II. Липсващата основа

За произхода на астрологията и за природата на хороскопа

Разбирането и изисква задаване на няколко дузини „защо“ и систематично, безмилостно търсене на адекватни oтговори; като първите два „защо“ въпроса са по линия произход на астрологията и произход на хороскопа, какво представлява последният.

25 октомври 2016. Четиво за 23 минути.

Има ли къща или каквато и да е постройка, която да оцелява във времето без стабилна основа? Има ли къща или каквато и да е друга постройка, която да строим, започвайки от покрива през последния към първия етаж? И чак тогава да полагаме основата? Не, нали?

Когато записах черно на бяло последната версия на плана за серията публикации „Астрологични концепции“, които по-късно се превърнаха в тази книга – това беше на 6 юли 2016 –, избрах едни девет основополагащи идеи за представяне, по една на седмица, които според мен, правилно разбрани дават нужната стабилна основа, върху която да лежи едно дългогодишно и продуктивно астрологично обучение.

По мое мнение те са липсващата част в повечето учебници и книги, написани с идеята да въведат любознателния ученик в необятния свят на астрологията.

В края на първата глава вече посочих една „нулева“ концепция, която предхожда чисто астрологичните; една много базова концепция, касаеща светогледната рамка, която се ползва за каквото и да е, в частност и за астрологията, нейното изучаване, разбиране и употреба.

А първата астрологична концепция, която за мен е основата на основата или най-важната от всички, е свързана с произхода на самата астрология, както и с природата на самия хороскоп. Бях я щрихирал ето така[22]:

КОНЦЕПЦИЯ ПЪРВА

Първа концепция: АСТРОЛОГИЯТА НЕ ПРОИЗХОЖДА И ХОРОСКОПЪТ НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ НАПЪЛНО РАЗБРАН ОТ „ПРЕДМЕТНОТО” СЪЗНАНИЕ.

Затова психологическата астрология е общо взето „разпъни локум“ и не влиза в дълбочина, а „техническата” астрология ползва на сляпо правила, които и да успее да разпознае като работещи, трудно може да обясни защо са работещи.“

Под „предметно съзнание“ тук и навсякъде в книгата се разбира съзнанието, което имаме от събуждането до заспиването по време на нашия себесъзнателен земен живот. Будното ни „дневно“ съзнание. Или съзнанието, с което оперираме в рамките на физически-възприемаемата реалност. Обичайното ни – така да се каже – съзнание.

По отношение пък на идеята за самата серия публикации бях записал следното:

„Смятам представянето на тези концепции за много важна задача, защото наблюденията, които имам за начина, по който се учи и чете астрология е, че в много случаи там липсва стабилната основа, фундамента, [базиран на] логичен, гъвкав и здрав светоглед. Учи се на парче и фрагментарно. Резултатът е добри „технически“ умения да се каже това или онова за астрологията и хороскопа, но ако решиш да влезеш в дълбочина започваш да откриваш противоречия, несъответствия... и един разумен човек трудно би приел просто ей така подобен тип проблеми.“[23]

Тази първа концепция не е сложена съвсем в началото случайно. За мен тя е най-важното и най-първото, което трябва да се схване, за да може изучаването на астрологията и ползването на хороскопа да е положено на наистина здрава основа.

Нека да очертая проблема:

Ние имаме нашето будно съзнание. Имаме нашия интелект и способност за логично мислене в рамките на това съзнание. И с тях можем да разглеждаме нещата от света: например, разглеждаме един хороскоп. Съответно имаме набор от астрологични правила, които сме схванали интелектуално и които прилагаме спрямо съответния хороскоп, за да го интерпретираме. До тук всичко е точно. Това работи. За част от правилата.

Проблемът е, че това съзнание, с което оперираме в описания случай – обикновено единственото, с което разполагаме – „вижда“ само от събуждането до заспиването, „вижда“ само от раждането до смъртта. Отвъд тези граници то е сляпо.

