Бележка на преводача

14 април 2021. 14 февруари 2024. 14 февруари 2025.

На 14 април 2021, сряда, наченах един превод. Две години и десет месеца по-късно, 14 февруари 2024, отново сряда, бях отпуска, седнах и го довърших. Публикувах го първо във Facebook страницата, където февруари 2024 отново стана дума за математиката и за философията, и двете, но особено последната, виждани масово от „практиците“ като нещо „непрактично“, т.е като някаква си „само философия“ или просто „философия“, спрямо „практиката“, вкл. и астрологичната.

Година по-късно, 14 февруари 2025, го публикувам и в сайта като допълнение към първата глава на „Приложна комарология“ (темата за светогледите).

Преводът е посветен на всички модерни интернет „ясновидки“, в астрологичните, и като цяло в езотеричните среди (вкл. и сред антропософите).

„МАТЕМАТИКА И ОКУЛТИЗЪМ“

Рудолф Щайнер

Обръщение, произнесено пред Първия годишен конгрес на Федерацията на европейските секции на Теософското общество на 21 юни 1904 в Амстердам, поместено в том 35 от СС на Рудолф Шайнер[1].

21 юни 1904. Четиво за 28 минути.

1: Добре известно е, че надписът над вратата на Академията на Платон имаше за цел да изключи всеки, който не е запознат с математиката, от участие в учението на учителя. Каквото и мнение да имаме относно историческата истина на тази традиция, тя е базирана на правилното разбиране за мястото, на което Платон поставяше математиката в областта на човешкото познание. Платон възнамеряваше да събуди възприятията на своите ученици чрез обучение в сферата на едно чисто духовно същество, според неговото „учение за идеите“ („Doctrine of Ideas“). Неговата гледна точка беше, че човекът не може да знае нищо за „истинския свят“ („True World“), ако мисълта му е проникната от това, което идва от сетивата му. Той изискваше, настояваше, мисълта да бъде отделена от усещането. Мислейки, човек пребивава в света на идеите („World of Ideas“), но само след като е пречистил мисълта си от всичко, което сетивното възприятие дава. Най-важният въпрос за Платон беше: „Как човекът се освобождава от всякакво сетивно възприятие?“. За него този въпрос беше изключително важен за обучението в областта на духовния живот.

2: Разбира се, за човека е трудно да се освободи от всички възприятия на материалното, както всеки може да докаже на себе си с един прост експеримент. Човекът, живеещ в този свят на ежедневието, дори и да се отдръпне в себе си и да не позволява на никакви материални впечатления от сетивата да му въздействат, все пак задържа един остатък от сетивните възприятия в своя ум. Ако става дума за един все още ненапреднал в своето развитие човек, когато той отхвърли впечатленията от физическия сетивен свят, той просто попада в едно нищо – абсолютното загасване на съзнанието. Ето защо някои философи твърдят, че няма мисъл, свободна от сетивни възприятия. Те казват: „Нека човек да се оттегли изцяло в сферата на чистата мисъл – той ще се занимава само със сенчестите отражения на своите сетивни възприятия“. Това твърдение обаче важи само за човек без съответното развитие. Когато човек придобие способността да развива органи, които могат да възприемат духовни истини (точно както природата е изградила за него сетивни органи), тогава неговата мисъл вече не е празна, когато се освобождава от съдържанието на сетивното възприятие. Именно такъв ум, еманципиран, освободен от възприятието на сетивата и въпреки това духовно пълен, изпълнен, изискваше Платон от онези, които биха разбрали неговото учение за идеите. Изисквайки това обаче, той не изискваше повече от това, което винаги се изискваше от учениците на онези, които се стремяха да ги направят истински посветени във висшето знание. Докато човек не преживее в пълна степен вътре в себе си това, за което говореше Платон, той нямаше представа какво представлява истинската мъдрост.

