2. Големи Eпохи: с колко „време“ разполагаме?

13 октомври 2024. Четиво за 7 минути.

Всеки от седемте Еона, за които стана дума в първата част, е съставен от поредица от епохи от по-малък времеви[2] порядък.

От сложната времева линия на Еона Земя вземаме само едни седем периода, които наричаме „Големи Епохи“. Наричаме ги „Големи“, за да ги разграничим от вписаните в тях астрологични и културни епохи, от по около 22 века всяка, за които ще говорим в следващата част.

Тези седем Големи Епохи са Полярната, Хиперборейската, Лемурийската, Атлантската, Следатлантската или Арийската (сме сега в тази Голяма Епоха, тя е петата от тези седем), и още две бъдещи, Шеста и Седма Големи Епохи.

За Земята, и всъщност за цялата Слънчева система, във вида, в който я познаваме днес: със Слънцето, Меркурий и Венера като вътрешни планети, Марс, Юпитер и Сатурн като външни, отвъд Земята; с Луната, обикаляща около Земята, както и с „пришълци“ като Уран, Нептун и това отвъд тях... за тази конфигурация можем да говорим само от около средата/края на Лемурия, за нашата и за предходната Атлантска епохи, както и за някаква част от бъдещата Шеста Голяма Епоха.

И макар че Лемурия е много различен свят от днешния, нито пък човекът тогава е бил като днешния, ама хич, но тя е различна и от Атлантида; а пък самата Атлантида е свят, доста различен от днешния... въпреки това, в известен смисъл, тези трите Големи Епохи поне са нещо, което не звучи твърде фантасмагорично на днешния човек. Имам предвид масовия човек, на който светата нАука обяснява как Земята е тук от четири и отгоре милиарда години, говори му за едни милиони и милиони години дълги геологични епохи... и същият този мега умен и рационален модерен човек не може да реагира с нищо друго освен с презрителен смях на приказки как светът бил на някакви си шест хиляди години.

Аз също не смятам, че светът е едва на няколко хиляди години, това е буквалистки прочит на силно изкривен текст... но определено не е и на тези фантастични безбрежни милиони години. Това е същия казус като с уж безбрежния, направо безкраен космос, как едни звезди били на милиони и милиони светлинни години от нас, и то говорим само за тези, от които към днешна дата е дошла някаква светлина... и как ние сме едни мини-мини прашинки, живеещи на една малко по-голяма прашинка (Земята). Всичко това обаче се базира на едни константи, с които работи модерната физика, и геология – в единия случай това е скоростта на светлината, която се постулира, че винаги, а също и навсякъде е около 300 хиляди километра в секунда, и че няма нищо по-бързо от нея... а геологията се обляга примерно на въглеродното датиране... което пък разчита радиацията винаги и навсякъде да е като днешната. Ами, ако след още век се окаже, че тези константи и постулати не са точно непроменлива част от реалността, тогава какво?

Та от гледна точка на антропософията, макар и тези епохи да са с продължителност, която сравнена с човешкия живот от около 70 години, е трудно обозрима, всъщност са доста по-кратки от сегашната масова представа... и съответно времето е доста по-накъсяло, и ние сме вече отвъд средата на Земния Еон; Земята „умира“, в същия смисъл, в който и един 47-годишен човек, например, е вече по-близо до смъртта, отколкото до раждането, поне в общия случай.

По време на Лемурия се случват някои много важни промени и в известен смисъл там е началото. И не е случайно, че реално от нея, от това време, започва и Библейският разказ. Битие, в началото на Стария Завет, започва общо взето оттам. Тогава започват, поне за една част от душите, поредните животи, в края на Лемурия започва цикълът на преражданията. Също така това е времето, когато вече можем да говорим за два пола. Защото преди това за човека можем да говорим само като за андрогин. И тогава се случва също и това, което на езика на религията наричаме Грехопадение, и изгонването ни от Рая, което означава напускането на духовните светове и начало на живот в тяло на земята.

Лемурия загива в огромен катаклизъм, тя изгаря, и едно далечно ехо от това време го има, ако щете в такива елементи като драконите и огнения им бич, които виждаме илюстрирани във филми като „House of Dragon“ и „Game of Thrones“. Лемурия е била в тази част на Земята, където днес е Тихият Океан.

Следващата Голяма Епоха, Атлантида, обема общо взето баш Земното развитие, тя е в средата. Резултатът от нея е именно един човек, приличащ дори и външно на днешния, в тяло, макар и със съзнание все още много различно от това на човека днес. Тя загива в Потоп-а, за който също става дума и в Библията, и в други документи от древността. Сега е на дъното на Атлантическия Океан.

След Атлантида идва ред на петата Голяма Епоха, и това е нашата настояща Голяма Епоха. Тя започва около 9 хилядолетие пр.н.е. За нея ще стане дума в третата част на серията. Достатъчно е да кажем, че тя обема едни седем по-малки епохи, всяка от които е по около 2 хилядолетия и малко отгоре. Ако трябва да сме малко по-точни, говорим за 7 пъти по 2 160 години или общо 15 120 години. Те са приблизително от 8426/7227 година пр.н.е до към 6694/7893 година от н.е. Или както казах, от около 9-то хилядолетие до към 8-мо от н.е.

В края[3] на нашата Голяма Епоха ще има пореден катаклизъм, който е известен в окултизма като Войната на всеки срещу всички, и в Шестата Голяма Епоха условията отново ще са много различни, не само за Земята, и за човека, но и за цялата ни Слънчевата система.

С други думи в антропософията не се говори как чак след милиарди години Слънцето щяло било да угасне, щото щяло било да му свърши „горивото“, а друго: че макар и да говорим за хилядолетия, и още редица земни животи... всъщност в космически мащаб никак не е далече времето на „края“. Най-малкото края на преражданията, който е именно в Шестата Голяма Епоха, т.е „ей сега след малко“ от перспективата на „голямата картина“. Това е важен детайл, и защо е важен ще стане ясно в следващите части от серията.

Бележки

[2] Това е написано много условно, по причина, че не през цялото време времето е... едно и също. И от тази точка нататък обясненията стават вече наистина сложни, и не им е мястото в кратко представяне на едночасова, т.е мега кратка, лекция. Само ви заострям вниманието, че нещата тук са представени схематично, но схемата не се покрива с реалността, тя е само помощно средство първо да се запознаем с едни термини и едни идеи, и чак като ги познаваме като отделни парченца от големия пъзел да можем да започнем да ги сглобяване в нещо, което е по-близо до реалността. [обратно към текста]

[3] В идеалния случай ще е чак в края на епохата. Ще се върнем по-късно към тази условност, тъй като тя е точно по темата на лекцията. [обратно към текста]