Глава V

25 февруари 2026. Четиво за 11 минути.

След като слушахме Рудолф Щайнер в Мюнхен през 1911, никога не пропускахме възможност да го чуем да говори. По това време той идваше често в Мюнхен и то не само при провеждане на основната конференция през август.

Когато идваше в Австрия го придружавах през цялото лекционно турне. През пролетта на 1912 доведохме при него двамата си сина, които тогава бяха на десет и на единадесет години, и до смъртта си той винаги показваше голяма привързаност към тях.

Макар и над седемдесетте, баща ми беше присъствал на поредицата от лекции, изнесени през 1911 във Виена на тема „Макрокосмос и микрокосмос“[36], и обичаше да разказва колко му харесват вечерните антропософски сбирки, които се провеждаха след лекциите. Баща ми почина през следващата година.

След лекция на „Луитполдщрасе“ (Luitpoldstrasse) в Мюнхен, година след смъртта на баща ми, Рудолф Щайнер сложи ръка на рамото ми, стоейки зад мен, и каза: „Твоят баща ни е от голяма помощ в духовния свят“. Тези думи бяха изречени по толкова сериозен и нежен начин, че бях дълбоко впечатлен. Във всички следващи разговори с мен той винаги споменаваше баща ми, дори и в деня, когато го посетих в студиото в Гьотеанума, 11 ноември 1924, превърнато тогава в болнична стая; той каза, че баща ми е получил импулси от Школата в Шартр през 11. век[37].

Горе-долу по това време се запознах с д-р В. Й. Щайн[38], който тогава като доста млад човек беше много критичен към духовната наука.

Първият ми разговор на четири очи с Рудолф Щайнер беше през 1911 в Грац. Спомням си, че той говори за моя дядо по майчина линия, четири пъти отстранен, Франциск Йосиф, граф Ходиц (Franziskus Josephus, Count Hoditz). По-рано отбелязах (виж Глава I, бел. прев.), че в една лекция през 1908 Рудолф Щайнер го описва като един от важните мислители на 17. век. Тогава той ми каза, че винаги е намирал за странно прадядо ми да има същите християнски имена като тези на австрийския император Франц Йосиф (Franz Joseph). Никога не схванах смисъла на забележката, а за съжаление Рудолф Щайнер не се и върна към нея по-късно.

Спомените ми от периода 1911-1914 са сред най-приятните в живота ми. Тогава времената не бяха толкова сериозни, както сега, и аз можех да се посветя на духовната наука без външни смущения. Мистерийните драми в Мюнхен[39] са сред най-ярките спомени от онова време. Рудолф Щайнер включва роли, съответстващи на различни личности от групата негови ученици, и по този начин ефектът се засилва значително. Жена ми винаги е била много по-афектирана от тези изпълнения, отколкото аз.

Издания на „Мистерийни драми“, том 14 от СС на Рудолф Щайнер.

Преди да пиша за международните проблеми, които обсъждах с Рудолф Щайнер, първо трябва да се върна към по-ранния период от моя живот, за да покажа как възпитанието ми позволи да се възползвам от разказите и личния опит на участниците във връзка с историческите сили на Европа. От антропософията знам колко малко човек може да научи за действителната история, ако разчита само на документи, и колко повече може да бъде научено в разговор с действителни свидетели или чрез четене на мемоари, в които съответните личности споделят свободно и открито. По това време не знаех това и затова научих малко, а забравих много.

От самото начало на военната ми служба завързах приятелство с граф Адолф Валдщайн[40], който беше лейтенант в хусарите на Windischgraetz. До брака му бяхме неразделни и останахме приятели за цял живот. Баща му е един от най-богатите хора в Бохемия, глава на дома на Валдщайн (Waldstein) от семейството на Албрехт Валдщайн, херцог на Фридланд (Albrecht Waldstein, Duke of Friedland), споменат от Шилер в неговата пиеса „Валенщайн“[41]. Като най-добър приятел на Адолф от раз бях посрещнат добре от родителите му и прекарах много време в къщата им в Прага, както и в различните техни замъци в Бохемия. Всъщност къщата им стана втори дом за мен. По време на много от вечерите Адолф и аз, които тогава бяхме само на деветнадесет години, седяхме с Негово Превъзходителство (old Excellency), който бидейки възрастен ни разказваше много интересни преживявания, връщащи ни чак до началото на века. Много политически събития се бяха случили в замъците на Валдщайн. Така през 1830 в Мюнхенграец (Munchengraetz) се беше състояла среща между австрийския император Франциск I (Emperor Francis I of Austria) и руския император Николай I (Emperor Nicholas I of Russia). Граф Валдщайн познаваше всички хора, изиграли водеща роля в Австрия по време на живота му и които се бяха били във войните от 1848, 1849 и 1866. Въпреки че не попивах много дълбоко голяма част от разказаното, и не оценявах добре историческите връзки, все пак усещането за онези исторически времена от преди раждането ми остана запечатано в мен.

Хусарският полк, където служих, беше разположен в Унгария и аз научих много за условията там, и се запознах с много хора на влиятелни позиции. Спечелих много от приятелството си с граф Емануел Сечени (Count Emanuel Szechenyi), десет години по-голям от мен[42], който от 80-те години нататък беше на дипломатическа служба и свързан с посолствата в Берлин, Санкт-Петербург и Константинопол, като накрая беше посланик в Атина. Той прекарваше отпуската си в неговите унгарски имоти, където се запознах с него и имахме редовна кореспонденция, когато беше в чужбина. През 1898 той беше за кратък период унгарски министър в двора във Виена. Колкото и вътрешната и външната политика на Австрия да бяха повлияни от Унгария, несъзнателно предусещах, че за бъдещето на Австрия и Централна Европа по-важни са славянските държави.

