5. Няма такова нещо като лично спасение
16 октомври 2024. Четиво за 6 минути.
Има хора, които смятат, че можем да се справим със злото в света като просто го игнорираме, неглижираме, омаловажаваме или просто бягаме от него. В гората, в манастир и какъвто и да е вид изолация, друга държава, друг континент, друга планета... или друга епоха, друго време от нашия живот, например..
Разбира се, това са илюзии. Но самият масов светоглед днес, материалистичният – и с него вървят още два призрака, това е своеобразна троица: материализъм ↔ атеизъм ↔ егоизъм – е основната причина за този живот в илюзия. За кой материалист дявол и Сатана са реалност? Точно така, за нито един.
Обаче в момента, в който съобразим, че за този споменатия в края на предишната част луциферичен Двойник не можем да говорим като за пространствено Същество, и в известен смисъл и като за времево такова, би трябвало да е ясно, че няма къде или как да избягаме.
И пак ще стигнем до това, че единственият начин е изучаване, разпознаване и съответно действено отношение.
Макар и това отново да е схема, т.е нещо, което само частично се покрива с реалността, в антропософията, когато се конкретизира думата „зло“, често се говори за три категории изостанали в еволюцията си Същества: „човеците“ на Древния Сатурн, които днес не са на степен (нормално развит) Архай; „човеците“ на Древното Слънце, които не са изкласили към днешна дата до ранг Архангел; и, както казахме, „човеците“, които на Старата Луна не са се справили със задачите на Еона и днес са „заседнали“ между днешния човек, който е в процес на Човеко-ставане, и своите „братя“, днешните нормално развити Ангели.
„Падналите“ Ангели са Луцифер (като сборно наименование). Архангелите – Ариман, и третата категория зли духове се наричат Азури, азурически Същества.
Луцифер, казахме, присъства в нашето астрално тяло още от времето на Третата Голяма Епоха, от времето на Лемурия.
Ариман навлиза по-отчетливо в нашата еволюция по време на Атлантида, предходната Голяма Епоха. Неговият фокус или арена, така да се каже, е нашето етерно тяло.
И в наше време, не просто в Петата Голяма Епоха, но именно в петата културна епоха най-вече, особено от 20. век нататък, азурическите духове излизат на сцената, и все повече атакуват човечеството... и не е безсмислено да кажем, че ако дявол и Сатана са някак „добре познатото старо зло“, с нас са от много отдавна... то при Азурите става дума за наистина съвсем друго ниво изкушения, предизвикателства, спънки, атаки, съвсем друг порядък зло.
Но човечеството като цяло всичкото това за момента просто го проспива. Или по-точно сънува кошмари – разбирай социалната действителност днес и ситуацията в света -, но все още не може да се събуди.
За всичко това има огромно количество съвсем конкретна информация, в основните трудове на Рудолф Щайнер, в стотици негови лекции, и в не една и две книги на антропософи.
Няма как в една кратка лекция, или серия от няколко кратки статии, да предам кой знае колко от товa...
Който е чел „Приложна комарология“[12] – конкретно втората част, от глава X до глава XIV, това са около 90 страници четиво – знае, че там също писах по темата... то в крайна сметка това е то темата, това е Мистерията на настоящата Епоха на Рибите. Но писах повече от гледна точка на астрологията, на една антропософски-ориентирана, или базирана, астрология.
Което си е проблем, в смисъл, че за човек, който още не е запознат с определени сведения от окултизма, в частност на антропософията, не му е автоматично и още в началото ясно, че зад светоглед, мисли, език и изрази като „сега сме в Епохата на Водолея“ седи именно гласът на Ариман и че, ако той пропагандира това, реално е един действен център на едно конкретно зло в социалната динамика. Такова твърдение му изглежда... прекалено. „Да, бе, да, хайде сега, чак пък толкова!“, ще каже. Но, да, просто липсва познание за едни връзки.
И обикновено с този тип окултна пропаганда върви и един полярен импулс, за определен тип бягство от действителността. Често този тип хора се „разхождат“ по измеренията и бягат в една бяла псевдо-духовност. И съответно с това вървят други техни приказки, в които пък може да бъде разпознат гласът на Луцифер.
Казва се, че Луцифер е Кармата на Ариман, и vice versa: Ариман е Кармата на Луцифер; те вървят в общия случай заедно, хем в противоборство, често привидно, хем заедно... нещо, към което ще се върнем в последната, седмата част, към края на изложението.
Бях писал нещо си по темата и прочетох коментар: „ти пък навсякъде го виждаш тоз Луцифер“. Да, ето за това говоря. За тази липса на разпознаване, и явно склонност за неглижиране...
...
ОК, ако не можем да избягаме, какво можем да направим по въпроса? И защо се пъна десетилетия, и аз, и едни хора, да отварям(е) нечии очи... като ги знам всички тези неща не мога ли просто да намеря спасение за себе си и да оставя света да се оправя?
Но такова нещо като „лично спасение“ н я м а!
Без да влизам в детайли и просто за финал на тази част: в хода на нашите инкарнации, в бъдеще – поне тези, които ще изкласим уроците на земния Еон –, ще успеем до такава степен да променим нашите астрални тела – нещо, което е необходимо не само за завършване на процеса ни на човеко-ставане, но и като подготовка за бъдещия Юпитер и нашето тогавашно Ангело-ставане –, че ще помогнем същевременно на едни луциферически Ангели да „наваксат“.
Става дума за спасението на Луцифер. И тази Мистерия е свързана с един от Принципите на Троицата: този на Бог Свети Дух, но това може да потърсите сами как и защо в антропософската литература. Акцентът е, че това все пак донякъде е индивидуален процес.
При Ариман и трансформацията на етерното тяло това просто не работи така, там „сама птичка пролет не прави“ не е банална фраза, а окултен факт. Тук, ако ще се случва нещо, то може да се случи само при колективна, общностна, социална активност!
И то на хора, които са наясно с това. И имат волята и куража да работят. Няколко дена по ред мога да ви разказвам истории, за две десетилетия и отгоре опити за генериране на някакъв интерес по темата – дори в самата антропософска общност! –, за пример към празниците и тяхното значение за социалната динамика, от астрологична и антропософска гледна точка... за споменатата окултна пропаганда, която не касае само „Епохата на Водолея“, но и всички тези сега модерни приказки за енергии, за измерения, вибрации, лудостта на дъгата и т.н, и т.н. Глас в пустиня. И 10+ години паническо разстройство като биографичен подарък. Но това е приказка за друг път и друго място.
И, да, по отношение на азурическата намеса – в тази област пък изобщо не можем да се справим сами, там имаме нужда от по-висши и много по-мощни сили на доброто. И не е като да ги няма(ме) на разположение... но, сещате се, „почукай и ще ти се отвори“... само че в общия случай ние не чукаме. Просто спим.
Бележки
[12] Вижте „Приложна комарология“, конкретно втората част на книгата или глави X-XIV. [обратно към текста]