“Окултна история” – Рудолф Щайнер – нова книга

“Скъпи приятели!

Имам удоволствието да ви представя втората книга от Рудолф Щайнер, която предстои да бъде издадена чрез абонамент: “ОКУЛТНА ИСТОРИЯ” ( вече е издадена ). Изданието съдържа три книги, обединени от общата тематика, за да образуват една относителна завършеност и цялост. Другите две заглавия са “Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили” и “Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух”. (Събр. съч. № 126, № 222, № 233)

Преводът е направен от руски език от Евгени Мангуров. Книгата е с обем 400 стр.”

Христо Маринов — за информация за издадените вече две книги на абонаментен принцип – Окултна история и Смъртта като преобразяване на живота – пишете директно на издателя, Христо Маринов, на hristo_marinov at abv dot bg.

Окултна история, Рудолф Щайнер

Окултна история, Рудолф Щайнер

Евгени Мангуров за книгата:

“Когато издателят ми предложи да напиша нещо кратко за представяне на книгата, спонтанната ми реакция беше да откажа, защото не виждам смисъл да се прави анотация, за да се представи нещо, което и без това ще се прочете – достатъчна е само обява, че се е появило. Но после се замислих и реших да напиша защо всъщност преведох тези три книги, които ще бъдат издадени под общото заглавие “Окултна история”. Ще ви разкажа две скорошни случки, които до голяма степен ще обяснят това.

Вечеряхме с приятелско семейство, което не е изкушено от духовната наука, в приятен ресторант след поредната среща на групата “Духът на Истината” във Варна, на която брат ми съобщи откровение, засягащо личността на Бодхисатвата Беинса Дуно и това, кой е бил той по времето на трите земни години на Христа (ще ви дам горещ жокер, като ви кажа, че е единият от тримата, лично посветени (възкресени) от Христос, за когото Щайнер не е посочил по-нататъшните му прояви на земен план), и по някое време разговорът целенасочено беше извъртян от мен в желаната посока. Разказах им накратко как аз си представям развитието на света в следващите двадесетина години. Въпреки че до голяма степен подозирам, че са възприели казаното по-скоро като фентъзи, жената изрази учудване, че не се стремя тези неща да бъдат огласени публично. Казах й, че всичко е въпрос на съзнание и че дори от трибуната на Народното събрание да се огласят, все тая.

Скоро след това все пак реших да напиша един коментар към статия в “Либерален преглед” – електронно издание на Златко Енев, който беше следният: През 1919, след Първата световна катастрофа, излиза книгата на Рудолф Щайнер за троичния социален организъм “Същност на социалния въпрос”. В нея се дават насоките, как следва да се приложи тази концепция в този момент. Естествено ръководителите на тогавашните европейски народи не са приели тези принципи и не след дълго последва Втората световна катастрофа. Принципите на троичния социален организъм могат да се приложат точно след някакъв голям катаклизъм, защото въпросът със собствеността трябва да бъде поставен на съвършенно различна основа от тази на “свещената частна собственост”. Днес моментът за прилагането на този социален организъм също не е подходящ, защото световната катастрофата не е от такъв мащаб, че да бъде приложен. Но моментът е изключително подходящ за поставянето на духовния живот – основата на троичния социален организъм, – на правилна основа. А тази основа е пълна свобода в духовния живот – наука, изкуство и религия. Науката, изкуството и религията следва да бъдат просмукани от духовната наука – антропософията, – за да преминат от сегашното си състояние на бледи сенки в пълни със живот и генериращи импулси за правовия и икономическия живот. Тогава ще може да се осъществи идеалът на Великата френска революция, но по правилен начин – свобода в духовния живот, равенство в правовия живот и братство в икономиката. Нужно е отсега да се положат здрави основи чрез одухотворяване на науката, изкуството и религията, защото особено последната е изтърбушена от всякакво разбиране на Духа, за да можем, след около 20 години, след поредната Световна катастрофа, да започнем най-накрая изграждането на този троичен социален организъм по правилен начин.

