XI. Тази пуста тринадесета зодия

Знаци и съзвездия; сидерален и тропически Зодиак

Астрологията е била и пак ще бъде основно социална дисциплина; това, че повечето хора в егоизма си я виждат само като индивидуален инструмент е просто болест на развитието и отражение на характера на текущото човешко съзнание. Необходим терминологичен речник за работа с астрологичните и културни епохи; двата Зодиака.

14 ноември 2017. Четиво за X минути.

Tринадесета зодия няма. Сатурнова дупка няма. Ретроградният Меркурий няма вина за злините, които връхлитат клетите, незащитени от ужасните планетарни и космически влияния крехки човешки души. Макар че винаги е много по-лесно, пък и изключително удобно, да натоварим някой друг – а защо не и цяла планета – с вината, или да прехвърлим отговорността за едно или друго в живота ни, че и за целия ни живот, на „звездите“. Всичко това е „митология“, тиражирана от т.нар. астролози, маркетингово напудрена в днешно време и многократно повтаряна, докато масите приемат, че това е истината. Това е то астрологията. Иди после и обяснявай...

Много от т.нар. астролози хич не помагат в това отношение. Особено, когато са телевизионни и интернет звезди. Особено, когато не са много наясно за вредата, която тиражираната пред масите псевдо-астрологична митологична маркетология нанася; или и да са наясно, просто не им пука. Все пак всеки действа в рамките на неговите съвест и чувство за отговорност, да.

ПРОСЛОВУТАТА САТУРНОВА ДУПКА

Например, историята с тази т.нар. „Сатурнова дупка“ – говоря конкретно за България – започна още 90-те на 20. век и с настъпването на интернет ерата нещата съвсем излязоха от контрол. От една всъщност валидна и адекватна идея, чрез многократно copy-paste папагалстване и вкарване на елементи, които изобщо не принадлежат към първоначалната идея, в крайна сметка се стигна до една изкривена и невалидна представа. Която представлява едно профанизирано, изопачено, повърхностно интерпретирано и бледо подобие на оригиналната концепция[196].

В началото на 90-те на миналия век имаше едно малко книжле, издадено от вече несъществуващо издателство, което предаваше една идея, за която се твърдеше, че има общо с розенкройцерското учение. Самата концепция е всъщност съвсем валидна и аз ще ви я представя накратко, но първо искам да ви попитам: каква част от сегашното поколение астролози мислите знае за или помни тази малка книжка и откъде всъщност е „тръгнала“ цялата тази история със „Сатурновата дупка“? Според вас колко от тях са проследили еволюцията на изопачаване, на профанизиране на една идея от хора със занижени критерии за истинност и коректност? Предлагам ви да направите следното упражнение: отворете Google и опитайте в рамките на половин-един час да стигнете наистина до дъното на историята; опитайте се да откриете нещо различно от един казал едно, друг го повторил, трети го перифразирал, четвърти малко го напудрил, пети го съкратил, шести повторил казаното от третия, но не посочил източника, и т.н, и т.н.

Общо взето модерната масова астрология е една copy-paste папагалщина. Много астролози се обиждат, когато някой им каже нещо подобно, но вместо да решат да го играят обидени, поне веднъж за разнообразие могат да решат да го играят малко... по-съвестни и отговорни, да, не?

Т.нар. познавателно високомерие също не помага. Днес за разлика от по-рано хората имат всичко необходимо на разположение, даже в повече (много в повече). Има не малко издадени книги, има интернет, който дава възможност всеки да прекара няколко десетилетия в четене – не казвам учене, казвам четене –, има курсове, има преподаватели, има семинари, има софтуер, има всичко. А ироничното и неприятното е, че нещата с астрологията всъщност са се влошили неимоверно, откакто го има това всичкото...

Прочита две-три книги по астрология[197] и вече започва да ти обяснява, откъде изгрява Слънцето. Такова е самочувствието на някои от днешното поколение астролози.

Прочиташ някаква статия и питаш автора защо смята еди какво си. Препратен си да прочетеш какво било значело Северен лунен възел и как се бил ползвал в астрологията. Казваш, че вече си го направил преди около 20 години. И знаете ли какъв е отговорът: ама то астрологията от 90-те се е променила! Шокър! Да плачеш ли, да се смееш ли... И после ти се казва: ще ти изпратя моята книга, нещо от рода на нова – много е важно да е нова, да е модерна, ако ще и да не е астрология де факто, а само да звучи като такава – астропсихология[198]. И, да, важно е да има и психология в цялото, защото това позволява якото словоблудство, т.е да говориш, ползвайки астрологични понятия, но да не казваш по същество нищо астрологично... да повторя: ако ще и да не е астрология де факто, а само да звучи като такава. Още я чакам тази книга за новата астропсихология[199]. И съм сигурен, че ще пожъне успех, защото десетки хилядите фенове на тази YouTube съвременна звезда ще се надпреварват да четат и да възклицават колко прекрасно било всичкото това. Да...

Казват ми: грозно е да говориш така, защо се занимаваш изобщо с тези хора!?

Аз не се занимавам с хората. Това, което ме интересува е кога ще се повдигнат стандартите и критериите на самите хора, интересуващи се от астрология? Дотолкова, че от това вътрешно израстване всичките тези алогични дрънканици и глупости на търкалета, които днес минават за астрология, просто да се изпарят от съзнанието им. Тези хора просто ще са „ваксинирани“ спрямо цялата тази псевдо-астрологична гняс. Кога?

