ и дейност не в кой да е район на света, а в Средиземно море, на остров Ибиса. За мен това – особено от това, което знам за самата система – ражда на момента асоциация с арабския период и фаталистичната астрология, и т.н, и т.н.

БЪДЕЩЕТО НА АСТРОЛОГИЯТА

Нека да спрем с примерите до тук. И да се фокусираме все пак върху бъдещето на астрологията.

Астрологията се движи – не по права линия – към едно бъдеще, в което ще са факт поне тези неща:

Първо, тя ще е открила своя нов извор, от който да черпи живот. Старите Мистерии ги няма, няма ги дори тези от ранното и късното средновековие. Но Новите Мистерии – макар и в незавършен и плах първи опит – са близо от вече век. Вече има астролози, които работят за изграждането на моста, та астрологията да се завърне към своята духовно-научна основа и природа. Това се случва, това ще се случи.

Астрологията ще бъде християнизирана. В центъра на хороскопа стои Христос. Това се случва, това ще се случи.

Астрологията ще реши голяма част от сегашните си концептуални проблеми. Например, този за свободата и отношението на последната спрямо необходимостта. Защото човекът има своето бъдеще като т.нар. Десета Йерархия, Духове на Свободата и Любовта[252]. Той носи потенциал да се реализира като един свободен Дух, който ще започне да работи творчески в бъдещия Космос. От друга страна свободата първоначално е само потенциал и другият поток – този на Кармата, съдбовната, желязна необходимост – е до голяма степен властващия в живота на почти всеки човек. Двете неща работят заедно и това трябва да бъде отразено в една модерна астрология. Тя не може да си позволи да е фаталистична, защото това просто вече не отговоря на истината, на ситуацията днес и за в бъдеще ще отговаря все по-малко и по-малко.

ОТ БЛИЗНАЦИ КЪМ ДЕВА

Как ще се случи това?

Поетапно. Аз само загатнах за четири-стъпковия преход Близнаци – Дева – Стрелец – Риби в предишната глава, когато говорих за задачите на настоящата Епоха на Рибите. Потенциалът, който имаме да реализираме и пътят, който имаме да извървим, индивидуално и колективно. Като астролози също. И астрологията с нас – също.

Към момента сме все още в една Близнашка фаза. Тепърва в следващите десетилетия –или по-реалистично: столетия – ще се придвижим като общност към Девата. Пътят в тази посока е свързан с неща, които споменах по-рано в книгата във връзка с Гьоте, феноменализма и свързаните теми[253]. Стрелецът и Рибите са все още в едно далечно бъдеще.

В края на този процес вече няма да говорим за Венера като планета (видимо небесно тяло). Ще говорим за Ищар. За Богинята Изида. Няма да говорим за Водолей, Козирог, Везни. Ще говорим за Ангелои, Архангели, Динамис или Сили. И то не като теория, а като опитност. Но дотогава има да изтече много, много вода.

Първите две стъпки е първо изобщо да се осъзнае, че можем и е нужно да се движим в очертаната посока. Ако астрологията и астрологичната общност иска да оцелее, тя има да се бори с така типичното за нашето време профаниране, опростачване, повърхностно отношение, маркетингова алабалистика, тиражиране на митове и заблуди и т.н. Има достатъчно астролози, които работят – съзнателно или не – срещу астрологията, така че очевидно има нужда от съответното противодействие. Преди нещата да са отишли съвсем по дяволите – и не съм сигурен, че не бих се съгласил с някой колега, който ми каже, че те вече там.

И второ, да разберем в какво се състои прехода от Близнаците към Девата. Защото има голяма разлика между единия тип и този да си астролог тип ходеща енциклопедия, каквито сме и се очаква да сме днес: имаш в главата си стотици заучени правила, речникови дефиниции, описания и т.н, и т.н, един огромен чисто умствен и силно фрагментиран речник, с десетки, стотици, хиляди отделни парченца информация, от които след това трябва да синтезираш съответното заключение. Което не винаги се случва и това е разбираемо.

Някой би казал, че Девата също не е синтезиращ, а напротив, силно аналитичен знак; Меркурий владее и нея. На което ще отговоря, че съм съгласен – съм – и след това ще допълня, че това е само едно от лицата или проявленията на Девата. Определено не най-значимото при това, ако ще и в популярната астрология да е най-популярното.

Представете си двама човека, които са на 5-10 километра един от друг и наблюдават един и същ облак. Облакът е един и същ, но двамата ще го виждат по различен начин. Ако имат разбирането за това те могат да постигнат съгласие, че двете различни картини или представи, които имат за този облак са всъщност просто отделни перспективи.

Сега си представете, че единият от двамата нарисува облака върху един лист. И след известно време, когато никой от двамата вече няма непосредствен достъп до облака, нито от едната, нито от другата позиция, този исторически документ – като традиция – се превърне в основа за това да знаем е що е това еди какъв си облак.

Долу-горе в тази фаза сме днес. Имаме дебелите книги, в които пише какво значи Овен, какво значи Слънце в Овен, какво значи Слънце в Овен в I дом, какво значи Слънце в Овен в I дом в съвпад с Луната, и т.н, и т.н. „Облаците“ вече ги няма, но някой е нарисувал едно тяхно конкретно проявление, което не ги изчерпва ни най-малко и дори след известен период от време може вече изобщо да не отговаря на реалното положение, но това е историческия документ, с който разполагаме. Точка.

