VI. Време е да запретнем ръкави!

За практическата работа с хороскопа

Дошло е време за една по-различна астрология и това има общо с феноменализма на Гьоте; ние сме в края, пика и залеза на една енциклопедична – и папагалска – под-епоха (Близнаци) и в началото, раждането и изгрева на една гьотеанистична следваща (Дева)[99]. Както човекът, така и астрологията се променят с времето.

• 36. Когато говорим за „работа с хороскопа“: разбира ли се, че тази работа не опира само до интелекта и до теоретичния анализ? Не е като просто някой да разчете един хороскоп и да разпише един списък с астрологични твърдения и тези: ти си XYZ и от това следва QRST?
• 37. Кой е Гьоте?
• 38. Знаете ли, че Гьоте е бил и учен, не само поет и писател?
• 39. Говори ли ви нещо думата феноменализъм?
• 40. При работа с един хороскоп какво друго може да е налице освен интелектуалния разбор на картата? От който се започва, но... с това ли се приключва?
• 41. Що е то медитация, що е то интуиция, що е то „аха“ момент?
• 42. Що е то имагинация, ясновидство, и какво мислите за това?

16 декември 2016. Четиво за 30 минути.

Първите пет концепции са основата, скелето на това, което мога да дам като антропософски-ориентирана астрология. Поне така, както я разбирам аз самият. Всички следващи концепции са производни, както и частни случаи. Така че нека първо да чуем петата и след това да направим кратък преговор[100] на казаното до тук.

Първата концепция – глава II, „Липсващата основа“ – фокусира вниманието ни върху произхода на самата астрология във време, когато човекът е притежавал различно от това на съвременния човек съзнание. Също и раждането, формирането на самия хороскоп се случва, когато човек – неинкарниран, невъплътен и намирайки се в поредната предрождена фаза на своето битие в духовните светове – също пребивава в едно качествено различно от „земното“ или т.нар. „предметно“ съзнание. Ако това не се вземе предвид – а то наистина не се взема предвид в болшинството случаи –, то след това се случват много недоразумения и изкривявания в обяснението на самата астрология, чисто концептуално.

А за да се вземе това предвид, предварителното условие е да се уточни какъв светоглед, каква светогледна рамка ще ползва изследователят; защото материалистичната очевидно е тясна и там липсва каквото и да е, отиващо отвъд раждането и смъртта, отвъд „предметното“ съзнание. Това предварително условие, една нулева концепция – „Астрологията не може да бъде разбрана през призмата на материалистично-механичен светоглед!“ – беше темата на глава I, „Когато обувките ти са малки“.

Втората концепция – глава III, „Огледалце, огледалце, я кажи...“ – е фокусирана върху това, че хороскопът работи като часовник, който отразява какво се случва, а не го предизвиква. В съзнанието на скептици и на студенти по астрология стои забита много здраво една погрешна – по мое мнение и от гледна точка на духовната наука – представа, че „планетите влияят“ и това внася още по-голям концептуален хаос.

Ако човек схване как се „ражда“ хороскопът и как работи – концептуално: още не сме въвели дори едно астрологично понятие от тези, с които обикновено започват астрологичните обучения – стигаме до третата концепция, глава IV, „Часовникът, който никога не спира да тик-така“. Тук фокусът е в разширяване на перспективата, за да може още в началото студентът да види „голямата картина“. Това е важно, защото иначе става едно забиване и застиване само върху рождения хороскоп и то като една непроменлива, фиксирана като цяло величина. Което тотално осакатява самия социален и житейски смисъл на изучаване и прилагане на астрологията.

Когато имаме поглед върху „голямата картина“ през третата концепция стигаме до фокуса на четвъртата: за смисъла на астрологията и хороскопа, за смисъла на живота, за изграждане на нашето истинско наследство – глава V, „Какво ще завещаем?“. Ако астрологията се учи през някакво повърхностно и егоистично любопитство – и това е най-честия случай, и да кажем, че е ОК за някакъв начален период –, то проблемът е, че повечето хора застиват на този етап и никога не пожелават да нагазят в наистина дълбоките води. Ако изучаването на астрологията не ви дава ключ за трансформация на вашата същност и на близкия ви кръг хора – там, докъдето се простира вашето социално влияние, личен бранд и авторитет –, значи просто сте си наблъскали главата с един куп интересни факти, знаете разни методи, с които ефективно да омайвате други хора... и това е. Какво похабяване на ресурс и потенциал :/

Така че някак логичната следваща стъпка е да се покаже, че чисто интелектуалният анализ и разбор, т.е това, което обикновено се приема за „край“ и „връх“ – „край“ абсолютно формално, естествено – на изучаване на астрологията и работа с хороскопа, всъщност е само необходимото начало. Минат ли 5, може би 10 години работа на това ниво, то или застивате там, или... правите крачка напред. Моята генерална идея е да помогна да я направите тази крачка. Не в началото – ако ги нямате тези 5-10-15 години астрологичен стаж все още –, но когато му дойде времето. Да знаете какво следва.

