6. Как бихте отбелязали 100 години от смъртта на доктор Рудолф Щайнер?

28 март 2025. Четиво за 4 минути.

Ето така: в даване. В моя случай това означава писане. Аз давам информация, факти, идеи, задавам въпроси. Това е моето нещо.

Идеята беше за 30 март, т.е за деня на годишнината, в сайта да има вече публикуван завършен превод на „Спомени за Рудолф Щайнер“ на Лудвиг Полцер-Ходиц. Но не съобразих обема на текста, съответно и нужното време. Така към днешна дата, 28 март, съм превел само първите 6 от общо 15 глави на книгата и те са качени в страницата. Останалото ще остане за април. Но книгата ще е в сайта[17]. За всички.

Тазседмичното боледуване, разбира се, не беше планирано; няма значение, болен, здрав, сядам и превеждам, сядам и пиша, сядам и редактирам, сядам и публикувам, общо взето едно голямо сядане и седене. Или вероятно засядане е по-точно да се каже? Седим на едно място с години, буквално и метафорично. Или? Но какво друго да правя на годишнината? Да се потупам по рамото, че съм добър човек и добър антропософ ли?

И, нали, тези седем въпроса пък се появиха миналата неделя, 23 март, и реших и с тях да се захвана. И вместо да им отговоря с няколко изречения, ето ни 48 страници и около 12 часа по-късно с още една серия от 7 + 1 статии и мини-книжка, чернова поне.

Какво е правил Щайнер в дните преди смъртта си, в месеците, когато е бил на легло? Нещо по-различно от това, което е правил през целия си живот, или? Не е ли в тази посока възможния отговор какво прави един антропософ, за да засвидетелства поне уважение към човека дал му… какво ни е дал Щайнер? Бъдеще?

Рудолф Щайнер (25.02.1861 - 30.03.1925).

Отбелязвам си датата и като края на още един 100-годишен цикъл.

Щайнер е свършил своята част от работата. Импулсът е даден. Знаем, че след 3 пъти по 33 1/3 години, или около век, импулсът се изчерпва, ако не бъде подхванат, подкрепен и допълнен.

Аз не споделям мнението на тези антропософи – и не-антропософи също, но при тях е някак разбираемо: те просто нямат идея за какво говорят –, че антропософията била остаряла и трябвало да бъде заменена от нещо ново!

Това издава наистина неразбиране за нейната роля и нейното съдържание. Някои теми, само леко чукнати от Щайнер преди век, като предупреждение или просто информативно, тепърва им идва времето днес; а колко още ще им дойде времето в хода на културната епоха, чак до 36. век и отвъд?

Не. Не става дума за това, че след век импулсът трябва да бъде заменен. Става дума за поемане на щафетата. От нас, антропософите. В свят, в който не случихме кулминацията в края на 20. век това може би изглежда като нелепа идея… е ли такава, да легнем и да мрем ли се очаква, или можем все пак нещо да направим по въпроса с критичната ситуацията, в която сме абсолютно в с и ч к и?

Ето с такива мисли и въпроси ще си отбележа седмицата, както и неделята, 30 март. Те не са нещо необичайно за мен, но разликата е, че след 30 март… да, минаха 100 години. Факт.

Бележки

[17] Виж „Преводи“. [обратно към текста]