III. Огледалце, огледалце, я кажи...

Хороскопът като отражение. Хороскопът като часовник

Планетите не влияят. Планетите отразяват. Хороскопът е (като) часовник.

26 октомври 2016. Четиво за 16 минути.

Да започнем с нещо, което бях споделил на 3 юни 2016, в онази споменатата и по-рано и вече несъществуваща Facebook страница. Всъщност за година и половина там споделих доста, наистина доста неща, но не видях кой знае какъв интерес от страна на уважаемата аудитория.

Причината, една от причините е, че това, което разбирам под „астрология“ и начина, по който го предавам, определено не се вписва в масовата представа за „астрология“ и за начина на преподаването и.

ХОРОСКОПЪТ Е ОТРАЖЕНИЕ

„Хороскопът е о-тра-же-ни-е. Ако схванете – наистина и в дълбочина – какво стои зад това твърдение, то ще сте усвоили половината от онова, което бих искал да ви науча в началния курс по астрология[32]. По-голямата половина.

Има толкова хора, които четат 5-10+ години книжки и статии на тема астрология, а така и не започват да я учат!

Всеки път, когато споделяте някакви глупости за зодийки или говорите за астрологията с шарлатански маниер, една звезда, някъде там в безкрая, умира!“

Това, което ни трябва е първият параграф: че хороскопът е отражение.

Самата втора концепция, за която дадох обяснение на 20 юли 2016, я бях щрихирал ето така:

КОНЦЕПЦИЯ ВТОРА

„Втора концепция: ХОРОСКОПЪТ Е ОТРАЖЕНИЕ.

Той не обуславя нито характер, нито събития, нито отношения/връзки.

Забравете за материалистичния подход: че планетите ни влияят и това е основата на астрологичната динамика.“

Първо да очертая проблема:

ХАРАКТЕР: Изказът на популярната астрология е: ти си роден с такъв и такъв хороскоп, значи имаш такъв и такъв характер. И го имаш, защото тази планета те прави такъв, втората – друг, третата – еди какъв си, и т.н.

СЪБИТИЯ: След това през живота планетите продължават своя път и когато някоя от тях попадне в някаква дъга от Зодиака – т.е имаме еди какъв си транзит – се казва, че този транзит предизвиква едно или друго събитие.

ВРЪЗКИ: Или пък аз имам еди къде си Венера, някоя жена има някъде си Марс, те се „разбират“ и виждаш ли хармоничното взаимодействие между двете планети определяло нашето харесване.

Звучи ли ви познато? Би трябвало.

В Human Design не е по-различно. Все пак в бодиграфа има астрологични елементи, освен И-Дзин и т.н[33].

Та, проблемът:

Цялото звучи долу-горе така. Аз се раждам с един хороскоп. Нямам идея защо хороскопът ми е такъв, какъвто е, но... това е положението. Спомнете си какво говорихме в предишната глава за първата концепция: ние не виждаме преди раждането, не знаем какво се е случило преди раждането и дали и как това е повлияло на това кога ще се родим, т.е с какъв хороскоп ще се родим.

Реално „голямата картина“ е спирала, обаче ние виждаме само една малка дъга от нея. Ние виждаме една точка – рождения хороскоп или бодиграфа – и след това движението на тази точка напред до смъртта. Защо хороскопът е такъв, какъвто е, и как е формиран – в рамките на „предметното“ съзнание ние нямаме отговор на подобни въпроси!

Та този хороскоп е като една матрица. Уникална, но предварително дефинирана. Тя ме определя като характер. А и по време на живота си пак не е като да имам някакъв контрол: планетите си кръжат, на всеки транзит аз реагирам долу-горе според както е зададена рождената ми програма. Това е. Хиперболизирано или не, образът е кукла с конци, кукловода е планетният хор, а за отговорност, про-активност, свобода и т.н. става малко безсмислено да се говори. Просто се отпускаш и оставяш животът да ти се случва. Приемаш, че нещата са вече зададени и точка по въпроса. Яко! Направо нирванично. Ако беше вярно де...

Когато казвам, че хороскопът е само отражение имам предвид няколко неща. Т.е той е „отражение“ по няколко различни начина. Сега ще разгледам един от тях.

Представете си, че стоите пред огледало. Вдигате ръка и отражението ви също си вдига ръката, нали? В този случай вие сте наясно – надявам се –, че вие сте инициаторът, вие сте вдигнали ръката. А отражението в огледалото просто си е свършило работата: отразило е вашето движение.