Ако то остане в рамките на тези граници, то няма как да каже как точно възниква един хороскоп. По-скоро може да каже, че в един „случаен“ момент даденият човек се ражда, съответно получава един хороскоп, и това е.

Позицията на астрологията обаче е, че ние определено не се раждаме в случаен момент.

Тази позиция е адекватна: нашият рожден хороскоп не е случайна „звездна карта“.

Само че целият процес – в повечето случаи траещ столетия –, чийто краен резултат е нашия хороскоп, всичко това е отвъд границите на „предметното“ съзнание. То се случва преди раждането. Там поглед има качествено различен от „предметното“ или друг тип съзнание.

Едва, когато този друг тип съзнание има яснота как се случват нещата, то може да предаде и на „предметното“ съзнание съответното познание.

Но самото ни будно съзнание не може от само себе си да обясни как се ражда хороскопът, как и защо работи!

Това е едната теза, едната част от тази първа концепция.

Друг източник на недоразумения е неглижирането на факта, че днешното будно съзнание не е същото като съзнанието, което сме имали във времената, когато са оформяни споменатите по-горе набори от астрологични правила.

В древността все още сме били с доста по-широко съзнание и сме виждали части от реалността, които днес – по необходимост – са скрити за нас. Също така налице са били старите мистерийни центрове, където Посветените са преподавали неща, които днес като цяло сме загубили и тепърва (ще) започваме да възстановяваме по един нов начин.

Така че като резултат имаме една астрология, една древна, доста древна наука, родена от съзнание, което днес не притежаваме и имаме хороскоп, който е краен резултат на дълъг и сложен процес, който протича преди раждането, където също нямаме поглед.

Имаме едни наследени правила от старите времена, които не мисля, че днешният астролог наистина разбира напълно и имаме един хороскоп, който е просто отрязък, единична резка във времето, за който обаче също ни липсва солидна част от картината.

Сега да разгледаме тези две твърдения в детайли.

В първата глава не случайно написах, че астрологията не може да бъде разбрана от един механичен и материалистичен светоглед.

Подобен светоглед смята, че в древността, по времето, когато се ражда астрологията, някакви хора просто са си нафантазирали някакви картинки, зяпайки към небето. Защото иначе как да си обясним този картинен, „животински“ Зодиак, който няма никаква прилика с това, което виждаме, когато нощем погледнем с телесните, физическите очи нагоре към звездите? Няма и как да допусне, че всичко това е нещо различно от плод на нечие въображение, защото материалистично разсъждаващият човек въобще и изобщо пренебрегва – поне обикновено е така – факта, че както имаме еволюция или постепенна трансформация на формата, така имаме и еволюция на съзнанието. Която всъщност е и по-важната и определящата от двете: тази на формата всъщност е следствие от тази на съзнанието, а не обратното. И че човешкото съзнание еволюира, променя се, не е едно и също в различните епохи. И не говоря за разлика в съзнанието тип разлика между нивото на интелект на човекоподобна маймуна и човек; говоря за разлика в качеството на съзнанието, както ще стане ясно по-късно.

Също така да водиш с човек, опериращ с материалистичен светоглед разговор за живот преди раждането и след смъртта очевидно рядко завършва успешно и по продуктивен начин.

Надявам се, че проблемът е ясен: имаме едно съзнание, което и да иска – ако борави с материалистичен светоглед то не иска така или иначе –, но и да искаше, то не може да надскочи границите, които са очертани от събуждането и заспиването; и подобните граници, които имаме в смъртта и раждането.

Смъртта рязко очертава граница от едната страна на земния ни живот и от другата е по-размитата граница, нарисувана от раждането. В смисъл, че ние имаме някакви наченки на себе-съзнание и памет от втората-третата година нататък, не точно веднага след раждането. Ние сме затворени във времевата територия, очертана от тези граници.

Хороскопът обаче възниква като резултат от един сложен и продължителен процес, който се случва преди раждането. Ще го разгледаме в следващите глави.

А самата астрология е възникнала в епоха, в която хората са имали – т.е сме имали – съзнание, различно от днешното.

