Предговор

23/28 март 2025. Четиво за 11 минути.

28 март. Започнах да превеждам „Спомени за Рудолф Щайнер“ на Лудвиг Полцер-Ходиц в средата на март, 13.03.2025, с идеята всичките 15 глави да са преведени и публикувани онлайн, в раздел Преводи тук.

Уви, не съобразих обема, респ. времето, и към днешна дата преведени и публикувани – първо във Facebook страницата[1] – са само трите и уводни текста и първите шест глави. Останалата част от книгата ще преведа през април и тя ще е налична тук за всеки, желаещ да я прочете.

Идеята беше тя да е това, което аз давам по повод 100-те години от смъртта на Рудолф Щайнер (25.02.1861 - 30.03.1925), които ще отбележим след два дена, тази неделя.

Междувременно, миналата неделя, на 23 март, разбрах за едно събитие във Варна, лекция на Георги Акабалиев и разговор след нея, и в описанието на събитието видях едни хубави 7 въпроса. Реших да им отговоря. И тъй като аз съм си аз, вместо да го направя с по няколко изречения на въпрос, ето ни днес тук с едни 45+ страници. Класически Владимир.

Надявам се все пак, че за няколкото човека, които ще ги прочетат, отговорите ми ще са по-полезни именно в този разширен формат.

Оказа се, че тези седем въпроса са вече отговорени от други хора в антропософската общност, в два последователни броя на „Антропософски вести“[2]. Ще ги зачета и тях именно на 30 март; но ще ги чета с л е д като вече съм разписал моите отговори. За да не се влияя. Искам в неделя да видя дали сме на една страница с тези хора… или все още се разминаваме :/ :\

23 март. Една лекция на Георги Акабалиев, следващата неделя, 30.03, във ВАРНА, както и разговор след нея, за присъстващите на живо[3].

Тази сутрин едно от първите неща, които видях след като се събудих, беше ето това събитие на Ради и Стефи.

Малко разсъждения на глас по този повод, и споделени спомени.

Не знам какво са вложили по смисъл в това „100 години от духовното раждане на великия Посветен на 20 век“. Защото именно като при Посветен – както е при всеки Посветен – духовното раждане (да не се бърка също и с момента на оформяне на хороскопа на духовното раждане) при него е м н о г о преди смъртта му.

За „обикновения“ човек смъртта е духовно раждане (условно), но не е така за един Посветен; за него тя носи окончателност – както е при „обикновените“ хора – само по отношение на физическото тяло, но духовното му раждане, или смъртта, е някъде назад в миналото. Просто уточнение.

Но е факт, че на 30 март, следващата неделя, стават 100 години от смъртта на Рудолф Щайнер. Който е и един от Посветените, да. Това „великия“ е повече от излишно, и направо дискриминиращо, бие на белобратска изказност.

Георги Акабалиев е човекът, който беше мой гарант през 1998.

Навремето, за да станеш член на Антропософското общество, когато вече познаваш поне до някаква степен хора(та) от антропософската общност, един човек от нея, очевидно някой, който ти е по-близък, имате си приказка и т.н, гарантира за теб. Потвърждава, че намеренията ти спрямо антропософията са сериозни и че кандидатстването ти за членство в АО е осмислено решение, а не просто някакво хвърчащо случайно действие. Намирам тази практика за съвсем естествена.

Когато на Великден 1995 се запознах на живо с антропософи в България – това беше на вилата на Нева Кръстева, в София, където беше отбелязан този празник

– първият от всичките такива за и в България след 1989 (след 1989 = публично достъпна антропософия и антропософска дейност), между другото; вторият беше в Стара Загора, Еньов ден 1995, и т.н –,

аз още не бях член на АО; тогава бях все още ученик, в Търново; после, след училището, беше казармата (10.1996 - 01.1998); после беше втория опит кандидат-студентски изпити, юни 1998 (решението за членство вече го бях взел, 10.06.1998), приеха ме в Стара Загора, ТрУ, ветеринарна медицина, и след като септември бях вече в Стара Загора, ноември 1998 вече бях с розова карта (членските карти са розови по линия на факта, че „цветът“ на етерното тяло е като „цвят на цъфнала праскова“), за която Георги беше гарант.

Розова членска карта. Снимка от 10 ноември 2018 (при връщането и).

След това бях член на АО за 20 години, до ноември 2018, когато го напуснах по няколко причини. Една от тях беше, че то не е институция, която помага антропософията да стигне/стига до света.

