Глава IV
25 февруари 2026. Четиво за 15 минути.
Двамата със съпругата ми присъствахме на голяма антропософска конференция в Мюнхен през август 1911 и там почувствахме как пред нас се разкри една нова идея за значението на живота. Разбрахме, че антропософията не е просто философия на живота, както обикновено се допуска от думата, чрез термина, а че когато бъде правилно схваната тя прониква във всички етапи на съществуването.
До времето на тази паметна конференция ние имахме много приятели и роднини, с благороднически произход от Австрия, Бохемия и Унгария, които посещавахме и от които бяхме на свой ред посещавани. През летните месеци ходехме на лов в различните поземлени имоти, а през зимата подновявахме приятелството си или в града, или покрай пътуване. Беше един много жив и интензивен живот, живян в различни части на старата Австрийска империя. Целият ни кръг от познати познаваше семействата на другите от поколения и по този начин човек се движеше само в рамките на ограничен кръг, и се чувстваше обвързан с него. Даже, когато пътувах, пътуванията рядко бяха извън австрийските граници, и дори вътре имаше много чужденци, които обаче се чувстваха австрийци. Тъй като през втората половина на 19. век Северна Италия беше част от Австрия, много хора пътуваха до Венеция, Милано и други италиански градове. В младостта си един единствен път попаднах на човек, който беше извън нашия кръг. Тя беше жена, член на старото английско семейство Толемаче (Tollemache). Оттогава до неотдавнашната и кончина тя винаги беше в най-приятелски отношения с нашето семейство, въпреки дългите отсъствия и по тази линия дори посетих Англия преди да стана антропософ.
След конференцията в Мюнхен нашият приятелски кръг се разшири още повече. Въпреки че запазихме контакти с нашите по-близки приятели и роднини от по-ранния период, все пак не ни оставаше достатъчно време да ги поддържаме, не и както преди, и загубихме изцяло контакт с по-младото поколение. Общите духовни интереси от жизненоважно значение, каквито са тези, създадени от антропософите, са по-силни връзки, сравнено с тези, които са въпрос на традиция и кръвна връзка. Не много след това почувствах, че хората, с които влязох в контакт чрез антропософията и антропософите, са участвали заедно в подготовка в едно по-ранно съществуване, така че е заложено в определен момент да се съберат заедно около Рудолф Щайнер* [за това виж бел. на прев. в края на главата]. Това бяха хора, идващи от всички страни, всякакви обществени слоеве и възрасти. Имаше обща съдба, управляваща ги всичките заедно, която щях да открия едва по-късно.
Беше почти невъзможно да станеш антропософ, в най-истинския смисъл на думата, и да влезеш във вътрешния кръг на опита, ако не участваш в общия живот на учениците и хората, събрани около Рудолф Щайнер. Въпреки че този общ живот включваше много трудности и водеше до сблъсък с много предразсъдъци, все пак тези трудности имаха образователен ефект. Такъв начин на живот изключваше възможността за обичайния буржоазен живот, но в една такава общност човек се чувстваше в близост до основните импулси на човешката еволюция и оценяваше действителния фон на историята. Днес, двадесет и пет години по-късно, мога да го кажа съвсем скромно, защото отговаря на фактите. Рудолф Щайнер обичаше да казва, че първата задача на онези, които търсят духа, е да разберат духовната еволюция и тази на мисленето на човечеството от миналото, в настоящето, и също така да имат представа за основните линии на бъдещото развитие[33]. Само така може да се установи истинската духовна природа на човека и истинския смисъл на живота.
С много от тези, които срещнах за първи път, останахме свързани в приятелство и с много от тях имах обща съдба в рамките на движението, което се оформи около Рудолф Щайнер до смъртта. Въпреки че възникваха временни усложнения и недоразумения, дори и днес се чувствам обвързан с всички тях в обща съдба. Мнозина преминаха от другата страна, но техните места бяха заети от други. Съпругата ми и аз останахме в тесен контакт с лидерите на клона на движението в Мюнхен, графиня Калкройт (Countess Kalkreuth) и мис Щинде (Miss Stinde), до смъртта им. Запознахме се и с госпожа Гехаймрат Рьохлинг (Frau Geheimrat Roechling), и много други, към които винаги ще гледам назад с благодарност и радост.
„Въведение в Тайната Наука“, второто издание от 1993, както и издания от 1998 и от 2017 (изд. „Даскалов“, номер 1).