Интересно е как в случая с астрологията се стига до погрешната, макар и изключително удобна и комфортна обратна представа, че вие сте отражението, а не инициаторът, действащото лице!

Планетите са действащото лице: те се движат и според техните жестове вие си вдигате ръцете, като кукла на конци. Така представен образът е нелеп и повечето хора не приемат да им се казва, че са в подобна ситуация – те и не са –, но иначе в друг случай им е много удобно постоянно да казват: сега ми се случват такива и такива гадости, защото... Меркурий е ретрограден!%@!##! Примерно[34].

И като стана дума за ретроградния Меркурий, този тъй печално известен на масите персонаж, който няма грам вина за нищо от това, в което обикновено го обвиняват:

ХОРОСКОПЪТ КАТО ЧАСОВНИК

В началото на 2016, едно от първите видеа[35], които записах и качих във Facebook страницата, беше за ретроградния Меркурий. Причината: Меркурий по това време беше отново ретрограден. 05-26.01.2016.

По отношение на ретроградния Меркурий, който се спряга толкова често можете да запомните опростеното 3-3-3 правило: Меркурий е ретрограден за около 3 седмици на всеки 3 месеца, поне 3 пъти годишно.

В това видео за първи път представих на аудиторията идеята за хороскопа като часовник. Часовникът между другото е също „огледало“ – той отразява времето. Не го ражда или създава, само го измерва. И го показва в различни формати.

Животът ни се ръководи от различни по характер закони. Например, биологични. В общия случай около обед сме гладни. Изключвам себеподобните ми: ние сме гладни постоянно :)

Това е така поради обичайния ритъм на живота – в общия случай – и е така поради „вътрешни“ причини. Ако по обед погледнем часовника на стената можем да видим двете стрелки да сочат 12 часа.

Стрелките ли ни правят гладни? Очевидно не!

Часовникът не предизвиква глада, той просто отразява времето по човешките стандарти, които са вързани в някаква степен с космическото време.

Хороскопът е отражение на времето по начина, по който един обикновен часовник показва, че сега е време за едно или друго, поне в общия случай. Просто хороскопът е доста по-сложен часовник, определено има доста повече от две или три стрелки и работи с по-различно време и в някои отношения по по-различен начин от обикновения, т.е не е просто механика.

И все пак: хороскопът е просто часовник.

Неговите стрелки – движенията на планетите – не предизвикват събитията в нашия живот. Събитията се случват по други причини – не някакво влияние на планетите –, а последните просто ги отразяват времево и синхронно.

Отговорността за всичко случващо ни се си остава в нас!

Ние не я делегираме на планетите! Човекът не е кукла на конци, планетите не му дърпат конците. Освен, ако не приемем, че човекът е тотално зависим от своя часовник и прави всичко според неговите показания. Което, както знаем не е вярно, поне не и в общия случай.

Въвеждането на тази концепция е много важно не поради някаква заигравка с думите... дали влияят или само отразяват, все тая, ще каже някой, пак са планетите в основата.

Всъщност не е само до изказ, а до диаметрално противоположен начин на мислене.

Въпросът на въпросите, който ляга на масата в момента, в който започнем да работим с тази рамка – а не с механично-детерминистичната, е:

Кой сверява часовника?

Как се случва така, че събитията в индивидуалния и колективния ни живот са синхронизирани с цялата планетарна динамика? Каква е връзката между планетите от една страна и човека и неговия живот на Земята, от друга?

Този въпрос получава своя отговор през антропософията.

С това ще се занимаем в следващата глава. Сега искам да ви дам предварително отговорите на въпросите, скрити в онези три параграфа, поместени в началото на тази глава:

– Изказът на популярната астрология е: ти си роден с такъв и такъв хороскоп, значи имаш такъв и такъв характер. И го имаш, защото тази планета те прави такъв, втората – друг, третата – еди какъв си, и т.н.

Истината е, че ние имаме такъв и такъв характер и се раждаме с хороскоп, който просто го отразява този факт. Нещата са наобратно спрямо обичайния начин, по който се разглеждат в масовата астрология: аз съм комуникативен не, защото съм Близнаци – аз съм роден със Слънце в знака Близнаци, защото съм – моята Карма изисква да съм – комуникативен.