Можем да преминем отново през изписаното до тук, да проследим логически нишката и да започнем да усещаме здравата опора, която това концептуално скеле ни дава. Днес има два огромни проблема с изучаване на астрологията: (1) твърде много информация, обикновено с ниско качество... благодарение на интернет, и (2) липсата на подреждащия фактор или филтър: някой е редно да ориентира начинаещите студенти в целия този информационен шум и хаос. Така че от една страна да не им гръмнат от претоварване бушоните... и да се откажат, а от друга да не се объркат и загубят... и пак да се откажат.

Тези пет базови концепции обикновено си ги именувам, представям с конкретен образ:

• 1. СЪЗНАНИЕ (ХРАМ).
• 2. ЧАСОВНИК (И ОГЛЕДАЛО).
• 3. СПИРАЛА.
• 4. НАСЛЕДСТВО (ЗАВЕЩАНИЕ, СВИТЪК).
• 5. ЧУК (И ДЛЕТО).

Сега е време да поговорим за петия образ, този на чука и длетото. Запретваме ръкави и започваме да работим върху това, което ще завещаем.

За да го направим, ще говорим първо за... облаци и... леща!

Сигурен съм, че ви хванах неподготвени. Облаци и леща в книга за астрология, хм?

В едни щастливи ученически и студентски години си водех дневници, имах богатия вътрешен живот от преди ерата на интернет, Facebook и всички подобни съвременни „постижения“. Есента на 1997 бях полагаема отпуска, малко преди да се уволня от казармата в началото на 1998. И в този период, бидейки си вкъщи, наблюдавах как расте лещата.

Избрах нея, защото при контролирани условия израстваше достатъчно за около седмица – а аз нямах много време, тъй като отпуската беше кратка и трябваше скоро да се връщам в Асеновград[101] – и можех да повтарям отново и отново експеримента, наблюденията и упражненията. Като наследство от това време, в библиотеката седи един „Дневник на растежа“ с рисунки, записки и бележки от есен 1997 до пролет 1998[102].

„Дневник на растежа“, част II, март-април 1998.

„Дневник на растежа“, част III, април-май 1998.

„Дневник на растежа“, част III, април-май 1998.

Този опит, съзнателно целен, беше по линия на това, което бях научил за Гьоте и неговия начин за работа с природата, за специфичния – феноменологичен (Дева[103]) – начин на наблюдение на природните феномени, събития и явления.

Том 108 от СС на Рудолф Щайнер.

Лекция от 18 януари 1909 в този 108-ми том.

Има една лекция на Рудолф Щайнер от 1909 – няма все още българско издание, но е преведена[104] –, в която той описва различни упражнения за работа с мисленето. Някои от тях можем да наречем „гьотеанистични“.

Далече отвъд замисъла на тази малка книжка е да разяснява връзката между Гьоте и Щайнер, но ако искате да я проучите сами – направете го, заслужава си, ще ви помогне да разберете по-добре и идеите, които ще ви загатна в тази глава.

Щрихираното тук може би някой ден в бъдеще ще четете по-подробно разписано в друга моя книга, „Метаморфози“[105].

В тази лекция Рудолф Щайнер споменава как Гьоте е наблюдавал... облаците от някой прозорец и е казвал нещо като: „хер еди кой си, вземете чадър, ще вали“. И придружителят му, поглеждайки небето учудено, е казвал: „хер Гьоте, не изглежда като да се кани да вали?!”[106]. И, да, Гьоте се е оказвал прав. Защо? Защото е бил един от първите с новия вид „ясновидство“, за което ще говорим в тази глава във връзка с практическа работа с астрологията и с хороскопа.

Коментираният параграф от лекцията от 18 януари 1909.

Съвременната наука има два потока.