Днешното съзнание, с неговите граници и стеснено възприемане на реалността – в сравнение със съзнанието ни в едно не толкова далечно минало – може да схване интелектуално наследените от древността астрологични правила и познание, но не може да ги възпроизведе от самото себе си!

А тъй като всичко тече и промяната е неизбежна, мисля е съвсем логично допускането, питането, доколко тези наследени правила все още работят и днес? И дали нямат нужда от адаптация, от пренаписване, подмяна, някаква промяна?

Затова ще говорим в последната глава на книгата, „Мъртвите Богове”, глава XIV, както и в „Грозна, съсухрена старица”, глава X.

Помня, че преди години, когато форумите бяха живи[24] бях питал една дузина колеги неща от рода на: е, добре, защо тази квадратура Сатурн-Слънце, например, значи това и това? Защо изобщо квадратурата значи това, което се казва, че значи?

Обяснения има, но винаги оставаш с усещането, че има нещо повече, нещо отвъд чисто интелектуалния анализ и обяснение.

Затова казвам, че „предметното“ съзнание може да ползва наследените правила, но не може да ги възпроизведе от самото себе си, да ги обясни напълно.

В този ред на мисли бих се пошегувал с някой, който си мисли, че астрологията е плод на фантазията на древния човек: OK, ти също имаш фантазия, хайде, измисли нещо подобно на астрологията!

Само че нито фантазия, нито интелект, нито комбинацията от двете са способни да създадат подобна стройна, детайлна и огромна мисловна конструкция. Тези неща имат своя произход в съзнание, качествено различно от „предметното”: последното може да схване само резултата от първоначалното откровение и то до някаква степен. Непълно, схематично, фрагментарно.

Това е било така в древността, това е така и в днешно време. Можете да проучите произхода на системата Human Design, например[25].

Точно заради споменатите граници на „предметното съзнание“ е това допълнение по-горе в оригиналното щрихиране на първата концепция:

„Затова психологическата астрология е общо взето „разпъни локум“ и не влиза в дълбочина, а „техническата“ астрология ползва на сляпо правила, които и да успее да разпознае като работещи, трудно може да обясни защо са работещи.“

Под „техническа“ астрология имах предвид астрологията като цяло, която се използва с игнориране на въпроса доколко наследените от древността правила все още работят. Ученикът просто заучава поредица от правила и започва да ги използва технично. Знаете техниката – дали тя е точната, това е друг въпрос.

Психологическата астрология е съвременно направление, което използва психологията – рожба на нашето време, бледият наследник на старата философия и на съпровождащия човечеството от време оно окултизъм –, за да обясни и допълни част от това, което старицата Астрология казва. Астрология, ползваща езика на психологията.

Обикновено се използва аналитичната или дълбинна психология на Карл Густав Юнг (1875-1961).

Дълбинна, дълбинна, колко да е дълбинна? И самото и друго име, „аналитична“, подсказва връзката и с основния инструмент, с който боравим в рамките на „предметното“ съзнание: интелекта, способността ни да разчленяваме, да фрагментираме и да схематизираме реалността.

Не ме разбирайте погрешно: не казвам абсолютно нищо против интелекта и способността ни да анализираме реалността! Това са способности, които са ни необходими и напълно оправдани и на място, когато ги използваме в правилния за тях контекст!

С астрологията и хороскопа, по отношение на психологията и способността и да ги схване нещата обаче стоят долу-горе така:

Представете си, че стоите върху айсберг. Знаете, онези ледени късове, плаващи в Океана, чиято видима част е много по-малка от тази, която е под водата, невидимата. Ние сме този айсберг. Докато сме в рамките на „предметното“ съзнание ние сме над водата; докато спим и нямаме будно съзнание, както и докато сме в предрожденото и следсмъртното си битие, ние сме под водата, образно казано.