– След това през живота планетите продължават своя път и когато някоя от тях попадне в някаква дъга от Зодиака – имаме еди какъв си транзит, например – се казва, че този транзит предизвиква едно или друго събитие.

Първо нека да се договорим, че „добри“ и „лоши“ са относителни категории, човешко определение; в астрологията няма „добри“ или „лоши“ планети, събития, знаци, запомнете го!

Та, събитията в живота ми, „добри“ и „лоши“, не ми се случват, защото някакви зелени човечета от еди коя си планета си протягат гнусните пипала до Земята и ми правят някаква вуду магия!

Събитията ми се случват, защото аз – не някой друг, аз – съм формирал такава и такава Карма или съдба; аз имам план, според който трябва в определен момент от живота си да премина през една или друга ситуация. И какво правят планетите в този момент? Същото, каквото правят и стрелките на часовника: отразяват, че времето е дошло. Нищо, ама нищо повече.

Всеки път, когато някой се нервира, че му се случва еди какво си – заради виждаш ли този палавник ретроградния Меркурий, например – това е все едно да седите пред часовника, закачен на стената и да му крещите, че сочи този или онзи час. Как ви звучи това? Нелепо? Супер!

– Или пък аз имам еди къде си Венера, някоя жена има някъде си Марс, те се „разбират” и виждаш ли хармоничното взаимодействие между двете планети определяло нашето харесване.

Вие не харесвате даден човек, защото Венерата, Марсът, асцендентът или каквото и да е там в неговия хороскоп е не знам къде си. Вие срещате този човек според съдбовния план, за който споменах, имате нужда да преживеете нещо с него или нея, и това изплуващо „случайно“ харесване – то си е там, в душата ви, заложено от самите вас още преди раждането. Казано много, много опростено: преди да се родим ние се „договаряме“, че ще се срещнем еди кога си и еди как си, когато сме вече на Земята и че ще си направим бебе. Примерно. Ние го носим това като кармичен, съдбовен импулс в душите си. Какво правят планетите в случая? Пак същото: отразяват, нищо повече.

Ще говорим за любовта, секса и отношенията през призмата на астрологията в „Любовта ще спаси света“, глава IX.

А сега е време за може би най-важната глава: как се формира хороскопа, защо и как работи? Кой сверява часовника?

ДОПЪЛНЕНИЕ, 2018

21 август 2018. Четиво за Х минути.

От Facebook, мой коментар на публикация на колега астролог от Австралия, когото следя, Peter Burns:

"The planets and celestial bodies don't cause anything to happen!
No they really don't. How's that for a statement from an astrologer! But it's true."

„Планетите и небесните тела не причиняват нищо!
Наистина. Как звучи това от устата на астролог?! Но е истина.“

Да, наистина, как звучи това от устата на астролог? Защото болшинството астролози днес твърдят точно това: планетите ни, планетите ви влияят. И хората, които ги слушат го повтарят всичкото това и точно това е вярването: астрологията е наука за планетарното и звездното ВЛИЯНИЕ.

Че това не е така – малцина го твърдят. Давам пример с друг астролог[36]... да не си помислите, че само аз говоря по темата[37].

Той тръгва от други съображения – оригиналният му пост е даден без превод в края на допълнението –, но в крайна сметка изводът е един и същ. Астрологичното не е свързано с някакво директно влияние от планети и звезди. То човек би могъл само малко да седне и да помисли... не е много сложно.

Най-неприятното е, че зад цялото това вярване – „планетите ни влияят“ – стои чист материализъм... обаче много от астролозите изживяват себе си като изключително духовни хора. Имат бяло петно по отношение на светогледа, който ползват (често неосъзнато).

Тук би помогнала една игра на въпроси и отговори... ако само тези хора не я приемаха за... „заяждане“.

В книгата не случайно най-най-първото нещо, първата концепция, която разглеждам е тази, свързана със светогледа (глава I). Защото материализмът е един от 12-те валидни светогледa; просто не е подходящия инструмент в областта на „науката за звездите“.

Съответно, когато астрологът не е работил достатъчно по казуса, свързан с тази първа концепция, той пренася този нерешен проблем при втората стъпка – втората концепция касае казуса с произхода на астрологията и природата на хороскопа (глава II) –, след това при третата (тази глава) – как работи хороскопа; всичко това концептуално важи и за HD – говори за „влияния“ вместо за „отражение“. След това този нерешен казус на първата стъпка продължава да метаморфозира, проблемът се задълбочава... В крайна сметка се ражда една фаталистична, детерминистична представа, смесена с много егоизъм и бягство от отговорност, и в крайна сметка същински човешкото, което се корени в свободата и любовта (шеста и седма концепция, глава VII и глава IX) отива по дяволите (буквално).

