3. Какъв бе Вашият път към тази велика индивидуалност? Имаше ли трудности, обрати, колебания, съмнения, или напротив – подходихте с пълно доверие и разбиране към истините, които изнася в света?

26 март 2025. Четиво за 10 минути.

Говорили сме през годините по един или друг повод, че е често налична ситуацията – не само при мен, а и при други антропософи – в началото човек да е много ентусиазиран по отношение на антропософията, също и на Рудолф Щайнер.

Това са първите седмици, месеци, може би за някои са години... удоволствието от срещата, ехото от това, че душата е намерила и на Земята в тяло нещо, което и е дълбоко познато от друго време и „място“, и с което тя е сродна. Периодът на преоткриването и разпознаването. Не е нещо по-различно от периода на влюбеност при едни друг тип отношения.

Но това преминава. След това идва един по-трезв период; удобните масови представи започват да се рушат; антропософията дръпва килимчето из под краката на човека, и това хич, ама хич не е приятно преживяване. Но то това е дарът на антропософията... заради който тя самата е мразена, оплювана и атакувана. От страх.

Конкретно обаче и самото отношение към Щайнер, не просто към антропософията, но към него лично, се променя с времето.

И отново не мисля, че е само при мен, а по-скоро, че е общ модел. Няма как, когато постепенно навлезеш в антропософията и започнеш да опознаваш плашещата дълбочина на света, както и на това какво означава да си Посветен, да не ти се промени отношението към един човек, който е именно това: Посветен.

От друга страна, отвъд първоначалния ентусиазъм и радост, и след това през едно сериозно и отговорно отношение към него, има един трети период, аз съм в него последните години, и се обзалагам, че най-вероятно не съм единствен... и тук няма радост, има мъка.

Не просто тъгата и депресията от осъзнаването къде бихме могли да сме (според каквото антропософията казва) и къде реално сме, плъзгащата се към бездната култура, която дори не го осъзнава, или ако го... и е все тая, на мен това ми е тема още от моите „декемврийски събития“, т.е от декември 1994. Не, говоря за мъка, която върви естествено покрай постепенното задълбочаване в биографията на този човек...

Също може би не точно мъка, но пак една тежест покрай осъзнаването, ама наистина, че в крайна сметка съдбата на Посветения е бъдещата съдба за всеки от нас (поне тези със здраво и навременно развитие). Писах за това и в „Приложна комарология“. В крайна сметка това е то De Imitatione Christi, подражанието на Христос...

Между другото, Тома Кемпийски я пише книгата съвсем в началото на епохата, 1418 - 1427 (културната Епоха на Рибите започва през 1413, и ще тече до 3573). Можем ли да кажем, че това също е една от книгите на епохата? Според мен можем.

И не само това. Пак от разговори през годините виждам и при други антропософи как личната биография следва общия модел на развитие на самата Антропософия (нейното инкарниране).

Антропософия и евритмия.

Знаете, може би, Щайнер посочва, че от 1901/1902 до към Коледното Събрание в края на 1923 самата Антропософия преминава през едни три седемлетки. Първата, фокусирана основно върху полагането на идейните основи на духовната наука; втората – най-вече върху изкуството, тук са четирите, от замислени седем, Мистерийни драми (1910-1913)[9], тук е евритмията, тук е говорното формиране, тук е началото на строежа на Зданието на Йоан, на Първия Гьотеанум; след това идва Световната война (1914-1918), фокусът по необходимост се сменя, темите също, и това продължава чак до палежа на Първия Гьотеанум (31.12.1922), Коледното Събрание (24.12.1923 - 01.01.1924) и отвъд.

Мисъл, чувство, воля.

Наука, изкуство, религия.

Същата триада, и то е логично, със съответни индивидуални вариации, разбира се, можем да я видим и в нашата лична биография. Това е повече за отношението ни към антропософията, но пък тя в крайна сметка е неотделима от Щайнер, или поне така би трябвало да е.

За мен това (беш)е приблизително така:

От срещата през февруари 1994 до към пролет 2003, но с едно прекъсване в казармата за година и малко, т.е пак са около 7 години общо: интензивно изучаване на антропософията. Мисъл. Наука.

Вторият период беше от Великден 2003, началото на паническото разстройство, което беше най-интензивно именно до към зима 2010, т.е още една ~седемлетка. За мен фокусът е бил, по необходимост, върху емоции и чувства, един много по-интровертен, очевидно, период. Преживяване на антропософията, на прага. Чувство. Изкуство. При мен: липсата на последното, липса на красота, липса на любов, и последиците от това.

