1. [УМ] Умът се движи между двете, Мери Ан Уиниджър

22 февруари 2021. 11 март 2026. Четиво за 10 минути.

Превод на "The Mind Moves Between the Two", Mary Ann Winiger, www.jovianarchive.com/blogs/../the-mind-moves-between-the-two.

Статия от раздел "Mind and Conditioning" (2026: сега е "Human Design Basics"): идеята е да преведа всички статии от този раздел, които касаят темата за ума в HD, една по една, за целите на това, което разглеждам в „Human Design: Глас – да, Божи – не“[1]; премести в ръкописа на книгата, #TODO.

УМЪТ СЕ ДВИЖИ МЕЖДУ ДВЕТЕ

Мери Ан Уиниджър

Изследваме човешкия ум още от древна Гърция. Сократ, Фройд и безчет други изучават изключително сложния и мистериозен ум. Умът не може да бъде видян с очите, не може да бъде фотографиран или пък възстановен чрез хирургическа операция, както е възможно за мозъка. След като умът не е мозъка, нито коя да е друга част от тялото, какво е той тогава?

Аз съм човек, който се „чуди“ за нещата. Чуденето е много релаксирана форма на мислене или на размисъл. При чуденето има фин елемент на аз-вече-знам-част-от-отговора, но все пак той все още е скрит в мен и не мога още да го изразя словесно, не мога да го вербализирам. През 2008 изпратих имейл на Ра за моите „чуденки“ и неговите отговори са дадени тук в курсив.

________________________________________

Бел. прев.: добавих имената в имейла за яснота, и надолу всички специфични термини са с курсив и/или главни букви.

----- Оригинално съобщение -----

От: Ra Uru Hu [mailto:rasoffice@jovianarchive.com]
Изпратено: 19 август 2008, вторник, 10:34
До: 'Mary Ann Winiger'
Тема: RE: Мозък – Ум – Пасажер – Форма

Мери: Мозъкът е част от тялото/формата, създадена от Кристала на Дизайна в утробата?

Ра: Да.

Мери: Мозъкът е физически – умът не е.

Ра: Не става дума за това кое е физическо и кое – не. На едно ниво (атомно) всичко е физическо. Умът е страничен продукт на мозъка така, както газовете са страничен продукт [от дейността] на стомаха [и червата].

Мери: Кристалът на Личността – когато не е във форма – не притежава ум?

Ра: Да.

Мери: Когато влезе във форма – и се превърне в Пасажер – и е част от преживяването на това да имаш съзнание във форма, това ли е така да се каже раждането на ума?

Ра: Да.

Мери: Когато формата загине и докато Пасажерът не е взет в неговата Група [Кристали], умът все още ли „работи“?

Ра: Да, страничен продукт на ограничената активност на умиращия мозък.

Мери: Веднъж след като Кристалът на Личността напусне формата умът изчезва ли?

Ра: Да.

Справянето с ума е може би най-трудния аспект на това да си в [HD] експеримент.

________________________________________

В Human Design имаме Съзнавано [черно, дясно в бодиграфа; бел. прев.] и Несъзнавано [червено, ляво в бодиграфа; бел. прев.]. Съзнаваното е Личността – Пасажерът – и Несъзнаваното е Дизайнът – Формата. Стратегията всъщност принуждава Пасажера да се предаде на Формата – и така да позволи на тялото да има своя живот. Когато разгледате всички аспекти в Human Design изглежда, че единственото, което се движи между Съзнаваното и Несъзнаваното е Умът. Ра казва, че Умът е страничен продукт на мозъка, подобно на това как газовете са страничен продукт на стомаха. Той е функция на мозъка и мозъкът е част от Формата. И въпреки това той постоянно говори на Пасажера. Всъщност, както може да се види, единственото влияние, което Умът притежава е това върху Пасажера. Умът постоянно казва на Пасажера какво се очаква той да прави, как се очаква да го направи, с кого би трябвало да е, и т.н., и т.н. По същество Умът е този, който пречи на Пасажера реално да се забавлява с пътуването. Искам да кажа, че именно това, че Пасажерът вярва и/или действа покрай това, което Умът казва е това, което нарушава хармонията, която съществува между Личността и Формата. Точно това е нещото, което създава всички проблеми на Пасажера, които той възприема като реалност докато седи на задната седалка. И, разбира се, най-голямата илюзия от всички е това, че Пасажерът държи контрола.