Така че не е чудно, че макар и по едни други (и доста криви) съображения Православието казва, че астрологията не е нещо, с което един християнин би трябвало да има вземане-даване. Реално са прави, защото на езика на антропософията бихме казали, че голяма част от това, което представлява астрологията (масовата) днес е луциферизъм (дявол) и ариманизъм в чист вид. Т.е тази астрология не работи за човека, а против човека.

А пък в булевардната астрология, в която няма астрология, но е това, което се тиражира от мас медии и е това, което най-много хора свързват с думата астрология... за тази бездънна каца с лайна, в която и много колеги астролози безотговорно наливат... да не отварям изобщо темата.

Беше нещо интересно да прочета и от друг астролог нещо по темата, и споделям с прилежащ коментар.

"The planets and celestial bodies don't cause anything to happen!
No they really don't. How's that for a statement from an astrologer! But it's true.
The obvious exceptions are the Sun, which brings us light and life, the Moon which effects the tides, etc., and Jupiter which sucks up all the spare space debris which would have otherwise destroyed civilisation many times over.
But really how can distant Pluto, for example, cause anything to happen here? There's no obvious physical mechanism. None.
What's actually happening is that there is a "distant drummer" belting out a tune to which both the celestial bodies and life here on earth dances. That's it; simple. We both follow the same pattern.
It's just that the pattern in the sky is much easier to read. To get a clear picture of what's happening in this confusing world we just need to watch the heavens where a nice neat and predictable picture is drawn out for us. It's actually that simple. The answer is hiding in plain sight.
So how do you figure out what the celestial patterns mean? Well for that you have to study astrology, and while it does require some dedication, it's well worth the time.
Because the tune played by the distant drummer shows how life really works, how it's structured, the 'why' of what's happening."

Peter Burns, westernastrology.net/about, 21.08.2018

ДОПЪЛНЕНИЕ, 2021

16 март 2021. Четиво за Х минути.

На третия ден, 26 октомври 2016, седнах и разписах третата глава.

Заглавието и е „Огледалце, огледалце, я кажи...“ с подзаглавие: „Хороскопът като отражение. Хороскопът като часовник“.

Заедно с идеята в първата глава, идеята на третата е най-коментираната тези години, от 2016 насам, след написването на книгата. Коментирана до втръсване...

И в крайна сметка след близо пет години разговори с различни хора с интерес към астрологията и с астролози, виждам, че разбиране просто няма.

То не е до това някой да повтаря механично същото, което съм казал за хороскопа като часовник, защото аз съм го казал, а наистина да схване защо използвам именно тези два образа: на часовника и на огледалото (в крайна сметка това са само образи, средства за илюстрация на идеята).

Не е и до това да ми се казва, че съм се бил заяждал – стандартното обвинение от хора, които реално няма какво да ми кажат по същество – и каква толкова била разликата между това да кажем, че „планетите влияят“ или че „планетите само отразяват“, нали все планетите били на фокус. Не се разбира, че става дума за различен – диаметрално – начин на мислене.

Не се разбира, че когато един известен астролог – български, чуждестранен, все е тая, авторитет някакъв – каже нещо като: „и затъмнението предизвиква“, т.е по смисъл затъмнението е това, което повлиява ситуацията, то е задвижващата причина... това не е същото като да кажеш „по време на[38] затъмнението (може да) се случи това и това“.

Ама то това било просто израз, така си били говорели хората. Ами не. Езикът отразява начин на мислене! Ако има разминаване между какво/как се мисли и какво се казва, имаме проблем. Ако ми казвате, че ама те не били мислели така тези астролози, само така си говорели, имаме наистина сериозен проблем.

Проблемът всъщност не е тук. Ние сме вече на третата концепция, идея, ние сме на третата стъпка, образно казано. Но сме стъпили накриво още при първата стъпка. Пак да кажа: всяка идея от описаните базови върви с въпроси и изисква отговори. Ако няма зададени въпроси, или ако има зададени, но отговорите сочат в друга посока, с всяка следваща стъпка човек се отклонява и заплита все повече и повече по отношение на астрологията и нейното разбиране.

Болшинството астролози са материалисти.

