“Мистерийните центрове” – Рудолф Щайнер – нова книга

Скъпи приятели и почитатели на творчеството на Рудолф Щайнер!

В началото на месец май Издателско ателие Аб ще издаде книгата на Рудолф Щайнер “Мистерийни центрове” (GA 232) на абонаментен принцип.

Мистерийните центровe, Рудолф Щайнер, GA232

Мистерийните центровe, Рудолф Щайнер, GA232

Книгата съдържа 14 лекции, изнесени от Рудолф Щайнер в Дорнах през периода от 23 ноември до 23 декември 1923.

Преводът е направен от Евгени Мангуров от руски език. Цена: 12.00 лв.

Желаещите да се запишат за изданието, могат да го направят до началото на месец май 2014 на електронната поща на издателството: prosvetlenie at abv dot bg или на личния ми имейл, hristo_marinov at abv dot bg. Книгата няма да се появява в книжарниците.

( Поради изчерване на тиража на GA 353 „История на човечеството и светогледите на културните народи” и поради продължаващия интерес към книгата, в началото на месец май, заедно с „Мистерийни центрове” предстои второ издание на тази книга. )

Oт съдържанието на „Мистерийни центрове”:

Мистерийните центровe, Рудолф Щайнер, GA232

Мистерийните центровe, Рудолф Щайнер, GA232

ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 ноември 1923
За упражняването на самоосъзнаването в мисловния елемент, без да се наблюдава външния свят. Връзката на мисловното изживяване с мировите тайни е основният нерв на „Философия на свободата”. Правилно разбиране на етерния свят от вътрешния човек чрез преживяване на мисленето. Споменът насочва душата към по-ранни земни животи, човекът приближава към спящото астрално тяло. Мисленето води душата към етерното битие. Разбирането на човешката фигура се основава на усещания на мисловните изживявания. Жестообразното открива душевно-духовното във физическото. Развитието на мисловното изживяване в човека води до съществата от третата, изживяването на спомена към съществата на втората и изживяването на жеста към първата йерархия.

ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 24 ноември 1923
Човешкият темперамент като наследствен белег. За живота на човека след портата на смъртта. Физиономията като духовна форма с оглед на ариманическите и луциферическите същества. В наследствеността работят ариманически сили, а в приспособяването – луциферически сили.  Гимнастиката при младежите в Атина и Спарта. Хората на юг и на север във връзка с приспособяването към външните условия. Договорът между древните учители на човечеството и ариманическите сили и луциферическите същества. Ариманическото в мъглата, луциферическото в играта на цветовете на облаците.  За стремежа в човека и в природата да се създава ритъм и уравновесяване между силите на ариманическото и луциферическото.

ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 ноември 1923
Впечатленията в детството оформят душата за целия земен живот. Цялата телесност през първите седем години при детето е наследена. Влиянието на околната среда върху детето през вторите седем години. Изработване на жеста и физиономията във връзка с външната природа. Диалогът с природните духове за детския живот до седмата година. За потапянето на спящия човек в потоците на трите йерархии. Въздействието на тези потоци върху човешката душа. Лятната воля носи нашите мисли във всемира, зимната воля ги носи в главата. Медитация за зимната и за лятната воля.

ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 30 ноември 1923
Връзката на човека с планетите. За кристалите в Земята като сетивни органи на Земята. Земните тела са родени от космоса. Металното в Земята се изживява като автономност. Металите разказват в две форми съдбата на Земята. Едната форма е описана в „Тайната наука”, другата описва като „космическа поезия” лечебната връзка на металите с човека. Металите в огъня и техните рефлекторни сили от периферията на всемира. Металните рефлекторни сили са дейни в детето, когато то се учи да върви, говори и мисли.

ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 декември 1923
Земното устройство след Лемурийската епоха. Една оживена от Космоса и стоплена от мировия етер белтъчна атмосфера е обгръщала Земята. Изтегляне на растителния свят от Космоса в белтъчната атмосфера, зеленеейки и вехнейки, възниквайки и умирайки. Варовиковото поражда животински форми. Растения и животни като сепарации на човешкото същество при неговото слизане от небето на Земята. Действието на  кислорода и сярата върху растително-животинското творение. Подготовката на все още не индивидуализираното човешко същество за волево, чувстващо и мислещо същество. Споменът на металите за земните процеси. Образуващите се форми в слънчевото и сатурновото битие в цветови процеси. Омагьосването на металите и разомагьосването им, когато човекът е свободно същество на Земята.

ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 2декември 1923
Връзката между началото на Йоановото Евангелие и мистериите на храма в Ефес. Усещането на словото като основно настроение при мистерийното обучение в Ефес. Трансформиране на въздуха при говора в следващия елемент, издигането на огъня и свалянето на словото като течен елемент. Свързване на мисълта с огъня и на чувството с водата. Мантрите при влизане в храма в Ефес и при излизане от него. Знанието на ученика за неговата свързаност с мировите тайни. За прозвучаването на мировото слово при спомена на металите.  Тайни при сравняване на скелети. Възникването на света на различни слоеве: въздух-вода-земя, по-късно топлинно-въздушно-водна сгъстена земя. Възникване на растенията и животните във връзка със силициевото и  варовиковото и също с мировите мисли и мировото слово. Пожарът на Гьотеанума – едно напомняне за пламъците в Ефес. Настояването да се изгради микрологосът в микрокосмоса за разбирането на макрокосмоса чрез микрологоса.

СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 7 декември 1923
Разбирането на образите от мистерийните центрове на Хиберния днес е свързано с трудности.  Хибернийският посветен е воден душевно по пътя на познанието, както и към трудностите на познанието.  Дешифриране на мировите тайни върху две статуи. Мъжката (еластична) статуя, предават впечатлението, че макрокосмосът действа чрез слънцето, като придава формата на главата; женската статуя (пластична) предава впечатлението, че лунните сили проникват организма и така спомагат за растежа на главата. Душевните изживявания на посветените пред статуите и по-нататъшният път на посвещение. Словата на инициаторите. Вътрешното изживяване на ученика: на мястото на главите на статуите се четат словата Наука и Изкуство. На излизане от Храма – фигурата на Христос и напомнящите слова на жреците.

ОСМА ЛЕКЦИЯ, 8 декември 1923
Изживяванията на посвещението от ученика на Хибернийските мистерийни центрове. Душевно вцепенение с изменение на съзнанието. Впечатленията на ученика като зимен ландшафт. Азът се чувства дванадесетичен като отделни сетивни изживявания. Външните сетива принадлежат на зимата. Прозвучаващите сили във всемира се разпознават. От съзнанието на ученика се превъзмогва земният Аз.  Сънуването на един летен ландшафт и чувството, завладяващо сърцето. Човекът между миналото на световете и бъдещето като изживяване на ученика. Слова на инициаторите за изживяванията на инициацията. Различия на изживяванията на инициираните при съзерцанието на доземното и схващането на следземното битие. От сънуване до виждане.

ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 декември 1923
Същността на Хибернийските мистерии. Изживяванията и съзнание на хибернийския ученик в процеса на посвещение. Християнските мистерии в Хиберния като подготовка за Мистерийта на Голгота. Духовното виждане на това, което се случва в Палестина. Сведения за историята за 10 в. сл. Р. Хр. Два потока от сведения от Палестина: един за Гърция и Рим, касаещ разума, другият, идващ от Хиберния, е свързан с духовното вглъбяване.  Изразът на тези потоци в изкуството. Помръкване на духовния живот при засилването на силите на разума. Духовни откровения в творбите на Йохан Валентин Андреа. Разумът подготвя епохата на свободата.

ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 декември 1923
Европейското културно развитие след Мистерията на Голгота. Връзката на духовните светове със земните сили в гръцките (предхристиянски) мистерии. За действието на металите в земята, в човека и от космоса. За взаимовръзката между космическото и земното. Металното от космоса се приема от «майките». Гръцкото културно развитие става абстрактно по времето на Платон и Аристотел. Логическите съчинения от древната Елевзинска мъдрост навлиза чрез Аристотел и Теофраст в Средна Европа. Аристотел и Александър и духът на Хтоническата наука. За действието на тази наука в делото  на Базилиус Валентинус.

ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 декември 1923
За съдържанието на обучението, което Аристотел дал на Александър. Трансформацията на човека в мистериите чрез познание. Усещане на противоположността студено-влажно и топло-въздушно. Познанието за растенията чрез наблюдение. Взаимовръзката между цветя и луна. Мантра за растителната тайна. Металите във връзка с планетната система. Мантра за металната тайна. Външното различие на човека. За действието на животинския кръг върху човешкото лице. Мантра за човешката тайна. Аристотелевата роза на ветровете за Македония. Пътят на древната наука към Азия и през Испания отново към Европа.

ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 21 декември 1923
За средния стадий на развитието на човечеството. Съзнанието на древните хора от Изтока за външната повърхност на Земята. Душевно-духовното усещане за Земята като част от космоса. Земята се усеща като изпълнена с божества. Проявления, откровения и съдби на боговете. Трите символично оформени стомни върху олтара. Фигурите на тримата кабири. Кабирските мистерии на Самотраки. Способността на жреца в самотраксите мистерии да чувства духовното.  Виждане на същественото в субстанциите в небето. Преобразуване на небесното послание в атмосферно послание през 13/14 век. Схващане на станалото абстрактно небе чрез математика. Отражението на небето в главата на човека. Отказът на розенкройцерите от простата абстракция.

ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 22 декември 1923
До Мистерията на Голгота посвещаваните са преживявали трагичното. Времето до 14/15 век. Розекройцерската същност в Средновековието, без храм, но с морално единство. Чувството, че природните явления са божествени откровения. Средновековната реторта показва по мъртъв начин какво живо е налично в човека. Благочестивостта при средновековния естествоизпитател. Астрология: общуване с космически интелигенции. Гьотевият Фауст в сравнение с розекройцерските лаборатории.  За връзката на лечебното изкуство в Средновековието със знанието на всеобщия светоглед.

ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 23 декември 1923
Силен стремеж към познание от 10 до 15 век в почти цяла Европа. Паралелност в познанието между човешкото и откриващото се в космоса. Подготовката на мистерийните ученици за впечатлението от слънцето. За разбирането на качеството на златото. Златото в човешкия организъм възвръща мисловната сила. Златото спомага за действието на Азовата организация чак до етерното тяло. Въглеродът на Луната като сребро, върху земята като философски камък. Развитието на цивилизациите като земно отражение на борбата на Венерините Интелигенции срещу Слънчевите Интелигенции. Загубата на космическите интелигенции при средновековния изследовател. За промените на гръцките мистерии до Средновековието.

Сърдечни поздрави и най-хубави пожелания!
Христо Маринов

 

Copyright © 2012-2017, Владимир Комаров
Всички права запазени!


Можете да използвате отделни части от статиите под формата на дословни цитати при условие, че посочвате източника чрез Permalink.
Нямате право да препубликувате цели статии без изричното писмено разрешение на автора.
Авторът носи отговорност за публикациите си. Контакти.

Vladimir Komarov

Правила за коментиране:
Никаква шльокавица, коментари само на кирилица!
Без обидни и нецензурни коментари!
Без коментари, които не са по темата на поста!
Без безсмислени коментари от рода на емотиконки, по една дума и възклицания!
Коментарите, които не отговарят на посочените правила ще бъдат директно изтривани!

БЛАГОДАРЯ ВИ за обратната връзка и ако искате споделяйте коментарите и на вашата Facebook стена, така че и други хора да имат възможност да се включат в дискусията..