Когато психологът се опита да хвърли поглед какво се случва под водата, под прага на будното съзнание, той може да го направи: водата е дотолкова прозрачна и осветена, че позволява до някаква степен да виждаме какво се случва там долу, поне докъдето ни стига погледът. Дълбинната психология може да слезе малко под водата, да. А и границата не е толкова рязка – да не забравяме, че това е само пример, образ – и реално будното или „горното“ съзнание, и несъзнаваното не са чак толкова ясно разграничени; те преливат[26].

И все пак! Каквито и процеси да текат под водата, каквито и морски твари да кръжат около айсберга, ние можем да ги виждаме само донякъде, често индиректно, размазано, неясно. Не можем да ги усетим, да ги пипнем буквално, директно. Ако се задълбочите и в двете – психология и окултизъм – и започнете да ги сравнявате по отношение на тяхната дълбочина, в един момент ще разберете защо казвам, че психологическата астрология е много добра в... разпъването на локуми и реално не може да достигне необходимата задълбоченост и детайлност.

Един цитат от Юнг (или се предполага, че е от Юнг)[27]:

„Астрологията е един от интуитивните методи, подобно на И Дзин и други гадателски техники. Тя лежи върху принципа на синхроничността, съвпадение, пълно със смисъл... Астрологията е наивно проектирана психология, в която различни качества и темпераменти на човека са представени като богове и идентифицирани с планети и зодиакални съзвездия.“

Моля, обърнете внимание: „наивно проектирана психология“.

Според този широко разпространен цитат, Боговете са просто проекция на нашето съзнание, т.е те са човешко творение.

В древността едни хора са седнали край огъня и са си ги нафантазирали, също като животинските образи, които са разположили върху небесната сфера, върху Зодиака.

Няма реално и реални Бог(ове), няма обективен духовен свят, няма Йерархии и конкретни духовни Същества, няма нищо от това, за което ще прочетете по-късно в книгата. Има само една древна наивна психика, която екстериоризира, овъншнява, проектира навън нещо, което не може да види директно в себе си.

Това обаче по същество отрича астрологията!

Поне тази астрология, за която говоря в тази книга.

Но тъй като Юнг – ако той е авторът – е авторитетна фигура и самият той се е занимавал поне донякъде с материята, има тук и там из трудовете му изказвания по темата, а и поради липса на нещо по-добро, с което да са запознати, много астролози от 20. и 21. век използват тази психология, за да създадат един микс между нея и астрологията.

Да подчертая, че с това не отричам психологическата астрология. Тя има своето място и всеки може да си вземе от нея нужното. Просто искам нещата да бъдат подредени и да са вписани в необходимия контекст. Защото на български вече има солидно количество издадена литература по психологическа астрология, а също и не малко колеги, които я ползват и преподават. И ако започвате да учите астрология сега, със сигурност в даден момент ще се срещнете (и) с това и направление.

За да не заседнете там – а то е ясно, че спокойно може да прекарате едни пет-десет-петнадесет години в четене на издаденото по темата – трябва да знаете къде е мястото на това парче от пъзела в „голямата картина“. Защото цялата психологическа астрология, каквато и част да е от картината, е все пак само парче от пъзела.

Нека да обобщя написаното до тук:

Ако използвате материалистичен светоглед, откажете се от астрологията! Сериозно! За вас тя ще си остане terra incognita[28]. Тази светогледна рамка просто няма как да ви даде обяснение на това, което астрологията е или за природата на хороскопа. Ако довеждате мисълта си логично до края ще сте принудени отново и отново да я отричате, астрологията. Това трябва да се каже ясно!

За този светоглед понятия като прераждане или реинкарнация, Карма, живот след смъртта, живот преди раждането, духовен свят или свръхсетивна реалност, в която живеем преди раждането и след смъртта, свръхсетивни – т.е без физическо тяло – същества: елементарни или природни духове, Ангели, Архангели, Архаи, Ексузиаи/Власти и нагоре, също човешки души, неродени, както и т.нар. „мъртви“, всичко това за този светоглед е измишльотина, недоказуеми твърдения, фантазия.