Единият е сега приетата за официална – и единствено валидна – материалистично-ориентирана (естествена) наука. Изключително накратко, без да влизам в детайли, ако мога с едно изречение да охарактеризирам този поток – който според Рудолф Щайнер ще е тук поне още няколко века –, нека то да е: ние ще отстраним от познавателния процес човека – за да не е познанието „субективно“ –, ще увеличим мощта на нашите сетива чрез микроскопи, телескопи и всякаква друга „обективна“ машинария, и в резултат...? И в резултат имаме съвременната фантастика от рода на: мозъкът мисли, сърцето е помпа, човекът е машина, гените това, гените онова, светът на елементарните частици, светът на звездите и тези безброй галактики, които са газови нещо си, и сред които не отделният човек, а дори Земята, че и цялата ни Слънчева система са едно... нищо. Това мога да го кажа въпреки силния си интерес към физика, медицина (университета) и изобщо наука. Разбирайте го, както искате и както можете; така или иначе не е тема на тази книга.

Другият поток, който засега е по-скоро все още скрито течащ – в смисъл, той не е скрит, но не е и (въз)приет все още, не и масово – е този, който се е зародил някъде там, на границата на 18. и 19. век – разговорът за пра-растението и идеите между Гьоте и Шилер през 90-те на 18. век – и след това е доразвит в антропософията; а може да бъде открит и в други съвременни течения/явления.

При него не се разчита на сетивна хипертрофия и човекът не бива отстраняван от познавателния процес – при него това, което е на фокус е мисленето. Мисленето като обективен духовен процес, а не като нещо, което внася „субективизъм“ в познанието.

Резултат на този път на вътрешно развитие е това ново „ясновидство“, при което можеш да имаш – в будно съзнание и без да губиш себе-съзнание, „Аз-съм“-съзнанието – достъп до тази част от реалността, която обикновено остава скрита за сетивата и за свързания с тях интелект.

Защо ви разказвам това – в изключително едър щрих –, какво общо има с експериментите ми с лещата и има ли връзка с астрологията в крайна сметка?

Първата концепция, за която говорихме във втора глава беше свързана с различното съзнание, свързано от една страна с епохата в миналото, когато е възникнала астрологията, и от друга с времето, когато се формира хороскопа – след смъртта и преди раждането. В минали епохи ние всички сме имали т.нар. инстинктивно ясновидство. В това не е трудно да се убеди всеки, който се поинтересува от история, митология и т.н по съответния начин. Имали сме достъп до сфери на реалността, които към днешна дата са затворени за нас – „несъществуващи“ биха казали повечето хора. Днес обаче имаме ясно съзнание, и не само това, имаме ясно себесъзнание. Това е еволюцията на нашето съзнание в хода на времето, епоха след епоха, за което можете при желание да научите достатъчно от книгите, посочени в „Библиография“.

В миналото, с това различно съзнание и съответния достъп, се ражда астрологията. От онова древно разбиране до наши дни – солидно изкривено, неясно колко валидно все още и т.н – достига част от астрологичното познание. Което ние сега ползваме като наследство и обработваме чисто интелектуално.

Интелектът обаче е слаб инструмент. Той е необходим, несъмнено, иначе еволюцията на нашето съзнание нямаше да премине през тази фаза... но слаб. Добър е в това да схематизира реалността, да откъсва отделни фрагменти, късчета, да ги запечатва и да си играе с тях, но не и да схваща самия живот, живият процес на случване на нещата.

Когато наблюдавам как израства лещата – или кое да е растение всъщност –, лист след лист, конфигурацията им, форма, цвят, аз мога да наблюдавам и да опиша какво ли не, тонове сетивна информация, и да я навържа с всички понятия и идеи, които имам от ботаниката, (био)химията, (био)физиката и т.н, ще мога да кажа някои много умни – и част от тях напълно верни – неща за наблюдаваното растение.

Самото растение обаче като живо същество аз няма да схвана. Някой може и да си мисли, че това не е така... но това е до момента, в който сам не започне интензивно да прави съответните упражнения, да има свой вариант на моя „Дневник на растежа“ от края на 90-те на 20. век, два века след Гьоте и Шилер.

Тогава ще разбере по-добре изказването, че единственото, което можем да схванем със сетивата и свързания с тях – толкова, толкова умен интелект – е само „трупа на реалността“!

7-8 февруари 1998. От първата част на „Дневник на растежа“. Копие на скица, която съм изпратил с писмо до кръстника ми, който по това време, ако помня добре, беше вече в Полша. От времето, когато още пишехме писма...

ВРЪЗКАТА С АСТРОЛОГИЯТА И ЧОВЕКА?

Растението, наблюдавано гьотеанистично или антропософски, е формално по-прост, по-лесен за улавяне феномен. Човекът – освен, че е жив, също има и съзнание, плюс и себе-съзнание – е доста по-сложен в този смисъл феномен, комплекс от такива, и казус за разрешаване. Но подходът е същия, методологично.