3: И така, Платон приемаше математиката като средство за обучение за живот в света на идеите, освободен от сетивно възприятие. Математическите образи се реят на границата между материалния и чисто духовния свят. Нека да помислим за кръга: ние не мислим за някой конкретен и материален кръг, който може би е нарисуван на лист хартия; ние мислим за кой да е или за всеки кръг, който можем да си представим или да срещнем в природата. И такъв е случаят при всички математически образи. Те имат отношение към сетивно възприемаемото, но не се съдържат изчерпателно в него. Те витаят над разнобразие от какви ли не сетивно възприемаеми форми. Когато мисля математически, аз наистина мисля за нещо, което моите сетива могат да възприемат; но в същото време аз не мисля от гледната точка на сетивното възприятие. Не е материалният кръг, който ме учи относно закономерностите на кръга; идеалният кръг, който съществува само в моя ум е този, който ме учи и за него коя да е конкретна форма е само проста презентация. Бих могъл да науча идентични истини от всеки друг смислен образ. Съществената характеристика на математическото възприятие е следната: една конкретна сетивно възприемаема форма ме отвежда отвъд нея; тя е само и единствено една репрезентация на един обширен духовен факт. Тук обаче отново съществува вероятност да пренеса в тази сфера онова, което е духовно, към сетивното възприятие. От математическата фигура мога да се науча да познавам свръхсетивните факти чрез света на сетивата. Това беше най-важния момент за Платон. Трябва да визуализираме идеята чисто духовно, ако наистина искаме да я опознаем в нейната истинска същност. Можем да се научим на това, ако за тази цел се възползваме от първите стъпки в математическото познание и разберем ясно какво всъщност печелим от една математическа фигура. „Научете се да се освобождавате от сетивата чрез математиката; тогава може да се надявате, че ще постигнете разбиране на идеите, независимо от сетивата“: това е, което Платон се опитваше да предаде на своите ученици.

4: Гностиците искаха нещо подобно. Те казаха, „Гнозисът е Матезис“. С това те нямаха предвид, че същността на света може да се основава на математически идеи, а само че първите етапи в духовното образование на човека включват това, което е свръхсетивно в математическата мисъл. Когато човек постигне способността да мисли, независимо от сетивното възприятие, за други свойства на света по същия начин, по който е способен да мисли математически за геометричните форми и аритметичните отношения на числата, тогава той е на пътя към духовно познание. Гностиците не се стремяха към Матезиса като такъв, а по-скоро към свръхсетивно познание по модела на Матезиса. Те гледаха на Матезиса като на образец или прототип, защото геометричните пропорции на света са най-елементарни и прости и такива, които човек най-лесно разбира. Той трябва да се научи чрез елементарните математически истини да се еманципира, да се освобождава от сетивата, за да може по-късно да достигне точката, подходяща за разглеждане на по-висшите проблеми. Това със сигурност ще означава, за мнозина, шеметна височина на човешките способности за възприятие. Онези обаче, които могат да бъдат считани за истински окултисти, във всяка епоха са изисквали от своите ученици смелостта да превърнат тази главозамайваща височина в своя цел: „Научете се да мислите за същността на Природата и на Духовното Същество толкова независимо от сетивното възприятие, колкото математикът мисли за кръга и неговите закони, тогава можете да станете ученици на окултната наука“ — това е, което всеки, който наистина търси Истината, трябва да държи пред ума си като написано със златни букви. „Ти никога няма да намериш Кръг в света, който да не потвърди за теб в царството на сетивата това, което си научил за Кръга чрез свръхсетивно математическо възприятие; никакъв опит и никога няма да противоречи на твоето свръхсетивно възприятие. Така придобиваш за себе си нетленно и вечно знание, когато се научиш да възприемаш свободно от сетивата“. По този начин Платон, гностиците и всички окултисти възприемат математическата наука като образователно средство.

5: Трябва да разгледаме какво са казали видни личности за връзката на математиката с естествените науки. Кант и много други като него, например, са казали, че има толкова истинска наука, колкото има математика в нашето познание за природата. Това не означава нищо друго освен, че чрез свеждане до математически формули на всички природни явления се получава наука, надхвърляща сетивното възприятие – наука, която, макар и изразена чрез сетивно възприятие, се визуализира в духа. Аз съм визуализирал, онагледил съм работата на една машина само след като съм я свел до математически формули. Да се изразят с такива формули процесите, представени на сетивата, е идеалът на механиката и физиката, и все повече се превръща в идеал на химията.