Единственият момент, който трябва да се подчертае твърдо е: макар астрологията да остава необяснима, ако останем в границите на материалистичния светоглед и „предметното“ съзнание, да остава „псевдонаука“ и шарлатанщина – и който иска да остане в рамките на тези граници наистина не може да има второ мнение по въпроса –, то оставането обаче в рамките на тези граници е негово решение, което не позволява той да получи обяснение –, а не че такова няма!

Ако държите да се придържате към научния материализъм – естествено, че имате това право – забравете, че ще схванете астрологията или хороскопа. Ако пък решите – поне като хипотетично допускане – да разширите малко светогледната си рамка и да започнете да оперирате с други представи, понятия и идеи, в един момент можете да видите как нещата се подреждат и картината се изяснява.

Това обаче изисква време и доста мисловен труд, което ако смятате, че се подразбира ще останете учудени колко много, наистина много хора живеят с идеята, че могат да схванат как стоят генерално нещата с астрологията за има-няма пет-десет минути разговор по между другото, на кафе!

Също толкова нелепо е допускането на някои хора, че астрология се учи за няколко месеца...

В следващите глави ще започна да ви представям тези разширени идеи и представи за реалността, ползвайки съвременната наука за духа или антропософията на д-р Рудолф Щайнер (1861-1925).

ДОПЪЛНЕНИЕ, 2021

15 март 2021. Четиво за 13 минути.

Ден след първа седнах и разписах втора глава.

Кръстих я „Липсващата основа“ с подзаглавие: „За произхода на астрологията и за природата на хороскопа“.

Подзаглавието очертава ясно темата на главата.

Обикновено много умните хора гледат с насмешка на тези там някакви летящи из космоса животни от Зодиака. Сякаш едва ли не си мислят, че в древността едни тъпаци са поглеждали нагоре към звездите и вместо да говорят за звезди са си нафантазирали някакви животни или други образи. То тогава „тъпаци“ можем да го заменим с „напушеняци“.

Или, ако не искаме да сме така груби, можем снизходително да кажем нещо такова: човекът от това време още не е бил толкова умен, като нас, съвременните хора, и е имал леко развинтена фантазия, която е виждала някакви неща там, където такива за всеки образован днешен човек просто не съществуват.

Само дето на днешния, изживяващ се като много умен и много образован човек често му липсва знание за някои фундаментални разлики между това, което сме били в миналото и това, което сме днес.

Той изхожда – без да си дава сметка, или ако си дава, не вижда проблема в това – от една материалистична светогледна рамка, както стана дума в първата глава, и съди за древността и древния човек така, както би съдил и за днешния човек. Единствената разлика, която вижда е в това, че онзи човек е нямал още опита на днешния, и не е бил толкова умен.

Да иде реч някъде за качествена разлика в съзнанието? Не. И така, впримчен в теснотата на своя светоглед – защото не е задал още нужните въпроси и няма съответни отговори – той пропуска и този път да зададе следващите логични въпроси... а просто махва пренебрежително с ръка и отсича: разкарай я тази глупост, астрологията, и изобщо тия шарлатани астролозите.

Въпроси. Важното е да се задават – целенасочено, проактивно, инициативно – правилните въпроси.

Вие имате един хороскоп. Откъде идва той? Случайна звездна карта ли е? Ако е случайна, няма какво да говорим...

Но след като разгледаш определен брой карти, в конкретика... Което, между другото, повечето отрицатели на астрологията никога не са и правили! Какво говорим, те повечето скептици дори не могат да разчетат кой да е хороскоп, просто да ти кажат какво означават глифовете и защо са там, и защо са там по начина, по който са... но иначе ти обясняват, че астрологията била глупост. Глупава е единственото тяхната представа за астрологията, защото я градят на база видяно по телевизия и медии, където смислена астрология (почти) няма.

Та след като разгледаш определен брой карти виждаш, че връзки има, че тези карти не са случайни.

