XII. Малки зелени човечета

За уж настъпилата Епоха на Водолея

За най-крупното ариманично изкушение в астрологичен контекст: да се говори за една бъдеща епоха, шестата следатлантска или т.нар. Епоха на Водолея, около 1 500 години преди нейното начало, и за последиците от това.

15 ноември 2017. Четиво за X минути.

Епохата на Водолея, която ще е тема на тази глава от книгата, ще започне след малко повече от хилядолетие и половина, през 3573 година. Едновременно с това Епохата на Водолея ще започне около 24. век, т.е след няколкостотин години. И, да, да го запиша черно на бяло, ако не е станало ясно: т.нар. Епоха на Водолея все още предстои, т.е тя не е настояща, а бъдеща епоха в развитието на човека и човечеството.

Объркахте ли се? Би трябвало предвид това, че от една страна не малък брой астролози говорят за тази Епоха на Водолея като за настояща епоха, а от друга дадох две различни датирания на едно и също нещо. Или не е едно и също нещо? Както имаме Овен и Овен, и Овен, и трябваше, за да стане ясно след това да уточним, че едното се отнася за съзвездието, а другите две еднакви наименования са за тропическия и за сидералния знак Овен, респективно.

Тези неща трябва да се уточняват. Защо наименованието е едно и също, но носи различно съдържание и смисъл в зависимост от контекста, в който се използва. Зодиак наричаме и 13-те зодиакални съзвездия, но имаме и тропически, и сидерален Зодиак, и трите са три свързани и все пак различни неща.

Има подобен казус и при астрологичното датиране и доктрината за епохите, през които преминава нашето развитие като цивилизация и култура.

От една страна с Епоха на Водолея можем да означим астрологичната епоха. От друга страна със същото наименование означаваме и културната Епоха на Водолея.

Към днешна дата и двете са предстоящи, бъдещи. Макар че подготовката за всяка следваща – и астрологична, и културна – епоха се случва още по времето на предишните такива. Който факт внася още по-голямо объркване. Та нека да подредим пъзела. Що е то астрологична епоха?

АСТРОЛОГИЧНИ И КУЛТУРНИ ЕПОХИ

От предишната глава, надявам се, стана ясно каква е разликата между съзвездие и зодиакален знак. Също така въведохме понятието за точка на пролетното равноденствие, една отправна точка за двата астрологични Зодиака, тропическия и сидералния. И също споменах т.нар. прецесия на точката на пролетното равноденствие.

Един цял прецесионен цикъл, по време на който SVP преминава през всичките 12 сидерални знака – и всички зодиакални съзвездия – отнема почти 26 хиляди години, около 25 900 години. Това са 12 периода от по около 2 160 години всеки. Ако цялото е една година, т.нар. Платонова година, то отделните 1/12 части са като месеците. Един месец от Платоновата година е една епоха. Всяка епоха има продължителност от 2 160 години, приблизително.

Така, както в известен смисъл тропическият и сидералният знак са едно и също – математическа дъга от 30 градуса –, но са отместени един спрямо друг, нещо подобно имаме и при епохите. И астрологичната, и културната епоха са еднакви по отношение на тяхната продължителност. 2 160 години. Но културната следва астрологичната с отместване от хилядолетие и малко отгоре, около 1 199 години, 1 200 години. Това е свързано с един Венерин цикъл, чийто коментар е отвъд обхвата на това изложение. Цялата тема за бъдещата Епоха на Водолея и настоящата на Рибите ще бъде разгледана подробно на друго място[225].

Засега можем да кажем, че когато зад Слънцето по време на пролетното равноденствие застане Водолея – съзвездие и сидерален знак – тогава ще можем да говорим за реално начало на астрологичната Епоха на Водолея. Това няма да се случи преди 24. век. Като, ако влезем в детайли, ще видим, че можем да стигнем до различни години, но така или иначе каквито и изчисления и коректни астрономически наблюдения да правим няма да успеем да докараме нещата до тезата: през 20. и/или 21. век по време на пролетното равноденствие зад Слънцето стоят не Рибите, а Водолея.