И хороскопът – макар и абстрактен модел – също може да бъде разглеждан по този начин.

Казвам абстрактен, защото ако се замислите всичко, което присъства в хороскопа е чиста математика или душевен елемент – разбирай свръхсетивен, нематериален.

Астрономията е основа, да, но самият хороскоп не е астрономическа реалност, така да се каже. Знаците не са съзвездия, макар и да имат връзка с последните; планетите не са планетите, а техни проекции върху еклиптиката. Домовете, еклиптиката, възлите, всичко това е математика. Това е скеле математика – разбирай нещо чисто понятийно, идейно, несетивно –, което след това се одушевява – т.е му се добавя още един слой, който пак е идеен, несетивен.

При облаците и при лещата все пак имаме нещо сетивно, опираме се на един сетивно-възприемаем феномен. Хороскопът е идея, сбор от понятия, и символ. Това усложнява нещата, но както казах методологията остава същата.

Т.е формално по-лесният сценарий е:

• 1. имаме сетивна опора – конкретно растение, конкретен природен феномен;
• 2. самият наблюдаван феномен е по-прост така да се каже – на езика на антропософията растението е организъм, който е дву-съставен: едно физическо видимо тяло и едно етерно тяло, което е невидимо и го прави живo; човекът е четири-съставен, доста по-сложен организъм: отново физическо видимо тяло, отново нематериално оживотворяващо от раждането до смъртта етерно тяло, плюс астрално тяло, което е основа на неговото съзнание и Аз, който го прави индивидуално земно същество, притежаващо и себе-съзнание;
• 3. работим директно с предмета на нашето изследване.

Астрологията е методологично същия познавателен процес, но няколко идеи по-сложен, защото:

• 1. сетивната опора за медитативните упражнения не е „реална“, а символична;
• 2. работим с много по-сложен обект;
• 3. работим през допълнителен слой абстракция – не директно с човека, а с неговия хороскоп, който само го отразява, една част от него.

Но, да, методологично нещата са еднакви...

Сега, зачета ли последните параграфи си давам сметка, че вероятно съм загубил повечето читатели, за повечето от вас нещата вероятно са станали (малко) сложни и неразбираеми. А и аз се изказвам достатъчно лаконично... защото сама по себе си тази глава също трябва да е отделна книга, може да е отделна книга.

Между другото, може би сега му е времето да споделя това: освен „Антропософия и астрология“ имам идеята за и желанието да споделя със света още няколко книги[107]:

Едната е „2012 и отвъд“ и съдържа прогнози – вкл. и астрологични – за времето до около 2300-та година, докато другата, „Метаморфози“, е с фокус върху прехода от сегашната културна Епоха на Рибите, 1413-3573 – към бъдещата Епоха на Водолея[108].

За тези две епохи ще говорим в предпоследните две глави на книгата, но това, което мога да кажа в контекста на тази глава е, че: в Епохата на Водолея нормално, навременно развитите хора вече ще имат по един естествен начин това ново ясновидство. Ясновидство, което за разлика от старото няма да е смътно, трансово и инстинктивно, а ще е ясно като днешното „предметно“ съзнание – дори още по-ясно – и ще е запазило своя себесъзнателен и логичен характер.

Ако си спомняте, в предишната глава написах, че ако един ясновидец ни наблюдава той директно може да вижда нашата Карма[109]. А тъй като ние не сме ясновидци, ползваме един заместител, правим това наблюдение индиректно през астрологията и хороскопа. Защото последният отразява точно това, нашата Карма. С други думи в една бъдеща епоха сегашната астрология, в този и вид, просто няма да има смисъл. Днес обаче тя има смисъл, в този си вид, но...

В началото – което може да е нещо като 5-10-15-20 години – ние учим астрология през ума, с интелекта. Това е абсолютно ОК. Слънцето е в този знак, в този дом, с тези аспекти, транзитира еди къде си и т.н, и т.н. Това е фазата, при която просто наблюдаваш как расте лещата, описваш фрагментарно отделните елементи, процеси и т.н, но още нямаш истинското разбиране за процеса, за живота. Това разбиране идва по-късно, отначало с много фини, тихи намеци, а в някакъв момент тази скрита зад сетивната феноменология реалност може да започне да говори доста ясно. Това, предполагам е излишно да го уточнявам, е работа за цял живот.

По същия начин при изучаването на астрологията и работата с хороскопа идва – очаква се да дойде в някакъв момент – една фаза, където и когато вече не сме вторачени в отделните фрагменти, а започваме имагинативно, картинно, да виждаме процеса.

