5. Какво се промени у Вас самите след срещата с Антропософията?

27 март 2025. Четиво за 10 минути.

Така, така, да си дойдем на думата! Веднага чувам(е) експертите и интернет хасновидките, които отговарят вместо мен:

Естествено, че нищо не се е променило! 30 години я чете тая антропософия, а вижте го: огромно Его, заяжда се с хората, гаври се с тях, троли ги, няма личен живот, няма смислени приятелства, няма семейство, няма си партньор, не е създал нищо, няма нищо стойностно в това, което прави, и т.н, и т.н.

Чуваме ли го всички този глас? Или се правим на приятно разсеяни – туй е там негов си личен конфликт, на Вовата, на Комаров, аз с това общо нямам и не искам да имам! Аз искам да съм смирен/а и мълчалив/а! В противен случай рискувам собственото си ниво на духовно извисяване, а защо ми е да го правя това за някакъв си там Комаров, какво общо имам аз с това?!

В началото, съвсем в началото на „Как се постигат познания за висшите светове?“[14], Рудолф Щайнер говори от една страна за ролята на смирението и благоговението, за нуждата от душевно спокойствие – което, дори и индиректно, пак сочи по-скоро към мълчание и дистанцираност, особено пък спрямо конфликтни ситуации –, а от друга, за критиката, или по-точно против критиката.

Ето това се ползва от едни антропософи, ех, много умело се ползва. Какво говоря, ами дъновистите, крадящи безогледно Щайнер, как го навират това в очите на едни такива като мен... щях да кажа антропософи, ама – ако помните за какво стана дума в първата от седемте статии – аз дали съм изобщо антропософ, щом вече не съм член на АО?

Всички тези хора не ги слуша главата. Вие сте „шизофреници“, мили мои приятели! Казаното от Щайнер там е казано в съответен контекст, като всичко останало. А какво ще кажете за цялото му останало творчество, бил ли е Щайнер човек, който си мълчи „смирено“ и си затваря очите, казвал ли е на черното бяло, обличал ли се е в бяло – както са го облекли едни смахнати белобратски изроди –, бягал ли е от конфликти, кажете? Какво говори цялото му творчество, какво говори самият му живот, самата му биография?

Разбирам да питам не-антропософи, които няма как да ми отговорят, дори и да искаха, защото просто не знаят, те не познават нито творчеството му, нито биографията му... но антропософи питам, вас питам, м?

За моето смирение пред духовния свят, пред висшия Аз на съответен човек, вие за това грижа нямайте. Тъй като работя публично, ако намерите някъде да съм се гаврил с Духа, със Сина, непростим грях, със сериозните теми... ами ето, винаги може да го откриете това и да ме изобличите, действайте!

Да не забравяме, че това, което антропософията прави е да работи по посока една двойственост, описана е, да цитирам ли съответни параграфи от „Въведение в Тайната Наука“, още един основен труд, том 13 (1910), или и сами ще си ги намерите и пре-прочетете :) Та нека да сме наясно, ама наистина, къде е мястото на смирението и тишината, и къде те НЕ са на място!

В света, където се очаква да сме, в света, не в комфорта на дома или на една от многото малки сектантски антропософски групички от приятели, задължително с едно мнение по всеки въпрос... ако ли пък не, лицемерно... ох, простете, поправка: смирено се замълчава... в света ще присъстваме мълчаливо и смирено, така ли? Щото не се вижда до какво е довело това 100 години след смъртта на Щайнер ли? Боли го фара света за измисленото смирение и духовна превъзнесеност, мили мои антропософски приятели!

И наскоро го писах, на шега, трололо беше, естествено, но мога да го кажа всъщност и съвсем сериозно:

това, което се промени с мен чрез заниманията ми с антропософията беше, че в крайна сметка станах един ТРОЛ!

Да, точно така, ето това е моят прогрес. Ако можете да го разберете, ще го разберете. Ако не можете... знам ли, замълчете си смирено и некритично :) Примерно.

През годините отново и отново си говоря с най-различни хора, основно не-антропософи – но и с антропософи също! –, които явно някак не схващат, че 30 години „просто четене“ е всъщност една постоянна медитативна практика, именно практика, една осъзната духовна дейност.

Това дето те го титулуват „просто четене“, когато е реално мислене, хич не е нещо, което остава без последствия. И предполагам, че някой, който ме е познавал в средата на 90-те и е проследил от близо живота ми през тези 30 години, би могъл да каже каква е промяната, има ли я, няма ли я. Ама за нея по някакви външни белези ли ще съдим? По аурата ми ли, как?

Аз мисля, че тази промяна касае тази част от съществото ни, към която няма особена видимост от страна на външния свят, има ли? Та как можем да я посочим на последния, можем ли?

Или по-скоро ситуацията е като описаната от Рудолф Щайнер по отношение на Кристиан Моргенщерн (06.05.1871 - 31.03.1914), с л е д смъртта му през пролетта на 1914 (ето още една наближаваща важна годишнина, 111 години от смъртта на последния)?