Надали ще е скоро. Ще ми се случват още много по много пъти забавни случки от рода на човек, който е прочел черновата на първите седем глави на книгата и който се занимава от две-три години с астрология, да ми каже: ама големи глупости си писал вътре! Да им завидиш на самочувствието направо, нали?

И после се оказва, че съответният човек даже не прави разлика между съзвездие и знак, и не знае, че има и тропически, и сидерален Зодиак. Но ти си вземи своя почти четвърт век опит и си го набий в %#@*$, господинe :/ На кого си тръгнал да обясняваш?!

Тъжното, направо абсурдното е, че не само начинаещи в тази област са пропуснали някои въвеждащи уроци и им липсват някои базови идеи и понятия – четене не е равно, повтарям, не е равно на систематично обучение, на учене –, ами и астролози с опит и издадени книги, в които даже има глави, посветени на темата, а се оказва, че продължават да правят абсолютно аматьорски грешки и да бъркат знаци със съзвездия[200]. Да се чудиш как точно са си написали книгите?

За това, че скептиците пък не правят разликата между едното и другото не искам да говоря – то е разбираемо, тъй като скептиците всъщност изобщо не разбират от астрологията, която критикуват. Забавно, или? Не, не е.

След тази съвсем необходимa по мое мнение тирада, да ви върна към историята за т.нар. „Сатурнова дупка“. И после да изясним и историята с несъществуващата тринадесета зодия.

В най-добрия случай можем да говорим за Сатурнов период преди рождения ден. Период. Не дупка. Ако не разбирате колко светлинни години делят „обективното“ „период“ от „субективното“ – и негативно заредено – „дупка“, значи ще ви е все тая дали ще го наречем по единия или другия начин. Както на едни други хора им е все тая дали говорим за „влияния“ или за „отражение“, нали все планети са замесени!? За мен обаче има значение.

В антропософията се говори, че зад всеки човешки живот стои един общ модел, архетип, прототип[201]. Когато работим с биографията в смисъла на една антропософски-ориентирана астрология ние делим живота на периоди от по 7 години. В числото 7 се крие тайната или Мистерията на Времето. Не случайно „планетите“ са 7, т.е класическия септенер[202] включва Слънце, Луна, двете светила, както и Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн. Или 7 „планети“. Всичко транс-сатурново, като „новооткритите“ Уран, Нептун, Плутон и отвъд, всички планетоиди, „кентаври“ и т.н, всичко това по същество не принадлежи към нашия, чисто човешкия свят, който наистина се простира до Сатурн; и може да бъде считано като „пришълци“. Което не значи, че няма място в астрологията, но това е отделна тема.

Делим живота на периоди от по 7 години.

Първите три „седемлетки“ на Луна, Меркурий и Венера са свързани с постепенното инкарниране, въплъщаване, първоначално телесно изграждане и узряване. Имаме и външни биологични маркери за този процес на още няколко „раждания“, освен физическото. Имаме смяната на млечните с постоянни зъби на около 7 години. Имаме половото съзряване на около 14 години. И накрая, около 20-21-22 години, имаме и т.нар. „пълнолетие“[203].

След това за Слънцето имаме съответни 3 периода от по 7 години, което е периода, когато като пълноправни вече поданици на Земята израстваме душевно и натрупваме житейски опит. В антропософията говорим за периоди на т.нар. Сетивна душа – 21-28 –, Разсъдъчна душа – 28-35 –, и накрая Съзнателна душа – 35-42 години.

От 42 година нататък, през 49, 56, 63 разгъваме още повече нашия потенциал в социално направление, евентуално, преминавайки през сферите на Марс, Юпитер и Сатурн.

Това е един антропософски – и, да, може да се каже и розенкройцерски – модел или инструмент, който е доволно сложен – тук отново само щрихирам в няколко изречения –, използван при работа с биографията. Един от моделите.

Защото всяка биография е уникална, но в същото време всяка една следва един общ за всички ни модел[204].

Този модел всъщност се простира отвъд чисто индивидуалното. По подобен начин всяка една епоха от по 2 160 години също е разделена на 7 под-епохи – неравноделни, средно по около 350-354 години –, всяка от които е управлявана от една планетарна интелигентност. Нещо, което е било добре известно в древността. Към днешна дата се намираме в една Слънчева под-епоха, като периодът от 1879 до към началото на 23. век, 2229, (ще) се намира под управлението на най-мощния от Архангелите, Архистратег Михаил, Слънчевият Архангел. Неговата епоха наследява тази на Гавраил, който е планетарната интелигентност, стояща зад Луната. А след епохата на Михаил ще дойде тази на Орифиил, на Сатурновия Архангел[205].

И отново, ако обърнем посоката към по-малките периоди, можем да делим на 7 периода не само живота, но и всяка седемлетка, също годината, седмицата, деня. По отношение на деленето на 7 равни части на годината получаваме 7 периода от по около 52 дена.

Като последният от тях, 52 дена преди поредния ни рожден ден, е Сатурнов период.

Интересно, че изопачаването върви с такава сила, че от все повече хора чувам да говорят не за 52 дена период, а за 40 дена, 40 дена преди рождения ден. Вкарва се съвсем друга идея, друга символика, и е очевидно, че даже не се знае откъде идва оригиналната идея.