Сега твърдение, че до 20 години институция, като Католическата църква, ще престане да съществува, може би ви изглежда малко налудничаво. Но както се казва – пак ще си говорим. Когато папата сдаде поста, за ден-два стана актуално пророчеството на Малахия за 113-я папа, като последен папа въобще. Веднага заговориха за поредния “край на света” и всичко потъна. Пророчеството е свързано с идването на Антихриста. От няколко години по окултен път е известно, че Ариман (Антихриста) вече е инкарниран. Това стана на 11.8.1999 по време на пълното слънчево затъмнение. Вече кара 14-та си година. Проявата му в света ще копира действията на Христос в трите му земни години от 30-33. Всички църкви ще припознаят в него Второто пришествие на Христос и поради това, че вече представител на Бога на Земята (защото папата се води такъв) вече няма да е нужен, съществуването на църквата ще се обезсмисли.

От това, как ще се справим с предстоящата среща с Антихриста, зависи по-нататъшния ход на историята въобще. За правилното му преодоляване е необходимо най-малкото някакво разбиране на процесите. А такова при 99% от населението никакво го няма. Така че – четете духовната наука и се подготвяйте, защото инак ви е спукана работата.

“Либерален преглед” има амбицията да се чете от “интелектуалци”, необременени от ярки политически пристрастия, национализъм, краен патриотизъм и прочие -изми. Но общо взето читателите му са “необременени” и с духовната наука. Така че очаквано на горното имаше нулева реакция. Основната ми мисъл е, че народът има нужда от духовно пробуждане, което може да стане единствено чрез духовната наука. Не взех участие в нито едно от шествията във Варна тези дни. Не защото не искам нещо да се промени, а защото знам, че няма да стане по този начин. Моят начин на протест са тези и бъдещите ми преводи на Щайнер. Защото на държава, в която на учител, който иска да запознае учениците си с евритмия или паневритмия, веднага ще му се лепне етикет “сектант” или “луд”, а такъв, който позволява на учениците си да дадат израз на бесовското в тях („Харлем-шейк”), вместо да го култивира, се нарича “свободомислещ” и “готин”, и трябва здраво продухване на горния етаж. Надявам се тази книга да допринесе, макар и малко, за повдигане на съзнанието на читателите си.”

От съдържанието на “Окултна история”:

