Историята зад книгата

21 ноември 2017. Четиво за Х минути.

Преди да пристъпим към същинското изложение[254] бих искал да ви се представя, както и да ви опиша историята зад книгата, която държите в ръцете си. Това ще ви позволи да разберете изложеното в нейните 14 глави по-добре и ще ви даде идея откъде е дошло, както и накъде сочи в бъдещето.

СРЕЩАТА С АСТРОЛОГИЯТА И АНТРОПОСОФИЯТА

Казвам се Владимир Комаров. Приятелите ми от детинство ме наричат Вова, Вовата, което е съкратеното за Владимир; подобно на Володя. Роден съм в Харков, Украйна, на 13 юни 1977, като още от първата година живея в България.

Когато бях на петнадесет, това е 1993, имах вече прочетени няколко от малкото издадени по това време книги на тема астрология. Една книга за астрология и отношения[255], една на Николай Дойнов[256], разни неща от Линда Гудман[257]; също старогръцки митове и легенди, и отделно една книга за кометите, както и малко по-късно: учебник по астрономия. Това беше достатъчно, за да събуди интереса ми към тази древна „наука за звездите“ и оттогава, вече близо четвърт век[258] този интерес не само, че не е загаснал, а напротив, с годините стана все по-солиден и здрав.

Малко по-късно, вече шестнадесет-и-малко-годишен, през февруари 1994, една съученичка от групата, с която ходихме до окръжната библиотека във Велико Търново, ми сложи в ръцете първото издание на „Въведение в Тайната Наука“ на Рудолф Щайнер[259]. Това беше съдбовната ми среща с антропософията, или съвременната духовна наука.

Книгата беше като парцал, многократно четена преди мен, с дребен, направо нечетлив шрифт, тънки тъмносини опърпани корици. Презаписвах я няколко пъти – нямахме право да държим за повече от месец библиотечното копие; ако не си го прочел: презаписваш – до края на учебната година, юни 1994. Мисля, че само хора, които вече са минали през това преживяване – срещата с антропософията – ще разберат защо бих чел една книга повече от веднъж, отново и отново. Говоря за реална среща с антропософията – много хора прочитат в един или друг момент едно или друго, дадено от д-р Щайнер, но Антропософията така или иначе не срещат; това просто не е в тяхната съдба, поне не още.

От този момент нататък, 1994, това са двата стълба, на които се крепи и около които се върти целият ми свят. Антропософия и астрология.

И е съвсем логично тяхното сечение под формата на една антропософски-ориентирана, една антропософски-базирана астрология, да е това, което е център на този свят.

ЛИПСВАЩАТА ОСНОВА

В няколкото години преди, както и по времето, когато се оформяше този фундамент: антропософия и астрология, имах своите други срещи: с философията, с модерната психология, с Йога – казано най-общо или с източния окултизъм –, с Карлос Кастанеда и учението на Дон Хуан; чел съм малко от Дънов; като ученик, по време на ваканциите, работех за човек, който беше свещеник и бих казал, че ранните 90‘ определено бяха оцветени от един силен интерес към християнството, поне в неговия православен лик.

Всичко това е изиграло своята роля и аз все още имам част от Вселената си в тези отделни светове. Но въпреки всичко, центърът е бил и си остава това дуо: антропософия и астрология.

В следващите години ...

ЕДНА FACEBOOK СТРАНИЦА, 2016-2017

АСТРОСОФИЯ И ХЕРМЕТИЧНА АСТРОЛОГИЯ

МОСКОВСКАТА ШКОЛА НА ЛЕВИН, И ИВАН СТАНЧЕВ

ХРИСТИЯНСКА АСТРОЛОГИЯ

ПРОЕКТЪТ MYASTRODATA

Бележки

[254] Последната глава от книгата – глава XIV, „Мъртвите богове“ – е разписана на 16.11.2017. След нея, на 21.11, 22.11 и 24.11, разписах „Послеслов“, двете приложения и още няколко допълнения. Първоначално „Историята зад книгата“ беше вмъкната след „Благодаря“ и преди глава I, „Когато обувките ти са малки“ – дори може да се види, че е спомената още в първата и втората глава, най-вече заради съответна(та) Facebook страница –, но при финалната редакция от 2023 преместих текста в края на книгата. Току-виж малкото читатели се спънат още в тези двадесетина страници и не стигнат дори до първата глава. А и сега, при online, а не книжно издание, всичко в книгата е на един click разстояние, така че е ОК да е тук, след 14-те глави. [обратно към текста]

[255] Тази, която е спомената в глава IX, „Любовта ще спаси света“: „Планетите на любовта“, Абади и Бейдър, изд. „Хемус“, 1991. [обратно към текста]

[256] „Науките на първата човешка раса. Ръководство по Астрология, Френология и Хиромантия“, Николай Дойнов, изд. „Роял-77“, Варна, 1993. [обратно към текста]

[257] „Знаци на любовта. Телец“ и „Знаци на любовта. Близнаци“, Линда Гудман, издателска къща „Светулка-44“, 1993.
Бих добавил и книга от една поредица, „Суперенциклопедия на тайнствените науки“, том 1: „Секрети на професионалната астрология или пълно ръководство по съставянето на индивидуален хороскоп и приложение на очерци по астрология“, Александър, SBN, Русе, 1992.
Към днешна дата не са книги, които бих препрочел, но седят в библиотеката по „исторически“ причини, биография са все пак, от тях съм започнал. [обратно към текста]

[258] А към 2023 вече мога да говоря за един цял първи 30-годишен Сатурнов цикъл. [обратно към текста]

[259] Виж „Благодаря“. [обратно към текста]