Глава I

25 февруари 2026. Четиво за 8 минути.

В роман, написан от дядо ми през 1840, един от героите се изразява така: „Трябва ли да ни учудва, че хората стават егоисти, когато няма обща доминираща мисъл, основният идеал на Държавата е изгубен и нейните болезнено оцеляващи и разлагащи се форми се прехвърлят на следващото поколение? Сигурно е, че силното Слънце на 20. век ще грее, но върху купчина руини“.

Когато Рудолф Щайнер прочете този роман през юни 1918 ми каза, че той съдържа дълбоко разбиране за движещите сили на световните събития.

Още от началото на 19. век във всички социални кръгове на бившата Австрийска империя е налице атмосфера на упадък. Чувството, което беше само смътно усещано, може да бъде формулирано така: „Ако в сърцето и ума на лидерите не може да възникне убедителна мисъл, мисъл, която околните нации да признаят, то тогава Австрия трябва да рухне“. Мисията на Австрия да покаже пътя към един нов социален ред не може да бъде изпълнена, ако Австрия действа егоистично сред другите егоистични държави. Австрия можеше да обедини нации и народи. Това не се случи, въпреки че в единадесетия час Рудолф Щайнер показа пътя. Силното Слънце на 20. век сега грее върху руините на предвоенна Австрия.

Много европейци смятаха, и с основание, че ако Австрия не съществуваше, щеше да е необходимо тя да бъде създадена. Запазването на Австрия би довело до възникването на един неегоистичен идеал, който не би бил имитация или преработена версия на стари и днес съвсем безполезни идеали. Валидните идеали, съобразени с променения в тази епоха свят, които ще бъдат разпознати като такива, трябва да имат определено отношение към духовния свят.

Всъщност онези, които признаваха необходимостта от съществуването на Австрия, признаваха и възможността за такива идеали; докато онези, които очакваха нейния разпад, отричаха тези идеали. Тези две линии на мисълта бяха преобладаващи в моята младост и бяха отразени в настоящите към момента събития и изказани мнения. Тези две представи за съдбата на Австрия останаха като противоречие в душата ми. Но противоречията често са средството за намиране на истината, тъй като са постоянни предизвикателства в живота ни, предупреждаващи ни да не падаме духом в борбата за познание.

Противоречието беше разрешено едва когато срещнах Рудолф Щайнер, единственият австриец, който чрез своето духовно изследване знаеше как могат да бъдат разрешени проблемите на Средна Европа. Днес, дванадесет години след смъртта му[22], условията не са се подобрили, а са също толкова хаотични.

Най-значимият момент в живота ми беше, когато срещнах Рудолф Щайнер. Отговорността е на баща ми, той ми привлече вниманието към него, тъй като винаги, когато Рудолф Щайнер идваше във Виена, той присъстваше на всичките му лекции. Поводът тогава беше лекция, която той изнасяше във Виена на 23 ноември 1908, като темата беше „Себепознание“[23]. Бях пълен с ентусиазъм във връзка с това събитие. За следващия ден беше обявена друга лекция[24], наех държавна стенографка и поисках разрешение от Рудолф Щайнер да запиша лекцията. Много по-късно, мисля през 1921, той ми каза, че никоя от неговите лекции не е била толкова вярно възпроизведена, както тази.

Том 108 от СС на Рудолф Щайнер.

Още при първата среща знаех, че този човек притежава ключа към много световни тайни, но не предвидих влиянието, което срещата ще окаже върху бъдещето ми.

Затова започнах първите си духовни изследвания с проблеми за природата на човека и себепознанието. Тогава бях на 39 години, имах зад гърба си четиринадесет години служба в армията. Но от 33-тата си година се бях насочил към земята и управлявах малко имение.

По-нататъшна роля в запознанството ми с Рудолф Щайнер изигра проблемът за природата на човека. Това аз научих след няколко години, когато вече го познавах малко по-отблизо. В лекция от 14 октомври 1909, изнесена в Берлин[25] той говори на тема „Мисията на духовното познание, минало и настояще“, и казва: „Ще цитирам един много по-малко известен от Шекспир мислител от 17. век, който е от най-голямо значение за тези, които изучават историята на човешката мисъл – Франциск Йозеф Филип (Franciscus Josefus Philippus), граф на Ходиц и Волфрамиц, който е живял живота на философ през втората половина на 17. век и в малка книга, “Libellus de Hominis Convenientia”, повдигна важния въпрос за природата на човека. Той казва с голяма проницателност, породена от нуждата за себепознание: „Нищо не деформира човека повече от това, той да не познава своята природа““.

Том 58 и том 59 от СС на Рудолф Щайнер.

По-голямата част от лекцията беше посветена на тази книга. Авторът беше роднина от страна на майка ми, моят прадядо, три пъти отстранен. Ръкописът се намира в архивите на стария замък на бохемските крале в Пюрглиц (Pürglitz, сега, а вероятно и тогава, наричан Кривоклат, Krivoklat).

Тогава земите са били притежание на граф Щернберг (Sternberg). Ходиц предава ръкописа на братовчед си Щернберг за неговото мнение дали трябва да бъде публикуван и той го оставя в своите архиви. Много преди да познавам Рудолф Щайнер, бях направил копие от него. Робърт Цимерман[26] споменава книгата в своите “Kritiken and Studien”. Когато Рудолф Щайнер научи, че съм роднина на писателя, той каза, че смята книгата за първия призив към един нов общ социален ред.

С тази първа среща с Рудолф Щайнер за мен се отвори вратата към пътя на духовното познание. Когато погледна назад, мога да оценя голямата промяна, която се случи в душата ми. Оттогава научих много за това, което бъдещето изисква, за да бъде достойно за човечеството и последното да не се върне към варварството, което е толкова заплашително днес [1937, бел. прев.]. Човечеството изисква нови откровения, тъй като всички гърчове, представени с тъжните днешни събития, са само външен израз на търсенето им. Моралът и целта на живота могат да проникнат в човечеството само чрез нови разкрития относно същностната природа на човека и връзката му с целия Космос.

Бележки

[22] 1937, т.е малко преди да се развихри вторият епизод на Световната война. [обратно към текста]

[23] “What is Self-Knowledge?”, „Що е то себепознание?“, втора лекция от том 108 на СС на Рудолф Щайнер. Българско издание от 2020 на Христо Маринов и ИА „Аб“, преводач Атанас Атанасов, „Отговори на мирови и житейски въпроси с помощта на антропософията“, лекция втора: „Що е самопознание?“. Книгите, издадени от Христо Маринов, могат да бъдат четени (понастоящем) в сайта „Галерия на думите“, раздел „Антропософия“: galerianadumite.bg/[..]/anthroposophy-books/. [обратно към текста]

[24] Публична лекция, поместена в том 68b от СС на Рудолф Щайнер. [обратно към текста]

[25] Първата от девет публични лекции, изнесени в Берлин и Мюнхен през 1909/1910, поместени в том 58 от СС на Рудолф Щайнер, „Метаморфози на душевния живот & Пътеки на душевните преживявания“ (Първа част); този том, както и том 59 (Втора част), са преведени на български и издадени от Христо Маринов и ИА „Аб“, през 2019 и 2021. [обратно към текста]

[26] Robert von Zimmermann, 02.11.1824, Прага (Чехия) – 01.09.1898, Прага, австрийско-чешки философ. [обратно към текста]