Хороскопът е като физическата обвивка на растението – тя не е растението, тя само го носи и го крие, истинското растение, животът, е скрит за сетивата и „предметното“ съзнание.

Хороскопът е тази външна обвивка – призвани сме в някакъв момент да отидем отвъд него, за да го схванем наистина.

Спирам до тук. Ще имам възможност да пиша повече по темата в „Метаморфози“ и другите книги, виж „А сега накъде?“ в края на книгата.

ДОПЪЛНЕНИЕ, 2021

28 март 2021. Четиво за Х минути.

Ден след като разписах предишната пета глава, седнах и създадох тази, шеста глава, заедно със седма.

В началото направих един кратък преговор на първите четири концепции. А след този обзор на изложеното до този момент, в още няколко страници описах, в наистина много едър щрих, визията си за една бъдеща, да я наречем медитативна, астрология.

Става дума за следното. В земния живот и в ежедневието си ние оперираме с т.нар. „предметно“ съзнание. Наблюдаваме, мислим. Логика, интелект.

Това, което касае Кармата обаче, това работи зад завесите, това работи скрито, и то добре скрито. И това е здравото, здравословното положение на нещата, има защо да е така.

В глава VIII, „Кармична астрология ли чух?“, говоря за глупостите на т.нар. „кармична“ астрология, както и за опитите на разни хора без подготовка да бъркат, където не им е работа да бъркат... било то с какви ли не дихателни техники, техники на регресия и други съмнителни техники за разширяване на съзнанието... и да си мислят, че разкриват – щрак, хоп, готово – някакви кармични тайни.

На нивото на тази глава, с казаното в предишните по-скоро само мога да очертая някак очевидния проблем:

Хороскопът Е Карма. Хороскопът е външно отражение на подлежащата Карма. За последната ние нямаме директна видимост; ако имахме, нямаше да ни е нужна астрологията (затова също става дума в главата и в следващите). Ние имаме в астрологията един инструмент за индиректен прочит. Но този прочит към днешна дата е станал вече много повърхностен и твърде „Близнаци“ интелектуализиран.

Хороскопът се чете, най-най-общо, така: планети, знаци, домове, аспекти, други. Като речник, като енциклопедичен справочник.

Слънце. Къде е? Близнаци, 8 дом, тригон с Раху: аха, това значи Х, Y, Z. Луна. Къде е? Телец, 7 дом, в Тау-квадратура: о, ужас, това пък значи Т, W, V. Примерно.

Разчетохме рождения хороскоп. Да видим сега в динамика и време. Транзити. Аха, Уран в момента е в 7 дом и прави нещо си: това означава K, L, M.

И т.н, и т.н.

Разбира се, има мнооого още други неща, тук наистина давам само пример, и то опростен; но това, което не се променя е, че целият анализ остава на това ниво, той е интелектуален анализ, синтезът – обединяването, сплитането на едни или други тематични нишки, за да се достигне до картината, до някакво прозрение за човека и неговия живот – също е като цяло на това ниво.

В това цялото лошо няма. Това е началото. Единственото, което съм коментирал в главата е по смисъл, че това – ако ще и да е нещо, което касае години период, дори десетилетие – е наистина само начало. Не бива да се засяда в него, вече сме в други времена, можем и се очаква да продължим напред.

Това „напред“ – и в друга глава на книгата[110] по-късно съм обяснил защо – го виждам в гьотеанизма, във феноменализма на Гьоте. Това е преход от перспективата на Близнаци и енциклопедизма към Дева и тихата и чиста съзерцателност. Която може да влезе една идея по-навътре...

Разказал съм накратко за едни мои опити с... леща от есента на 1997 до пролетта на 1998. Гьоте е работил именно с природни феномени, от метеорологични (облаци) до растения и животни. Общото тук е постоянната жива метаморфоза, нищо не остава статично и в стагнация, всичко е постоянно в развитие и движение. Това не може да се схване с едно застинало мислене...

............

Но в много отношения хороскопът е абсолютно същото: той е една жива, подвижна, вечно променяща се и динамична същност. Хороскопът Е като растение[111].

Затова съм очертал методологичните прилики между това, което Гьоте е правил по отношение на природата, и това, което един астролог може да прави спрямо своите обекти на наблюдение и изследване – картите, хороскопите. И съм казал и разликите, и защо във втория случая ситуацията е по-сложна.

За съжаление още тогава, в края на 2016, пишейки главата – и по това вече бях наблюдавал повече от половин година как реагират (никак) на тези идеи онези 11К човечета в страницата – ми беше ясно, че на този етап вече съм изгубил повечето читатели.