6: Но само това може да бъде математически изразено по този начин, което съществува в пространството и времето, и има продължителност (extension) в този смисъл. Веднага щом се издигнем до по-висшите светове, където разширението или наличността (extension) трябва да бъде разбрана не само в този смисъл, самата наука математика не успява да постигне никакво непосредствено изразяване. И все пак методът на възприятие, който е в основата на математическата наука, не трябва да се губи. Трябва да придобием способността да говорим за царствата на Живота и Душата и т.н, точно толкова независимо от конкретната обективна същност, колкото можем да говорим за „кръга“ независимо от конкретния кръг, начертан върху хартия.

7: Както е вярно, че в естествената наука съществува само толкова истинско знание, колкото математика има в нея, така е вярно, че на всички по-висши нива знанието може да бъде придобито само, когато е оформено според модела на математическата наука[2].

8: Сега, през последните няколко години, математическата наука постигна значителен напредък. Беше направена важна стъпка в сферата на самата математика по посока на свръхсетивното. Това се случи в резултат на `анализа на безкрайността` (Analysis of Infinity), който дължим на Нютон и Лайбниц. Така към този, който познаваме като `евклидов` беше добавен още един клон на математическата наука. Евклид изразява с математически формули само това, което може да бъде описано и конструирано в полето на `крайното` (finite, не infinite, безкрайно, бел. на прев.). Това, което мога да кажа от гледна точка на Евклид за кръг, триъгълник или за числови отношения, е в полето на крайното, можем да го конструираме по сетивно възприемаем начин. Това вече не е възможно с диференциалното смятане (Differential Calculus), с което Нютон и Лайбниц ни научиха да смятаме. Диференциалът все още притежава всички свойства, които ни позволяват да изчисляваме с него; но сам по себе си като такав, той избягва сетивното възприятие. В Диференциала сетивното възприятие е доведено до точката на изчезване и тогава получаваме нова основа – освободена от сетивно възприятие – за нашето разчитане, нашето пресмятане. Ние изчисляваме това, което се възприема от сетивата, чрез нещо изплъзващо се от сетивното възприятие. Така Диференциалът е безкрайно малък (Infinitesimal) спрямо крайното сетивно. „Крайното“ се отнася математически към нещо съвсем различно от него, а именно към реалното „безкрайно малко“. В Infinitesimal Calculus ние стоим на важна гранична линия. Математически сме изведени отвъд това, което е възприемано от сетивата, и въпреки това оставаме дотолкова в рамките на реалното, че изчисляваме „невъзприемаемото“ (Imperceptible). И когато сме изчислили, възприемаемото се оказва резултат от нашето изчисление на невъзприемаемото. Прилагайки Infinitesimal Calculus към естествените процеси в механиката и физиката, ние всъщност не постигаме нищо друго освен изчисляването на сетивното от свръхсетивното. Ние разбираме сетивното чрез неговото свръхсетивно начало. За сетивното възприятие Диференциалът е само точка, нула. За духовното разбиране обаче точката оживява, нулата става активна Причина. Така за нашето духовно възприятие самото Пространство е призовано към живот. Материално възприемани, всички негови точки, неговите безкрайно малки части са мъртви; ако обаче възприемаме тези точки като диференциални величини, тогава се събужда вътрешен живот в мъртвите точки „рамо до рамо“. Самата продължителност, или разширение (extension) се превръща в създател на безналичност, това, което няма продължителност (the extensionless). Така животът се влива в естествените науки чрез Infinitesimal Calculus. Царството на сетивата се връща към точката на свръхсетивното.

9: Ние не схващаме пълния обхват на това, което е споменато тук чрез обичайните философски спекулации върху природата на диференциалните величини, а по-скоро чрез осъзнаване в истинско „себепознание“ на вътрешната природа на нашата собствена духовна дейност, когато от безкрайно малкото постигаме разбиране на крайното чрез Infinitesimal Calculus. Тук непрекъснато се намираме в мига на генезиса на нещо сетивно възприемаемо от нещо, което вече не е сетивно възприемано и възприемаемо. Тази духовна дейност в областта на свръхсетивни пропорции и величини се превърна през последните години в мощно образователно средство за математика. И за това, което е постигнато в сферите, лежащи отвъд границите на обикновеното физическо възприятие, от интелекти като Гаус (Gauss), Риман (Riemann) и нашите съвременни немски мислители Оскар Симони (Oskar Simony), Курт Гайслер (Kurt Geissler), както и много други, ние сме задължени именно на това. Каквото и да се възрази по-специално срещу тези опити: фактът, че такива мислители разширяват концепцията за пространството отвъд триизмерния компас; че те смятат с термини, които са по-универсални и по-всеобхватни от пространството на сетивата; това са просто резултатите от математическата мисъл, освободена с помощта на Infinitesimal Calculus от оковите на сетивното възприятие.