Написал съм го още в първата глава. Това няма нужда да се приема като критика, т.е човек да му реагира първосигнално, емоционално, „тоз пък ще ми каже!!!“.

Фактическото положение е, че в нашата епоха доминиращ – донякъде по необходимост – светоглед е материалистичният. Който си върви ръка за ръка с атеизъм... и пречупете написаното във втора глава – за произхода на астрологията и за природата на хороскопа – през един материалистично-атеистичен светоглед да видите какво ще ви се получи.

Освен ако съответният човек не е работил известно число години, за да осветли проблема и да придобие различен светоглед – това не се случва автоматично, някак да пада от небето тази различност –, то той ще оперира с обичайния за епохата светоглед.

И в изработването на един светоглед има тонове въпроси, всичките мъчни и гадни, и часове, часове, часове мислене и мислене. Не йога пози, асани, пранаяма, дихателни упражнения, отваряния на чакри и трети очи, и ритуали по Новолуние, и подобни. Мислене.

И като знаем колко да се задават въпроси и да се мисли по тях е симпатична дейност за голяма част от т.нар. „духовни“ хора... да, ясен е крайният резултат.

Та не става дума за това някой да решава да се обиди на твърдението ми, а то да го замисли.

Защото не е много трудно да се проследи самата история, да се види паралелът между – ако трябва да се приближим по-близо до нашето време – средновековната борба между реализъм и номинализъм, да се види битката на схоластиката срещу арабизма, да се види как малко по-късно всичко отива по дяволите, номинализмът се налага, арабизмът прескача в Европа... имаме няколко века още развитие... имаме в крайна сметка една фаталистично-детерминистична астрология, която плямпа за някакви планети, дето били влияели.

Нали, във втората глава само съм насочил вниманието към въпроса за произхода – и историята – на астрологията, не съм дал детайли, тази книга няма такава цел –, и всеки, който си задава съответни въпроси и систематично развива мисъл след мисъл рано или късно ще стигне до въпроса: откъде идва това твърдение, че някакви небесни скали или газови топки били влияели и определяли съдбините човешки?

***

Седим на кафе с Вальо[39], говорим за нашите си неща, понякога разговорът се завърта и по посока астрология и книгата, неиздадената от години книга; аз обяснявам една или друга идея от нея. Мога да говоря с часове, знаете, нямам проблем с говорене и писане. Обикновено говорим не за тези идеи, а за доразвиването им[40]... и той казва нещо по смисъл: ако само пишеше и за това, или: трябва да пишеш и за това, и т.н. Ако само хората можеха да чуят и това...

Ами как да стане? От всичко споделено тук, на други места из интернет, на живо в разговори и т.н, ние наистина не можем да прескочим още първа и трета глава, тези две идеи. Втора направо липсва като цяло от разговора, заради нерешения казус в първа... Как да говоря за идеите от седма, единадесета, четиринадесета глава, например, при условие, че сме се спънали в разговора още в началото. Чете астролог – не просто фен, а астролог, практикуващ[41] – първите три глави, и казва: „Мeh, скука, философия...“. Е? С такова отношение какво разбиране да очаквам? Не очаквам :)

Това го споделям, за да разберете основанията ми да не искам да я издавам книгата. Не ме интересува, ама изобщо, да издам книга, която ще подпира други в нечия библиотека, или такава, която няма да бъде четена[42].

Бележки

[32] Имах идея да създам онлайн видео курс по астрология, едногодишно въвеждащо обучение, 52 час-час и половина видео уроци, по един на седмица; с възможност за задаване на въпроси, отговорени в последващи видео допълнения към курса. Смятах, че ще мога да намеря хиляда човека в България, които искат да се заемат методично с астрологията и да напреднат сериозно в нейното изучаване. Разбира се, „астрология“ по начина, по който я разбирам – начина, по който я описвам в тази книга – и преподавана по начина, по който смятам, че трябва да се преподава. Сега, две години по-късно (17.06.2018) мога само да се усмихвам – леко криво – на бруталния си, забавен, наистина, ентусиазъм и на розовите си първоначални преценки. Идеята за подобен голям и детайлен курс беше сложена на пауза още 2016. Но пък кой знае, някой ден... [обратно към текста]

