Знаете ли, че вторник е ден на Марс? Не? Е, вече знаете. И знаете, предполагам, че Марс е Арес, Богът на Войната.. Вчера – вторник – запълних вечерта с подходящото занимание:
От четирите филма, за които писах наскоро – F*ck you, thunder, you can s*ck my d*ck!, вчера отметнах първия: DREDD.
The Sentence is.. DEATH! — Dredd 3D – Ultimate Judgment Trailer 2012
Dredd отговори на очакванията ми. Сюжет, с чието сътворяване би се справил и четвъртокласник, но пък за сметка на това филм с ефекти и тонове кръв, размазани черепи, насилие в достатъчен размер и агресивен soundtrack. Shouter в 3D формат.
DREDD OST – Playlist
La Roux – In For The Kill ( Alex Giudici Remix )
С други думи: хареса ми! Като се появи BR Release ще го гледам отново. Аз нямам никакъв проблем с филмите, които имат – да го кажем така – плосък или изтъркан сюжет. Стига да има ефекти, добра музика за фон и много, ама много насилие – абсолютно ОК съм с това. Нямам също така никакъв проблем да запълня липсата на смисъл в самия филм с разбирането ( ми ) как изобщо подобни филми излизат наяве.
Много хора носят розови очила и си мислят, че в колективното несъзнавано всичко също е розово. Двете световни войни, случили се в рамките на половин век и нестихващите локални военни конфликти очевидно сочат към нещо друго. Сюжетът на филма всъщност няма значение ( за мен ). Филмите са различни – Dredd, Terminator, сериали като Caprica, киборги, сайлони, няма значение – червената нишка, която минава през всички тях е една и съща. Нещо напира да види бял свят, нещо наистина зловещо; едно бъдеще, в което – опази Боже! – можем да се окажем много скоро. Слава Богу, че не всичко зависи само от нас, хората. Та, както и да е, филмът ми хареса, ще го гледам пак, а за по-дълбокия фон зад филми като този ще си говорим в някой от следващите постове.
Понякога дори не е важно самото съдържание на филма, колкото самата идея, и най-вече времето, т.е кога се появява. Филмите са точно това, знаци на времето.. сенки, които колективното несъзнавано хвърля в нашия малък, тесен свят.
—
Неща, което установих или потвърдих, че ми харесват:
– харесва ми да се возя в метрото; в часовете, когато не е претъпкано.. усещането колко малък град е всъщност София и скоростта, с която можеш да я пресечеш
– харесва ми усещането от пътеката, която свърза метростанцията при СУ и подлеза на Орлов мост, в един момент като че летиш и в следващия момент слизаш от пътеката и разбираш, че всъщност да забавиш темпото не е лоша идея
– харесва ми – ако ще и да е крайно неподходящо като време, в здравословен контекст – да хапна Subway към 22:00-23:00, след филма
– харесва ми да ходя в прохладното есенно време, вечер, сам, из центъра на София и да размишлявам върху филма, който току-що съм гледал
– харесва ми дори и как реагира изпърженият ми от ефектите и музиката мозък преди да отплава към царството на сънищата
– харесва ми да откривам неща, които ми харесват.. очевидно психотерапията работи и светът сега изглежда малко по-малко стряскащ и заплашителен, без да има нужда да реагирам с вътрешна или външна агресия към него
