Станаха почти четири месеца откак ползвам ТЕС, Техника за емоционална свобода. Основният акцент, разбира се, поставям върху работата с паническото ми разстройство, но вече писах, че ТЕС може да бъде ползвана за изключително широк кръг проблеми и цели, както и по най-различни начини. Границите са само въпрос на ( липса на ) въображение.

Наскоро получих съобщение във Facebook от човек, прочел в блога няколко мои поста за ТЕС. Той каза, че иска да знае дали прави ТЕС правилно и ако мога да му кажа дали има някъде описано как точно трябва да се прави ТЕС. Разбира се, акупунктурните точки са уточнени, практиката е показала, че ползването им дава резултат. След tapping-а върху точките идва ред на психологическите формулировки.
Според мен въпросът по начало е зададен погрешно. Няма смисъл да се пита дали този или онзи начин е правилния начин да се прави ТЕС. По-важното.. много по-важното е да се прави. Всеки ден, с упорство и постоянство. И не просто да се повтарят заучени от някакво клипче в YouTube фрази, а след като бъдат научени точките и последователността на tapping-а – нещо, с което и дете може да се справи след като види два-три пъти от друг човек как се прави – да се влага сърце и душа в съответните утвърждения. Те трябва да бъдат свободно формулирани от самия ТЕСащ, трябва да са негови думи, негово разбиране, неговите сърце и душа.
Разбира се, в началото бях много скептичен към този психотерапевтичен похват, обединяващ изтока в лицето на акупунктурата и запада в лицето на когнитивно-поведенческата психология. Емоционална акупунктура, както я наричат. Казвах си, и какво, сега ще се почуквам тук и там, ще си казвам някакви магически фрази и хоп, проблемите ми ще изчезнат!? Звучеше ми нелепо.
Знам, че много хора остават на този етап. Други може и да нямат този скепсис, но прочитат някоя и друга статия или книга за ТЕС, гледат някое и друго видео, казват си, да, добре, звучи / изглежда интересно и.. И нищо. Няма практика. Няма практика – няма резултати. Постоянстването в практикуването е по-важно от начина на практикуване. След няколко месеца усилията биват възнаградени!
Сега отвреме-навреме, когато се случи паниката отново да ме стисне за гърлото си казвам, и какво, толкова месеци вече ежедневен tapping и въпреки това “проклетото паническо разстройство” все още е тук! Е тук е. Проблем, който е явно изразен от 2003, т.е от 9 години, и поначало е грижливо отглеждан от ранното детство, поне от 90-те със сигурност.. няма да си отиде просто така за няколко месеца ( макар че и това е негативно утвърждение и това също може да се ТЕСа! ). Трябва си търпеливо практикуване и постоянство. В моменти като този правя ТЕС с акцент точно върху скепсиса, и едва след това върху симптомите на самата паническа атака. И като дойде вечерта, като се замислиш за изминалия ден, преценяваш в ретроспекция, че денят ти – независимо от пристъпа/ите е минал много по-спокойно и много по-добре спрямо дните от времето преди ТЕС, т.е да кажем от тази пролет, например.
Веднъж щом видях, че ТЕС дава резултати, се включи изследователската нотка в характера ми и започнах да си задавам въпроси: а не може ли да пробвам това и онова? Разбира се, че може. Защо не? Стига човек да се чувства ОК с това, което прави, стига да не пречи на другите и това, което прави да е продуктивно, защо не?
И така стигнах до въпроса, а в последно време и ( плахия все още ) опит да интегрирам ТЕС с астрологията. Как?
Ето един пример:
В момента транзитният Сатурн прави опозиция с рождения ми съвпад Венера/Марс. Този транзит има много аспекти – като всеки друг – и не се разглежда самостоятелно; но с илюстративна цел, за поста, нека да опростим леко нещата и да кажем така: Сатурн е сигнификаторът на нашите страхове. Той се вписва добре в цялостната динамика на едно паническо разстройство. Опозицията е напрегнат аспект, който често апелира да направим един или друг избор в живота си. Марс и Венера, конкретно в моя хороскоп, са управителите на 6/12 дом, т.е на оста на здравето. Така че е логично един от аспектите на този транзит да е свързан със здравословното ми състояние и със здравословните проблеми.