След това, за да ви спестя излишните глупости, да го кажем така: появява се един гений, който казва, че тъй като Сатурн е „голямото зло“, тъй като Сатурн е един злосторник или малефик[206], тъй като Сатурн е един много депресиращ, ограничаващ, сковаващ и като цяло ужасно гаден персонаж, то нека да наречем тези 52 дена преди рождения ден... дупка! И да оставим, даже да казваме, че е нормално – не забравяйте, планетите им влияят на едни хора –, хората да падат в нея. Защото това е толкова яко: какво ти е – остави се, Сатурнова дупка! И ред сълзи, ред сополи, изговорени глупости, отново делегирана отговорност, съчувствия, симпатия, сърца, like-ове, внимание, маркетингови кампании, лекции, обучения, парички... и като цяло тонове безумна простотия. Достатъчно за това.

Само да ви (подс)кажа – ако вече не сте го видели през илюстрация в шеста глава –, че ако решите да смятате тези 52 дена преди рождения си ден за някаква дупка, то ако сте чели внимателно по-горните обяснения за цялата концепция, не забравяйте да се депресирате максимално всяка 7 година! Задължително!

Т.е 7, 14, 21, 28, 35, 42, 49, 56, 63-та година, за всяка от тях може да ползвате този трик за цялата година: Сатурн ме депресира! Не само за някакви си 52 дена. Това ще са ви задължително най-продупчените години в живота! Няма къде да избягате от влияещия ви Сатурн все пак...

И, което е още по-забавно, не забравяйте, че по същество целият период 56-63, последната седемлетка, е Сатурнов! Нямам идея как ще го преживеете!

А 63-тата ни година е и Сатурнова година в Сатурнова седемлетка... в която ще има и Сатурнова дупка, в която ще има и някоя събота, и там задължително два пъти и Сатурнов час! Трудно ми да си го представя това направо... как да не се депресираш и да си прережеш вените!? Особено, ако имаш и подчертан Сатурнов елемент в хороскопа, не знам, не знам...

Стига ли ви?

СЪЗВЕЗДИЯ И ЗНАЦИ

Сега да си поговорим за звездите и доколко астрологията всъщност има общо с тях.

Има две понятия, с които трябва да сте наясно. Съзвездия и знаци.

Съзвездията са астрономическо, а знаците – астрологическо понятие. Астрономите работят със съзвездия, астролозите работят със знаци. И двете групи използват думата Зодиак като сборно понятие, но обозначават с нея различни – различни – неща.

Астрономите говорят за 13 на брой зодиакални съзвездия. Астролозите говорят за 12 знака, като знаците може да са част от т.нар. тропически Зодиак, или от т.нар. сидерален Зодиак.

Объркващо? Ето най-важното: независимо дали използват в една или друга ситуация сидерален или тропически Зодиак, астролозите работят със ЗНАЦИ, НЕ със СЪЗВЕЗДИЯ[207].

Каква е разликата между съзвездие и знак?

Ето няколко различия:

Съзвездията, астрономичната реалност, са нещо, което можете да „видите“ върху небесната сфера, като групирани множества от звезди. Съзвездията са условно видима с физическите очи реалност[208].

Че към това, което се вижда с физическото зрение, когато отправите поглед по посока, например, на съзвездието Близнаци – можете да видите двете звезди Кастор и Полукс – в древността хората с едно по-различно съзнание, със своето инстинктивно ясновидство са (ясно)виждали и нещо друго, това е отделна тема. Ако се върнете към първата концепция за произхода на астрологията това би трябвало да роди интересни мисли и изводи[209]. Това, което е съществено конкретно за темата на тази глава е да подчертаем отново, че съзвездията са това, което е видимо „горе на небето“.

Там обаче няма никакви астрологични знаци. Знаците, с които работим в астрологията не са – повтарям, не са – видима с физическите очи реалност. Те са математически понятия. Те са дъги. Те са нещо, което може да бъде видяно само с ума[210].

И още една много съществена разлика: ако разгледате една звездна карта, или ако просто погледнете нагоре с разбиращ какво вижда астрономически поглед, ще видите, че съзвездията са различни по-големина. Има „малки“, има и „големи“, като тук относителният размер се дава спрямо зрителното ни поле. И спрямо еклиптиката.

Да изясним това. Вие сте в някаква точка на Земята. Това се нарича геоцентрична перспектива[211], или как се виждат нещата от гледна точка на земния наблюдател. Има и хелиоцентрична перспектива, или от гледна точка на Слънцето, която също има своето място в някои области на астрологията, но освен, ако не е изрично уточнено да знаете, че в болшинството случаи се говори в контекста на геоцентричната перспектива. Наблюдавате звездната сфера. Ако стоите цяла една година на това място и наблюдавате къде се намира Слънцето всеки ден в един и същ час във всеки от 365-те дена, ще видите, че то описва един път през звездната сфера. Този видим път на Слънцето през небесната сфера се нарича еклиптика.

Еклиптиката, отбележете, също не е видима реално с очите, само с ума, тя е математическо понятие.

Сферична геометрия. Тя е елипса. Тя дефинира равнината на еклиптиката, която продължена в дълбочина чертае една хипотетична линия, разположена върху една дузина и малко отгоре съзвездия.

Общият брой на съзвездията е 88. Т.е имаме 88 групи звезди, които обозначаваме като съзвездия, разположени върху небесната сфера. Част от тях са видими за някой, живущ в северното полукълбо, други за този в южното. Има едни 13 – не 12, а 13 – съзвездия, които Слънцето пресича в рамките на годината, „крачейки“ по небосвода. И тези 13 съзвездия се наричат зодиакални съзвездия. Когато се говори за Зодиак, хората обикновено реферират тези съзвездия.

