Big goals get big results. No goals gets no results or somebody else’s results. — Mark Victor Hansen
A Complaint Free World, www.acomplaintfreeworld.org — свят, свободен от оплаквания и мрънкане е инициатива, която според сайта е намерила милиони поддръжници по цял свят.
Като цяло идеята не е нещо ново под Слънцето и не е нещо сложно – обаче в случая не става дума за това да знаеш нещо, а за това дали правиш нещо. Правенето в случая се състои в елементарно действие – преместване на гривната от едната ръка на другата всеки път, когато се усетиш, че мрънкаш, оплакваш се от нещо, критикуваш или клюкариш. Не се изисква ум, за да се справиш, а воля. Воля да следиш какво правиш и какво говориш във всеки един момент.
По начало това е базисно упражнение в окултните школи от време оно и под една или друга форма се практикува от окултните ученици във всички школи – може би ще ви е познато от осем-степенния път на Буда, например, който като познание е сред нас повече от 2 500 години и все пак.. колко от хората, живущи сега на Земята го следват? *
Хубавото на упражнението е, че следейки за нещо конкретно: в случая за мрънкането.. в крайна сметка следиш за всичко. Това е добър опит да повдигнеш съзнанието си с една идея по-нагоре към по-широка съзнателност.
Целта е да успееш да задържиш в рамките на 21 дена гривната на едната си ръка. Това означава.. при 8 часа сън на ден, да кажем, остават 16 часа.. за 21 дена стават 336 часа, в които си бил наистина съзнателен за това, какво говориш и да си успял успешно да филтрираш мрънкането, критикарстването и подобни негативи от речта си – и без да е споменато, за мен е очевидно, че тече едновременно и процес на “пренаписване” на вътрешната реч; дори да не кажеш дума, но ако продължаваш да си го мислиш и не правиш нищо по въпроса, явно няма движение в правилната посока, нали?
Ако мислите, че е лесно.. значи не сте опитали. Интересно е да наблюдаваш и реакцията на хората около теб – от възприемане като поредната ти чудатост до откровено подигравателно отношение. Разбира се, да не забравяме, че същите тези хора, които се държат по този начин обикновено остават на същото психологическо ниво и след 10, дори след 20 години. Така че тяхното мнение няма никакво значение.
—
Упражнението може да се прави с пръстен или каквото и да е подобно, не е нужно да чакате три седмици за доставката на гривните. Ако минавате все пак по този път, да знаете, че доставката е няколко седмици и вместо една получавате всъщност десет гривни. Цената е 10$.
* Относно това, че споменатото предизвикателство е близко по същество до базисните упражнения предадени, например, в адаптиран за съвременния човек формат от Рудолф Щайнер, сравнете горното със следните пасажи от:
– Как се постигат познания за висшите светове, гл. Познанието на висшите светове (Посвещението):
Третият Душевен Процес засяга говора. От устните на окултния ученик може да излиза само онова, което има смисъл и значение. Навикът да се говори заради самото говорене е вреден и ни отклонява от верния път. Окултният ученик трябва да избягва формалните разговори, които протичат разпокъсано и хаотично. В същото време той не бива да се изключва от общуването си с другите. Тъкмо в общуването неговите думи ще стават все по-силни и многозначителни. Той говори и отговаря на всички, но прави това с пълно разбиране и осмисля всяка подробност. Никога той не произнася нещо напразно и не говори нито много, нито малко.
– Въведение в Тайната Наука, гл. Познанието на висшите светове (Посвещението):
TweetЕдно по-нататъшно средство за развитие на мисленето и чувствата се състои в постигането на друго качество, което ще наречем позитивност, положителност. Съществува една хубава легенда, която разказва как Христос Исус минал заедно с други лица покрай едно мъртво куче. Всички обърнали глави, за да не виждат грозната гледка. Обаче Христос Исус заговорил с удивление за красивите зъби на животното. Човек трябва да се стреми към такова състояние на душата, каквото ни загатва тази легенда. Погрешното, лошото, грозното не трябва да пречат на душата в стремежа и към истинното, доброто и красивото. Тази положителност не бива да се смесва с липсата на критичност, с произволното затваряне на очите пред злото, фалша и непълноценното. След като човек се удивлява пред “красивите зъби” на едно мъртво животно, той вижда също и разложения труп. Но този труп не му пречи да спре вниманието си върху красивите зъби. Човек не може да смята лошото за добро, погрешното за вярно, но той трябва да стигне до там, че лошото да не му пречи да вижда доброто, а грешките – истината.