Искам среща! Част II – Агенция за запознанства

След вчерашната история със злополучния опит за speed dating, продължавам с историята и следващата стъпка: агенция за запознанства.

Поначало бях ( много ) против идеята, по много причини. Но пък и не отказвам възможността да опитам нещо ново и различно, така че и за тази идея на психотерапевта си казах: ок, защо пък не, ще пробвам!

Мила Кунис
Мила Кунис

Не знам дали във всички агенции за запознанства е така, но тази конкретно, чиито услуги ползвах работи по следната схема: отиваш в агенцията и психолог ти снема профила. Звучи добре, но де факто просто попълваш въпросник със семпли въпроси, който не се различава много от лексиконите, които циркулираха из ръцете ни, когато бяхме малки деца, преди 20-25 години. Кой си, за какво се бориш, от какво се интересуваш, такива неща.. какъв тип жени харесваш и т.н. По този доста орязан и много семпъл профил, след половин до един час разговор с представителя на агенцията, последният трябва да прецени кои жени от тяхната база данни ти пасват. Това се случва след още няколко дена чакане.. по между другото плащаш договор за 3 месеца – около 90-100 лв – и след това се почва едно чакане и протакане. След няколко дена отиваш отново в агенцията и те ти предоставят няколко профила на жени, които според тях, според това, което са разбрали за теб за този половин до един час разговор.. ти пасват. Хубаво, ама за мен това счупено огледало и това, че някой друг избира вместо теб.. тази схема просто не работи. Ясно е, че заради правилото за конфиденциалност не можеш просто да отидеш и да си разглеждаш свободно профили на жени.. но и това, което агенцията ти предоставя – поне за мен – е далече от това, което всъщност казах, че търся. Най-малкото бях посочил, че си падам по по-млади от мен, а те постоянно ми набутваха профили на жени на моята възраст или по-възрастни. Защо? Не стана ясно…

Да си кажа честно, от предложените десетина профила.. ами нито един не ме грабна. Няма какво да си кривя душата и да твърдя нещо друго. Но си бях казал, че ще пробвам и не казах “не” на нито един от предложените от агенцията профили.

После е пак поредното чакане – мацките получават известие, че еди кой си ги харесва.. те отиват до агенцията, за поредното препредаване – човекът от агенцията да им представи онзи лексикон, който си попълнил при първата среща.. и собственото си мнение и разбиране за теб. Ако и те те харесат, агенцията ти изпраща контактите им и ти пожелава успех. Плащаш още 10 лв за всеки предоставен контакт. Общо взето единственото, което върви в тази схема са парите от теб към агенцията и времето. Другото.. изнасилена история.

Както и да е, това са малко post factum оценки, макар че още тогава споделих опасенията си с представителя на агенцията. Отговорът и беше, че за три месеца все ще успее да ме опознае достатъчно, за да предаде точно на отсрещната страна кой съм и за какво се боря. Това така или иначе не се случи.

Схемата я описах. Сега за срещите. Давам ви пример:

Първо минават повече от две седмици докато я изчакам да се натутка за срещата. В крайна сметка успяваме да се видим на живо и се оказва, че цялата драма с отлагането била, защото мацката се мести в нова квартира. Завърта се разговор в някакъв момент около това какъв кошмар е пренасянето на всичкото имане от едната до другата квартира и когато тя разбира, че на мен половината ми багаж са една дузина кашони с книги, пита: Ама ти постоянно ли четеш?! Защото аз имам само четири книги! Туш, братле. Това ми го казва мацка, която е с два месеца по-голяма от мен и като не е красива по моите разбирания, поне да компенсира с нещо друго.. не, няма с какво просто. Пие си биричката, гледа ми кецките, гледа брадата, гледа обиците.. “кара” ми се и ми опява защо виждаш ли нямам кола и как било възможно такова нещо.. питам я: имаш ли си хоби някакво? Да, излизам с приятели. Ясноооо. Загуби ме за каузата някъде между опяването за колата и лафа за четирите книжки. Друго просто няма какво да описвам.

Отидох към края на август 2011 в агенцията за последно и приключих отношенията с тях. И тази врата я затворих(ме).

След това есента поканих една какичка, която много харесвах – и все още харесвам – на кино, ама тя дори не ми отговори. Нищо ново под Слънцето. Тя после си се прибра във Варна, така че и тази надежда отлетя. Есента също. Дойде зимата. Зимата една приятелка ме води при една баба, която ( ми ) гледа на карти — смятайте с какви невероятни глупости се занимавам и пробвам.. и то не за да стигна до връзка.. отбележете, че заглавието на тези постове не е “Искам връзка!” ( искам, да ), а е “Искам среща!”. Даже т.нар. първа среща вече е огромен проблем. Няма такъв смях просто..

Та тази баба ми каза, че до месец-два ще срещна една Дама Пика – черна коса, черни очи -, много ще се обичаме, ще се вземем и т.н. Какво друго да ми каже в крайна сметка :) Беше много весело прекарване. Та, да, срещнах я тази Дама Пика под формата на една recruiter-ка ( тогава още не бях започнал работа в eCommera, още я търсих новата работа ).И нея поканих на кино. И тя ми отказа. Но поне ми отговори.

После няколко месеца имах други грижи, мацките останаха на заден план, изтъркули се още половин година и дойде лятото на 2012. Харесах си още една какичка. И нея поканих да излезем. И тя ми отказа. Не ме била познавала! Егатиии тъпото оправдание – хората излизат точно, за да се запознаят. Както и да е, благослових я и нея с “да си жива и здрава” и… историята продължава в част III с тези покани, за които споменах в началото на първия пост. Утре..

Искам среща! Част III – Кино и барове