Доверие, избрано в свобода – Сергей Прокофиев
Каква е нашата връзка с Рудолф Щайнер днес?
Наскоро имаше голяма дискусия как да формираме нашата връзка с Рудолф Щайнер, духовният учител и основател на антропософията. Настоящото есе е един вид подход към този въпрос. От само себе си се разбира, че има също и други гледни точки и други подходи към Рудолф Щайнер.
Личната връзка изявена тук, може да послужи като стимул за антропософите да формулират своята лична връзка с него. За да се намери изход от обезпокояващата ситуация, в която Антропософското общество и увеличаващото се антропософско движение се намират днес, трябва първо да се диагностицира болестта, използвайки почти медицинска прецизност и обективност.
Точно това е, което Питър Селг прави в своето есе “Трябва ли да мълчим?” ( Das Goetheanum, No 47, 2003 ). Той стига до заключението, че не антропософията или Рудолф Щайнер са вън от синхрон с нашето време; истинската причина за болестта лежи в нас, антропософите по целия свят.
Автономен оформител на своята епоха
Себепознанието винаги е било, а и до днес е трудно начинание. Човек постоянно се среща с изкушението да търси причините за своята слабост и недостатъци някъде другаде вместо в самия себе си. От многото години опит мога само да кажа, че където и да е, когато някой говори или пише относно главните източници на антропософията, това се посреща с голям интерес. Това е така, защото антропософията е най-модерното и съвременно за деня нещо, за което някой може да помисли, а именно Рудoлф Щайнер обясни с примери новите духовни способности, които човечеството ще развие в далечното бъдеще.
Какво означава нещо да бъде съвременно или модерно днес?
Напоследък в антропософските кръгове продължава да се чува, че Рудолф Щайнер е бил “дете на своето време”. Аз искам силно да се противопоставя на това съждение. Всъщност, само през детството някой може да бъде дете. Само тогава е напълно оправдано да бъде зависим и повлиян от родители и безброй други обстоятелства. Обаче, ако някой остане зависим в този смисъл и в своята зряла възраст, тогава той не само е изпаднал от правилното индивидуално развитие, но също и от развитието на цялото човечество, което означава – от своята епоха. Такъв човек не може повече да бъде в крак със своето време.
В противовес на това, Рудолф Щайнер не е бил никакво “дете на своето време”, а великият човешки приятел на Духа на нашето време. Именно поради това Рудолф Щайнер можа да говори за космическата мистерия на Михаил в наше време и да опише духовните пътеки и вътрешния свят на това възвишено йерархическо същество по начин, който само близък приятел може да направи. В качеството си на такъв, Рудолф Щайнер беше сътворец, наистина, един автономен оформител на своето време и на бъдещето.
В своята книга “Как се постигат познания за висшите светове” Рудолф Щайнер описва как духовният ученик, като последица от своята среща с по-малкия Пазач на Прага, се освобождава от всякакво ръководство на духовни същества. От там нататък той повече не е ръководен от групови духове, нито дори от Духа на епохата. Това означава, че вече на това стъпало – което не е много високо – той спира да бъде тяхно дете.
Това е именно модерното посвещение. От този момент нататък, ученикът трябва отново да основе своята връзка с йерофанта в свобода, изхождайки от силата на своя собствен Аз. Чрез това той постепенно ще става съзнателен сътрудник на Духа на епохата и неин независим оформител.
Свободните същества живеят в доверие
Противно на това, ние, многото ученици на Рудолф Щайнер, едва ли можем да се наречем приятели на Духа на епохата, защото сме предимно деца на нашето време. Все пак, една от характеристиките на Михаил, когото Рудолф Щайнер описва като “духовен герой на свободата” е, че той не иска никого като “дете”. Точно обратното. Днешната цивилизация, от която ние все още сме зависими, стои под знака на анти-михаелически влияния, чиито деца сме все още, т.е. ние сме зависими и повлияни от тях. Ето защо, ние все още сме неспособни да се справим с многото проблеми, с които се среща Антропософското общество, защото вместо да бъдем в окуражаващите, приятелски прегръдки на Михаил, ние твърде често се поддаваме на изкушението ( съзнателно или не ) да се подредим в редиците до демона на нашата цивилизация.
Във “Философия на свободата” Рудолф Щайнер говори за социалните връзки между свободните човешки същества, а именно, понеже човешките индивиди са единни с Духа, те могат да изживеят живота си един до друг. Свободният човек живее уверен, че той и другите свободни индивиди са свързани с духовния свят и, че техните стремежи ще бъдат в хармония.
С други думи, като ни дарява антропософията Рудолф Щайнер показва огромно доверие към нас с надеждата, че чрез антропософския път на обучение ние ще бъдем способни да се издигнем самостоятелно към този духовен свят, изхождайки от който той самият говореше и действаше, за да срещне окончателно своите цели с нашите и по този начин, да се срещнем също и с него. Вместо това, някои от неговите “антропософски” критици стигнаха дори толкова далеч да счетат критиката си относно Рудолф Щайнер за постижение на своето лично “интуитивно мислене”. Все пак, при по-дълбоко разглеждане, това е само една обикновена интелектуална абстракция, която цели да се търсят приписвани грешки, противоречия и зависимости в Рудолф Щайнер, вместо в самите тях. Истинското интуитивно мислене е една цялостна творческа активност, която събужда и стимулира способността за морална фантазия. Това е ясно видимо в плодовете на Рудолф Щайнеровото творчество. За да го разпознаеш, все пак се изисква поне някаква връзка с духовния свят, от който творческият дух на Рудолф Щайнер работеше.