Ако не знаете за кого или за какво иде реч, насочвам ви към една от първите издадени от изд. „Даскалов“, тогава „Димо Даскалов“, малки книжки, номер 3, още 1992. В нея са поместени една част от лекциите от том 155 от СС на Рудолф Щайнер. А именно и конкретно четирите под надслов „Христос и човешката душа“[15], изнесени от него на 12, 14, 15 и 16 юли 1914 в Норкьопинг.

Прочетете, ако не сте, конкретно втората лекция, тази от 14 юли 1914. Тогава ще ви стане по-ясно дали е „просто четене“ и какво е значението на това „просто четене“. Предпочитам сами да го откриете и т о в а, както и аз съм го открил за себе си сам през пролетта на 1994, 80 години след смъртта на самия Моргенщерн.

Mоя снимка от 7 август 2019, на гроба* на Щайнер до Гьотеанума.
* Tам е изсипана прахта от урната години след смъртта му.

Иначе за това „просто четене“ толкова изписано през годините... да не се повтарям, просто ще оставя link към пост тук от миналата година, а оттам ще стигнете до поне още два, т.е говоря за постове от 17, 19 и 20 юли 2024 тук... четиво за час-два-три, там има много от това, което мога да включа като отговор към какво се променя човек чрез срещата с антропософията[16].

И нещо за финал, един детайл, един от многото, който е неизвестен на отишлите „отвъд ума“ и четенето орди духовни хора, хасновидки и т.н:

когато младият, тогава е на около 18 години, Рудолф Щайнер е отведен с посредничеството на Феликс Когуцки (Felix Koguzki, 01.08.1833 - 10.02.1909) до среща с един от своите учители, учителят какъв съвет му дава?

Ами знаем поне за два такива, споделени от самия Щайнер.

За единия стана дума в предишната статия: да изучава систематично и целенасочено всичко „драконово“, а не да бяга през глава от него. Както правят масово милинките смирени и мълчаливи антропософи, по примера на човека, чиято 100-годишнина от смъртта му ще отбележат и коментират в неделя, нали така :) (Ако и изобщо.)

А другият е... да чете Фихте :D

Да, праща го да чете Фихте, философа на Аз-а, краля на света на субективния идеализъм.

Не го праща за гъби, дрога, да прави асани, да упражнява пранаяма, не му е казал да не яде месо и т.н, и т.н, то може и такъв тип съвети да е имало, кой знае, но това, което се знае е точно това. Още четене. Още мислене. Не знам, не знам, лесен за преглъщане факт ли е това, или и това някак ще го сметем под килима? Ражда ли някакви въпроси тази препоръка?

И, нали, за този, който знае коя е индивидуалността, която го дава този съвет на младия Щайнер, тя става още по-тежка, толкова тежка, че направо срутва с тежестта си всякакви вавилонски кули и псевдо-духовни замъци :)

Да завършим с:

и един въпрос:

ако Отец е свързан с Воля-та, Синът – с Чувство-то, с кого е свързан Духът?

И какво означава това за тези, които работят срещу мисленето... точно онова развиващо се и метаморфозиращо лично мислене, което идва, дадено е, с л е д Мистерията на Голгота, постепенно, по нейно време то все още не е налично, както е днес?

Бележки

[14] „Как се постигат познания за висшите светове?“, основен труд, том 10 от СС на Рудолф Щайнер, издаден 1904/1905, на български от 1994, изд. „Димо Даскало“, rudolfsteiner.bg. [обратно към текста]

[15] „Христос и човешката душа“, лекционен цикъл от 1914, том 155 от СС на Рудолф Щайнер, на български от 1992, изд. „Димо Даскало“, rudolfsteiner.bg. [обратно към текста]

[16] Публикации в страницата за антропософия и астрология „Владимир Комаров“:
– 17.07.2024: „[..] Фактът, че едни „ясновидки“ не могат да разберат, че 30 години „само четене“ е не по-малка по обем медитативна ПРАКТИКА, показва изобщо нивото им на разбиране. 0.“, публикация във FB;
– 19.07.2024: „[..] Темата за как „само четене“ и „само мислене“ не било духовна практика в очите на едни хасновидки, легиони такива, хич не идва само от Иванка-Мария и нейната позната-клонинг. / И не е от тези дни, месеци, години; всъщност е нещо покрай което изобщо напуснах АО след 20 години членство, ноември 2018, и е нещо, с което се сблъсквам отново и отново целия си съзнателен живот. / Темата всъщност е за атаката срещу човека – човек е човек, именно, защото е (и) МИСЛЕЩО същество –, която е интензивна, масивна, ама масивна!!, и в стотици и хиляди вариации.“, публикация във FB;
– 20.07.2024: „[..] Четете ли? Умът е злодеят, който ви подвежда. Освен това е свързан с другия злодей, Его-то. Че и двете, `ум` и `Его`, са думи, толкова смислово натоварени и замърсени, и не мисля, че на всички им е ясно какво се реферира изобщо с тях в конкретния случай... това да го пропуснем. Но идеята е ясна: слушайте тялото, не ума! Абсолютно същия рефрен като в Human Design. Там просто седи терминът `(вътрешен) Авторитет`, но де факто се има предвид именно телесната интелигентност.“, публикация във FB; [обратно към текста]