А к о не искате да сте дебили (в духовно отношение) като тези, които коментират Щайнер без да са чели от корица до корица дори е д и н негов о с н о в е н труд, прочетете поне тази книга, минимум веднъж.
Когато натурално религиозни хора се запознаят сериозно с антропософията, това прави дълбоко впечатление. Преживях това в случая с жена ми. Още от детството си тя имаше религиозен характер и тъй като беше израсла в провинцията, често я оставяха сама за дълги периоди, покрай което тя беше дълбоко свързана с и пропита от любов към природата. Когато осъзна, че чрез антропософията разбирането за Христос може да бъде обогатено до степен на преживелищна опитност, нейните религиозни копнежи се засилиха. В наши дни различните религиозни секти са до такава степен протъкани и потънали в материализъм, че са се превърнали в едни абстрактно морализаторстващи административни органи, отдавна изпразнени от истинска религиозност. Мнозинството е наясно с това. Някои все още се придържат към едно абстрактно вярване, което обаче, ако са честни, не могат да подравнят с научните си познания. Често те се утешават с една абстрактна, чудотворна философия, лишена обаче от здрав разум. Така се стига до едно духовно състояние, което не си позволява да размишлява върху фундаментални проблеми[34]. Истински религиозните хора не могат да реализират прогрес и затова често отпадат. Ако се свържат с антропософията, истинската религия в тях започва да се възражда и да се издига над безплодието на едни идеи. Имах възможността да направя това наблюдение още в ранните години на моя антропософски живот, но тези ранни наблюдения бяха подсилени от по-късни такива.
Отново и отново имах повод за възхита спрямо добротата и решителната тактичност, с които Рудолф Щайнер преодоляваше всички трудности, съпътстващи антропософското движение. Въпреки търсенето на познание, неговите ученици бяха пълни с предразсъдъци, правеха грешки и отстъпки, плод на наличния духовен упадък покрай материализма. Рудолф Щайнер преодоляваше всички тези трудности чрез неуморни усилия, чак до окончателното си изтощение** [за това виж бел. на прев. в края на главата]. Така той успя да постави в сърцата на хората основите, от които трябва да възникне едно бъдеще, основано на духовното познание[35].
* Бел. прев., „[..] заложено в определен момент да се съберат заедно около Рудолф Щайнер [..]”:
За това може да се прочете в т.нар. кармични лекции. Не само там, но особено там, изнесени в последната година от лекторската дейност на Рудолф Щайнер, 1924. Събрани са в шест тома от СС, 235-240, „Езотерично разглеждане на кармични взаимовръзки“, и са издадени още преди години от изд. „Даскалов“, налични са т.е. В известен смисъл и за някои теми на антропософията тези 82 лекции (около 1 600+ страници четиво) са истинска кулминация.
„Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки“, том 235-240 от СС на Рудолф Щайнер.
Има хора, за които антропософията е просто още едно духовно учение; има други, за които тя е същото като други духовни течения; това са хора, които не влизат в дълбокото, и това е ОК.
Има и други, за които антропософията е нещо съвсем различно, и то за това има един естествено-наличен вътрешен усет, като заложен духовен инстинкт. Та ето за тези души, които никак, никак не са малко, Рудолф Щайнер разказва за три духовни събития, събития, които се случват в духовните светове между 15. и 19. век, т.е. за повечето от нас това е в периода между предишния земен живот и следващия, настоящия, в 20. и/или 21. век; за т.нар. Школа на Михаил, и за т.нар. Имагинативен Култ, на границата между 18. и 19. век, и началото на 19. век. Ето покрай т а з и пред-рождена подготовка след това има души – примерът със съпругата на Полцер-Ходиц, описан от него в предишната глава, Глава III, е добра и далече не единствена илюстрация –, които просто чуват нещо, което са чували и преди, очевидно не с физически уши, и това за тях е достатъчно искрата да пламне. За нея това са били лекциите върху Евангелието на Йоан, както разбрахме, за други ще е нещо второ, трето, но всичко лежи именно върху пред-рождената подготовка.