Просто материята е сложна и тази астрология, така представена, няма много общо с масовата астрология; също и с масовата представа за това що е то астрология, какво се очаква да е, как се очаква да звучи един астролог или нещо астрологично. Затова и възкликнах в края на главата и я приключих.

ДОПЪЛНЕНИЕ, 2021/2023

14 септември 2021. 29 юни 2023. Четиво за Х минути.

„Хороскопът Е като растение.“ – Тъй като бележката под линия, която разписах днес при финалната редакция на главата и допълнението от 2021, стана твърде дълга, преди да ги публикувам в сайта изнасям написаното като още едно допълнение. Всъщност коментирам нещо важно, което е точно по темата на главата и не му е мястото „долу“, скрито с дребен шрифт в „Бележки“:

В глава III, „Огледалце, огледалце, я кажи...“, в бележка под линия към първото допълнение след главата, това от 2018, където говоря за колега-астролог от Австралия, Peter Burns, коментирах как съм чувал едни хора да казват – или да питат, но с този подтекст –, че аз смятам себе си за единствено мерило и едва ли не за единствен читав астролог, а всички други само и единствено критикувам: „[..] Понякога чувам: „Ама ти само критикуваш! Има ли изобщо астролози, които да препоръчваш, одобряваш, приемаш?“. [..]”. И както казах и там, тези хора просто не (ме) четат внимателно. В допълнение искам да ви дам един пример.

Книгата е написана 2016-2017, но реално идеите в нея отиват десетилетие, десетилетие и половина назад. Виждате, че „Дневник на растежа“ е от 1997-1998. По това време аз тепърва прохождах в астрологията, имах около 4-5 години занимания с материята... и въпреки краткото време част от идеите и сегашното ми разбиране всъщност бяха налични още тогава. Но нека да кажем, че те са изложени пред света през 2016, юни месец го публикувах списъка първо в личния си профил във Facebook, и след това пред аудиторията на споменаваната неколкократно Facebook страница. Включително идеята: „Хороскопът Е като растение“.

През 2017, 30 август, по препоръка на друг антропософ, в библиотеката ми влезе книга на Florin Lowndes, който доразвива идеите на George и Gisela O’Neil, „The Human Life” (Understanding Your Biography). [..]

George and Gisela O’Neil. Florin Lowndes. “The Human Life”: книгата.

George and Gisela O’Neil. Florin Lowndes. “The Human Life”: “U”-моделът.

Тъй като за всичко това ще говорим в „Пещерата с вълшебните огледала”[112], както и в други, за момента само споменавам, че към книгата има една голяма графика – моята е окачих на стената като картина –, която илюстрира още една антропософска идея, дадена от Рудолф Щайнер в лекциите му върху Кармата, Валдорфската педагогика, медицината, (работа с) биографията, и други. Т.нар. “U”-биографичен модел, периодите по седемлетки и т.н. И просто искам да ви покажа какво пише – което го установих всъщност доста по-късно след като вече бях взел книгата, 2021, виж по-долу – в долния ляв ъгъл на тази схема от О‘Нийл:

“Your own life has a pattern; it is a time-organism like that of an unfolding plant.”

Подчертаното е от мен: живот, модел/шаблон, време и развиващо се (в метаморфоза) растение. „Вашият собствен живот има модел; той е времеви организъм, също като на едно развиващо се, израстващо растение.“ [..]

В долния ляв ъгъл...

С две думи, и двамата стигаме до сходен, ако не и еднакъв поглед към дадена тема, по простата причина, че когато в антропософията нещата се мислят правилно, тя наистина събира мислещите в понятийно и идейно единство, в разбиране и приемане. Смятате ли, че спрямо тази идея на О‘Нийл, която всъщност е антропософска, имам някаква критика? Нямам.

Така че не, че си мисля, че единствен знам някаква свещена и никому другиму неизвестна истина... не е вярно също и това, че само аз съм ги бил обяснявал тези неща... не е вярно и, че ме водело някакво си високомерие, тролщина или нещо подобно. Едни хора просто е редно първо да си разширят кръгозора и да четат повечко... и тогава ще имат база за сравнение, и ще разбират вече защо за едни астролози не казвам нищо или пиша един тип коментари, а за други хастролози, Instagram/YouTube/TikTok wannabe-астролози звезди и подобни персони пиша... един друг тип коментари.

А иначе ето какво съм писал през 2021, 14 септември, когато все пак съм погледнал по-внимателно какво пише в долния ляв ъгъл на окачената на стената ми графика (след като през март съм написал и първото допълнение към главата, разписана декември 2016):

„Биографичното „U“, с което се работи в антропософията, респ. антропософски-ориентираната астрология.

