Въведение

25 февруари 2026. Четиво за 6 минути.

Мемоарите на Лудвиг Граф Полцер-Ходиц са написани на немски език и са публикувани в Прага през 1937. Тази книга, съдържаща главно неговите спомени за Рудолф Щайнер, е написана по молба на неговия добър приятел, Валтер Йоханес Щайн[11], редактор на английското списание “The Present Age”. Главите от тази книга са публикувани в това списание, от ноември 1936 нататък.

Лудвиг Граф Полцер-Ходиц, дори и днес, е слабо познат в антропософски кръгове в Европа, но запознаем ли се с тази забележителна личност, можем да оценим централната роля, която той играе в развитието на антропософското движение от 1911 до 1925 – последните четиринадесет години от разноликата практическа и артистична дейност на Рудолф Щайнер. Имаме всички основания да го считаме за близък приятел на Рудолф Щайнер и един от най-приближените му помощници, особено по отношение на усилията му да реализира идеите на Троичната общност (Threefold Commonwealth).

Той се запознава с Рудолф Щайнер през 1908 и става член на Обществото през 1911. Рудолф Щайнер го приема в ранната Езотерична Школа през 1912. Граф Полцер-Ходиц принадлежи на австрийската поземлена аристокрация, с много ценни връзки във влиятелни културни и политически кръгове. Това му позволява да работи неуморно за социални реформи, толкова отчайващо необходими в хаоса на неговото време. Като австриец той чувства остро централната роля, която Австрия може да има като хармонизиращ Изтока и Запада елемент. Също така той помага на обикновения човек и проявява дълбока загриженост за благосъстоянието на работниците и фермерите.

През 1913 Рудолф Щайнер го кани в Дорнах, за да присъства при полагането на Основния камък на Първия Гьотеанум[12]. Особено запомнящо се събитие, което графът разказва много живо.

Рудолф Щайнер с модел на Първия Гьотеанум.

През 1917 Граф Полцер-Ходиц, чийто брат Артур е министър-председател и близък приятел на кайзер Карл Австрийски, е част от тесен кръг, на когото Рудолф Щайнер дава първите указания относно идеите за социална реформа, известна като Троична общност (Threefold Commonwealth).

Тези мемоари представят на читателя уникални прозрения за борбите, в които са участвали Рудолф Щайнер и няколко верни помощника, за да осигурят един хармонизиращ и оздравяващ импулс за социално-политическата динамика на Средна Европа. Но твърде малко сърца и умове са отворени за духовна реформа, която би могла да повлияе положително на практическия, материалния живот. Граф Полцер-Ходиц описва някои от многобройните си разговори с Рудолф Щайнер, как е пътувал с него и е направил всичко възможно, за да могат импулсите на неговия велик учител да са плодоносни, резултатни. Графът е там, когато Първият Гьотеанум[13] изгаря в новогодишната нощ на 1922/1923. Освен това през 1924 му е възложена специална отговорност за тогава новооснованото Училище за духовна наука[14].

Граф Полцер-Ходиц, освен лекарите, е един от тези, които се грижат за Рудолф Щайнер, един от последните приятели, които го посещават преди смъртта му[15]. Бележките от тези разговори (все още непубликувани) дават възможност да се види дълбоката увереност и езотерично доверие, което Рудолф Щайнер изпитва към този забележителен ученик и приятел. Той поверява на графа грижата след смъртта му за сестра му Жозефин и брат му Густав, които живеят в Австрия.

Не по-късно от 25 март 1925 – т.е. пет дена преди смъртта си – Рудолф Щайнер пише писмо до Граф Полцер-Ходиц и се обръща към него по следния начин: „Скъпи мой приятелю Граф Полцер“.

Тези мемоари ще ни помогнат да разберем ролята на една забележителна индивидуалност, но още по-полезни ще са да придобием впечатление от първа ръка за Рудолф Щайнер в неговия ежедневен живот. Тази творба е изпълнена с колоритни анекдоти и прозрения от бурните години на Първата световна война.

Граф Полцер-Ходиц е дълбоко засегнат от трудностите, които възникват в Антропософското общество след смъртта на Рудолф Щайнер. Свободен от фанатизъм и винаги по един добросърдечен начин, той се опитва да помири сериозните личностни различия и разногласия, възникнали между водещите фигури на движението. Окончателният разрив през 1935[16] го принуждава да се оттегли от външната сцена, но той продължава да е посветен на каузата, на антропософията и на делото на Рудолф Щайнер, чрез лекции и посещения на Великобритания и Швейцария, където активно участва в срещи и конференции. Умира през 1945[17], преди да са заздравели старите рани[18].

Биография на Полцер-Ходиц.

Изминаха повече от 60 години от смъртта на Рудолф Щайнер[19]. Едно по-младо поколение, родено след 50-те години [на 20. век, бел. прев.], което се среща с Антропософията, често се пита: кой е Рудолф Щайнер? Какъв беше той като човек в ежедневието? Читателите, задаващи си тези въпроси, ще намерят тези мемоари за особено стимулиращи. Написани са преди 50 години [вече почти 90, бел. прев.], но не са загубили нищо от своя чар, откровеност и спонтанност.

Рене М. Керидо
Колеж „Рудолф Щайнер“
Феър Оукс/Сакраменто, Калифорния
Септември 1987

Бележки

[11] Walter Johannes Stein, 06.02.1891, Виена (Австрия) – 07.07.1957, Лондон (Англия). Още един от близките хора на Рудолф Щайнер. [обратно към текста]

[12] Основният камък е положен вечерта на 20.09.1913. [обратно към текста]

[13] Първият Гьотеанум е подпален и изгаря в нощта на 31 декември срещу 1 януари 1923. [обратно към текста]

[14] School of Spiritual Science. [обратно към текста]

[15] Рудолф Щайнер почива на 30.03.1925. [обратно към текста]

[16] Тогава от Форщанда/УС са изключени Ита Вегман и Елизабет Вреде, както и цели национални общества. [обратно към текста]

[17] Миналата година, покрай превода на мемоарите, поръчах ето тази нетънка, 643 страници, книга: “Ludwig Polzer-Hoditz. A European – A Biography by T.H. Meyer”. Някой ден, ако стигна и до нея, вероятно ще пиша повече за биографията на Ходиц, който наистина е слабо познато име също и в България (явно незаслужено). [обратно към текста]

[18] Сякаш според английския редактор на книгата тези рани в някакъв момент все пак заздравяват; аз лично не споделям това мнение, това е част от тезата на „Неслучената кулминация или едно липсващо възкресение“, към която преводът на тези мемоари може да се брои като приложение или допълнително четиво. То е такова и към „Звездната биография на един Посветен“. Виж описанията на всички книги на заглавната страница на сайта. [обратно към текста]

[19] А този превод, както стана дума, беше замислен по повод 100-те години, 30.03.1925 – 30.03.2025, от смъртта му. [обратно към текста]