Първият посветен от такава величина полага началото за работа с масите.
Първият въпрос, изникващ от горното заглавие, е каква е нашата връзка с Рудолф Щайнер днес?
Как можем правилно да развиваме такава връзка и по-точно, как да я засилим до такава степен, че да създаде непоклатима база за нашата дейност вътре и извън Антропософското общество.
Тук искам да добавя нещо лично. Когато се срещнах с антропософията преди повече от 30 години, не пионерските идеи, които Рудолф Щайнер донесе със себе си – като образование, изкуство, медицина и обработването на земята, бяха главни за мен. Това “само” го постави сред многото други важни индивидуалности на 19-ти и 20-ти век. Разбира се, имах най-висока оценка за неговите постижения и бях дълбоко смаян от тях, но не беше това, което ме доведе до Рудолф Щайнер.
Решаващо за мен бе, че за пръв път в историята на човечеството един посветен от такава величина е работил публично между нас. Той правеше това като посветен, който основаваше своето посвещение върху най-модерните сили на нашето време, или по-точно, той беше човек, който можеше да изследва и
описва духовния свят със същата яснота и прецизност, както човекът на науката описва природата. В същото време аз веднага разбрах, че Рудолф Щайнер като посветен не пасва никъде в днешната цивилизация, защото няма категория за посветени. Нашата цивилизация признава само учени, артисти, лекари, научни изследователи и откриватели. Няма посветени, затова те не могат да бъдат част от обществения живот.
Единственият път, който днес води до Рудолф Щайнер, следователно е прякото ученичество. Това означава, че някой трябва сериозно да полага усилия за да стане негов духовен ученик по пътеката, която той очерта пред нас и която ни описва с прецизност. Следвайки този стремеж, ние трябва постоянно да си напомняме, че вървим по този път след Рудолф Щайнер, с целта един ден да влезнем в духовния свят, където свободното сътрудничество с него ще бъде възможно.
Път на почит и благоговение
Как започва антропософското ученичество, което води към целта на съвременното посвещение? Какви са основните условия?
Рудолф Щайнер ги описва съвсем в началото на първата глава от своята главна книга за обучение “Как се постигат познания за висшите светове”. Още на първите страници той говори за едно главно настроение, което е от решаваща важност през целия път на посвещение, описан по-нататък. Той го нарича “път на уважение, на благоговение”. За съвременното посвещение тази способност трябва да бъде практикувана по всеки възможен начин, включително и следното:
“Ако срещна една личност и критикувам нейните слабости, аз ограбвам себе си от силите за висшето познание. Ако се опитам с любов да се отдам на тези сили, аз печеля такава мощ.”
Този закон важи за всички нива. Ето защо, Рудолф Щайнер го подчертава толкова силно, посочвайки също, че именно това качество най-много липсва на днешната цивилизация, правейки я толкова неподходяща за висше развитие. Разбира се, има ситуации в живота, при които човек трябва да критикува, но всеки път, когато това е направено или мислим, че е нужно да бъде направено, ние обективно се ограбваме от силите на познанието.
Рудолф Щайнер веднъж е отговорил на въпроса как е с хората, които употребяват критиката за професия, като например вестникарските критици: “Те имат най-неблагоприятната карма за духовно развитие.”
Главното значение на духовното качество ПОЧИТ, особено в нашата епоха произхожда от факта, че най-важният възпитател на съзнателната душа е силата на благоговението. Така, човек би могъл да се опита да приложи гореспоменатото правило във връзка с Рудолф Щайнер, като упражнение за съзнателната душа и с любов да упражнява нейните сили. Ако човек действително направи това, никога няма да му хрумне да търси грешки в него. Тогава чисто теоретичният въпрос дали Рудолф Щайнер е имал някакви грешки става неуместен.
Това разбира се не означава, че в трудовете на Рудолф Щайнер няма места, където възникват въпроси, на които учениците му не могат веднага да отговорят. Обаче, и това постоянно се случва, може би след много години тези особено трудни за разбиране и изглеждащи противоречиви пасажи повдигат своя воал като начало на никога дотогава не предполагани духовни перспективи и хоризонти на познание. Ученикът просто трябва да се въздържа от прибързани и незрели съждения и трябва да има търпението да живее с един неразрешим въпрос. По този начин евентуално може да се постигне първата стъпка за приближаване към Рудолф Щайнер, чрез изучаване на трудовете му. Той пише съответно:
“Приеми една такава книга като разговор, който авторът провежда с читателя.”
