1. Еони: що е то еволюция и инволюция, каква е целта?

12 октомври 2024. Четиво за 4 минути.

В окултизма, и в частност в антропософията, се казва, че развитието на света, в това число и на човека, преминава циклично през периоди на интензивно развитие, редувани с периоди на „почивка“. Манвантари и периоди на Пралая, ако използваме старата източна терминология. Космически дни и космически нощи, образно казано. Или Еони.

Земята, или по-точно Слънчевата система, по отношение на развитието на човека, преминава през 7 Еона.

В антропософията те носят наименованията Древен Сатурн, Древно Слънце, Древна Луна, Земя (сега сме в този Еон), Бъдещ Юпитер, Бъдеща Венера, Бъдещ Вулкан[1].

Земният Еон е разделен на две: в началото е Марс-ова епоха на Земята, а след нея, сега, сме в епоха(та) на Меркурий.

(Имената на Еоните съвпадат с имената на известните ни от астрономията планети, но самите Еони не са тези планети.)

В началото развитието е еволюционно. На всяка от стъпките, Еон след Еон, човекът, е изграждан: в началото са положени основите на физическото тяло, но като форма и дизайн така да се каже, това физическо тяло е материално/минерално чак на Земята, и то от сравнително скоро в космически мащаб. Т.е редно е да се прави разлика между физическо тяло и материална/минерална или веществена и осезаема телесност. Свързани неща са, но не са едно и също.

След формата идва животът, след животът идва съзнанието, и на Земята, на четвъртата стъпка, от един момент нататък говорим и за налично себе-съзнание. Т.е това Същество вече носи един индивидуален Аз, може да се обърне към себе си с „Аз съм“.

В известен смисъл едва от този момент нататък говорим за човек, човекът да е наличен; всичко преди това е подготовка, и тя не е движена от нас. Еволюцията (ни) е дело на Същества, които са били на своята човешка степен (много) преди нас, в предишни Еони. (За пример, най-близката до нас Йерархия, тази на Ангелите – те са били „човеци“ по време на предишния Еон, на Старата Луна.)

Когато вече ни има, така да се каже, вече сме себе-съзнателни Същества, Боговете „умират“, „няма“ ги, не са вече факт в стесненото ни т.нар „предметно“ съзнание. И вече не ни държат за ръка, така да се каже, не и както преди, и оттук нататък развитието зависи и от нас.

Дали и кои от нас ще изкласят до края на Земята – това вече зависи от нас.

Същото важи и за следващите три Еона: Юпитер, Венера и Вулкан, когато целта на инволюцията, на вътрешното ни развитие, е да преминем, по съответстващия на нашата еволюционна вълна начин, през степените Ангел, Архангел, Архай. Казвам „съответстващия“, защото Земя и Юпитер, за пример, са различни Еони, различни вселени и светове, и нашият бъдещ процес (ще) е различен от начина по който сегашните Ангели преминават през тяхното Ангело-ставане, сега, по време на Земята. Но това, което е еднакво е степента на съзнанието, и макар и еволюционните вълни да са различни, степента е все Ангел.

Това е „голямата картина“. Която е огромна, на схема изглежда обозрима, но това е привидност, илюзия.

В следващите части постепенно ще влезем в по-малките времеви рамки, във вложените като матрьошки в матрьошки епохи и под-епохи, които изграждат всеки Еон.

Преди време ме бяха питали какво е значението на татуировките (ми). Ами ето, за пример тази, която е на гърдите, в крайна сметка е илюстрация точно на тази „голяма картина“. Двата потока на Времето, и седемте Еона. В момента сме ето тук (вж. стрелката в снимката), малко отвъд средата на цялото развитие:

Еони: „голямата картина“.
Малко след средата на 4-я Еон (Земя).

Бележки

[1] За космологичните сведения в тази и следващите части, виж глава „Развитието на света и човека“ и глава „Настояще и бъдеще в развитието на света и човечеството“ в том 13 от СС на Рудолф Щайнер (1910), „Въведение в Тайната Наука“. Първото издание на български на изд. „Даскалов“ е от 1992 и книгата е преиздавана през годините. Може да бъде закупена от сайта на издателството, rudolfsteiner.bg, заедно с други основни трудове и лекционни цикли от Рудолф Щайнер, както и книги на други антропософи. [обратно към текста]