[33] Пример: ето, в момента – 20 юли 2016 – транзитният Марс е в 26° на знака Скорпион. Активира 14 портал. Аз имам по рождение само 2 портал. Т.е този транзит изпълва и дефинира 2-14 канала на Алхимикa. Задава „фонова честота“. И така, изведнъж се оказвам с дефинирани, от транзита, Сакрал и Джи центрове. Манифесторът изведнъж се „променя“ и цялата тази „генераторска“ нотка на текущия момент я имам благодарение на кого? На Марс. Марс ми влияе и ме обуславя. [обратно към текста]

[34] Да, разбира се, звучи преувеличено и то е, за да подчертая идеята; но наистина се заслушайте в изказванията на различни астролози, вижте я идеята не в моите, а в техните собствени думи. [обратно към текста]

[35] Виж @MyAstroData YouTube канала, видео от 04.01.2016, www.youtube.com/watch?v=SYTr-W7q41g, „Ретрограден Меркурий“, 11:09. [обратно към текста]

[36] От края на юли 2020 до към есен 2022 – т.е след 2018, когато е писано това допълнение – бях за втори път в група/ите на Human Design общността в България. Първият път беше през 2015-2016. И двата пъти сме коментирали темата за влиянията на планетите, и двата пъти чу(ва)х по смисъл нещо такова: всички астролози говорят така, само ти, Комаров, твърдиш друго! „Всички“ е едно смело обобщение и само показва тези хора изобщо какъв поглед имат към света на астрологията и какъв тип астролози им определят представите. Масовите. Това е наистина забавно; в смисъл като за течение на мисълта, което толкова набляга, не спира да говори за индивидуалния авторитет... Но това и други случки покрай HD общността ще ги коментирам в „Human Design. Новата религия на Двойника“, като им дойде времето. [обратно към текста]

[37] Понякога чувам: „Ама ти само критикуваш! Има ли изобщо астролози, които да препоръчваш, одобряваш, приемаш?“. Такива коментари просто показват, че съответният човек ме е чел твърде кратко време и/или през пръсти. Аз критикувам само wannabe астролози, хора, които съм преценил, че са псевдо астролози, хастролози, както ги наричам, такива, за които астрологията е маркетингов проект, инфлуенсърска заигравка, касичка... изобщо зодийки и хороскопи. И винаги казвам какво точно критикувам, аргументирам се. И коментирам изказванията, не хората. Но за съжаление тези детайли убягват на питащите. А астролозите, които са ОК няма какво да коментирам... те са си ОК. [обратно към текста]

[38] Ако се върнете съвсем в началото на книгата, де факто първото изречение: „Астрологията е изкуството да живееш (себе си) навреме.” (виж „Десет основни идеи за въведение“). Разбирате ли: в астрологията говорим, работим, на фокус сме върху навременността, времето. Не влияния. Време. [обратно към текста]

[39] Валентин Вълканов, дългогодишен приятел, споделяме дузина, буквално, общи интереси, вкл. и към астрологията. [обратно към текста]

[40] В тази книга, както и в това, което съм коментирал във Facebook през годините няма почти нищо, което да е отвъд АБВ астрология (и АБВ антропософия), говоря за базови идеи. Те не са сложни. Просто са различни от масовите и това създава съпротива. Аз също съм солиден източник на съпротива. Хората не спират да коментират как говоря, вместо какво говоря. Също и по причина, че понякога няма какво да кажат срещу тези странни, не-масови идеи, та им е по-лесно да превключат на обикновен ad hominem манипулативен подход. Но наистина, за по-сложните – и, повярвайте ми, някои са наистина сложни – идеи почти няма с кого да говоря. Беше така в началото, когато бях на 16; така е и днес, когато ставам на 46 (13.06.2023). Ето ни, 30 години опит да надскочим АБВ-то и първи клас. [обратно към текста]

[41] Колега астролог от Варна. Консултант. За нея астрологията – като за повечето консултанти – е сбор от правила и речников запас, от които и зависи хляба. Каква философия (на астрологията), какви пет лева?! [обратно към текста]

[42] И всичко, което чувам спрямо такива ми коментари е: ти си голямо мрънкало. Толкова. Сега, след 7 години оглеждане и ослушване, все пак я издавам – подарявам –, не защото нещо се е променило в описаното положение, а защото наистина искам да се развивам, не мога да чакам някой да се събуди, и ако хвърлите око на списъка със заглавия на главната страница (виж „Владимир Комаров – Книги“), там има повече от две дузини такива. А аз по-млад няма да стана, часовникът цъка. [обратно към текста]