10: По този начин бяха поставени важни указания за окултизма. Дори когато математическата мисъл се осмелява да надхвърли границите на сетивното възприятие, тя все пак запазва строгостта и сигурността на истинския контрол над мисълта. Дори грешките да се прокрадват в тази област, те никога няма да действат толкова подвеждащо, както правят недисциплинираните мисли на неориентиран към математическото ученик, когато той проникне в сферите на свръхсетивното[3].

11: В математическата наука Платон и гностиците виждат само добро средство за образование и не повече от това се подразбира и тук за математиката на безкрайно малкото; въпреки това за окултиста тя се представя като добро образователно средство. Това го учи на стриктно умствено себеобразование в случая, където сетивните възприятия вече липсват, за да контролират погрешните му асоциации от идеи. Математическата наука учи как да станем независими от сетивното възприятие и в същото време учи най-сигурния път; тъй като въпреки че неговите истини наистина се придобиват чрез свръхсетивни средства, те винаги могат да бъдат потвърдени в сферата на сетивата. Дори когато правим математическо твърдение за четириизмерното пространство, нашето твърдение трябва да е такова, че когато оставим четвъртото измерение и ограничим резултата до три измерения, нашата истина ще остане валидна като специален случай на по-общо твърдение.

12: Никой не може да стане окултист, ако не е способен да осъществи в себе си прехода от мисъл, проникната от сетивност, към мисъл, освободена от сетивното възприятие. Защото това е преходът, при който преживяваме раждането на „Висшия Манас“ от „Кама Манас“. Именно този опит Платон изискваше от онези, които искаха да станат негови ученици. Но окултистът, преминал през това преживяване, трябва да премине през още по-високо такова. Той трябва също и да намери прехода от мисълта, освободена от сетивното възприятие във форма, към безформената мисъл. Идеята за триъгълник, кръг и т.н все още се определя от формата, въпреки че тази форма не е непосредствено сетивно възприемаема. Само когато преминем от това, което е ограничено от крайна форма, към това, което все още не притежава никаква форма, но което съдържа в себе си възможността за създаване на форма, само тогава можем да разберем какво е царството на Арупа (Arupa) за разлика от царството на Рупа (Rupa). На най-ниското и най-елементарно ниво имаме Арупа реалност пред себе си в Диференциала. Когато смятаме в Диференциалите, ние винаги сме на границата, където Арупа ражда Рупа. В Infinitesimal Calculus, следователно, можем да се обучим да схващаме идеята за Арупа и връзката на това с Рупа. Трябва само веднъж да интегрираме диференциално уравнение с пълно съзнание; тогава ще почувстваме нещо от изобилната сила, която съществува на границата между Арупа и Рупа.

13: Тук, разбира се, първоначално само по елементарен начин човек е схванал това, което напредналият окултист е способен да възприеме във висшите сфери на битието. Но човек има тук средствата да види поне представа, идея за това, което човекът, който е ограничен до сетивно възприятие, дори не може да си представи, да си помисли. За човека, който не знае нищо отвъд сетивното възприятие, думите на окултиста отначало трябва да изглеждат лишени от всякакъв смисъл[4].

14: Една наука, придобита в области, където подкрепата на сетивното възприятие е по необходимост премахната, може да бъде най-лесно разбрана именно там, където човек най-лесно се освобождава от такова възприятие. И такъв е случаят с математиката. Последното, следователно, съставлява най-лесно усвоимото предварително обучение за окултиста, който ще се издигне до по-висшите светове с определено просветлено съзнание, а не в смътен чувствен екстаз или в полусъзнателен копнеж. Окултистът и мистикът живеят в свръхсетивното със същата просветлена яснота, на която се наслаждава елементарният геометрик в областта на своите закони за триъгълници и кръгове. Истинският мистицизъм живее в светлината, а не в тъмнината.