Те са Овен, Телец, Близнаци, Рак, Лъв, Дева, Везни, Скорпион. Следва Змиеносец[212], обърнете внимание. И накрая, Стрелец, Козирог, Водолей, Риби. 13 на брой.

Всяко едно съзвездие, разглеждано дори само в две оси, X и Y, без да вкарваме в схемата Z или дълбочината, представлява неравноделна фигура в пространството. Това се вижда добре на всяка звездна карта, която с лекота можете да откриете днес онлайн, след секунди търсене. Ето ви една за илюстрация:

Ингресията на Сатурн в сидералния знак Стрелец
Това е „какво се вижда на небето“ при ингресията на Сатурн в сидералния знак Стрелец, за която става дума като пример в края на главата[213].

Тази геометрична фигура – която също е само математическо понятие или астрономическа дефиниция – помества в себе си съответните звезди, принадлежащи на съзвездието. И е пресечена от еклиптиката по различен за всяко съзвездие начин. Така че, когато казвам, че има „малки“ и „големи“ съзвездия акцентирам не толкова върху цялата фигура, а върху отсечката от еклиптиката или дъгата, вписана на нивото на еклиптиката в това съзвездие. Например, съзвездието Дева като проекция върху еклиптиката е дъга, по-голяма от 30 градуса. Докато съзвездието Скорпион, например, макар и разгледано по отношение на цялата фигура да не е малко съзвездие, все пак по отношение на проекцията си върху еклиптиката, обхваща една малка дъга от около 6 градуса, т.е дъга, която е по-малка от 30 градуса.

Важното е да разберете, че като дъги от еклиптиката, т.е като проекции върху еклиптиката, тези 13 съзвездия представляват неравномерни части[214]. Защото другото важно за разбиране, съществена разлика, е това, че знаците винаги и без изключение са дъги от по 30 градуса.

12 знака по 30 градуса ви дават 360-градусова еклиптика. Т.е върху целия „кръг“, с който работим в астрологията, имаме винаги и винаги точно 12, и винаги точно по 30 градуса дъги, наричани астрологични знаци.

Сега искам отново да ви заостря вниманието към израза, който използвах няколко пъти. За да съм сигурен, че няма да го пропуснете, защото изключителното му значение често се подценява и не се акцентира достатъчно. В астрологията не се работи с външната видима реалност[215]! Работи се с математика. С неща, видими само за ума, не за очите. Този преход отвън навътре е... ключ. Ключа.

Често ми се казва: е, да, ама нали знаците, за които говорите в астрологията са свързани със съзвездията? Даже имената им съвпадат!

Подобно възражение е остатък от нерешен проблем, свързан още с нулевата и първата концепция[216].

Материалистичното светоусещане, неосъзнало все още себе си като такова, a priori допуска, че древните хора са говорили за звездите, за които днес казваме, че принадлежат към съзвездието Овен. Т.е за външната физическа реалност. Всъщност вие можете да тръгнете от тази външна реалност, но ако имате онова или подобно съзнание – или древното инстинктивно ясновидство или днешния му еволюционен аналог, наричан в антропософията имагинативно съзнание – зад нея ще видите друга.

И тя е реалността, която в древните мистерии е назована Овен и се реферира в астрологията!

Тази връзка обикновено липсва. Защото концепциите, за които говоря през цялото време остават с незададени адекватни въпроси и съответно нерешени проблеми, което пък води до неправилни допускания и интерпретации в хода на подреждането на мислите.

Когато към 12-те знака – и между другото числото 12 е свързано с тайната или Мистерията на Пространството, както числото 7 с тази на Времето, както споменах по-рано – добавите и 7-те планети, картината става още по-интересна, по-пълна, но и, да, по-сложна. Това, което имате обаче, казано накратко, е един преход от света на пространството към света на времето, от „външна“ към „вътрешна“ реалност, от сетивно (само) наблюдение към мислене, към математическо осъзнаване.

Астрологията, както често казвам, е Царица Време! Реалността или Царството на астрологията не е тази на пространството, а на времето. Астрологията оперира основно с времето. Пространственото тук е само помощен инструмент. И за да стигнете до тази по-вътрешна реалност трябва да извършите един преход. Трябва да тренирате мисленето си да може да преминава този праг отвън навътре и да се чувства комфортно да работи само с вътрешната реалност, логично, методично и без да се губи. Преход от пространство към време.

Всичко, с което се работи в астрологията е част от една вътрешна, математическа – поради невъзможност да измисля по-подходяща дума ще използвам тази – реалност, не външна, сетивно-възприемаема. Работи се със знаци, не със съзвездия. Знаците са 30-градусови дъги от еклиптиката, която също не е нещо, което ще видите, ако вдигнете очи към небето, а нещо, което трябва да видите с ума си, да си представите мисловно. Планетите, с които се работи в астрологията също не са самите небесни тела[217], които са предмет на изследване от страна на астрономията – те са математически единици, те са проекции на последните върху еклиптиката. Те са математически точки, разположени в някой от 12-те астрологични знака. Взаимодействието, което една планета има към друга, което се изразява чрез ъгловото им отношение и се нарича аспект, е точно това: ъгъл. Математика, геометрия. И домовете, които са есенциална част от астрологията са си чиста математика, сферична тригонометрия и т.н.

Аз не казвам, че няма връзка между едното и другото, между външната реалност и вътрешния и аналог, между „астрономичните“ звезди, съзвездия, планети и „астрологичните“ знаци и планети, но искам да сте много прецизни в изграждането на съответните понятия и да сте наясно с какво се работи в крайна сметка в астрологията и с какво не!

