Сутринта описах какви очаквания и критерии за успех имам по отношение на ТЕС. Искам само да отбележа, че въпреки че говоря за конкретни срокове – три месеца, шест месеца и т.н. – нищо от това не е фиксирано. Нещата ще се случат, когато им дойде времето и тези времеви рамки са само ориентир – за мен самия – и нищо повече.
Иван Петърнишки споменава в книгата си, че за една съществена психологическа промяна ТЕСащият трябва да отдели поне 3 до 12 месеца, така че нещо като 3 месеца за една предварителна оценка и още толкова за очакване на поне някаква промяна (ми) изглежда що-годе реалистично. Нещата могат да се случат и по-бързо, или пък по-бавно, или пък изобщо да не се случат. Времето ще покаже.

Общо взето трите критерия покриват възвръщането на старите нива на вътрешно спокойствие и продуктивност – това е идеята и целта на терапията.. да си върна – ако мога – нивата на спокойствие и творчество от преди паническото разстройство ( 2003 ).
Колкото до първото.. наличието на връзка.. това беше по-скоро шега, и с мен, и с тези около мен. На този етап, честно, не вярвам това да сработи. Ако пък се получи.. само то ще е достатъчно да ме убеди, че ТЕС наистина работи! Просто, защото това ще означава наистина коренна промяна – от човек, който за едни близо 20 години е стигал в най-добрия случай до втора среща и никога не е имал нещо, което може да мине за трайна връзка.. в такъв, който се задържа в такава. Мисля, че тези, които ме познават ще се съгласят, че това би била драстична вътрешна промяна.
Историята с моето паническо разстройство започва още през 2003, дори през 1994, но не това е темата на този пост. Искам само да кажа как започна историята конкретно с ТЕС и докъде съм стигнал за тези първи 2 месеца.
В началото на юли по причини, които също ще опиша в друг пост стигнах до консултация с психиатър – който е и психотерапевт. Преди години бях ходил по повод проблема с гаджетата един единствен път при един психотерапевт, но някак си не ме грабна подхода му. Миналата година също ходих няколко месеца веднъж седмично при друг – също някак си не се получи. Този път е малко по-различно, защото независимо от първоначалния ми скептицизъм по отношение на ТЕС все пак нещата като че ли потръгнаха. Почти всеки понеделник, от 7:30 до 8:20 съм там. Някои хора започват седмицата с махмурлук, други със сутрешен секс, аз – с психотерапия :)
Психотерапевтът – тя е и психиатър – ми изписа.. както тя казва.. “детска” доза Rivotril и Deanxit: при дневна доза до 2 мг аз вземам вечер преди лягане 1/4 Rivotril или 0.25 мг; вместо обичайните две хапчета Deanxit за поддържаща доза аз вземам само 1 сутрин ( от 8 юли ). И тази схема като че ли сработи, защото след ада, през който преминах тази пролет юли месец беше що-годе спокоен месец.
След това към края на юли, бидейки една седмица отпуска, седнах и прочетох внимателно книгата на Иван Петърнишки, която посочих в сутрешния пост за ТЕС. Вече бях видял на живо как се прави, психотерапевтът ми беше обяснил необходимото, така че единственото, което оставаше е да започна да правя нещата, систематично и с постоянство.
Аз съм човек, който обича да си поставя предизвикателства, които изискват повтаряне на едни и същи или подобни действия за дълъг период от време, така че подходих и към това по същия начин. Казах си:
“Не съм сигурен, че това ще ми помогне за паническото разстройство, но ако не пробвам, няма и да разбера. Нека да правя ТЕС всеки ден в продължение на 3 месеца – после ще видим!”
И започнах.
За момента ми е трудно да кажа: положителният ефект е от лекарствата, които пия или не, положителният ефект е от ТЕС основно. Факт е, че юли месец бях само с лекарствата-патерици, без ТЕС и – както вече казах – месецът беше по-спокоен от предишните. После започнах ТЕС и в някакъв момент се случи да забравям вечер да пия Rivotril-а и да съм ОК след това ( на следващия ден ). Когато обаче преди 10-на дена се опитах да го направя като схема за спиране – да го вземам през вечер – нивото на вътрешното напрежение се покачи доста и днес – след разговор с психотерапевта, че няма нужда от “насилие” и прибързване – си взех нова зелена рецепта. Имам притеснения относно това, че Rivotril-ът принадлежи към групата на бензодиазeпините, известни с пристрастяващия си ефект, но това е положението към момента.
Комбинираният ефект – от лекарствата и ТЕС, без да знам чий ефект доминира – за момента все пак е категорично положителен: честотата на паническите пристъпи рязко спадна – от няколко на ден до няколко на седмица, дори на две-три седмици.
Интензивността на самите пристъпи и продължителността също значително се снижи.
Когато нямах пристъпи имаше една такава лепкава, ужасна, ирационална, от нищо явно непродиктувана, постоянна тревожност, която ме заливаше със самото събуждане и ме държеше до заспиването. Тази тревожност вече я няма. Отвреме навреме се появява отново, но за разлика от преди сега не посягам към слаби седативи – невролог пролетта ми изписа Dormiplant ( мащерка и валериана на таблетки ).. или Validol.
Световъртежът и постоянното “маене” на главата също намаляха значително, макар че все още ме притесняват. Те обаче може да не са пряко свързани с паническото разстройство – неврологичните изследвания пролетта показаха, че отоневрологията е ок, просто имам начална шийна остеохондроза ( шипове ) и после се оказа, че имам такава и на гърба. Подарък от заседналия начин на живот на програмиста..
Имам повече енергия. От началото на август към обичайните 14 км каране на колело – до работа и обратно – правя няколко километра джогинг през ден в парка до нас. Играя тенис на маса с колега всеки делничен ден. Разхождам се и излизам по-често от преди.
Никоя от четирите книги все още не е докарана до някаква фаза, но пък ето, най-накрая седнах и си спретнах отново блог и пиша всеки ден в него. Което само по себе си ми подсказва, че имам поне толкова вътрешно спокойствие, че мога да си събера мислите да скроя смислен блог-пост. Пролетта дори това ми беше трудно.
Така че, накратко, терапията работи.
Това, което бих искал да случа в скоро време, до няколко седмици/месец/два е да намаля или изобщо да спра лекарствата. Тогава ще се види чистия ефект на ТЕС, мисля. Банална или не, но фразата “Най-доброто предстои” стои много добре в края на тази кратка история, нали?
В следващия пост за ТЕС ще опиша ресурси: книги, филми, сайтове, форуми.
P.S. “Напоследък си много перверзен!” – констатира колега тази сутрин. Което означава, че мръснишкото ми и леко изкривено чувство за хумор се връща, смея се повече и изобщо явно съм повече себе си — още един знак, че нещата се движат в желаната посока!
Tweet