Рудолф Щайнер, Берлин, 25 май 1909, GA 109, Фрагмент
Често се подчертава, и с право, че духовната наука не трябва да бъде просто една теория за света, живота и човешкото същество, а трябва да стане най-дълбокото съдържание на човешката душа: онова, което придава на живота неговия смисъл. Ако към духовната наука се подхожда с правилната нагласа, тя наистина може да стане самата същност на живота в човешкото същество. Но нека подчертая, че тя може да заеме тази роля едва постепенно, малко по малко, защото духовната наука е като всичко, което расте и се развива: тя първо трябва да има семе, което да расте, и после с този растеж тя става все по-ефективна.
Също така е факт, че никой не може да се надява да извлече от духовната наука правилния начин на живот просто с интелектуално разбиране на нейните истини. Като съди духовната наука по нейните външни черти, човек може да стигне до заключението, че тя е един светоглед, само че по-всеобхватен и възвишен от другите. Но не, тя е и нещо друго, защото каква друга теория би могла да изложи всеобхватните идеи за Сатурн, Слънцето и Луната? Кои други теории за света днес биха посмели да направят прецизни твърдения за това? Никои, защото те стигат до абстрактни представи, когато се опитат да се издигнат над предметите, които възприемаме с нашите физически очи и уши. Такива теории и разбирания за света могат да предложат само мъгляви представи за божественото, което тъче и работи зад материалната реалност. Доколкото става въпрос за по-малко амбициозни истини, като доктрините за прераждането и Кармата, духовната наука също е много напред спрямо всичко, което традиционната наука има да предложи, когато говори за еволюцията на човешкото същество. Със сигурност, науката също би могла да възприеме тези доктрини, защото ако човек наистина иска да извлече правилните заключения от материалистично-научните факти, прераждането и Кармата отдавна биха били популярни идеи. Но понеже съвременните учени не смеят да стигнат до тези заключения, обсъждането на въпроса просто е оставено настрана. Говори се за еволюция от гледна точка на природата и на историята, но никой не иска да чуе нищо за истинската еволюция на човешката индивидуалност, която продължава от един живот в друг и носи човешката душа в бъдещето.
Онези, които наблюдават живота правилно, ще бъдат принудени от самите му последствия да прегърнат доктрината за четирите члена на човешката организация, която също е разкрита с ясновидско изследване. Но понеже на мисленето в съвременната епоха му липсва всякаква смелост, тази доктрина е провъзгласена само от духовната наука, която, като тяло от познание, е в много отношения напред спрямо другите разбирания за света и философиите, представяни на човешките същества в настоящето.
Но, в крайна сметка, всичко това не е истинския плод на духовната наука. Нейният плод не се състои във факта, че човек приема нейното учение като удовлетворяващо и всеобхватно. Не можем да имаме плода без семето. Онова, което развиваме днес като плода на антропософския светоглед, може да направи сърцата ни щастливи и да стопли способността ни да обичаме. Но никой не може да се наслади на този плод на нашия духовно-научен светоглед без семето, т.е. без самото духовно-научно познание. Хората може да кажат: Каква е ползата на тези идеи за прераждане и Карма, или за членовете на човешкото устройство и за еволюцията на света? Истински важното е развитието на човешката любов и на морални качества. На това аз бих отговорил: Определено, това е важно, но истинската човешка любов, която е плодотворна за света, е възможна само на основата на познание – духовно-научно познание.
Като клон на познанието, духовната наука има предимство спрямо други светогледи в много области. Когато бъде преживяна от нас по един истински съкровен начин, когато не се уморяваме да пробуждаме в душите си отново и отново тези велики, всеобхватни мисли и да ги носим в нас, тогава ще видим, че това тяло на учението може в много конкретен смисъл да стане съдържанието и субстанцията на живота ни. Духовно-научното учение е тяло от идеи, което ни води в свръхсетивните светове, и следователно в духовно-научното мислене ние трябва да се извисяваме към висшите светове. Всеки час, прекаран в духовно-научно изучаване, означава, че душата се протяга отвъд грижите на всекидневния живот. В момента, в който всеотдайно се посвещаваме на учението, биваме пренесени в друг свят. Тогава нашият Аз е съединен с духовния свят, от който е роден. Така, когато мислим по духовно-научен начин, с нашия Аз ние сме в нашия духовен дом, при извора, от който е дошъл той.
Ако разбираме това в правилния смисъл, тогава можем с право да сравним духовно-научното мислене с онова състояние на съзнанието, което разпознаваме от духовна гледна точка като сън. Когато човешките същества заспиват нощем и заспиват в духовния свят, тогава те са пренесли Аза в света, от който той е роден и от който изплува всяка сутрин, така че да може да премине в света на сетивата вътре в човешкото тяло. В идните времена душата ще живее съзнателно в духовния свят; в настоящето обаче случаят обикновено не е такъв. Защо? Защото в хода на епохите съзнанието за духовния свят ставаше все по-слабо и по-слабо в Аза. В Атлантската епоха Азът по време на сън се виждаше обкръжен от божествено-духовни същества, но след Атлантската катастрофа Азът беше избутан в света на сетивата и прогресивно загубваше своята способност да се взира в света, който обитава по време на сън. Идеята, че Азът бива заличаван нощем и възкресяван сутрин, е абсурдна. Той е в духовния свят, но не е съзнателен за него.