Полковник на моя полк беше Венцел, Фрайхер Коц фон Добж (Wenzel, Freiherr Kotz von Dobrz), вуйчото на бъдещата ми съпруга. Той се свърза с управляващия Австрия дом и служи няколко пъти в двора. Чрез него и чрез моя покровител Валдщайн често влизах в контакт с престолонаследника, ерцхерцог Франц Фердинанд, който беше убит в Сараево[43] и с неговия брат, ерцхерцог Ото (Archduke Otto), бащата на покойния император Карл (Emperor Karl). И двамата са били полковници по различно време от съседния полк, хусарите на Надаси (Nadasy), в Еденбург (Oedenburg). Освен това познавах много добре херцогинята на Хоенберг (Hohenberg), по-късно съпруга на ерцхерцог Франц Фердинанд, когато тя беше малко момиче, а ерцхерцог Карл беше само на седем години, когато се запознахме.

След като напуснах армията, започнах да се интересувам от австрийските политически проблеми. Брат ми, макар и млад, беше на важна и отговорна длъжност в Министерството на вътрешните работи и покрай това, че бяхме много близки с него, обсъждахме заедно много проблеми. Сестра ми се омъжи за бившия търговски министър в кабинета на граф Таафе (Count Taaffe), маркиз Оливие Бакехем (Marquis Olivier Bacquehem), по-късно министър на вътрешните работи в кабинета на граф Виндишграец (Count Windischgraetz) и Щатхалтер от Щеирмарк (Statthalter of Steyrmark).

Така от ранни дни имах възможността да науча от първа ръка много неща, свързани с условията на Австро-Унгария, а също и на Централна Европа.

Действителното осъзнаване на трагичната съдба на Австрия проникна бавно в съзнанието ми. Едва постепенно осъзнах проблемите на Централна Европа и тези на бъдещето.

Този донякъде дискурсивен разказ за събития и впечатления от ранния ми живот трябваше да бъде даден, за да стигнем до конкретни по-късни събития. Да пропусна опита от моя по-ранен период и просто да насипя някакви случки и разговори с Рудолф Щайнер във връзка с моите отношения с него би означавало да се противопоставя на методологията на човешката еволюция, на която той ме научи[44].

Бележки

[36] „Макрокосмос и микрокосмос. Големият свят и малкият свят. За естеството на душата“, том 119 от СС на Рудолф Щайнер, 11 лекции от 19xx*, изнесени във Виена; има нередактиран превод на български (все още неиздаден) от много години, от Радослав Радев... интересно е, че Ради е отбелязал като година 1909, макар че би трябвало да е 1910, която е и годината, посочена в RSArchive; а Полцер-Ходиц говори за 1911; има някаква загадка и задачка-закачка за домашно тук; между другото, това е един много важен лекционен цикъл и по различни поводи тук и там съм го посочвал като един от циклите, в които има м н о г о астрология… за който може да я види и извади от него. [обратно към текста]

[37] Ето това е важен момент, по линия дискусионния и отворен въпрос имало ли е около Щайнер души от платоническия поток, или само такива от аристотелическия, към който и той самият принадлежи; просто маркирам, ще се върна към темата в „Неслучената кулминация или едно липсващо възкресение“ някой ден, живот и здраве. [обратно към текста]

[38] Walter Johannes Stein, 06.02.1891, Виена (Австрия) – 07.07.1957, Лондон (Англия). Един от близките ученици на Рудолф Щайнер, 30 години по-млад от него и двадесетгодишен към 1911. [обратно към текста]

[39] Става дума за 4 пиеси или драми, написани от Рудолф Щайнер 1910, 1911, 1912 и 1913, поместени в том 14 от СС; „Четири мистерийни драми“: „Портата на Посвещението (Розенкройцерска мистерия)“, „Изпитанието на душата“, „Пазачът на Прага“, „Пробуждането на душите“; идеята е била да бъдат седем, но и тя е убита от Световната война; на български има сборно издание от 2014 на Христо Маринов и ИА „Аб“, в негов превод. [обратно към текста]

[40] Count Adolf Waldstein. Adolf Arnost von Waldstein-Wartenberg, 27.12.1868, Прага - 17.06.1930, Докси. [обратно към текста]

[41] Драма трилогия на Шилер, посветена на Тридесетгодишната война, 1799. [обратно към текста]

[42] Полцер-Ходиц е 69-ти набор, 1869. [обратно към текста]

[43] Archduke Francis Ferdinand, Франц Фердинанд, 18.12.1863 – 28.06.1914, убит при атентата в Сараево – искрата, която подпалва Световната война, започнала само месец по-късно. [обратно към текста]

[44] Ето отново: задаване на к о н т е к с т, нещо, което в света на астрологията, например, е започване от отразеното в рождената карта и систематичното му проследяване в конкретния биографичен ход... златно правило, което бива системно и масово нарушавано в поп и мас астрологията; ето тук един друг пример за работа с биографията и подравнен с реалността подход, просто обръщам внимание. Темата за контекста е тема на Глава I на „Приложна комарология“. [обратно към текста]