Послеслов

22 ноември 2017. Четиво за 8 минути.

Както казах още в началото, в глава I, „Когато обувките ти са малки“, и след това го повторих в глава IV, „Часовникът, който никога не спира да тик-така“, тази книга не трябва да бъде разглеждана като нищо повече от леко разширен предговор към „Антропософия и астрология“, която следва, заедно с няколко други, вече изредени на заглавната страница на сайта: vlkomarov.info/books. Поне такава е идеята, но за реализацията и, разбира се, има предварителни условия.

За тях – книгите и условията – в следващите страници, а сега искам да изясним няколко мита, свързани с астрологията.

Има много хора, които имат тази представа: ще прочета определено количество книги или дори не книги, а просто разпилени материали из интернет на тема астрология, ще разгледам няколко хороскопа и нещата ще ми станат ясни. При това те виждат цялото това да се случи за няколко месеца, година може би най-много. А не малко хора мислят, че могат да схванат астрологията доста, доста по-бързо. И има и много астролози, които поддържат тази представа в умовете на своите студенти. Това е мит.

В рамките на година интензивно учене наистина можете да имате доста парчета от пъзела изяснени и подредени. Особено, ако подходите систематично, методично, съвсем, съвсем сериозно към обучението. Последното, по мои наблюдения, се случва рядко; но не е невъзможно. И наистина дава резултати. НО! Но дори в тези редки случаи за година до две човек може да схване една много малка част от цялото. Като казвам, че астрологията е огромен свят... имам предвид наистина ОГРОМЕН. Не се заблуждавайте в това отношение ни най-малко: ако не отделите на този свят няколко десетилетия от текущия си живот, каквото и да вярвате, че е положението с вашето астрологично ниво, фактът ще е, че сте още съвсем близо до брега на Океана!

Това държа да го напиша, защото виждам да се шири – както казах с помощта на не малка част от т.нар. астролози – едно фриволно, повърхностно, несериозно отношение към астрологията. И това е една от причините нещата в тази област да са... зле.

Или и се отдайте, имайте душа и сърце в астрологията, или по-добре изобщо не се занимавайте. Може би някой ден ще го оцените, но това е един много полезен съвет, който ще ви спести... доста.

Следващ мит, който искам да коментирам накратко е, че астрологията може да оцелее без своите окултни – исторически, концептуално и всякак – основи. Астрологията произлиза от древните Мистерии, от старите окултни центрове и астрология без окултизъм просто звучи като астрология, но не е. Ако ще и триста тома по психологическа астрология, например, да имате на разположение, това просто ще ви запълни няколко десетилетия от живота и накрая няма да имате... нищо. Знам. Звучи прекалено. Твърде категорично. Така е. И е така написано, защото би било лошо кой да е човек да попилее толкова много години да учи нещо и по-късно да осъзнае – евентуално –, че е било блъскане за нищо. Аз не казвам, че изучаването на психологическата астрология като явление в тази област на съвременността е абсолютно без смисъл; казвам, че това трябва да се случва в контекста на поне приблизително познаване на „голямата картина“. Да се знае всяко едно парче от пъзела къде му е мястото и да не се забравя, че то е точно това – само парче от цялото.

Тази погрешна представа: че астрологията може да има автентично съществуване без окултизма, чиято рожба е и с който е органично свързана, е сродна на друга подобна: че вместо окултизъм астрологията може да потърси своя основа в съвременната материалистична наука. Да се подмени едното с другото и все пак да имаме все още валиден и действително астрологичен светоглед. Или да се ползва старата астрология самостоятелно или в комбинация с други древни системи – хибридни системи, които се базират на старото, но въвеждат нов език, понятия и връзки между отделните части – и това да се свърже със съвременното материалистично разбиране за света и човека (Human Design с претенциите му за „новост“ като пример за последното). Да се „доказва“ астрологията през материалистичната наука. Това ражда само недоразумения. Това просто не е пътя за астрологията в бъдещето. Пък, ако ще и тези нови и стари видоизменени системи да се радват на интерес, да са популярни, маркетингово налагани, така да се каже, и т.н. В окултизма има едно понятие за „материалистичен окултизъм“ и това е от най-лошите неща, които могат да се случат... Пак, да, твърде категорично изказване, мога добре да си представя как звучи, но за да го напиша явно имам основание.