15: Когато окултистът, който започва от гледна точка като тази на Платон, призовава за изследване в духа на математиката, той лесно може да бъде погрешно разбран. Може да се възрази, че той надценява математическия дух. Това не е така. Такова надценяване по-скоро съществува от страна на тези, които признават точното знание само до степента, до която достига математическата наука. В днешно време има студенти по естествени науки, които отхвърлят като ненаучно в пълния смисъл на думата всяко твърдение, което не може да бъде изразено с числа или в цифри. За тях там, където свършва математиката започва неясна вяра; и според тях всяко право да се претендира за обективно знание се прекратява в този момент. Точно онези, които се противопоставят на това надценяване на самата математика, могат най-задълбочено да оценят истинското просветено изследване, което напредва в духа на математиката дори там, където самата математическа наука спира. Защото в прякото си значение математическата наука в крайна сметка има отношение само към това, което е количествено; където започва качественото, там вече не е неговата област (на количественото, бел. прев.).

16: Въпросът обаче е, че трябва да можем да изследваме (в точния смисъл на думата) и в областта на качественото. В този смисъл Гьоте се противопоставя особено на надценяването на математиката. Той не искаше да има `качественото` обвързано и оковано с чисто математически метод на третиране. Въпреки това във всички неща той искаше да мисли в духа на математика, според модела и шаблона на математика. Ето какво казва той: „Дори там, където не се изисква никакво изчисление, трябва да се захванем за работа така, сякаш трябва да представим сметките си на най-строгия геометрик. Защото математическият метод е този, който поради своята задълбоченост и яснота разкрива всеки един дефект в нашите твърдения и неговите доказателства са всъщност само косвени обяснения в смисъл, че това, което е свързано, вече е било там в своите прости, единични части, и в цялата му последователност; че то е възприето в неговата цялост и установено като безспорно правилно при всякакви условия.“ Гьоте иска да разбере качеството във формите на растенията с точността и яснотата на математическата мисъл. Точно както човек съставя математически уравнения, в които има само да вмъкне специални или конкретни стойности, за да включи в една обща формула множество единични случаи, така Гьоте търси първичното растение, пра-растението (primordial plant), което е качествено всеобхватно в духовната реалност. За това той пише на Хердер през 1787: „Трябва да ви уверя, че сега съм много близо до тайната на генерирането и организацията на растението и че това е най-простото нещо, което може да си представите... Прототипът на растението (Urpflanze) ще бъде най-прекрасното творение на света, за което самата природа ще ми завиди. С този модел и ключа към него човек може да открие безкрайни растения, които непременно ще бъдат последователни, тоест, които – дори и да не съществуват – все пак биха могли да съществуват“. С други думи, Гьоте търси все още безформеното проторастение и се опитва да извлече от него действителните растителни форми, точно както математикът получава от уравнение специалните форми на линии и повърхности. В тези области мисленето на Гьоте наистина клонеше към истинския окултизъм. Това е известно на онези, които се учат да го познават отблизо.

17: Въпросът е, че чрез гореспоменатото самообучение човек трябва да се издигне до възприятие, освободено от сетивата. Само чрез това портите на мистицизма и окултизма се отварят пред него. Чрез обучението в духа на математиката минава един от пътищата към пречистването от живота на и в сетивата. И точно както математикът е последователен в живота, точно както той е в състояние да строи мостове и да пробива тунели по силата на обучението си – тоест, той е в състояние да командва количествената реалност, по същия начин, само този човек ще бъде способен да разбере и да управлява и качественото, който може да направи себе си господар в ефирните висини на несетивното възприятие. Това е окултистът. Точно както математикът изгражда форми на желязо в машини според математическите закони, така и окултистът оформя живота и душата в света според законите на тези сфери, които той е разбрал в духа на математическата наука. Математикът се връща към реалния живот чрез своите математически закони; окултистът не по-малко чрез своите закони. И точно толкова малко, колкото този, който не е запознат с математиката, е в състояние да разбере как математикът изгражда машината, толкова малко може и този, който не е окултист, да разбере плановете, по които окултистът работи върху качествените форми на живота и душата[5].

КЪМ ПАРАГРАФ 16

14 февруари 2024. Четиво за 6 минути.

Точно така, „не всичко е математика“, защото математизмът е само един от дванадесетте светогледа[6]. Но тук става дума и за здраво и осъзнато боравене с контекста (отново, това е тема още на първа глава на „Приложна комарология“).