Духовно-научното мислене ни дава силата да привържем себе си съзнателно, малко по малко, към тези духовни реалности. Като ни води – най-малкото в мисленето – в духовния свят, Антропософията има определени благотворни въздействия, сходни със съня. Грижите и тревогите, които произлизат от нещата на сетивния свят, биват заличени в съня. Ако човешките същества могат да спят и тяхното мислене бива заличено, те забравят всички грижи. Това е най-благотворното последствие от съня, последствие, което произлиза от факта, че по време на сън Азът оставя силите на духовния свят да струят в него. Тези духовни потоци съдържат укрепващи сили, последствието от които е да ни помогнат да забравим своите грижи и тревоги по време на сън и също така да поправят щетите, които такива грижи и тревоги са нанесли на организма. Нараняванията, причинени от сетивния свят, биват излекувани от духовни сили – оттук и освежаването, възстановяването, което ни дарява всеки здрав сън. В по-висш смисъл, тези са качествата, общи за духовно-научното мислене и за съня.
Духовните мисли са мощни, ако ги приемем като живи сили. Когато издигнем себе си до мислите, свързани с миналото и бъдещето на Земята и позволим на тези епохални събития да работят върху нас, тогава нашата развълнувана душа ще бъде изтеглена към тези събития, далеч от грижите на деня. Мисли за това как идеалът на нашата собствена върховна воля израства за нас от Кармата – този план на съдбата – ни дава смелост и сила, така че си казваме: “Колкото и непреодолими да са някои от проблемите на живота ни днес, нашата сила нараства от една инкарнация в друга. Върховната воля в нас става по-силна с всеки изминал ден, и всички препятствия ще й помогнат да укрепне още повече. В процеса на преодоляването на тези трудности нашата воля ще се развие още повече и нашата енергия ще се увеличи. Баналностите в живота, всички лоши неща в нашето битие ще се стопят като сняг на слънцето – стопени от самото слънце, което израства в мъдростта, която прониква нашето мислене. Нашият чувствен свят започва да блести открай докрай и става топъл и осветен; цялото ни съществуване ще бъде задълбочено и ще се чувстваме щастливи в него.”
Когато такива моменти на вътрешна активност се повтарят отново и отново и им позволяваме да работят върху нас, от този процес ще произлезе укрепване на цялото ни битие във всички посоки. Не от днес за утре, със сигурност, но постоянното повтаряне на такива мисли ще причини постепенното изчезване на нашите депресии, оплакването на съдбата ни и преобладаващия меланхоличен темперамент. Духовното познание ще бъде лекарството за душата ни и когато това се случи, хоризонтът на нашето битие се разширява и посява в нас онзи начин на мислене, който е плодът на всяко духовно познание. Този произлизащ от това начин на мислене и чувстване, тази нагласа на ума и сърцето трябва да се счита за идеалното състояние, към което духовно-научните стремежи могат да доведат. Всеки раздор, всяка дисхармония в живота ще изчезне пред лицето на хармоничните мисли и чувства, които водят до енергична воля. Така духовното изследване доказва себе си не само като познание и доктрина, но също и като жизнена сила и субстанция на душата ни. Видяна в тази светлина, духовната наука е способна да работи в живота по такъв начин, че освобождава човешките същества от грижи и тревоги. И ето така тя трябва да работи в нашето време, тъй като дължи своето съществуване не на случайности, а на познанието, че е нужна.
—
Позволено ни е да се тревожим до определена степен, но отвъд нея се получава отслабване и изсушаване на мозъка. Тревожните мисли копаят бразди в мозъка, и това е причината такива мисли да бъдат мислени отново и отново. Така човешкото физическо тяло става пречка за напредъка. Чертите на лицето отразяват тези бръчки. Има определена астрална субстанция, в която живее тревогата, и има индивидуалности от високо развит вид, поемащи върху себе си “субстанцията на тревогата” на човечеството. Те са сотерите. Най-великият сотер, най-великият човек на тревогата, бе Христос.
Езотеричен урок, Берлин, 11 ноември 1908, GA 266/1
—
Има определена субстанция, в която живеят тревогите, и има индивидуалности от високо развит вид, поемащи върху себе си субстанцията на тревогата от човечеството. В езотеризма те са наречени “сотер”. Най-великият сотер, наречен “човекът на скръбта”, е Христос, и не без причина е казано, “Всичките си грижи хвърлете върху него.” ( I Петър 5:7 )
Ако хората разбират правилно тези думи, те трябва да знаят, че всичките си тревоги отвъд определена точка те трябва да предадат на Христос, така че самите те да могат да продължат напред по правилен начин.
Езотеричен урок, Касел, 27 юни 1909, GA 266/1
Превод: Радослав Радев
Tweet