6. Няма такова нещо като гарантирано спасение

17 октомври 2024. Четиво за 6 минути.

Почти в края на своята лекторска дейност, през август 1924, Рудолф Щайнер изнася още една лекция, която е част от серия от 82 лекции, събрани след това в шест тома от неговите Събрани Съчинения. Т.нар. „кармични лекции“. Там много теми, свързани с Кармата са осветлени от множество перспективи, вкл. и Кармата на Същества от Йерархиите.

„[..] И хаотичността на по-новата история, това, което внася в по-новата история все повече и повече социален и друг хаос, културен хаос, който не позволява да се стигне до една определена цел – ето го безредието на Кармата, което настъпи като резултат от разцеплението в Йерархията на Ангелите, принадлежащи на Михаил [..]”[13].

Подчертаното е от мен, и акцентът тук е, че в един процес, който с право може да бъде наречен космически, извън-земен, не-земен, отвъд-земен, са намесени Същества, които са над човека. В случая е споменат Михаил, който по това време – около 9. век – е все още Архангел; и са споменати и Същества от най-близката до човека Йерархия, Ангелои.

Михаил
(с Интелигентността, дракона Ариман, и човешката душа).

Разбирате ли, ние чуваме, че има едни „паднали“ Ангели, незавършили своето развитие на Старата Луна, т.е в предишния Еон, и на схема това седи разбираемо и лесно за осмисляне... но реалността не е схема, многократно по-шарена е, по-дълбока, по-трудна и сложна за осмисляне и разбиране. Един процес на „падане“ се случва през цялото време; не е като да е някакво еднократно действие, акт, или да е нещо окончателно.

При това касае всички Същества, не само от близките до нас Йерархии. И абсолютно същото важи и за самите човешки души. С други думи една опростенческа представа, че някак си човек трябва да направи това, и онова, и друго, и хоп, спасен е, и това е гарантирано за вечни времена... това е просто една много наивна представа.

Рудолф Щайнер е споменавал този факт много преди 1924, вкл. и в основните си трудове: за една опозиция, която е налична в света на Архангелите, която след това има своето ехо и в света на принадлежащите им Ангели – един процес достатъчно напреднал, или започнал, около 9. век, т.е преди повече от хилядолетие –, и съответно тъй като това са конкретни Ангели на конкретни човешки души, едно разделение в света на Ангелите хвърля своята сянка и в човешкия свят, и в земното царство, неизбежно е, защото всичко е свързано по един или друг начин. Човечеството също се разцепва, разделя се на два огромни потока, към днешна дата това не е трудно да се види, а в следващите столетия и хилядолетия ще се очертае още по-драматично, и трагично.

Разбира се, човек не е кукла на конци, той също има глас в целия процес, но за да се чува този глас е необходимо човек първо да е буден изобщо за факти като споменатите.

Когато фигури като Луцифер, Ариман, също и Михаил, и Христос, се считат за само религиозна реалност, например, и се поставят в някакъв отдалечен, отвъден свят – това не е будност. Споменатите сили не са някъде си там, а са „тъканта на реалността“, те са навсякъде, вкл. и в най-дребните елементи от ежедневния ни живот.

И не е като антропософията да учи човек да се оправдава с дявол и Сатана, че видиш ли той бил зъл или вършел зло заради тях. Че те имат връзка със злото – това е факт, но не по-малко факт е, че човек не е просто потърпевш, а е съучастник в тяхната дейност, било то несъзнателно или съзнателно.

За съзнателното съучастие в дейността на злото ще говорим в последната част от серията, а тук за финал фокусът ще е върху задачите на антропософията.

Антропософията е дадена на света – като форма на осъвременен, актуален за нашето време християнски окултизъм –, за да помогне на днешния човек да се събуди за ето тези факти, за които говорим.

Тя е много конкретна в това отношение, няма общи приказки доброто - това, пък злото - онова. Ако зачетете представения в споменатата още в началото „Въведение в Тайната наука“[14] космогенезис, ще видите, че антропософската космология е много конкретна, и детайлна. И това познание, което тя дава за еволюцията на света, вкл. и на човека, но вкл. и еволюцията на по-висши от него Същества, също и тези от „падналите“ групи... това просто няма да го намерите предадено по този начин на друго място. Ще го намерите в подобна форма сред автори, които са просто едни духовни крадци – Щайнер е краден приживе, и краден още повече post mortem, вкл. и в България в определени среди –, но не и по този начин. Седя с 30 години изследване на материята зад тези думи.

Та, ако в някакъв момент от живота ви тези теми стигнат до вас, станат ви наистина важни, и разберете, че антропософията разширява перспективата не просто какво човек може да прави в зрелите години на този си живот, сегашния, но да действа днес в смисъла на едно свое и общо бъдеще в поредица от животи, чак до Шестата Голяма Епоха, че и отвъд... започнете от идеята, че няма нито гарантирано спасение на човека, нито гарантирано спасение и на самата Земя. Това е крайно неудобна истина, но действена и подбуждаща, ако човек може да я използва продуктивно.

Бележки

[13] Вижте „Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки“, том 3 (или том 237 от СС на Рудолф Щайнер), 11-та лекция от 8 август 1924. Българско издание, на всичките шест тома, 235-240, изд. „Даскалов“, rudolfsteiner.bg. [обратно към текста]

[14] Вижте бел. 1. в първата част от серията. [обратно към текста]