Да го напиша още веднъж. Астрономите работят със съзвездия. Астролозите работят със знаци.

Съзвездията, по-точно зодиакалните съзвездия, са тези 13 от общо 88: Овен, Телец, Близнаци, Рак, Лъв, Дева, Везни, Скорпион, Змиеносец, Стрелец, Козирог, Водолей, Риби. Те са пространствени фигури с различна форма и големина; и проекцията им върху еклиптиката дава 13 различни по дължина дъги.

Знаците са винаги 12. Всеки знак е дъга от 30 градуса. Това са Овен, Телец, Близнаци, Рак, Лъв, Дева, Везни, Скорпион – БЕЗ Змиеносец –, Стрелец, Козирог, Водолей, Риби.

Това би трябвало да ви отговори еднозначно на въпроса: има ли такова нещо като „13-та зодия“. Няма, никога не е имало, няма и да има.

Естествено, откакто има интернет, се появява отново и отново темата за 13-тата зодия – и за тази астрология, дето била шарлатанщина –, в разни статии, зад написването на които стояли веднъж умните глави от НАСА виждаш ли, друг път нечий друг научен гений и авторитет. Което само показва, че на някои хора им липсват елементарни астрологични дефиниции и начални, съвсем начални уроци.

СИДЕРАЛЕН И ТРОПИЧЕСКИ ЗОДИАК

Остана да изясня каква е разликата между т.нар. сидерален и т.нар. тропически Зодиак.

Разгледани в равнинна перспектива[218] и двата са едно и също нещо. Просто са вписани по различен начин в цялата картина и съответно добиват едно съществено различие.

Към понятието еклиптика – видимият път на Слънцето върху небесната сфера, спрямо земния наблюдател – трябва да добавим и понятието за точка на пролетното равноденствие и прецесия на точката на пролетното равноденствие, или SVP precession.

Защо казвам, че тропичeският Зодиак и сидералният са по същество едно и също нещо?

Защото и двата астрологични Зодиака представляват 360-градусова дъга, разделена на 12 равни части от по 30 градуса, които носят едни и същи имена. И в двата случая имате 12 еднакви по големина дъги, които са от Овен до Риби.

Каква е разликата между двата?

Зависи от това къде се намира и как се дефинира началната точка, или 0° Овен.

По време на пролетното равноденствие, което всяка година е около 19-20 март, Слънцето очевидно се намира в една определена точка от своя път. Ето тази точка, в която Слънцето се намира точно по време на пролетното равноденствие – т.е в един точно определен момент във времето – се нарича точка на пролетното равноденствие, SVP или sidereal vernal point.

Тропическият Зодиак винаги започва от тази точка, винаги. Т.е в тропическия Зодиак първият градус на Овена, по-точно неговото начало, 0°0‘0‘‘, винаги е точката на пролетното равноденствие. Няма значение дали става дума за година 200 или година 2000! Той е един фиксиран – в този смисъл – Зодиак. Непроменлив, архетипен.

При сидералния Зодиак е различно. Той е подвижен, не е фиксиран, и отразява т.нар. прецесия или движението на точката на пролетното равноденствие.

Отправната точка отново е SVP и позицията на Слънцето в този момент, но този път те не дефинират 0°0‘0‘‘ Овен, а се гледа тази точка къде се намира спрямо съзвездията, и оттам и спрямо конкретен градус от сидералния Зодиак. Гледа се какво има зад Слънцето[219], така да се каже, в момента на пролетното равноденствие. Защото това се променя и не е едно и също в години 200 и 2000, например.

Нека да ви го опиша така. Ако около година 200 в момента на пролетното равноденствие е стояло началото на съзвездието Овен, то по това време тропическият и сидералният Зодиаци са се припокривали. Една година по-късно обаче по време на пролетното равноденствие, в точния момент, зад Слънцето ще се намира съвсем леко изменена звездна картина. Нещата съвсем леко ще са се променили и движението ще е по посока на съседното съзвездие Риби[220].

На всеки около 72 години разликата ще е около 1 градус.

На всеки около 2 160 или 30 по 72 години картината се измества с 30 градуса дъга, или един цял знак.

А на всеки около 26 000 или 25 920 години – това, което древните са наричали една Платонова година – прецесията извърта всичките 360 градуса.

Тази прецесия на точката на пролетното равноденствие – на фона на лежащите като фон зодиакални съзвездия – стои в основата на учението за астрологичните и културните епохи, за което ще говорим в следващите две глави.

Т.е, ако около година 200 в момента на пролетното равноденствие зад Слънцето е стояло съзвездието Овен, то около година 2000 имаме нещо като 1 800 / 72 или 25 градуса преместване по посока на Риби. Т.е към днешната дата в момента на първа пролет зад Слънцето стои не съзвездието Овен, а началото на съзвездието Риби.

И сега, тук идва важния момент: преминаването от съзвездието Риби към сидералния знак Риби, и негов конкретен градус. И кой точно е този градус се изчислява по различни методики, но за целите на настоящото изложение е важно да разберете, че това не е 0°0‘0‘‘ тропически Овен, а е – ако останем в грубия и приблизителен пример – 5-ти градус на сидералния знак Риби (и „зад него“ остава съзвездието Риби).