Та на тази среща през ноември 2018 – тя също беше в Стара Загора, и я организирахме като ехо на тази от пролетта на същата година, 24 и 25 март (за нея ще стане дума тези дни отново) – си върнах членската карта (карти, и розовата, и синята), и коментарът на Георги беше, че аз вече не съм антропософ...

Розова членска карта. Снимка от 10 ноември 2018 (при връщането и).

Тази седмица чета, даже по-късно днес вероятно ще я приключа, поредната книга от серията на изд. "Hachette", номер 12, „Августин Блажени. Милосърдният срещу злото“. Вероятно знаете, че Свети Августин (13.11.354 - 28.08.430) е един от първите Отци, и неговите битки – срещу манихеи, донатисти, езичници и пелагианци – са градивен камък за утвърждаване на хегемонията на Петровата църква, на католицизма. Който едва по-късно, при схизмата в 11. век (1054), ще се разцепи на две големи секти. Но дотогава е – поне на повърхността – единен и монолитен поток –, който все повече засилва властта и обхвата си спрямо културния живот на съответните векове.

Като странична забележка: обърнете внимание, че това се случва по време на Козирог под-епохата в рамките на предишната културна епоха, тази на Овена.

Както в „Приложна комарология“, втората част[4], съм посочил, че нашата Епоха на Рибите преминава през цикличността Близнаци => Дева => Стрелец => Риби (сега сме в периода на преход между Близнаци и Дева), така това важи и за всяка друга културна епоха, такава ми е идеята. И за Овена кръстът ще е изграден не от подвижните, а от кардиналните знаци, но е пак подобен. Значи за нея имаме Рак => Везни => Козирог => Овен.

Силно условно, но те вървят в последователност също и във времето, т.е можем да кажем, че Козирог под-епохата започва от около средата на цялата културна епоха, и за около половин хилядолетие (2 160 години / 4 или 540 години). Т.е като добавим 2 по 540 към 747 година пр.н.е, стигаме до 333 година. И още 540 години, до 873 година. Съвсем близо до ключовата 869 година!

Да закръглим, от 4. век до към 9. век (малко преди схизмата). И, нали, знаем, че именно през 4. век (313, Константин издава Миланския едикт; 325, Константин свиква Никейския събор; 380, Теодосий издава Солунския едикт) християнството, но не кое да е, а именно външно-църковното християнство, добива официален статут. Козирог: небесната йерархичност, отразена в земната. Можем ли да кажем, че това е една от основните културни, цивилизационни теми за 4. до към 9. век?

Августин е точно там, 354 - 430, в началото. Та при една от борбите на хипонския епископ, тази срещу донатистите, присъства един казус, който след това ще има столетна история и по-нататъшен живот: има ли спасение без помощта на институцията на екзотеричното християнство, без църквата? Или наобратно: „Няма ли спасение извън църквата?“[5].

Така че 2018, когато един от „папите“ на антропософията в България (Георги Акабалиев е един от първите хора в зараждащата се антропософска общност в България на прехода, един от основателите) ми каза, че няма как да съм антропософ, без да съм член на АО... ето, 4. век срещу 21. век, аналогията е на място, мисля?

Не съм имал повод да говоря с Георги след ноември 2018, просто не сме се виждали последните (почти) 7 години. Сигурен съм, че лекцията ще е интересна обаче, затова и отделям време да споделя за събитието... и даже ще го направя 7 пъти. От днес до следващата събота.

В описанието на събитието са зададени едни хубави 7 въпроса, които се очаква да бъдат дискутирани на живо следващата неделя, след лекцията на Георги.

За тези, които няма да присъстваме на лекцията и на разговора, аз ще опитам да организирам аналогичен разговор тук. Т.е ще дам моите 7 отговора, и всеки, който иска да се включи, може да го направи в коментарите. (28.03. Такъв не се случи, имаше три коментара само под първата статия.)

Бележки

[1] Става дума за страницата за антропософия и астрология „Владимир Комаров“. [обратно към текста]

[2] „Aнтропософски вести“, брой 87 [PDF], Коледа 2024, „Образът на Рудолф Щайнер през нашите духовни очи“, стр. 3-7; и „Антропософски вести“, брой 88 [PDF], Великден 2025, „Делото на Рудолф Щайнер през нашите духовни очи“, стр. 15-17. [обратно към текста]

[3] Това е Facebook събитието: www.facebook.com/events/651456384155022. [обратно към текста]

[4] Виж глава XIII, „Срещата със злото“, „Епохата на Рибите и задачите на нашето време“. [обратно към текста]

[5] Lat.: Extra Ecclesiam nulla salus? [обратно към текста]