Канех се да напиша този пост от около седмица или две. Чудех се какво точно заглавие да му сложа, с което да успея да акцентирам върху всички аспекти на темата.. и след като не измислих нищо интересно и смислено, сложих точно това: паническо разстройство и колело.
Научих се да карам колело без ръце. Чудо голямо, ще кажете. Да, не е кой знае какво постижение – децата се учат да го правят в ранна възраст, въпрос на няколко дена опити и едно-две падания вероятно.
Е, аз нямах пример като малък, така че сега усвоих това умение по моя собствена инициатива. И ми отне малко повече време, около две седмици. За сметка на това от 7-те километра до работа и още толкова обратно през по-голямата част от времето мога да карам без да използвам ръцете. В сегашното малко по-хладно време, новото ми умение се оказва доста полезно. Ако реша мога дори да правя ТЕС докато карам..
Сега, какво общо има всичко това с паническото разстройство?
Паник атаката е състояние, над което общо взето нямаме контрол. Да, ако става дума за някаква фобия, съпътстваща паническото разстройство – например, страх от високо или от открити пространства – просто ще отстраним тригера, ще напуснем терасата, ще се приберем вкъщи и т.н., но е очевидно, че в тези случаи фобията ни контролира, а не ние нея. А моето паническо разстройство не е вързано към някаква конкретна фобия, паник атаките идваха просто ей така от нищото, без някаква явна причина. Идват където и когато си искат. И това не е нещо, което мога да спра като просто си кажа “Я се стегни!”. Глупаво е да се мисли, че ако се стегнеш ще решиш проблема с паник пристъпите. Даже напротив, те може да станат още по-силни.
От 9-те години опит от първа ръка с паническото разстройство, знам че всъщност можеш ( нарочно не използвам трябва ) да се оставиш да загубиш контрол, за да го придобиеш. Звучи някак парадоксално, но е точно така – в момента, в който се (от)пуснеш нещата започват да приемат друго измерение. Паник атаката идва и след това си отива. Не се стягаш, не се вкопчваш в нея, пускаш я просто да премине. В определен момент тези състояния се разреждат значително или направо секват ( за това ще стане дума в следващ пост за три месеца занимания с ТЕС ).
Така че това с колелото беше просто едно упражнение за придобиване на навик да се пускаш. Да не се стряскаш при първото друсване, да не бързаш веднага да вкопчиш ръце в кормилото, за да си възвърнеш контрола. Този, който държи контрола не е съзнанието, а несъзнаваното. Караш без ръце и не го мислиш много-много – оставяш мъдростта на тялото да управлява колелото. То е наясно кога накъде да се наклони, кога да натисне по-силно единия или другия педал, за да запази равновесие. Просто се пускаш и имаш доверие, че тялото ти няма да те предаде и че в несъзнаваното не гъмжи от чудовища, които искат да те изядат или да те смачкат..
Пробвайте :)
P.S. 02.11, написан като пост за 28.10.
Tweet