Предполагам, че почва леко да ви писва, но темата пак ще са какичките. Вовчо и какичките. Какичките и Вовчо. Какичките дето им е през клитора за ( оная работа ) на Вовчо. Ако все още му е останала такава.
Та след предишния пост – Много си интересен, но за гадже не ставаш! – получих ценна обратна връзка. Есенцията беше съвета Slow it down! ( Намали темпото! ). Ценен съвет. За момента обаче, неприложим. Просто, защото към момента съм много припрян, искам всичко да става тук и сега, и ако не става – т.е в 99% от случаите – половината свят ми е крив. Дребно, злобно келеме с малко пишле. Работя по въпроса, медитирам, правя ТЕС, псувам и си бия чикии редовно, за да изпускам парата, но какво да се направи, като ходеща, тиктакаща бомба съм.
За да е по-интересно, към тази кофти характерова особеност трябва да добавя и следното – и ви моля да се опитате да се поставите на мое място и да се замислете как бихте се чувствали и вие: в момента съм на 35. Първото влюбване, което помня беше, когато бях на 13, да кажем. Несподелена любов. После има още около двадесетина такива, несподелени любови. Дълга тема. И общо взето скучна. Но фактът си е факт. Най-доброто ми постижение за тези 22 години е втора среща. Ако ви е смешно, смейте се. И аз (си) се смея! Имам много приятелки. И нямам нито една.
Даже ходя на психотерапия покрай този – и друг – проблем. Защото приемам по презумпция, че проблемът е в мен. Ако беше в мацките, щях да ударя на камък един, два пъти – както се случва на всеки – и после чудото щеше да се случи. Ми не се е случило. Т.е? Т.е по-логично е да приема, че аз нещо съм сбъркан. Ами приемам го.
Обаче като го приема – ето тук имам нужда от вашата емпатия, за да усетите как се чувствам – стигам до извода, че съм тотално смачкан от тази драма. Не съм човек с малко Его. Егото ми е по-голямо от дебелия ми гъз, а той не е малък, вЕрвайте ми. Амбициозен съм. Поставям си цели и ги гоня. Обичам успеха. Преследвам успеха. А тук се провалям с гръм и трясък. Егото ми е натикано в кучи гъз. Пенисът ми е отрязан, а топките са хвърлени някъде много, много (на)далече. И се чувствам точно така: Дребно, злобно келеме с малко пишле.
Колкото повече време минава, колкото повече расте бройката на мацките, които са ме отрязали, толкова повече се озлобявам, ожесточавам, почвам да се държа като малко дете, да тропам с крак. [..] И отивам при чичо доктор. Да ме лекува. Ще видим какво ще излезе от цялата работа.
Казват, завишени ми били критериите. Дълга, още по-скучна тема. Мнението по която съм изразявал вече толкова пъти, че ми е тотално писналa. Не смятам – поне не в този пост – да го правя отново. Моята теза е: критериите са такива, каквито са. Точка. Друг път ще говорим по този въпрос.
Сега отново за ценния съвет: да забавя темпото. Аз съм мислещ човек. Премислям ги нещата. Като реша, че нещо трябва да е еди как си, без значение колко време ще ми отнеме, хващам мотичката и почвам да копам. Та и затова така ще направя ( правя го ).
Ще направя възможното да стана богат, добре сложен и умен. Надявам се преди да стана на 40 ( не че си поставям срок, казвам го просто за да е конкретизирана целта ).
Богат. 25-30К на година не е “богат” ( по моите критерии ). Печеля 4 до 5 пъти повече, отколкото преди 7 години ( в София съм за втори път от май 2005 ), но не (ми) е достатъчно. Ще стана милионер. Вярвайте, ако щете. Дреме ми за вашето неверие :) Така, “богат” го отметнахме.
Добре сложен. Трябва да се тренира. Много. Преди да стана тъп програмист никога не съм имал проблем с килограмите. Аз нали си падам по мацки със стегнати дупета и т.н.? Ами значи и аз трябва да съм така. Нали? Така че.. работя по въпроса.
Умен. Не разбирам нищо, ама нищо от футбол, марки коли, политика, чалга и.. каквото там се води, че трябва да е присърце на един средностатистически тъпкач. Трябва да поработя и по този въпрос.
Ще ми отнеме известно време – да кажем две-три години -, но съм твърдо решен да фигурирам в тази схема. Т.е ще пробвам да пренасоча всичката тази енергия в оформянето ми като богат, добре сложен, умен мъж на средна възраст, пък после – каквото сабя покаже.
Така че по отношение на това да забавя темпото като цяло съм напълно съгласен и смятам да вложа ( още повече ) сърце и душа в гореописаното.
По отношение обаче на един елемент от разговора с човека, който ми да даде този съвет категорично не бях – и все още не съм – съгласен. Че съм бил много напорист, мацките се били стряскали, трябвало да им давам повечко време да премислят нещата дали ще станат и т.н. Ето какво ще ви кажа. Една какичка преценява дали ще ви го сложи или ще ви премести директно в графа “Безполови приятели” за.. по-малко от минута. Когато започне онази тъпа игра с петела дето гони кокошката или другата с глупавия фазан дето се перчи и си мисли, че играта се върти от него, за него и около него.. мацката отдавна вече е решила бъдещето на връзката. И ако за ваша зла участ ви е сложила в графа “Хермафродити, с които мога да се заигравам, когато ми е скучно или трябва да ми се свърши някаква работа“.. излизането от там е много трудно. Не невъзможно, но наистина трудно. Казва ви го момчето с хиляда и една приятелки.
Така че тактиката ми последните години.. след като като бях по-млад си напатих достатъчно с гонене на една и съща мацка в продължение на месеци, че и години.. е: показваш на мацката, че я харесваш и понякога още след първия ( опит за ) разговор, или хайде нека да е втория, разбираш дали ще я бъде работата или не. Ако е “не”, “не”-то означава “не” като край на историята. Край. Точка. Финито. Следващата. Тази може да остане в нашата графа “Приятелки”, но нищо повече. Иначе сърцето си отива. Животът е кратък и трябва да се действа по-експедитивно. Като се замисля, че съм загубил 20 години за 20 “не”-та, образно казано.. по мацка на година, WTF!? Престъпно разточителство на време от моя страна. Престъпно!
И последно, вчера питах във Facebook:
Въпрос към женската част: колко време и е необходимо на една жена да прецени ще го бъде ли съответния мъж или ще отиде в графа безполови приятели? Мнения, моля!
Отговорите бяха: на първата среща, веднага, няколко секунди, не повече от минута, веднага, веднага. Това е.
Tweet