2. Кое бе онова – дълбоката мъдрост в лекциите, личен въпрос, разговор в антропософска група, семинар –, което провокира Вашия интерес към личността и живота на Щайнер?

24 март 2025. Четиво за 4 минути.

Сутринта ми се наложи да се поборичкам с паметта си, защото някои спомени от 90-те, нормално, ми бягат по тъча. Че срещата ми със самата антропософия – чрез няколкото първи прочита на „Въведение в Тайната Наука“, както стана дума в първия пост от тази серия – е била през февруари 1994, това е едно на ръка.

Кога е била обаче „срещата“ с Рудолф Щайнер, колко време след това?

Защото такава със сигурност е имало. Иначе нямаше да имам спомен за мои сънища с него: примерно разходка в някакво поле, до нещо като кула или някаква подобна висока постройка, и разговори с него в съня за някакви незапомнени теми. Този сън е драснат, вероятно, някъде из тетрадките-дневници от 90-те, но няма да е точно сега, да тръгна да я търся точната дата. Но е ясно, че за да тръгнеш да сънуваш някого, нали, това очевидно не сочи към един повърхностен интерес спрямо този човек.

Това, което мога да кажа със сигурност е, че още късната пролет или лятото на 1994, т.е два-три-четири може би месеца след срещата с антропософията, не повече, съм прочел за първи път ето тази малката кафява книжка, „Моята среща с Рудолф Щайнер“ от Фридрих Рителмайер[8].

„Моята среща с Рудолф Щайнер“, Фридрих Рителмайер.

Тя е още едно от най-ранните издания на изд. „Даскалов“, 1993. Споменавал съм я наистина солиден брой пъти през годините. Мисля, че бих сложил нея на първо място като нещото, което е зародило, или събудило, интерес към Рудолф Щайнер.

През 1995, не по-късно от 1996, имам размазан спомен, че съм чел от библиотеката на Светла Бисерова – за която стана дума днес по повод 12 години от смъртта и, 24.03.2013 – също и ето тази книжка на Линденберг. Конкретно това копие е подарък от Ради (Радослава Ангелова, Варна), но аз съм чел де факто същата книга, пак на руски, просто във формат ксерокопие; книгата е издадена 1995.

Едва по-късно, преди няколко години, вкарах в библиотеката по-голямата тухла на Линденберг, на която тази малката книжка е дребсънко резюме. Виждам, че съм стигнал до малко след 500-тата и страница, имам още около 300 за дочитане, първи прочит, в някакъв момент :)

Та, Рителмайер, и след това Линденберг вероятно са първите автори, покрай които имам интерес не просто към науката, към духовната наука и антропософията, а конкретно към Рудолф Щайнер.

Отделно са разговори и със Светла Бисерова, и с други антропософи, но те са след 1994 и вече наличен мой интерес. Споменавал съм и за един въпрос, който зададох на един семинар за медицинска астрология на д-р Теменуга Станева-Кьопке, съвсем в края на 1998... и той беше по линия астрология и хороскопа на Щайнер. По това време съм имал своите първи 4-5 години астрологичен стаж и, естествено, съм разглеждал вече, поне донякъде, астрологично и Щайнер, най-вече с помощта на „Космически аспекти на раждането и смъртта“ на Гюнтер Вахсмут. Но това е вече в следващи години.

1994 и в началото е бил именно разказът на Фридрих Рителмайер, за това кой е бил Щайнер, не Щайнер като Посветен, но също и Щайнер като човек, който е подтикнал и моя интерес... който никога след това, следващите 30+ години, не е намалявал.

Бележки

[8] „Моята среща с Рудолф Щайнер“, Фридрих Рителмайер, изд. „Димо Даскало“, 1993, rudolfsteiner.bg. [обратно към текста]