Но в такъв случай не е ли логичен следващият въпрос: ок, но аз виждам общо взето само от раждането напред във времето? Как мога да разбера откъде се появява тази неслучайна карта? Как става така, че хороскопът, подредбата на звезди, планети и т.н, по време на раждането на всеки човек, са неслучайни и отразяват неща, които се случват с човека след раждането? Кой я създава тази подредба? Кога и къде, как? И други подобни, мисля съвсем логични въпроси, да, не?

Мислите ли, че в повечето книги по астрология с претенции да са въвеждащи учебници има обяснение на подобни теми или отговори на подобни въпроси? Защо съм кръстил главата „Липсващата основа“? Защо толкова държа на това тези идеи наистина да бъдат добре разбрани?

В главата съм писал и за слабостта на т.нар. психологическа астрология, която също не дава отговор на тези въпроси, както и за пречките на материалистичния светоглед, отново референция към очертания в първата глава проблем. Това за психологическата астрология сега не е важно.

Важно е да се разбере наистина, че астрологията идва от една епоха, когато съзнанието ни е било различно.

И че самият хороскоп не се появява ей така от нищото в един случаен момент, а че има определени процеси, които текат в една реалност за не малък период от време преди физическото раждане и че за преживяването на тази друга реалност обикновеното ни съзнание, "предметното" съзнание, с което оперираме в живота си на Земята, няма способност; то може да разбира, но първоначалното преживяване не е в неговата сфера.

Има нещо, което не е записано в самата глава – тъй като тя също е само въведение – и това е едно по-детайлно разглеждане на историята на астрологията. И то не както обикновено се прави като обикновена история: тръгваме от Асирия, Вавилон, Шумер, Халдея, Египет, първоначалната астрология, която е мунданна и най-вече социално ориентирана, отиваме в древна Гърция, появата, постепенно, на една ориентирана към личността астрология, клончето с ведическата астрология, която като „Изтока“ поначало консервира един вече отминал етап... следва арабският период, средновековната европейска по-късна история, цялата история на постепенна деградация и залиняване, та чак до появата в 20. век на журналистическата, зодийки и подобни, и колонки във вестниците простотия, извращение, в което вече няма астрология. Това всичко е важно, но не е единствената история[29].

Една друга историческа идея, която е добре да бъде представена в детайли е това, че астрологията е нещо, което касае един период от около 3 по 22 века, или 6 и 1/2 хилядолетия; не е кратък период, но все пак има начало, развитие и край. Говорим за трите следатлантски епохи: трета, Древен Египет, четвърта, Древна Гърция (и Рим), и пета, нашата, Англо-саксонската и Германската. Това са 3 по 2 160 години или като период от около 2 907 година пр. н.е. до към 3 573 година.

Вътре в този период се случва една конкретна еволюция на съзнанието на човека; като човечество правим едни три крачки. И същите ги прави и астрологията, очевидно някак. Като третата епоха сега се отразява в петата, в нашата. Само че не говорим за семпло отражение, а за едно разцепление... то се случва в света на Ангелите над нас, случва се и сред човечеството – имате ли нужда от доказателства за това колко поляризирано започва да става човечеството с всяко изминало десетилетие, и този процес нито ще спре, нито ще изчезне, той ще се задълбочава в следващите столетия и хилядолетия, тъй като е закон(омерност), че всяка голяма еволюционна вълна има едно правомерно развитие и клончета, които отпадат...

Всичко това е тема на „Метаморфози“, където бих го описал много подробно. За тук и сега искам да оставя този цитат:

„[..] В своята книга „Духовното ръководство на човека и човечеството”[30], Рудолф Щайнер обяснява двата вида духовни инспирации, които днес се втичат в човечеството.
От една страна са инспирациите на изостаналите в своето развитие Ангели в третата следатлантска епоха, а от друга страна Ангелите, които ръководят земното човечеството в нашата пета епоха.
Тези два вида инспирации много ясно се различават чрез отношението на хората към Кармата[31].
Егоистичният стремеж, основан само на любопитството да се проникне в Кармата, е свързан с инспирациите на изостаналите Ангели в египетско-халдейската епоха.
Стремежът, който търси истинско познание на кармичните закони и постепенно изменя цялото морално и духовно същество на човека, се инспирира от добрите, правомерни Ангели. Рудолф Щайнер развива своето учение за Кармата върху основата на техните инспирации. [..]“