Оттам нататък всякакви твърдения за уж вече настъпила Епоха на Водолея са безсмислени. Може да бъде посочено какво ги предизвиква и в първоначалния замисъл за съдържанието на тази глава мислех да ви вкарам в дълбокото – за това какво стои „зад“ тази окултна пропаганда, защото точно за това иде реч –, но в крайна сметка се отказах. Когато му дойде времето и на съответното място обяснението ще бъде дадено в нужния обем детайли.

В момента по време на пролетното равноденствие Слънцето се намира около 6-я/5-я[226] градус на сидералния знак Риби. Делите 2 160 на 30 и получавате 72 години. Умножете това по 5 и ще получите 360 години или три века и половина.

В предишната глава мимоходом споменах, че епохите, за които говорим тук, също се делят на по-малки периоди, под-епохи, всяка от които се управлява от една конкретна планетарна интелигентност. И с този израз не се визира нещо абстрактно, а едно реално, много конкретно, индивидуално Същество от Йерархията на Архангелите. Днес живеем в епохата на Архистратег Михаил, която започва през ноември 1879 – 135 години преди да бъде написана тази глава – и ще продължи до към 22xx/23xx, около 350-354, плюс/минус, години. Михаил ще бъде наследен от Сатурновия Архангел, Орифиил. Това ще се случи долу-горе по времето, когато ще започне и астрологичната Епоха на Водолея. И не забравяйте, че Сатурн управлява не само знака Козирог, но и Водолей. Това е просто едно от дузина съответствия, които са част от цялата картина.

Астрологичната епоха е времето, периода, в който се подготвя нещо да стане обща и обективна реалност. За всички. Това също е важно да се подчертае, за всички!

Объркването и хаоса в цялата тема за епохите е подобно на това как не се прави разлика между съзвездие и знак, също и от голяма част от астролозите, и различни неща се миш-маш-ват синонимно; тук не се прави разлика между астрологична и културна епоха, които си приличат по това, че и двете са периоди с по 2 160 години продължителност, но имат различна роля и съответно съдържание.

За настъпила културна епоха можем да говорим едва тогава, когато определени способности и качества – които пък се основават на една случена конкретна еволюция на съзнанието – станат масово достояние. Не и преди това.

Това, че в една предишна културна епоха има хора и дори цели групи от хора, които вече имат тези качества или работят упорито по посока тяхното придобиване, това не означава, че съответната бъдеща културна епоха е настъпила! Означава само, че бъдещето се подготвя днес, което и малко дете вероятно би потвърдило, че е истина, т.е добро утро; в смисъл: очевидно е, разбираемо е. Просто не трябва да се преувеличава и или казано по-общо, да се изкривява неговото значение.

В настоящата Епоха на Рибите вече има културни потоци, които могат да бъдат наречени Водолейски; но само това, нищо повече. Така е със всяка епоха.

Астрологичната Епоха на Овена приключва около 3. век от новата ера. След това Слънцето по време на пролетното равноденствие започва да преминава в областта на Рибите. С това започват едни 2 160 години, до към 2374 година, когато тече астрологичната Епоха на Рибите. Ние сме в този период. Отбележете, че основното Събитие, Мистерията на Голгота, което касае и нашата Епоха на Рибите по линия на християнството, се случва още по време на Епохата на Овена. Христос, Бог-Син, е Божествения Агнец. Християнството от друга страна, което тепърва има да зрее и да дава плодове, след своята младенческа възраст и прекарани детски болести, образно казано, винаги е било – и с право – свързвано с Рибите. По времето, когато то става и външно приета религия – с което много от неговата автентичност се губи и прави стъпка назад в не толкова публични, по-тайни места и общности, т.е разделя се на два потока, екзотерично и езотерично – астрологичната Епоха на Рибите започва да тече. Но има да мине хилядолетие и нещо преди нещата да узреят, да се случат определени събития, съзнанието да еволюира и т.н, все неща, които могат да бъдат разгледани много подробно, ако бъде взето даденото от антропософията познание. Минават още 1 199 години и в 1413 година започва също и културната Епоха на Рибите. Тя ще продължи 2 160 години, до 3573 година, когато ще е началото на културната Епоха на Водолея. Която обаче се подготвя още днес в малки културни потоци, а след 24. век ще започне да се подготвя по-явно и мащабно.