Съвсем друго е да се разчита не на наследени документи, а човек да може да възпроизвежда срещата с „облака“ – от различни позиции и перспективи, даже и за такива, които липсват в документите – винаги отново и отново, живо, непосредствено. Това би значело, че старите Богове, които трябваше да изчезнат за едно стеснено съзнание, да „умрат“, отново ще са реалност.

Мъртвите Богове не могат да дават вече астрологията. Ще го направят срещите с живите такива.

Това е бъдещето, което се подготвя и днес.

Минерва, богинята на мъдростта в древен Рим, Атина-Палада в древна Гърция и още по-назад във времето, Изида в древен Египет, казваща:
„Аз съм тази, която беше, която е и която ще бъде, никой смъртен не е повдигнал досега булото ми!“.
А Новалис казва: „Тогава трябва да станем безсмъртни, за да го повдигнем!“.

С тези лаконични подсказки приключвам и последната глава и сърдечно БЛАГОДАРЯ на всеки стигнал до тук. Моля, прочетете книгата до края!

Бележки

[239] Виж глава X, „Грозна, съсухрена старица“. [обратно към текста]

[240] Виж глава VIII, „Кармична астрология ли чух?“. Въпрос 52 беше: „Говорят ли ви нещо имената Христос, Михаил, Ариман, Луцифер? Какво?“. [обратно към текста]

[241] Виж глава II, „Липсващата основа“. Въпрос 13 беше: „Кога се оформя един хороскоп в контекст време? Случайна звездна карта ли е?“. [обратно към текста]

[242] Виж глава III, „Огледалце, огледалце, я кажи...“. Въпрос 16 беше: „Питали ли сте се как всъщност работи един рожден хороскоп?“. [обратно към текста]

[243] Ще се радвам, наистина, ако отново и отново се връщате към тези въпроси, медитативно, също като при 14-те тези в началото на книгата – „Книгата в 14 кратки тези, по една за всяка глава“ –, добавяте свои, намирате нови и нови отговори, и изобщо работите с книгата, с идеите. Само тогава ще говорим за някакъв реален ефект от нейното написване, от тяхното споделяне. Еднократен прочит няма да ви свърши почти никаква работа, това мога да ви го гарантирам. [обратно към текста]

[244] Клавдий Птолемей, Claudius Ptolemaeus, починал около 160-165-170-та година, т.е през 2. век. Стана дума за него в глава X, „Грозна, съсухрена старица“. [обратно към текста]

[245] Това е тема на „Християнска астрология“. Виж „Владимир Комаров – Книги“. [обратно към текста]

[246] В началото, казва Рудолф Щайнер, те ще са малко, но за следващите три хиляди години броят им ще нараства. И срещу това се води една мащабна война, която беше спомената и тук... просто човек трябва да усети, че зад окултната пропаганда за уж настъпилата Епоха на Водолея седи нещо много повече от... някаква си просто идея, камо ли пък някакви си мои лични дрънканици, проекции и проблеми.
Ще стане по един или друг начин дума за тази централна за нашето време тема и в „2012 и отвъд“, и в „Метаморфози“, и в „Християнска астрология“ и в нейната полярна книга-сестра „Human Design. Новата религия на Двойника“, и в почти всяка следваща книга, която ще пиша, това е гарантирано. То това е темата. Виж „Владимир Комаров – Книги“. [обратно към текста]

[247] Виж глава II, „Липсващата основа“. [обратно към текста]

[248] Виж глава II, „Липсващата основа“. [обратно към текста]

[249] Мисля, че беше книга на Лиз Грийн. Ако при препрочит в бъдеще намеря съответния параграф ще се върна и ще го цитирам дословно, тук цитирам по памет. [обратно към текста]

[250] Да, много астролози, които са и психолози, просто подскачат като ужилени, ако я чуят тази теза. Не мога да им помогна. Четене трябва, систематично и за не малък период от време, и сравняване. [обратно към текста]

[251] Срещата на Ра с „Гласа“ е в началото на 1987. 1987 е на 54 години от 1933, т.е на толкова, колкото е разстоянието във времето и от 1879 до 1933. Когато човек може да натовари с конкретен смисъл 1879, 1933 и съответно 1987, дори само това вече му казва достатъчно за HD. Но в общия случай – поне такива са ми наблюденията от 2015-2016 и след това 2020-2022 – хората в тази общност не желаят да го открият този смисъл. Защото това ще им срути пясъчния замък. Така или иначе с Human Design и с общността покрай него ще се занимавам в „Human Design. Новата религия на Двойника“. Виж „Владимир Комаров – Книги“. [обратно към текста]

[252] За свобода, Карма и човечеството като десетата Йерархия стана дума във втората половина на първата част на книгата, глави VII, „Свободата, Санчо, свободата“, VIII, „Кармична астрология ли чух?“ и IX, „Любовта ще спаси света“. [обратно към текста]

[253] Виж глава VI, „Време е да запретнем ръкави!“. [обратно към текста]