Това е от изказване на С. О. Прокофиев, но с друг контекст; обаче реално става дума точно за тези два типа инспирации. Или както съм го коментирал преди няколко години (2016):

„В последните параграфи на цитата („В своята книга...“) е описана и цялата същност на днешната астрология – едната астрология, която представлява вече анахронизъм и трябва да си отиде, и източниците на инспирация за астрологията, която трябва да дойде.“

Бележки

[22] Публикация от 13 юли 2016 в споменатата Facebook страница. Виж „Историята зад книгата“. [обратно към текста]

[23] 13 юли 2016, пак там. [обратно към текста]

[24] Най-вече разделите за астрология във форумите на all.bg и dir.bg. Говорим за първите години на века, до към 2007-2008. [обратно към текста]

[25] Това е хибридна, микс система между древно и съвременно познание, вкл. и някои елементи от света на астрологията, която система е на само няколко десетилетия възраст. За нея има предвидено отделно изложение, „Human Design. Новата религия на Двойника“. Виж глава XIV, „Мъртвите Богове“. [обратно към текста]

[26] В антропософията се говори за градация на будността: в мисленето, когато и ако наистина го имаме сме най-будни; в чувствата може да се каже, че сънуваме, дори и през деня; във волята ние спим, през цялото време, вкл. и през деня. Така че за наистина рязка граница между „предметното“ съзнание от една страна, и по-висшите нива на съзнание – имагинативно, инспиративно и интуитивно – е трудно да говорим, въпреки че те са наистина качествено различни от „предметното“. Има много отражения и ехо-та, сънищата, чувствата и имагинациите си приличат, инспирациите и мисленето си приличат по друга линия, и нищо от това не бива да се фиксира в ригидна схема. Обаче обещах да не ви замярвам с твърде много и с твърде тежка антропософска терминология и нови понятия. [обратно към текста]

[27] Неизвестен източник. Така и не успях към днешна дата да намеря къде точно и дали наистина Юнг казва това. Приемам го като хипотеза, че все пак е казано именно в смисъла на дълбинната или аналитичната психология. [обратно към текста]

[28] Непозната територия, лат. [обратно към текста]

[29] За антропософския прочит на постоянната еволюция на съзнанието, за астрологичните и културните епохи, и за историята на астрологията в техния ход, ще пиша вероятно във всяка от следващите си книги. От различна перспектива, но все за история и за бъдеще е темата: „2012 и отвъд“ и „Метаморфози“, „Мъжете от любов не разбират“, „Християнска астрология“ и най-вече в „Антропософия и астрология“ (виж „Владимир Комаров – Книги“). Виж „А сега накъде?“ в края на книгата. [обратно към текста]

[30] Основен антропософски труд, том 15 от СС на Рудолф Щайнер. Малко, но много важно според мен книжле, основано на три лекции, издадени като книга през 1911. Българското издание е на изд. „Даскалов“, rudolfsteiner.bg, 1992, ISBN 954-495002-Х, има и ново издание. Това всъщност беше втората книга, издадена от „Даскалов“ – след „Въведение в Тайната Наука“, том 13, 1910 – и за мен е наистина значимо, че книгата, още от 90-те, е достъпна за широката публика. Там има наистина важни идеи. Конкретно за астрологията – и трябва да се каже, че Щайнер не говори пред астрологична аудитория, дори и тогава, когато говори за астрология, т.е казаното от него има нужда от превод от човек, който е и антропософ, и астролог – там, тази идея за отражението на третата в петата епоха зрее в съзнанието ми от 1994 насам, и е плодоносна. [обратно към текста]

[31] Виж глава VIII, “Кармична астрология ли чух?“. [обратно към текста]