От този градус на сидералния знак Риби, който се пада в границите на съзвездието Риби, ние ще направим отново движението навътре – от външната реалност към вътрешната – и ще сложим там 0°0‘0‘‘ градуса Овен, ще разделим 360-градусовата еклиптика на 12 равни дъги и ще имаме и тропическия Зодиак!

Т.е, ако сравним тропическия Зодиак – днес – спрямо външната реалност, спрямо съзвездията, ще имаме едно изместване от почти цял знак, 5/6 изместване. Зад тропическия знак Овен стои съзвездието Риби, зад тропическия знак Телец стои съзвездието Овен – говорим приблизително: не забравяйте, че съзвездията са „големи“ и „малки“, с различна големина –, и т.н.

След още няколко хилядолетия разминаването ще е още по-значително. Някои хора – не само астрономи, но и астролози – смятат, че това е недопустимо. Много държат вътрешната реалност да е просто отражение на външната. Това обикновено е неосъществен докрай преход и скок над Прага – и се забравя архетипната, непроменлива природа на 4-делния сезонен тропически Зодиак.

Там, където стои 0° Овен в тропическия Зодиак стои различен градус не само от едно определено съзвездие, но на всеки около 72 години и различен градус от сидералния Зодиак. Днес е около 5° Риби. Т.е, ако сте разбрали описаното би трябвало да сте наясно, че двата Зодиака, които в определено отношение са едно и също нещо, са завъртяни един спрямо друг с около 25° в нашето време, началото на 21. век.

Или 0° Овен в тропическия Зодиак днес съответства на 5° Риби в сидералния, приблизително.

Както и 0° Овен в сидералния Зодиак днес се пада къде? В 25° Овен на тропическия Зодиак.

Сидералният Зодиак е свързан с променящата се звездна картина през вековете, но пак да подчертая и натъртя – той е математически модел, не е равен, еднозначен с 13-те зодиакални съзвездия!

Не бъдете като тази астроложка[221] – със самочувствие, издадени книги и стотици, хиляди хора, чието мнение формира –, която април 2017, например, обясняваше как Уран бил влязъл в съзвездието Овен... и по между другото как това било нов цикъл, някакви неща за войни и други свободни интерпретации и т.н. Само дето Уран няма да влезе в съзвездието Овен преди април 2018[222], а това, което тя описваше беше всъщност ингресията на Уран в сидералния знак Овен. Което – ще го напиша още веднъж – не е едно и също нещо, знак и съзвездие, ако ще да е все Овен, сидерален Овен и съзвездие Овен, различни неща са.

Или като моя позната, работеща с ведическа астрология, която наскоро обясняваше как „Сатурн е вече в Стрелец“. Между другото във ведическата астрология се работи със сидералния, не с тропическия Зодиак и там за прецесията се използва думата айанамша, ayanamsa. Като има различни системи за изчисляването и, както ще стане дума в следващата глава. Коментиращи питаха как така в Стрелец, защото Сатурн е в Стрелец от няколко години и тепърва ще влиза в Козирог. Обаче недоразумението тук е, че едните хора говорят за тропически знаци и тропически Стрелец, а тя говори за сидералния знак Стрелец. Когато Сатурн е около 25-я градус на тропическия знак Стрелец той е около 1-я градус на сидералния знак Стрелец, това вече е ясно, нали?

До тук нещата щяха да са ОК, но чета аз коментари и виждам обяснение от рода на „и сега, ако погледнете нагоре към небето, ще видите къде се намира Сатурн в момента“. Искаше да акцентира, предполагам, колко по-точен, в смисъл на съответстващ, е сидералният Зодиак, защото отразява външната реалност. Само че проблемът е, че Сатурн по това време – ако ще гледаме „нагоре към небето“ – не се намира в сидералния знак Стрелец, с който се работи във ведическата астрология... всъщност там няма никакви знаци. Всъщност Сатурн по това време се намираше в последните градуси на съзвездието Змиеносец и тепърва щеше да стигне в някакъв момент и до съзвездието Стрелец.

Не ми казвайте, че това е игра на думи – знаци, съзвездия, чудо голямо, какво се заяждаш[223] –, защото така ще ми покажете, че не сте разбрали нищо от написаното, още по-малко да сте схванали защо държа да сме точни и прецизни като астролози, истинни и адекватни.

Към този момент би трябвало вече да разбирате, че Сатурн може да е едновременно в края на съзвездието Змиеносец, в 25-я градус на тропическия Стрелец и тепърва да влиза в сидералния знак Стрелец, в 1-я му градус.

И също така – това е отвъд обхвата на настоящото изложение – държа да ви кажа, че всеки от трите вида поглед към света има своето място под Слънцето.

Стига да е в правилния контекст и ситуация – контекстът е ключа – всяка от перспективите е валидна и ползваема! И кръгът от 13 зодиакални съзвездия, и 12-те знака на тропическия Зодиак, и 12-те знака на сидералния Зодиак.

Не се подхлъзвайте от догматични изказвания от рода на: единствената валидна реалност е възприемаемата, т.е съзвездията; или също толкова догматичната: сидералният Зодиак е единственият точен Зодиак, а тропическият е за боклука! И т.н, и т.н.

Като добавите към тези три слоя двете споменати по-горе перспективи, гео- и хелиоцентрична, получавате един сложен и комплексен модел, който трябва да се научите да ползваме коректно спрямо случая и ситуацията. А не да сте като човек, който има набор от дузина различни инструменти, но във всеки един случай ползва, примерно, единствено и само отвертка или чук, и фанатично-догматично ви обяснява как друг начин да се процедира просто няма. Това в този хипотетичен образ би издавало ригидна необразованост, а какво значи в контекста на реалната ситуация в астрологичната общност ще ви оставя да решите сами.

