4. Кои събития от живота на Щайнер са Ваше пътеводно вдъхновение?

26 март 2025. Четиво за 5 минути.

Животът на Щайнер просто прелива от събития и не е много лесно човек да се спре само на няколко от тях и да каже: ето, това са важните (за мен) събития.

Все пак аз бих отбелязал само две, ще взема едно от около края на живота му и едно от ранните му години.

В края на живота му има едно невероятно ключово събитие: Коледното Събрание 1923/1924. То е в края на 1923, до 1 януари 1924. Без да влизам в детайли, защото само за самото Коледното Събрание са писани и може да бъде написана една отделна книга.

Девет месеца по-късно Щайнер е вече до такава степен изтощен и болен, че приключва със своята почти четвърт век изключително интензивна лекторска дейност из цяла Европа, в допълнение към всичко друго, с което се е занимавал по същото време. До смъртта си в края на март 1925 той е вече на легло.

Според мен, и не само според мен, не е преувеличено да кажем, че това негово действие, провеждането на Коледното Събрание, му коства живота, буквално. И не е като да не го е знаел, и въпреки това, ето, има го записано в биографията му.

Тук преценките няма как да са като тези спрямо една „обикновена“ човешка биография; мащабът, размахът, перспективата, времевият обхват тук не мисля, че могат да бъдат наистина разбрани от „обикновеното“ съзнание. Да не говорим, че първоначално това е само негово, истински негово, истински свободно действие; но след това вече не можем да говорим за само човешко действие. Имало е сериозен риск, той самият го посочва... и все пак в крайна сметка духовният свят казва „да“ на инициативата, и оттам нататък наистина говорим по-скоро за едно човешко-надчовешко, човешко-свръхчовешко съвместно дело.

То е и кулминация в един дълъг път на Посвещение, по който той самият върви, както знаем, от най-ранна възраст. Тук тези останалите можем само да седим в мълчание и да се питаме дали някъде там в далечното бъдеще, в някой от следващите ни животи, и ние ще постигнем подобен духовен п о д в и г.

Разбира се, този подвиг не се случва във вакуум. Той израства от цялата му дотогавашна биография. Ако се върнем 30 години назад, до 1893, 1894, намираме Щайнер в неговата Христова възраст. Щайнер е роден на 25 февруари 1861 и по времето, когато е завършена „Философия на свободата“[13], 1893, и издадена, 1894, Щайнер е на 32-33 години. Точно в долната част на биографичното “U”, която е около 31 1/2 години възраст. И какво прави Щайнер по това време? Пише и издава една книга. Тя е даже просто докторска дисертация. Какво толкова, днес това е едно обичайно събитие, просто още една от милиони книги, а и дори и тогава, в края на 19. век, не е било нещо необичайно, нали?

Обаче тази „просто още една книга“ се оказва едно събитие, което след това е запечатано в леталния му хороскоп. Ако човек, като астролог, погледне хороскопа на смъртта на Рудолф Щайнер, 30 март 1925, може да види там и 1894, и 1923/1924. Да си спомним и разговора на Щайнер с Валтер Йоханес Щайн, негов близък приятел и ученик: когато последният го пита какво би искал да види опазено в случай на световен катаклизъм Щайнер посочва именно „Философия на свободата“! Ето точно толкова това е „просто още една книга“.

Разбира се, аз няма точно в тази публикация да пояснявам защо „Философия на свободата“ е толкова важно събитие в неговия, и след това много, наистина много далече отвъд само в неговия живот, но за мен, или по-точно и за мен, тя е именно такова: ключово събитие с огромно значение за цялата ни епоха, чак до 36. век (а кой знае, може би и отвъд него).

Така че това са пример за две събития на един истински свободен човек, стремящ се към духа. За този, който ги разбира, мисля, че те са наистина събития от живота на Щайнер, които вдъхновяват и импулсират.

Михаил и драконът.

Но това, с което искам да завърша отговора на четвъртия въпрос няма да е конкретно събитие от неговия живот, а един общ принцип, който ги обединява всичките. Съвсем младият Щайнер, в началото на своя посвещенчески път, получава един много важен, бих казал направо фундаментален, съвет от своя учител:

да не бяга от „дракона“, а напротив, да е под кожата му, под ноктите му, да го изучава систематично, защото друг начин да го държи на мястото му н я м а!

Това е неговият биографичен почерк, оформил плеяди от събития в живота му... ето т о в а е моето вдъхновение, един истински ръководен житейски принцип.

Бележки

[13] „Философия на свободата“, основен труд, том 4 от СС на Рудолф Щайнер, издаден 1894, на български от 1994, изд. „Димо Даскало“, rudolfsteiner.bg. [обратно към текста]