Т.е имаме:

Астрологична Епоха на Рибите, започнала около 3. век, която обаче е подготвена още по време на предишната Епоха на Овена, културната такава продължила чак до късното Средновековие, 15. век.

Културната Епоха на Рибите, започнала в 1413 година, за която ще говорим в следващата глава, глава XIII, „Срещата със злото“.

Астрологичната Епоха на Водолея, която ще започне около 24. век – и ще продължи до към 46. век –, но е подготвяна още днес, веднъж с определени културни потоци от 19., 20., 21. век, както и с определени събития, случили се езотерично – „зад завесите“, скрито за човечеството като цяло – през 19. и 20. век, и идващите през 21. век[227].

Културната Епоха на Водолея, която ще започне през 36. век, 3573 година. В лоното, на която пък ще бъде подготвена бъдещата Епоха на Козирога. С която ще завърши т.нар. Пета Голяма Епоха, позната като Следатлантска, и ще започне Шестата Голяма Епоха.

Това е накратко математиката и астрономията така да се каже зад темата.

Но темата, естествено, е доста, доста по-голяма от няколко години и астрономически феномени. Едно друго разклонение на темата е да се говори за самата характеристика на Рибите и на Водолея. Защото много хора казват: добре, остави ги тези малки, изолирани, тип Водолей културни потоци, които касаят малък брой хора и очевидно не могат да се приемат за знак за настъпила вече Епоха на Водолея. Но какво ще кажеш за неща като техническия прогрес и напредък, така характерен за нашето време – Водолеят все пак е свързан с технологиите, така твърдят някои хора. Едно технологично бъдеще несъмнено е Водолеево бъдеще в чист вид! Технологиите днес са навсякъде, това не ти ли покрива критериите за „глобално“? Или несъмнено повишеният интерес на много хора към наука, от една страна, към хуманитарни теми, от друга, към спиритуалност, от трета, и т.н. Това не е ли достатъчно Водолей за теб? За каква Епоха на Рибите говориш? Тя е минало! Събуди се, живеем в Епохата на Водолея и... сме първите, на гребена на вълната сме! Последното е важно да се знае :/

МИХАИЛ-ХРИСТОС, ЛУЦИФЕР И АРИМАН

Разбирате ли, тези възражения се изпарят веднага щом човек навлезе съвсем малко в антропософията, задълбочи се духовно-научно в темата дотолкова, че да е наясно в нужната степен с троичността Луцифер от едната страна, Ариман – от другата, и Михаил-Христос в средата. Но преди да го направи, преди да има знание за съответните идеи, да има нужните понятия, наистина е трудно да се намери общ език, чрез който да бъде постигнато разбиране на темата за епохите, както и много други, които са свързани с тази.

Когато човек знае за троичната динамика и се е научил да я разпознава поне до някаква степен в живота и изобщо в заобикалящата го реалност, за него не представлява особен проблем да види как в определени течения в астрологията може да бъде намерен силен или по-слаб луциферичен привкус, в други – ариманичен такъв, и в трети – михаелически.

Това е един изключително мощен познавателен инструмент, който обаче аз не мога да ви дам наготово; трябва вие самите да положите съответните усилия, да отделите време, за да го овладеете. Това е причината на много места в книгата само да ви посочвам това или онова, но в едър щрих, лаконично, недоизказано. Наясно съм обаче, че за малкото читатели, които ще направят необходимото, радостта от „Аха!“ моментите, онези моменти, в които сами, самостоятелно и свободно – а не, защото някой ни бил казал нещо си – стигаме до съответните прозрения чисто и просто не могат да бъдат заменени с нищо. Просто няма такава познавателна наслада от това сам да стигнеш до тези моменти!