С това ви предадох по един опростен и съкратен начин една много важна тема, необходимия понятиен минимум, който ще ни помогне в следващите две глави, в които ще говорим за Епохата на Рибите и тази на Водолея.

Това са неща, с които започва едно систематично астрологично обучение. Веднага след като бъде изградена здравата и солидна концептуална основа. Макар и темата да е доста по-сложна и обемна – чувствайте се свободни да се задълбочите, моля, най-малкото, за да си потвърдите твърденията ми – тя е все пак въвеждаща, АБВ тема. Някак абсурдно е астролози с опит, а дори и леко напреднали студенти да показват, че не са наясно с тези базови уроци.

Сега ми кажете: вярвате ли в извънземни?

В онези малки зелени човечета, които се носят из звездните простори в летящи чинии. Защото в астрологичната литература – за оправдан ужас на всеки разумен човек – летят доста бръмбари, наистина.

Мисля, че е време да направим нещо по въпроса, м?

ДОПЪЛНЕНИЕ, 2023

xx xx 2023. Четиво за X минути.

...

Бележки

[195] Помните ли началото на най-първия въпрос; този въпрос, който изобщо поставя началото на поредицата от 100 въпроса? Той не е случайно в тази позиция. Виж глава I, „Когато обувките ти са малки“. [обратно към текста]

[196] Тя не е единствената такава, но е популярна представа: мисля, че няма човек, заинтересувал се или интересуващ се от астрология, който да не е чувал за прословутата мега дълбока и тъмна дупка на Сатурн. По тази причина е добра илюстрация за осветляване, на принципно ниво, на ситуацията с масовата астрология. [обратно към текста]

[197] Ако и изобщо; много често вместо две-три книги е само разпиляно и несистематично четене на какво ли не, от кого ли не, къде ли не из дебрите интернетови, клъв тук, клъв там, натрови се и почне да... кукурига. [обратно към текста]

[198] За модерната психологическа астрология виж глава II, „Липсващата основа“. [обратно към текста]

[199] Ще се върна към краткия разговор от януари 2017 с тази звезда в нарочно допълнение към главата от юли 2023. Това тук има нужда от пояснение, а и е добра илюстрация за неща, които бяха тема още в началото на книгата. 15.07.2023. [обратно към текста]

[200] И за тази звезда, която е десетина пъти по-популярна – тук са вече не десетки, а няколкостотин хиляди фена – ще стане дума в допълнението към главата от 2023. [обратно към текста]

[201] Припомнете си глава VI, „Време е да запретнем ръкави“, за практическата работа с хороскопа и конкретно допълнението към главата от 2021/2023. Точно за биографичния “U” модел говоря и тук. [обратно към текста]

[202] Septem, латински, седем. [обратно към текста]

[203] Да, да, в някои страни, вкл. и в България, чисто юридически и законово, т.е външно, тези 21 години са заместени – в един нездрав режим на избързване – с възраст 18 години, но това не е коректно спрямо самия човек, вътрешно. Но то това е същото като другото избързване: че искаме децата ни още на 3-4, м, глупости, още на минус 3-4 години, вече да могат да четат, пишат, смятат и изобщо да са едни малки сбръчкани възрастни. Това е тема, която няма да коментирам тук и сега, но е по линия на основния елемент на астрологията: навременността, а и искам още веднъж да ви върна към първото изречение на главата: „Астрологията е била и пак ще бъде основно социална дисциплина [..]“. Смятате ли, че педагогиката и възпитанието на децата е нещо различно от социална дисциплина? А дали има мост между двете: педагогическото изкуство и „изкуството да живееш (себе си) навреме“ (най-първото изречение в книгата, виж „Десет основни идеи за въведение“)? Всичко това са теми на „Пещерата с вълшебните огледала“, където на фокус ще е работата с биографията. Виж „Владимир Комаров – Книги“. [обратно към текста]

[204] Подчертавам: общият модел е общочовешки. За всеки човек. Сравнете с Human Design, в който само за някои от 12-те профила, се твърди, че са валидни елементи от този общ за всички модел. То това е основен похват в HD: нещо общо да се прави специфично, в един дух на къде забавен, къде реално опасен „елитаризъм“, или „елитизъм“. Вижте ме, аз съм 6/2! Пък вие не сте! Аз съм тук „горе“, а вие, мишки, сте там „долу“ :) Примерно. [обратно към текста]

[205] От тези епохи „нагоре“ отиваме към културните епохи, за които ще стане дума в следващите две глави. Седем такива пък изграждат една Голяма Епоха. Седем Големи Епохи пък са един по-голям цикъл, и така – в една седморна фракталност – се изкачваме чак до Еоните или Манвантарите. Където – за нашата „вълна“ – имаме древните Сатурн, Слънце и Луна, сега е Земята, и предстоят бъдещите Юпитер, Венера и Вулкан. Всичко това е описано в детайли в антропософията. [обратно към текста]

[206] В старата астрология говорим за Сатурн и Марс като малефици, злосторници, за голямо и малко зло; както и за Юпитер и Венера като бенефици, бенефактори, добротворци, за голямото и малкото добро. В това има основание, има причини и обяснение, но когато нещата се вадят от контекст и се работи ригидно и повърхностно с подобни определения, това не ражда нищо друго освен беди и неистина. [обратно към текста]