Тази опитност може да бъде даже по-убедителна при изучаване на неговите лекции. Ако някой някога е изпитал лично колко действителен може да бъде такъв вътрешен разговор с духовния учител, тогава дискусиите относно колко “трудно” е да се разбере антропософията, мъчнотиите с употребата на неговия език или дори двоумението относно нуждата да се изучава това стават безсмислени. Без учене, много учене, някой едва ли би бил способен да срещне Рудолф Щайнер по пътеката на ученичеството.
В антропософията ученето формира основата на целия по-нататъшен път на обучение, където разговорът започнат с учителя по време на учебния процес може да доведе до една духовна среща чрез медитативни практики.
Ръководство от духовния свят
Антропософският път на обучение, който Рудолф Щайнер определя също като съвременния розенкройцерски път на посвещение, идентифицирайки го като единствен подходящ път за хората от запада днес, носи една съвършено нова връзка сдуховния учител.
Докато старият ориенталски път на духовно развитие не беше възможен без “пълно подчинение на властта на гурута” и едно важно условие от християнско-гностичната пътека беше постоянното физическо присъствие поне на един учител, съвременният розенкройцерски път на учение се състои в съвършено нова връзка, изградена върху истинско приятелство между учител и ученик. Тук властта и пълномощията на духовния учител почиват единствено върху доброволното съгласие на ученика. С други думи, на най-преден план е доверие, предложено в свобода. Физическото присъствие на учителя повече не е необходимо.
Това означава, че даже дълго след смъртта на учителя той може да продължи да води своите ученици от духовния свят, докато духовният ученик поддържа най-важното условие – пълна вяра и преданост към учителя.
Ние виждаме как Рудолф Щайнер многократно подчертава това условие в своите описания на съвременния розенкройцерски път. По пътя на розенкройцерите, гуруто (духовният учител) все повече се превръща в приятел, чийто авторитет почива върху вътрешно съгласие. Друга връзка освен връзка на силно лично доверие не е възможна. Ако между двамата възникне макар и минимална частица недоверие, тогава връзката, която трябва да съществува между учител и ученик, би била разкъсана и механизмът от сили между учител и ученик би спрял да действа.
Свидетелство за това, че Рудолф Щайнер искаше да изгради цялостна езотерична връзка със своите ученици върху доверие не само в началото на своята работа като духовен учител, а продължавайки до края на живота си, може да бъде намерено в това, което той е казал на 30.01.1924 относно Школата за Духовна наука. Тук той също подчертава нуждата от доверие по най-виден начин. Той нямаше предвид само вяра в него и във всичко, което той ще предложи в рамките на Училището за Духовна наука, но също така и взаимното доверие между учениците му.
И тук, ние докосваме най-значимата точка на тази дискусия. Думите на Ита Вегман за опасността, че антропософията ще се ариманизира, ако се разпръсва в света, разделена от Рудолф Щайнер, не означават просто, че антропософите, черпейки от Рудолф Щайнеровото духовно богатство трябва да споменават името на Рудолф Щайнер като техен източник ( това е просто задължително благоприличие в рамките на научната практика ).
Аз вярвам, че отправените от Ита Вегман думи, преди всичко се отнасят до една вътрешна връзка със самия Рудолф Щайнер – връзка, основана на духовно ученичество. Ако тази вътрешна връзка с него липсва, резултатът ще бъде, че представянето на антропософията ще стане плячка на гореспоменатото разводняване и на всяко нещо, което ариманическите същества искат.
Връзка с Рудолф Щайнер
Днес човек може да има единствено далечна историческа връзка с Рудолф Щайнер, подобна на каквато има с всяка велика историческа личност като Шекспир, Йохан Волфганг Гьоте, или пък някой може да търси с цялата интензивност на душата си да намери в Рудолф Щайнер личния духовен учител, който води своите ученици от духовния свят и който им говори от най-вътрешните дълбини на техните души.
Не е тайна, че такава интимна връзка с Рудолф Щайнер все повече привлича опозиция или противостоене даже между антропософите. Въпреки това, всеки, който извървява този вътрешен път към Рудолф Щайнер с необходимото усърдие и убеденост и който е отишъл достатъчно далеч по пътя, ще бъде способен да свидетелства от своя личен опит за миговете на блаженство и полученото от тях просветление. Тези опитности с духовната близост на Рудолф Щайнер се отбелязват между най-значимите и най-щастливите в нечий живот.
Във “Философия на свободата” Рудолф Щайнер пише:
“Един свободен индивид не изисква съгласие от своите събратя човеци, но го очаква, защото това е неразривно свързано с човешката природа.”
Такава беше също и връзката на доверие на Рудолф Щайнер. Той никога не я изискваше, но я очакваше, защото това лежи вътре в здравата човешка природа. То лежи в силите, върху които единствено може да се изгради съвременният път на ученичество.
Само, когато такова доверие в основателя на Антропософското общество заеме централно място в сърцата на членовете на Школата за Духовна наука, Антропософското общество ще бъде способно да разчита на постоянната помощ на Рудолф Щайнер в развиването и разпространението на антропософията по света, без която то никога не би било способно да изпълни духовните задачи поверени му за човечеството.
Сергей Прокофиев
Превод от английски – Лиана Антонова