Една от характеристиките на луциферичния елемент е, че той иска да „препарира“, да „консервира“ времето. Той иска да има в настоящето в непроменен вид онова минало, което е било адекватно именно тогава, в миналото. С този ключ вие можете да се огледате в света на астрологията и да откриете има ли области, където работят импулси, чието желание да е: аз искам да взема това, което е било валидно в миналото и да го закова като важащо и днес! Това би било луциферично изкушение. Една адекватна в миналото навременност да бъде препарирана в една настояща анахроничност. И, ако човек му се поддаде и попадне под неговата власт, начинът, по който той започва да гледа света се променя.

Аз не искам да четете написаното като някакво морализаторстване. Тук няма етикети: това е лошо, това е добро. Тук има само факти, духовно-научни факти. Нещата са такива, каквито са. И за съжаление на хора, мързеливи в мисленето, нещата са сложни. Сложни до степен човек да не може да си позволява да раздава лесно етикети или да скача импулсивно и прибързано в крайни изводи. Идеи като тези изискват време, за да узреят и спокойно обсъждане, за да се избегнат грозни комуникативни недоразумения.

Съответно, ариманичното изкушава човека от другата страна, от към бъдещето. Когато някой иска да внесе едно бъдеще в настоящето, сякаш вече му е дошло времето, това е ариманично изкушение. И евентуално падение. За подранило бъдеще иде реч. Школата в Гондишапур и 6. век може би няма да е добър пример, защото нямам спомен да сме я учили в училище по история, но ето един Роджър Бейкън[228], който още 13. век говори за хеликоптери и машинария, станала реалност в 19. и 20. век. Аз, който съм двойкаджия по история, този факт го помня от средата на 90-те, защото е наистина нещо интересно... 13-ти век и хеликоптери, ти да видиш! Ето това е ариманически импулс, проявен в историята чрез една конкретна личност. Ако това беше станало факт по онова време, световната война от 20. век в два епизода щеше да ни изглежда като детска заигравка, защото щяхме да живеем в много, много различно настояще. Една идея, която би била реализирана по различен начин – когато и дойде времето, когато е инкарнирана навременно –, бива реализирана от определени кръгове по време на 20. век на територията на определени свързани с бъдещето народи и имаме злополучния (за нас, потърпевшите; иначе си беше много успешен за инициаторите) социалистически експеримент, от който ще се възстановяваме дълго и трудно. Ето още един пример за ариманично изкушение и падение. И такива примери могат да бъдат давани много[229].

В контекста на астрологията това означава, накратко, че в зависимост от действието на един или друг импулс, един човек би считал, че бъдещето на Водолея има нещо общо с технологичния уж човешки прогрес; докато друг ще знае, че това е просто едно ариманично изкушение, което иска още днес, а не в бъдеще, днешното човечество да има по един прибързан начин неща, за което всъщност не е готово.

Примерът, който дадох по-рано[230]: разликата между двама човека, преминали през съответното вътрешно развитие, което им дава възможност свободно да общуват помежду си по начин, независим от пространството – дори и от това дали единият е жив, а другият „мъртъв“; и други двама човека, кои да е двама човека от хората, които живеем днес, които пак можем да общуваме един с друг дори да сме на различни континенти, но дължим това на външна технология, и сме задраскали цялото неслучило се всъщност вътрешно развитие и реален еволюционен прогрес.

Един би разпознал изкривените Водолееви елементи днес – те са факт – и би основал на това твърдението си – напук на математически, астрономически и други аргументи –, че Епохата на Водолея е вече тук.