Умът не е част от Личността. Умът не е част от Съзнанието. Той не съществува отвъд 72-часовата граница след смъртта на тялото. Умът не е част от крайната цел и пътуването на Съзнанието. Съзнанието – Кристалът на Личността – влиза във форма – в Несъзнаваното –, за да се вози, за да има своето пътуване. То не е водачът при това пътуване. Неговото място е на задната седалка на превозното средство. Системата Human Design разкрива на човечеството онази тайна, която хората търсят от време оно. Тя посочва средството да се спре Умът да пречи на пътуването на Пасажера. И това средство е Стратегията и Авторитета. Това е единствения начин преподреждането на клетъчната структура да се случи. Реално става дума за физическа опитност, когато някой живее в своя [HD] експеримент. Не става дума за ментален опит, за преживяване на Ума.

Един от най-чудните резултати от това, че някой живее своя [HD] експеримент е това, че обвиняването изчезва. Вината изчезва. Ревността изчезва. Те просто изчезват бавно от тялото – стига само година след година да живеем в съгласие с нашата Стратегия. И все пак, след като си живял толкова много години, обвинявайки другите, чувствайки се виновен, изпитвайки ревност – то е сякаш има останал белег от рана върху тялото. Когато нещо се случи в живота ни, ние може да преживеем следи от вина или ревност... или нещо подобно дълготрайно. То е нещо като призрак в известен смисъл. Нещо седи – и все пак в същото време реално не е там.

Умът е тук докато тялото е живо. Така че няма значение колко дълго си „живял своя дизайн“ – Умът все още е тук. И той не спи. Той дебне за шанс да грабне отново вниманието на Пасажера. Ра говори за будност през цялото време. Всички ние се нуждаем от това да останем будни, осъзнати. Единственият начин Пасажерът да остане предаден на Превозното Средство е да бъде буден за Ума. Да има съзнание за Умa, който му шепне в ухото. Няма начин Умът да бъде спрян. Единственото, което може да се случи е като наблюдаваш какво казваш на себе си, да не му вярваш, нито да действаш на база на казаното – тогава Умът не може да върне своята власт над живота. Страданието е да вярваш в това, което Умът ти казва.

Умът няма да ходи никъде. И отвореността в Дизайна винаги ще е там [недефинираните Центрове, бел. прев.]. И именно поради тази отвореност Умът въобще създава модели на поведение. Това е начина Умът да се справи с всичко, което влиза в тази отвореност. Това е именно, което бива почистено в първите 7 години от [HD] експериментa. Но отвореността остава, тя ще е винаги там. И Умът е винаги тук. И се изисква бдителност. Да останеш буден за говоренето на Ума е толкова важно, колкото са Стратегията и Авторитета. Ние не можем да спрем да говорим [вътрешно; бел. прев.], но можем да спрем да вярваме на казаното. Можем да спрем да действаме въз основа на казаното. И това е то, което наистина променя нашия живот.

Mary Ann Winiger e 6/2 Generator, обучавана на живо при Ra Uru Hu и е дълбоко ангажирана с Human Design за повече от 20 години. Уебсайт: humandesignmaryannwiniger.com.

________________________________________

Публикувано първо в групата Клуб 6/2 [HD], с коментар. Докато работя по един конкретен ръкопис и продължавам бавно да си изяснявам систематично и стъпка по стъпка защо съм отблъснат инстинктивно от HD още от първия път като чух за него около 2008, никак не пречи други хора, които имат съвсем други, противоположни, чувства към него да се възползват от тези преводни материали, например :)

Чист превод, не съм включвал никъде мои коментари, нито съм изразявал несъгласието си; постарах се преводът да е смислово изряден (не пречи някой да провери). Когато имам време ще превеждам още статии от опашката (около десетина само за „ума“).

P.S. И тъй като някои хора не правят разграничението и това създава проблеми, нека да го напиша черно на бяло: това, че не съм фен на HD по никакъв начин не означава, че имам негативно лично отношение към хора, за които това е част от техния път. Мисля, че всички сме тук да изучаваме системата и можем да се фокусираме основно върху това?

Бележки

[1] За книгата и за контекст, виж „Бележка на преводача“ преди самите преводни материали. [обратно към текста]