Отворете я в нов tab и разгледайте (очевидно без книгата няма да е ясно, и все пак...)

Отново става дума, логично, за „огледала“ и за отражения. Картинката е доволна голяма, разгледайте. Качвам я във връзка с коментирания 7-годишен цикъл:

• 1/ Имаме един общ модел, това „U“; общ в смисъл, че е еднакъв за всеки човек.

При всеки от нас етерното тяло се ражда около 7-та година; съответно на физическо ниво, едно стъпало „надолу“, отражението е процесът на смяна на млечните с постоянни зъби; а едно ниво „нагоре“ имаме съответна промяна в съзнанието и възприемането на света. После идва 14-тата година и половото съзряване, 21-та и пълнолетието, 28-та и Сатурновата революция и т.н, със стъпка около 7 години, чак до 84+ години, и поне до 63.

Това не е просто теория. Има го в живота, въпрос на наблюдение. И за него не говори само окултизмът (антропософията), в частност астрологията[113].

• 2/ Има и един индивидуален модел, който е вече като нещо, което се увива около общия модел; ако последният е като скеле, то пълнежът при всеки е различен..

Тук вече е астрология, антропософски-ориентирана астрология и индивидуална работа с биография.

И тук вече седмиците са не просто 0, 7, 14 до 84, а какви ли не вариации... може да е, например, 11, 18, 26, 33.

Т.е не е идеята да се говори в общи приказки за някакви седем години, а да се разбира, поне донякъде, откъде идват – общия модел – и очевидно след това няма практическа полза от това знание, ако не можем да работим и с другия, паралелен процес – индивидуалния модел.

И относно споменататите отражения и огледала: това е именно, което обяснявам поне от 2016 насам за рожден и летален хороскоп, и прехода от единия към другия. По това време не бях чувал за Джордж О'Нийл все още, нито бях виждал неговия „U“... и даже още не съм я дочел книгата, защото ми доскуча някъде в началото... но за едно и също нещо става дума по същество, просто и двамата сме взели от казаното от Рудолф Щайнер нещо и сме го доразвили логично; той повече по посока работа с биография, аз повече по посока чиста астрология, но те са свързани двете – а и аз така или иначе смятам да пиша и за първото, просто подхващам от друго място огромната тема.

Не е въпросът в това да се цитира до припадък Щайнер, сектантската, без никаква добавена стойност, в анонимни и безброй псевдо-антропософски странички и блогчета, а да се мисли самостоятелно и огромният обем подсказки от негова страна да бъдат третирани като идейни семена и да бъдат отглеждани прилежно и израствани.

Ето затова говорим:

че животът – респ. хороскопът, който го отразява – е времеви организъм, то това е АБВ антропософия, и че като всеки жив и времеви организъм той не е static entity, не е статика – нито пък механика –, а нещо, което е свързано с постоянна и непрестанна метаморфоза.

За съжаление хората не желаят да се запознаят дори на базово ниво с трудовете на Рудолф Щайнер, иначе щяха да стигат и сами до тези идеи.

Както казах, аз тази схема я видях лятото на 2017... макар че е от преди десетилетия... и 2016 като писах в книгата за Гьоте, лещата, облаците и за хороскопа като жива „растителна“ същност, просто съм представил същото под друг ъгъл.

А в HD има просто едни 7 години и един фиксиран бодиграф. С малко транзити да не е без хич. Но те са свързани с темата за обуславянето, т.е поначало са поставени в друг контекст, сравнено с транзитите в астрологията, например, или работата с биографията, за която става дума в една антропософски-ориентирана астрология. [..][114]“

Реших наистина почти да удвоя тази кратка глава, с второто допълнение от 2021 и 2023, с идеята да усетите какво имам предвид като казвам, че мъничката – малко под 400 страници – „Приложна комарология“ не е нищо повече от предговор, и съдържа само едри щрихи, нищо повече. Има много по много страници да изпиша и да зачетете, преди да стигнем някой ден, живот и здраве, минавайки през други книги, до наистина подробните, поне по замисъл: „Пещерата с вълшебните огледала“ – да навържем общото с индивидуалното, при работа с биографията по един практически начин – и до „Антропософия и астрология“ или „всичко в едно“.