Важното е, че когато сменим контекста, от математизъм и Близнаци, към феноменализъм и Дева като Гьоте... също по-късно към монадизма и между другото Лайбниц, вече споменат не случайно във връзка с диференциалното смятане, монадизъм и Стрелец... и дори, когато още по-късно стигнем до Риби и до „разлятия“ психизъм, през цялото време ние ЗАПАЗВАМЕ математичността. Светогледите са 12 и те са РАЗЛИЧНИ, но те са част от целия кръг, всичките, няма излишен. Дъгата хем е от 7 цвята, хем е единство: само донякъде и условно можеш да кажеш, че това до тук е червено, а оттук нататък е оранжево.

Докато едни хора, облягайки се на „не всичко е математика“, всъщност искат да терминират, да задраскат, поне 1/12 от цялото, за сметка на някоя друга част от „питата“. И това е грешка на контекста, и такива се срещат често. Вкл. и в областта на астрологията, тук (в страницата) все пак темата е астрологията, нали?

Всичко казано в параграф 16 след това може да бъде добавено към каквото съм писал още преди години – днес тепърва чета конкретно това изказване на Щайнер от 1904, вече казах, че докато я превеждам „статията“ реално я чета и (пре)мисля(м) за първи път – в първа глава за светогледа, в шеста за практическата работа с хороскопа – само вижте втората част на параграфа –, и във втората част на книгата по отношение на днешното и бъдещото развитие на самата астрология: Близнаци => Дева => Стрелец => Риби[7].

Между другото, обърнете внимание на годината: 1787.

Шест години по-рано Хершел вече е открил Уран... според Ра (Алан Краковър, Human Design) тогава започват едни 250 години на преход, ама за мен не стоят в неговата посока промените (това е за коментар на другo място[8], споменавам го мимоходом, защото са близки годините)... но преход наистина започва, и Гьоте е негов пионер и представител. И, да, има връзка и с Уран, дотолкова, доколкото Уран има връзка с това, което се нарича и м а г и н а ц и я в антропософията... или ясновидство в общия език.

Гьоте, който е роден на 28 август 1749, тогава е на 38 години. Близо е до втория възврат на възлите на Луната (октомври 1786)... това едно, но е и в седемлетката на т.нар. Съзнателна душа (още един антропософски термин), която е от 35 до 42, плюс/минус, години.

Преди два дена писах нещо (12.02.2024)[9]:

"[..] Кога ще спрем да смятаме всичко за очевидно и ясно, и ще започнем да задаваме въпроси; или поне тези, които ги задават няма да са ни толкова тегави, досадни, дразнещи и органично непоносими?

ОЧЕВИДНИЯТ отговор е, разбира се, н и к о г а... :/

Друг отговор, тук има много възможни отговори, на езика на антропософията е:

когато вътрешната ни или душевна възраст надскочи 35 години, независимо каква е биологичната ни, телесна, възраст.

А това не се случва лесно, нито пък автоматично.

Конкретно за астрологията, един възможен отговор е: когато и астрологията, като всичко друго, най-накрая влезе в епохата на Съзнателната душа (15.-36. век). Или казано наобратно: когато астрологията вече не е в епохата на Сетивната и/или Разсъдъчната душа. Т.е, когато астролозите, а и хората, които се интересуват от астрология, не са вече в древните Вавилон, Халдея, Египет, също Гърция и Рим, а са в 21. век, в Европа, и то една Европа, която като цяло липсва (но това е тема за друг разговор). [..]"

Връзки, връзки.......

Статистика

14.04.2021, ср, W16/2021, оформяне на файла, превод на параграфи 1-3, 1:19;
14.02.2024, ср, W7/2024, проверка на превода на параграфи 1-3, превод на параграфи 4 -17, публикуване във FB страницата, пост, коментари към някои от параграфите, 3:48;
14.02.2025, пт, W7/2025, редакция и публикуване в сайта, 4:12;

ОБЩО: 9:19.