Много от тези погрешни представи представляват – както казах и по-рано в книгата – нерешени проблеми с някоя от базовите концепции. Не е бил зададен правилният въпрос или въпроси, или дори да е зададен, то той не е получил адекватен отговор, отговори, и крайният резултат е изкривено разбиране за астрологията.

Затова пак ще кажа, че споделените тук концепции не бива да бъдат схващани като някакви произволно насипани идеи. А напротив, те са много тясно органично свързани една с друга и могат да бъдат разгъвани логично една от друга, една след друга.

Тръгвате от въпроса за светогледа, изяснявате казуса, съществуващ още на това ниво. Изоставяте идеята, която колеги астролози преследват: да доказват астрологията като наука в един материалистичен смисъл. Това е безсмислено начинание. Астрологията е наука, но в един духовно-научен смисъл. Който принадлежи към мнозинството, което вярва, че материалистичният светоглед е единствения научен светоглед, той никога няма да разбере астрологията. Няма значение дали това сте вие самите или друг човек, на когото се опитвате да обясните откъде изгрява Слънцето: губите си времето!

Решението на този базов проблем започва да се оформя, когато съответният човек допусне – ако ще и първоначално поне хипотетично, като работна рамка –, че може да има повече от един – де факто са 12 базови – светоглед, всеки от които е „научен“, когато се използва правилния за това контекст! Всеки светоглед е валиден в неговата област; за едни неща материализмът ще е адекватния инструмент, за други – не.

Материализмът е тясна рамка за астрологията. Това е базовата презумпция, концепция Нула, от която започнахме.

От решението на този проблем се ражда въпроса: а какъв светоглед е необходим тогава? И още преди този въпрос: а защо е тесен, защо не е подходящ? Което може да доведе до въпроси от рода на: кога е родена астрологията? При какви условия? Какво е било характерно за съзнанието на онзи човек, който се е занимавал с астрология в древността? Какво съзнание е необходимо, за да бъде разбрана астрологията в нейния истински облик; защото днешното съзнание може да я разбере интелектуално до някаква степен, но не може да я роди, да я възпроизведе от себе си? Какво представлява хороскопът, случайна звездна карта ли е, защо човек се ражда точно в този момент, какво има преди раждането? И т.н, и т.н.

Това не са произволни въпроси. Те се пораждат от една вътрешна, логическа, необходимост, когато човек върви от концепция към концепция. Това не са произволни идеи. Те принадлежат от време оно към самата природа на астрологията. Всички тези концепции и въпросите, проблемите, които вървят с тях трябва да бъдат отговорени, решени, изяснени. Когато и АКО това се случи – в болшинството случаи това не се случва –, тогава се създава една здрава основа, върху която може да бъде положено всичко останало. Всичкото онова, което трябва да дойде след този обикновено пропускан процес на концептуално изясняване. Всичко онова, което се представя като АБВ астрология в началото на днешното астрологично обучение.

Да помогна за попълване на тази липса и да помогна за изграждането на тази необходима основа – това беше идеята за написването на тази книга.

Тук бяха щрихирани някои задължителни за дискутиране идеи, но те бяха именно само това: щрихирани. Исках тази първа книга да не тежи с твърде много астрологична и окултна терминология, защото описаните неща са достатъчно сложни сами по себе си.

Съответно, когато нямаш на разположение съответната терминология – т.е не очакваш читателят да знае съответните неща – се ограничаваш умишлено в обяснението до щрихиране, на места доста лаконично изказване и си оставяш задълбочаването в детайлите, влизането в дълбочина, за бъдещето. АКО и когато това бъдеще му дойде времето.

Нека да видим как стои въпроса с това „ако“ в последната „глава“ на книгата: „А сега накъде?“. Но преди бъдещето, миналото, за идеята и историята на книгата.