Бележки

[99] За разделянето на настоящата културна Епоха на Рибите, 1413-3573, на четири под-епохи, Близнаци-Дева-Стрелец-Риби, виж втората част на книгата, последните пет глави, X-XIV, и най-вече финала на глава XIII, „Срещата със злото“. [обратно към текста]

[100] Преговор на всички концепции има след глава IX, виж „Седемте концепции – отново, и за втората част на книгата“. [обратно към текста]

[101] Там съм служил 15 месеца, от октомври 1996 до 1 януари 1998, като „кемаф“ или механик-водач на танк Т-55. [обратно към текста]

[102] Все пак, след като се уволних, направих още два пъти упражнението, през март, април и май 1998, т.е този „Дневник на растежа“ има три части. След уволнението, до юни, така или иначе биологията – и химията – бяха на фокус, подготовка за кандидат-студентски изпити (за медицина, втори опит след 1996). [обратно към текста]

[103] За връзката между феноменализма, като един от дванадесет валидни светогледа, и сидералния знак Дева може да научите от споменатия още в глава I, „Когато обувките ти са малки“, Рудолф Щайнер лекционен цикъл, том 151 от СС, „Човешката и космическата мисъл“. Както казах в бележка под линия там, този цикъл е основа за друга моя книга, „Хороскопът на духовното раждане“, където именно ще бъдат осветлени тези връзки. Никак не пречи да го прочетете и сами, и да направите и свои такива. Виж „Библиография“. [обратно към текста]

[104] Имах препис на тази лекция в една тетрадка, бях я взел с мен в казармата, толкова ценна смятах, че е (все още смятам). Криех я като всичко останало подобно – например, в една друга тетрадка, освен писма и записки, разписах едни около четиридесет страници текст, „Една жена, една любов“, който е включен като (биографично) приложение в „Мъжете от любов не разбират“ –, тъй като това четиво и този тип занимания не се вписваха много добре в казармената обстановка.
Години по-късно, вкл. и след като разписах в края на декември 2016 тази глава, лекцията все пак беше издадена. Тя е част от том 108 на СС и беше издадена през 2020 от Христо Маринов и издателско ателие „Аб“, виж `Галерия на думите`, galerianadumite.bg: Рудолф Щайнер, „Отговори на мирови и житейски въпроси с помощта на антропософията“, том 108, 21 лекции от 1908 и 1909, ISBN 978-619-228-083-3. Последна лекция в последния 3-ти раздел на цикъла: „Практическо усъвършенстване на мисленето“, Карлсруе, 18.01.1909. Виж „Библиография“. [обратно към текста]

[105] Виж приложението „А сега накъде?“. [обратно към текста]

[106] Добре е да сверим доколко точно съм помнел през декември 2016 какво съм чел дузина пъти през 1996 и 1997, малко повече от един нодален цикъл „разстояние“ назад във времето. Цитат от лекцията, страница 263-3 в споменатия вече цикъл: „[..] Гьоте стигнал твърде далеч в такова развито мислене. Повече от веднъж се е случвало следното: Гьоте възнамерявал нещо, отивал до прозореца и казвал на този, който тъкмо се е случвал при него: след три часа ще вали, и ставало така. От малкия къс небе, който виждал през прозореца, той можел да каже какви атмосферни промени ще настъпят след няколко часа. Неговото вярно, придържащо се към нещата мислене го правело способен да усеща какво се подготвяло от предхождащото като по-късно събитие. [..]“. [обратно към текста]

[107] Виж приложението „А сега накъде?“. [обратно към текста]

[108] Виж глава XII, „Малки зелени човечета“. [обратно към текста]

[109] Виж глава V, “Какво ще завещаем?“: „Ако един Посветен ни наблюдава с ясновидски поглед, в нашата конфигурация на телесните ни обвивки – материални и нематериални – той ще вижда и разпознава нашата Карма“. [обратно към текста]

[110] Виж глава XIII, „Срещата със злото“. [обратно към текста]

[111] Виж второто допълнение към главата, от 2023. [обратно към текста]

[112] Тема на книгата e работа с биографията. Виж „Владимир Комаров – Книги“. [обратно към текста]

[113] И тази седморност е като фрактал, който върви и в двете посоки: в едната се изкачва към все по-продължителни и големи порядъци времеви периоди, епохи, големи епохи, глобуси и цели Еони, а в другата слиза до единичната година, която от своя страна също се дели на седем периода от по около 52 дена – ще стигнем и до тях при коментара на измислената „Сатурнова дупка“ в глава XI –, до седмицата, и чак до денонощието, което също се дели на два пъти по 7 периода, познати в астрологията като „планетарни часове“. [обратно към текста]

[114] И към коментара от септември 2021 има и още, но на тема HD: ще го пропусна, тъй като за него си има (предвидено) отделно изложение, „Human Design. Новата религия на Двойника“. Виж „Владимир Комаров – Книги“. [обратно към текста]