Бележки

[1] Превод на M. H. Eyre, редакция на H. Collison. Превод по rsarchive.org/Lectures/Dates/19040621p01.html, "Mathematics and Occultism". [обратно към текста]

[2] Това е добре да го прочетат, поне хиляда пъти, всички „ясновидки“. За близо три години пробвах да обясня нещо на една Иванка-Мария... и на колко още през тези вече над тридесет години: прецизността, която можем да отнесем към естествено-научното познание, при духовно-научното не е по-малка, а дори по-голяма. Това е изискване, очертано тук от Щайнер, но Щайнер не го дава, висящо във вакуум, не случайно говори за Платон. През цялото време в сериозната езотерика, в смисления окултизъм, става дума за мислене, и неговото развитие, това никога и никъде, в никоя истинска философска, a също и окултна школа не е пропускано. А това, че хасновидките го пропускат, си е за тяхна сметка. Бих искал да чуя и кой астролог, който е наясно с ролята на математиката в астрологията, ще каже нещо спрямо това „кратко“, а така огромно едно изречение. (Психологическите астролози няма да ги питам, рискувам да им се сторя... назидателен. Примерно.) [обратно към текста]

[3] И отново: „Аз, брат, не ти ща „математическото“ мислене, яснотата, подредеността и т.н, и изобщо разкарай се с това м и с л е н е, аз ще си „ясновидствам“ по моя си начин, с далаци и т.н, интуиции, отворени трети очи и каквото се сетиш, не ме занимавай с тия сложнотии!“ Да, да, те едни орди конкретни духовни Същества чакат да лапнат точно такъв тип души от другата страна на Прага... [обратно към текста]

[4] Точно така изглеждат, да. За всеки астролог, ако ще и с 50 години опит, точно така звучат. Това не е критика, факт е, констатация. Това е към дадения момент несвършена все още работа по темите на ПЪРВА ГЛАВА, още сме в първа глава, да, ако ще и да говорим за астролог с десетилетия опит. Както искат да се цупят или тропат с крак на такива думи, ама това е положението.
Затова после говорим за observational astrology, затова после си мислим, че древният звездоброец е блял едни планети и звезди в чисто астрономически, разбирай външно-възприемаем и пространствен смисъл. Затова се кокорим на въпроси за връзка на астрология и ясновидство. Затова не приемаме тезата – записана е още на първите страници –, че АСТРОЛОГИЯТА Е ПРИЛОЖЕН ОКУЛТИЗЪМ, винаги е била, и днес е такава, но тези, които разчитат само на външни документи и писмена традиция трудно стигат, ако и изобщо до нея (до тезата). А не стигат, защото не могат да разберат за какво иде реч, и не защото са тъпи или там каквото могат да прочетат зад думите ми като обидни етикети, няма нищо такова, ама нищо такова в това, което казвам, а просто, защото гледат в друга посока, това е причината.
Смяната на посоката е наложителна. Но пък е наистина трудно, когато за десетилетия си гледал в друга, когато така си научен. Това си е астрологично обуславяне в чистия му вид (знам, защото съм бил там, и мен така са ме учили). [обратно към текста]

[5] Надявам се цялото изказване (на Щайнер), също и този последен параграф, сега или някой ден, да помогнат на хората, които възприемат философията и окултизма като нещо извън и отвъд практическия живот на ежедневието. [обратно към текста]

[6] Рудолф Щайнер, „Човешката и космическата мисъл“, том 151 от СС, 4 лекции, изнесени в Берлин, 20-23.01.1914. Книгата е издадена на български език през 2009 от антропософско издателство „Даскалов“, rudolfsteiner.bg, ISBN 978-954-495-060-6. Тези стотина страници са основата за друга моя книга, „Хороскопът на духовното раждане“ (виж „Владимир Комаров – Книги“): там е мястото да се обърне наистина добре внимание на този кратък, но определено важен лекционен цикъл. На всеки сидерален знак съответства светоглед. Може да гледате този Zoom-инар от 09.12.2021: „Хороскопът на духовното раждане“, www.youtube.com/watch?v=PL7VCb9zP9o, 1:58, в @MyAstroData YouTube канала. [обратно към текста]

[7] Виж глава XIII, „Срещата със злото“ на „Приложна комарология“, където в края става дума за четирите етапа или под-епохи, включени в текущата културна епоха, тази на Риби(те) (1413 – 3573). [обратно към текста]

[8] Ще стане дума за това в „Human Design. Новата религия на Двойника“. Виж „Владимир Комаров – Книги“. [обратно към текста]

[9] При представянето в страницата на глава VI, „Време е да запретнем ръкави!“ на „Приложна комарология“, тази за практическата работа с хороскопа. [обратно към текста]