Дълбините на историческите събития, отразени чрез митовете. Влияние на по-висшите същества от духовния свят чрез хората на физически план. Индивидуалностите като инструмент в постоянния поток на човешкото развитие. Окултният фон зад изявите на Гилгамеш и Енкиду. Образът на кентавъра. Закономерности във връзките между индивидуалната карма и влиянията от други светове. Аристотел. Хипатия. Катарзис чрез страх и състрадание. Задачата на вавилонците на Земята. Вавилонската кула като символ на ограничаването на човека до неговата индивидуална личност. Връзката между отделните личности и индивидуалните нишки, които преминават през цялото развитие на човечеството. Атлантската катастрофа и импулсът на 1250 г. Възходящи и низходящи цикли в човешката история; катастрофалните природни бедствия и модификациите в духа и в душите на хората. Душевното съдържание на гърците като резултат от първоначалното действие на висшите същества в храмовите центрове и последващото действие на аз с аз и въздействието му в областта на изкуството, философията и гръцкия национален характер. С течение на времето единният културен поток се разпада на отделни потоци. Когато практическите жизнени цели вземат връх, настъпва епоха на упадък. Стоицизъм, епикурейство и скептицизъм като постепенно отпадане на духовното в човека. Неоплатоническа философия, която се вглежда в мистичното издигане на отделния човек. След 1250 г. започва нова инспирация на човечеството, която се фокусира върху въпроса за истината. Пред вратите на епохата на новия упадък стои Кант. Реинкарнационната верига Илия – Йоан Кръстител – Рафаело – Новалис. Двете биографии на човека: на физическото и етерното тяло, от една страна, и на астралното тяло и аза, от друга. Отзвук в съня на изговореното пред деня. Необходимостта от комуникация с Ангелите и Архангелите. Материализмът предизвиква дисхармония в общуването с духовните същества. 1859 година – юбилей на Шилер и година на смъртта на идеализма. Усещане за липса на идеали сред по-възрастното поколение и подем на младежкото движение. По време на сън човек живее със своя Аз и астрално тяло съвместно със свръхсетивните същества на елементарните царства. От 15-ти век връзката с духовните същества на сън отслабва. Гьоте пътува до Италия в резултат на желанието му за истинска връзка с Архаите. Спорът между изостаналите Духове на Формата и правилно развитите Архаи. Въздействието на този конфликт в историята на живота през Средновековието и началото на модерния период. Агонията на Августин от гледна точка на свръхестественото. Духовното влияние на нормално развитите и изостаналите Архангели се отразява в религиозните борби през Реформацията и Тридесетгодишната война. Неспособността на хората днес да остареят правилно и последвалото недоволство на младежта. Нашето ежедневно мислене като труп на живото мислене, което ни е свойствено за времето между смъртта и новото раждане. Неспособността на такъв тип мислене да улови всичко жизнено около нас е загуба на реални знания. Възприемане на влияния от мировия етер от хората след 28 годишна възраст в по-ранните епохи на цивилизацията. Загубата на такъв опит като условие за свобода. Оживяване на мъртвите мисли чрез вътрешна работа като условие за надмогване на материализма. Действие на ядливите и отровните растения в човека. Характеристика на настоящата епоха: интелектуалният човек има мисли, на които земните сили са отнели небесните импулси. Задачата на нашата епоха, както е показано в „Парсифал“ от Волфрам фон Ешенбах, като път от съмнението към благодатта. Евентуалните последствия от интелектуализацията на човешката мисъл: унищожаване на топлинната атмосфера, атмосферния въздух и течния компонент на земята в петата, шестата и седмата културна епоха. Проблемът със смъртта в Гърция. Троянската война като война на предчувствие и страх. Проблемът на безсмъртието и импулсът за странстване като начин за разрешаването му. Луната като обиталище на първите велики учители на земното човечество. Аристотел и Александър. „Песента на Александър“ от свещеника Лампрехт. Загубата и съдбата на много от трудовете на Аристотел. Аристотел учи Александър за етера, за връзките между човека и елементите, както и за връзката между човека и земята. Опитът на Александър по отношение на действието на елементите в различните посоки на света и импулсът за поход на Изток. Ефес като последния духовен пристан за източната мъдрост. Денят на раждането на Александър е денят на опожаряването на храма в Ефес. Импулсът на Александър да установи духовен Ефес. Създаване на академии в Египет и Азия; Александрия. Утвърждаването на Рим. Преминаване от тотална връзка с Божественото към принципа на личността. Трансформация в капацитета на паметта – от космическа памет към лична памет. Поява на историографията. Мистерията на Голгота и мистериите на Хиберния. Продължаване на експлоатацията на импулсите на Аристотел в проникването на естествознанието на Изток чрез Александър и логическите съчинения на Запад чрез Теофраст. Характерът на Аристотелевата логиката като духовно обучение. Оцеляването на Аристотелевия дух в народната мъдрост. Парацелз. Бьоме. Степени на обучение: гимнастик, оратор, доктор. Последните убежища на аристотелизма съществуват чак до 19-ти век. Огънят на Ефес и изгарянето на Гьотеанума. В модерни времена се губи знанието за връзката на човека със света. Преход от Разсъдъчна към Съзнателна душа. Знания през Средновековието за кореспонденцията между микрокосмоса и макрокосмоса. Физическият човек и силите на земята. Изгарянето на Ефес и изгарянето на Гьотеанума. В пламъците от Ефес прозират древните слова: завист на боговете. Мистерията на Голгота – акт на върховна Любов. Статуята на Представителя на човечеството в Гьотеанума. Изгарянето на Гьотеанума и завистта на хората. Трансформация на болката в стимул за действие във връзка с духовните импулси на Гьотеанума. Задачата на Дорнах – място, където открито да се говори за духовните реалности…

Copyright © 2012-2017, Владимир Комаров
Всички права запазени!


Можете да използвате отделни части от статиите под формата на дословни цитати при условие, че посочвате източника чрез Permalink.
Нямате право да препубликувате цели статии без изричното писмено разрешение на автора.
Авторът носи отговорност за публикациите си. Контакти.

Vladimir Komarov

Правила за коментиране:
Никаква шльокавица, коментари само на кирилица!
Без обидни и нецензурни коментари!
Без коментари, които не са по темата на поста!
Без безсмислени коментари от рода на емотиконки, по една дума и възклицания!
Коментарите, които не отговарят на посочените правила ще бъдат директно изтривани!

БЛАГОДАРЯ ВИ за обратната връзка и ако искате споделяйте коментарите и на вашата Facebook стена, така че и други хора да имат възможност да се включат в дискусията..