Аз имах щастието (слаба дума може би) да ги чета тези шест тома още преди да имат официално издание. Още средата на 90-те, в моята 18-та, 19-та година, благодарение на един човек, за когото тези дни със сигурност ще си спомним: Светла Цонева-Бисерова (тя почина преди 12 години, на 24 март 2013; пиша тези редове, превеждайки Глава IV, на 20 март 2025, на Първа пролет). По-късно случих поредица от препрочитания през годините, работихме с тях в една конкретна антропософска група, лекция по лекция, 2017-2021. През един пролетен уикенд на 2018, организирахме една двудневна дискусия на живо в Стара Загора, базирана на една определена тематична нишка от тези лекции, тази за кулминацията на антропософията, точно по това време на годината, датите са 24 и 25 март 2018.
Пиша толкова пространна бележка конкретно за този момент, по поне три причини:
1. За да не го пропуснете; наясно съм колко хора се чувстват изгубени в своите приятелски и роднински връзки, където дори и когато я има любовта или поне близостта, няма светогледно сродство и това често е проблем, сериозен при това, задълбочаващ се с времето.
2. Това, че четох тези лекции още тогава, бидейки съвсем млад, за мен е било като превенция, да не се изгубя в споменатия проблем, тези лекции са много осветляващи в това отношение, и аз от сърце желая и на вас подобно вътрешно осветляване и подкрепа!
3. Както този превод, който съвсем умишлено случвам точно преди 30 март 2025 (25.02.2026: такава беше идеята), така и тези лекции, на които ви обръщам за n-ти път внимание, са свързани с (темата на) втората ми книга, „Неслучената кулминация или едно липсващо възкресение“. Считайте ги за парченца от пъзел, който редим заедно.
** Бел. прев., „[..] чак до окончателното си изтощение [..]”:
Не знам какво чувства читателят при прочита на изрази като „неуморни усилия“ и „окончателно изтощение“, но за наличността на такива, и тяхното задълбочаване, може да помогне, ако поне веднъж човек се спре и помисли какво означава един човек да изнесе около 6 000 лекции за период от около две десетилетия и малко. Означава грубо по лекция на ден, или през ден. Да оставим настрана подготовката за тези лекции, самото им случване не е като днес от приятния комфорт на домашния уют, примерно, а е свързано с пътуване из цяла тогавашна Европа, основно с влак, вкл. и по време на военни и след-военни тежки години. И, нали, лекциите са само една част от цялостната (му) дейност. Аз не мисля, че човек може изобщо дори минимално да усети кой е бил Рудолф Щайнер и за какво иде реч, ако не се замисли над този и подобни факти. Изобилие от такива може да намери в една издадена наскоро, 2021, от изд. „Даскалов“ книга: „Мъченикът Рудолф Щайнер и съдбата му с Антропософското общество“ на Герхард фон Бекерат. И, не, авторът не е следвал модерното сега в реклама и маркетинг света плоско захаросване – това „мъченикът“ в заглавието трябва да се чете б у к в а л н о. Този човек изгаря, буквално дава живота си за своите ученици, и, да, това е по линия на сериозната и много дълбока тема, за последните две хилядолетия и занапред, за т.нар. подражание на Христос (проверете Тома Кемпийски, например, автор и творчество), което е част от биографията на всеки Посветен, в миналото и днес, а значи и от бъдещата съдба на всеки от нас.
Писал съм за това и в „Приложна комарология“, вижте предпоследната глава, например, „XIII. Срещата със злото. Епохата на Рибите и задачите на нашето време“.
Също и в написаната и публикувана преди година серия от статии, „Рудолф Щайнер – 100 години от смъртта му (30.03.1925)“, четиво за около час, която беше като компенсация за това, че не се справих навреме с този превод и публикуването му.
Споменатата книга на Герхард фон Бекерат и джобно издание на труда на Тома Кемпийски.
Бележки
[33] С други думи да изучават с прочит и пре-прочит, систематично, поне „Въведение в Тайната Наука“, том 13 от СС на Рудолф Щайнер – този основен труд има своето първо издание на немски език през 1910, т.е. общо взето по времето, за което говори тук Полцер-Ходиц; българско издание има от повече от 30 години, това беше първата издадена книга на изд. „Даскалов“, rudolfsteiner.bg, тогава „Димо Даскалов“, 1992. [обратно към текста]
[34] Звучи ли познато, о колко познато звучи... [обратно към текста]
[35] Една от трите основни характеристики на бъдещата Епоха на Водолея, шестата следатлантска културна епоха, 3573 – 5733. [обратно към текста]