Друг би знаел, че по същество Водолеят е сферата от Космоса, където е центрирана така да се каже Йерархията на Ангелои или Синовете на Живота. Ангелите, тези Същества, които са една еволюционна стъпка пред нас – както животните са една зад нас, в известен смисъл само – са тези, които имат връзка с Водолея. Днес те работят като наш Висш Аз, като наши Пазители, те са наши Ангели-Пазители. За много хора днес това е фантастика, но по времето на бъдещата Епоха на Водолея те ще са реалност. Не говоря за приемане, че те съществуват, за вяра, както е факт и днес за някаква част от хората на Земята. Говоря за непосредствена, преживявана реалност; по същия начин, по който днес реалност за нас са облаците, дъждът, дъгата и птичките.

Нищо такова нямаме днес масово, никаква Епоха на Водолея не е факт все още.

Това, което е факт днес е Епохата на Рибите. И като всяка епоха тя върви със своите задачи и изисква да сме на фокус там, а не в някакво далечно бъдеще. Ще поговорим за нея в предпоследната глава на книгата, но преди това няколко думи за... извънземните.

МАЛКИ ЗЕЛЕНИ ЧОВЕЧЕТА

Какво ви попитах в края на предишната глава? Вярвате ли в извънземни?

Много астролози вярват. Много астролози вярват в какво ли не...

Сега ви чувам как ми казвате: „Хайде сега, моля, моля! Ти тук ни разправяш за Ангели, Архангели и т.н, а сега си тръгнал да обсъждаш вярата в извънземни на други хора. Някак лицемерно стои!“ – и това, което наистина мислят е: и двете са фантастика. В смисъл за един разумен човек днес звучи като фантастика и тотална глупост да се говори както за едното, така и за другото. За един разумен човек, и извънземните са фантастика, но и Ангелите също, просто „религиозна“ такава, по-древна. „Измишльотини! Правилно направих да си я открадна тази книга от интернет, вместо да плащам за нея – и без това само нелепости в нея!“...

Ще ви кажа в какво вярвам.

Вярвам, че има много хора, които наистина преживяват събития, които могат да бъдат описани като среща с иноземляни. Убеден съм, че поне някаква част от документираните неидентифицирани летящи обекти не са фалшификация. Само че си вадя съвсем, съвсем различни изводи от тези, които обикновено се правят.

Ако трябва да го кажа накратко и направо, това, което Ариман иска за човека и човечеството е: бъдещето, което не му е дошло времето да е вече реализирана, овъншнена, въплътена реалност.

Ариманичното бъдеще, бъдещето на ариманизирания Водолей, е бъдещето на технологиите и зачеркнато, неслучило се по-нататъшно развитие на човека – вътрешно вкл. и най-вече – в смисъла на еволюция на съзнанието. В погледа на Ариман за бъдещето на човечеството няма общуване между хора и Ангели, и между хора и това, което днес се случва в царството на Ангелои, в етерния свят, граничещ с физическия. Има The Matrix.

Съответно, за да се подмени, буквално да се фалшифицира масово, учението за човека като стоящ в основата на една огромна, достигаща неземни висоти еволюционна стълбица, на стъпалата на която стоят по-висши Същества като Ангели, Архангели, Архаи, Ексузиаи, Сили, Господства, Тронове, Херувими, Серафими и нагоре... на мястото на обективната духовна реалност идват... извънземните. Най-често антропоморфни. Във физически тела. Технологично много напреднали... Следите ли ми мисълта?

Така че не, че няма срещи с извънземни. Има. Просто те са един от опитите на Ариман да подмени реалността с нещо, което го ползва него самия, изразено образно на твърде грубия за подобни описания земен език. И, естествено, основното, което Ариман иска е да има едно човечество, което не подозира и не вярва в неговото съществуване. Това го кара да потрива доволно, доволно костеливи ръце и да се усмихва мъртвешки криво.