[207] Да, да, точно така, в астрологията се работи и със звезди, че и съзвездия, та някой би се запитал какви ги говоря. Но това са теми за по-напреднали. На ниво въведение наистина трябва да се схване това разделение между съзвездия и знаци, и в коя област къде все пак трябва да е фокусът. [обратно към текста]

[208] Казвам условно, защото видими са всъщност звездите, които са включени в тяхната област, но границите на всяко съзвездие вече не са, отново не са видима с физическите очи реалност. Т.е още при съзвездията го имаме прехода, за който ще стане дума след малко. Четете го опростено като: звездите все пак можем да ги видим с очите си. [обратно към текста]

[209] Виж глава II, „Липсващата основа“. [обратно към текста]

[210] И, разбира се, отново се връщаме съвсем в началото, глава I, „Когато обувките ти са малки“, с напомнянето на темата за светогледа и нулевата концепция. Защото за хора, за които умът и мисленето не са така реални, да кажем, както реални са, например, звездите, ще е по-лесно да пропуснат точно ето такива изречения и тяхното значение. Книгата има оригинално заглавие, и сега подзаглавие, „Астрология за мислещи хора“. Не гледащи, виждащи. Мислещи. Подчертавам го, защото това наистина е фундаментално различно от линията на мисълта на други астролози (вкл. и антропософи). [обратно към текста]

[211] Геоцентрична тук е използвана като обобщение на геоцентрично, геодезично и топоцентрично. Да се чете опростено като: за погледа на земния наблюдател. [обратно към текста]

[212] Оphiuchus, латински, Змиеносец. [обратно към текста]

[213] 05.11.2017, Fagan за айанамша: вижда се къде е Сатурн спрямо съзвездието Стрелец. И едновременно с това, така чисто визуално човек да се зачуди дали е в съзвездието Скорпион или в Змиеносец?
Прекрасна илюстрация за объркване на хора, незанимавали се с темата. Защото без объркване няма как да се стигне до изясняване в по-късен момент. Не ми благодарете т.е.
Иначе това е screenshot – с добавени от мен за ваше улеснение имена на български на трите съзвездия, и на Сатурн, да не го търсите къде е – от Sky изгледа на ZET (Анатолий Зайцев). Може да ползвате и друг астрологичен, и астрономически, софтуер по избор, но ако намерите там някъде и знаците, отбележете ги и тях. [обратно към текста]

[214] Отделно от това, че са и застъпващи се на места, да не ви усложнявам все още прекалено картината. [обратно към текста]

[215] Да, да, отново съм съгласен с вас, че това звучи като противоречие спрямо това, което масово се учи, всички знаем накъде е бил насочен погледът на едни вавилонци и халдейци. Хубаво е човек да се сблъсква с такива важни противоречия! Всичко това, споделеното в тази глава, отново и отново ни връща към темата за светогледа в глава I, „Когато обувките ти са малки“, и темата за историята, темата за произхода на астрологията в глава II, „Липсващата основа“. Връщайте се отново и отново към тези теми, глави, въпроси, не става с еднократен прочит. Нещо ФУНДАМЕНТАЛНО се променя след/от/чрез Мистерията на Голгота и една адекватна на времето християнска астрология НЕ може вече да гледа на нещата по начина, по който те са разглеждани – в онова време съвсем здраво и навременно – в третата след-атлантска епоха, културната Епоха на Телеца, от древните вавилонци, асирийци и халдейци. Една от темите на „Християнска астрология“. Виж „Владимир Комаров – Книги“. [обратно към текста]

[216] Виж глава I, „Когато обувките ти са малки“ и глава II, „Липсващата основа“. [обратно към текста]

[217] Хайде, време е да се сепнете и да се събудите най-накрая, за какви влияния на планети говорите, какви планети има в хороскопа? [обратно към текста]

[218] АКО ги разглеждаме в контекст равнина на еклиптиката, в този смисъл в една „равнинна перспектива“, т.е само като дъги от еклиптиката, 12 по 30, да, те са едно и също. Разликата идва от отношението им към точката на пролетното равноденствие.
НО, ако излезем от тази перспектива и говорим вече за природата на единия и на другия Зодиак, да, тогава ще трябва да говорим за дължина по еклиптиката, за ширина, за деклинация, за терми и т.н, ще видим съществените разлики, но това просто не е в обхвата на една книга-предговор. [обратно към текста]

[219] Ами, ето, гледа се, ще кажете. Гледат се съзвездия. Да, гледат се съзвездия, но сидералният Зодиак, който казахме, че е математическо понятие, умствена конструкция, и с който в крайна сметка се работи в астрологията, е само подравнен по определен начин, зависи от методиката, към съзвездията. Но веднъж подравнен, и след съответните изчисления, съзвездията „отпадат“. Работи се със знаците на сидералния Зодиак, не със съзвездията. С това, което се мисли, не с това, което се вижда или гледа. [обратно към текста]

[220] Важно: прецесията на точката на пролетното равноденствие се движи не от Овен, Телец и т.н, към Риби и пак Овен, а от Овен през Риби, Водолей и т.н, обратно до Овен. [обратно към текста]

[221] Виж допълнението от 2023 след главата. [обратно към текста]

[222] Тази глава е писана ноември 2017. [обратно към текста]

[223] Точно, защото хората смятат, че това е лично отношение – към споменатите в главата две астро звезди и двете ми познати – и „заяждане“, искам да направя едно допълнение от 2023 и да изчистим евентуални недоразумения по темата. [обратно към текста]