Третата седемлетка, от около 2010 и до събитията от 2018: паническото разстройство позатихна по линия чисто практическата работа, основно психотерапевтична, към 2013, последните силни паник атаки съм имал 2016. Тук фокусът, също и по отношение на антропософията, беше излизане в света, представяне на антропософията, и за мен това е и антропософски-ориентираната астрология пред света. Воля. Религия. В смисъла на моето „лично спасение няма“[10]. Антропософията не е за мен, тя е за света.

MyAstroData проектът, от 2008/2009, официален старт: 24.06.2009; една страница; втора страница (тази, 12.2015-06.2017), м а с и в н о писане и излагане на антропософски идеи пред НЕ-антропософи, книгата („Приложна комарология“) е написана в тази седемлетка, 2016-2017, макар че след това изчаках с публикуването и още една седемлетка, до юни 2023...

И към всичката тази действеност добавяме и постепенното завръщане към самото АО БГ, бях за малко дори в УС; след това беше споменатата тези дни среща в Стара Загора (03.2018), аз бях инициатор и един от организаторите, дискусията за кулминацията; една среща във Варна (07.2018); един летен антропософски лагер (08.2018), две лекции, нулева чуваемост, някои неща осъзнати, научени нови факти и т.н, и т.н, и в крайна сметка излизането от АО в средата на ноември 2018, след 20 години членство.

Просто АО не е институцията, която брани и представя антропософията пред света.

С това може да се каже, че приключват моите първи три седемлетки. Разбира се, от февруари 1994 до ноември 2018 са по-скоро 24 и 1/2, но... да... `седемлетка` условно, знаем, че те не са отрязани като с нож, времето е флуидно все пак.

От края на 2018 и до към... сега, 2025, мина още една седемлетка. И мисля, че пак може символично да бъде обозначена като „м и с ъ л“ седемлетка.

Разликата спрямо първата моя такава, 1994-2003, е в това, че докато тогава премислях отново и отново много теми и идеи, свързани с антропософията, но и със самия Рудолф Щайнер, н а с а м е, основно сам, или поне в затворен антропософски кръг,

то сега приятелите ми от „сектантската“ антропософска общност в България[11] не ме вълнуват особено; нямаме приказка, не присъствам вече в нито една антропософска група; темите, които мен ме вълнуват като антропософ на тях явно не са им на фокус, разминаваме се в мълчание... и затова тази седемлетка беше едно продължително РАЗМИШЛЕНИЕ НА ГЛАС, разбирайте масивно писане в интернет, т.е основно пред не-антропософи, и говорене на живо тук и там.

В крайна сметка само тук[12], само за миналата година, ви оставих едни хиляда и отгоре статии, да, не?

Сега обаче, от миналата есен, общо взето нали тогава я сложих страницата „на пауза“, виждам, че пак се движа към една ситуация, която е някак сходна с тази от втората седемлетка, 2003 - 2010. Не знам, ще видим, може би пак ще „изчезна“ за някакви години.

Всичкото това го описвам, отново, не толкова заради фактологията и „личните“ неща, а именно, защото смятам, че е отражение на общ модел. И предполагам, и по-рано съм питал същото, че можете да го видите този модел проявен по някакъв индивидуализиран начин и във вашата антропософска биография. Или пък за тези, които са някъде в началото, условно, да имат един обзорен поглед. Очевидно при всеки това ще е различно, не всеки ще мине през период с паническо разстройство, например :) Напротив, при друг, надявам се, темата наистина ще е изкуство, защото емоциите ще са здрави, чувствата няма да са като при мен, и т.н.

Бележки

[9] Четири пиеси или драми, написани от Рудолф Щайнер през 1910, 1911, 1912 и 1913, поместени в том 14 от СС; „Четири мистерийни драми“: „Портата на Посвещението (Розенкройцерска мистерия)“, „Изпитанието на душата“, „Пазачът на Прага“, „Пробуждането на душите“; идеята е била да бъдат седем, но и тя е убита от Световната война; на български има сборно издание от 2014 на Христо Маринов и ИА „Аб“, в негов превод. [обратно към текста]

[10] Виж „5. Няма такова нещо като лично спасение“, в „Предизвикателствата на нашето време (от гледна точка на антропософията)“, друга моя серия от 7 статии от октомври 2024. [обратно към текста]

[11] Защо „сектантска“: защото са се затворили в малки групи или вкъщи и гласът им не се чува никъде, има ли я, няма ли я тази антропософска общност в България, някой знае ли... въпросът не е към антропософите, разбира се, те за 30 години „публична“ антропософия не знам дали успяха поне имената да си научат, поне това?? [обратно към текста]

[12] Става дума за страницата за антропософия и астрология „Владимир Комаров“. [обратно към текста]