Съзнавам, че това са теми, които отиват доста отвъд чистата астрология, но то няма начин да останем при една астрология във вакуум и да не обсъждаме и свързани теми. Все пак астрологията е практически инструмент и е редно да е органично свързана с живота, а не нещо изолирано от него, чиста теория.

Като обобщение. Епохата на Водолея се подготвя в малки кръгове от векове, вкл. и днес, но няма да е реалност – като астрологична епоха – преди 24. век и преди 36. век – като културна епоха – респективно. Бъдещето, за да се случи адекватно човек се фокусира в настоящето. След като имаме обзорния поглед през изработения от архитекта план за сградата се фокусираме върху изграждането на първия етаж –настояще – и чак по-късно върху втория, третия, N-тия и покрива – бъдещето. Иначе знаем какво ще се случи с постройката.

Та нека да се фокусираме в настоящето на съвременната астрологична и културна Епоха на Рибите, 1413-3573.

Бележки

[224] Поне с разбирането си, ако не и с действията си; в последния случай се намесват и други фактори: пътят от „да знаеш“ до „да можеш“ не е нито кратък, нито лесен за извървяване. Но поне с разбирането си... [обратно към текста]

[225] Да. За Епохата на Водолея и прехода към нея има предвидено – още от около 2009/2010 – отделно изложение, „Метаморфози“. Виж „Владимир Комаров – Книги“. И то няма да е единственото, където това ще е тема на фокус. Така че тази глава – въпреки че още сега бих могъл без особен проблем не да я удвоя или утроя, а да я удесеторя като обем –, също и при финалната редакция през 2023, ще остане кратка и непроменена, без допълнения, т.е така, както е написана през ноември 2017. [обратно към текста]

[226] 2017 SVP все още беше началото на 6-я градус, 2023 вече е в края на 5-я градус. Припомнете си бележката от предишната глава, че прецесията се движи ретроградно, т.е от 6-я към 5-я, 4-я, 3-я и т.н градус на знака, както и с приблизителна скорост от 1° за 72 години, или около 50‘‘ на година. [обратно към текста]

[227] Една част, от които ние вече преживяхме последните години, като подготовка за още и още събития, които идват, за да оформят съдържанието на 21. век. Ако някой не усеща, че особено в последните години е като в тренировъчен лагер, може би е добре да вдигне глава и да се огледа. И тогава да се запита: „тренировка“ за какво, провеждана от кого? [обратно към текста]

[228] Роджър Бейкън, Roger Bacon или Doctor Mirabilis, францискански монах, живее от 1220 до 1292. Съвременник е на Тома Аквински, и тук темата е също и за борбата между реализма и номинализма, в рамките на висшата схоластика... и още тук темата за онази епоха на Водолея, която е много напред в бъдещето дори и за нас в 21. век, в известен смисъл е вече налична. Както казах, тази кратка глава, рязко може да експлодира като обем, защото в крайна сметка става дума за еволюцията ни като човечеството, т.е за... всичко. Роджър Бейкън е различен от Френсис Бейкън, Lord Verulam, който е по-познатата историческа личност, също и като бащата на модерната наука, в известен смисъл. Той живее от 1561 до 1626, т.е три века по-късно, и все пак двамата принадлежат на един и същ поток. Ще се върнем към всичко това в бъдеще... [обратно към текста]

[229] За наистина внимателния читател вече трябва да е станало ясно, че изразът „Епоха на Водолея“ седи някак безцветно, неутрално, абстрактно, като чисто астрологична идея или понятие... но че зад него стоят неща, които са всичко друго само не и безцветни, неутрални или такива, които могат да бъдат пренебрегвани с лековато махване на ръка: „М, астрологични някакви дрънканици, Епоха на Водолея, днес, утре, настояща, бъдеща, все тая, това няма общо с реалния живот!“, биха казали едни хора, които очевидно не принадлежат към внимателните читатели. [обратно към текста]

[230] Виж глава VIII, „Кармична астрология ли чух?“, „Човек и технология“. [обратно към текста]