Друг аспект на Сатурн срещу Венера/Марс, в 1/7 дом са отношенията (ми с жените ). Та, ако ме четете редовно, ще ви стане ясно защо в последно време има повече от обикновено публикации по темата ( вж. Искам среща, част I, II, III и други в Ах тези каки! от ноември ).
Друг елемент е, че този транзит обхваща общо взето ноември, декември вече не е в орбис. Т.е той има своето начало и край. Това е изключително ценно знание, което астрологът притежава — астрологията ви дава времевите рамки за един проблем, вие знаете, че той няма да е тук вечно, тормозът рано или късно свършва. Разбира се, ако урокът не е научен, при повторението на цикъла проблемът – може би под друга форма или с друг фон – пак се връща обратно. Или, ако не е проблем, а цел — вие знаете, че сега е моментът да гоните целта до дупка и да натискате педала до ламарината и че, ако нещата ще се получат това ще е до някакъв момент; след това просто можете да си отдъхнете и да изчакате следващия подходящ момент. Изобщо астрологията ви дава (по)знание за точния момент..
Всичко описано по-горе на мен лично не ми е необходимо всеки път да го премислям отново и отново. Когато имам в съзнанието си мисълта “Сатурн срещу Венера/Марс” аз просто съм наясно с всичко това. Очевидно е, че примерът за ползване на ТЕС и астрология заедно ще работи за астролози и ще е никак или много трудно приложим за такива, които нямат все още астрологията, проникнала в битието им “до мозъка на костите”, образно казано. Важното е, че за мен горната фраза е съкращение, shortcut, изпълнено с дълбок смисъл и мога да го ползвам ето така:
Въпреки че
{ проблемът } безпокойството, което Сатурн срещу Венера/Марс внася в живота ми в момента,
{ класическа формулировка } аз се обичам дълбоко и се приемам напълно и безрезервно
{ или }
{ положителен избор, Патриша Карингтън } избирам да остана напълно спокоен, знам, че този период скоро ще свърши ( и мисля за края на ноември ) и искам да взема най-доброто от него като житейски урок.
С други думи получава се нещо такова ( с вариации ):
Въпреки тревожността, която транзитният Сатурн срещу рождените ми Венера/Марс внася в живота ми в момента, аз избирам да остана напълно спокоен, знам, че това скоро ще свърши и искам да извлека най-доброто от него като житейски урок.
След тази установка, при самия tapping ползвам само “Сатурн срещу Венера/Марс” като напомняща фраза, защото както казах тя носи смисъл за мен, достатъчно смисъл, без да е нужно всеки път да я разгъвам в детайли в съзнанието си.
Дали това работи? Идея си нямам. Това, което знам е, че не пречи да експериментирам. И го правя. Когато мине един достатъчно дълъг период с подобни интегративни упражнения може би ще изработя някакъв вътрешен усет дали това работи или не. За момента само съвсем реално усещам разликата във вътрешното настроение между последните две седмици – откак транзитът е в орибс – и спокойните два месеца преди това.
Сега, някой би казал, ама ти в момента си по-напрегнат само, защото си мислиш, че този транзит ще те напрегне, че трябва да те напрегне. Ако не беше астролог и не беше наясно с всичко това.. че това е активно в момента.. щеше да пиеш един “Заебин” и нямаше да имаш никакви грижи. Да, разбирам защо някой би казал това. Щраусовата политика обаче и всичко свързано с нея и дали това да не знаеш реално ти помага и те опазва.. всичко това е тема за друг, отделен пост. Така че нека да спрем до тук: вие имате върху какво да помислите, аз така или иначе продължавам с упражненията и практиката.
Tweet