Cloud Atlas ( Облакът Атлас ) – филм, който ще отида да гледам на големия екран. Защо? Защото е от малкото филми, които повдигат завесата, за да може съвременният човек да погледне отвъд пределите на раждането и смъртта.
Cloud Atlas – Official Trailer [HD]
Разбира се, идеята за прераждането не е нещо ново. Изобщо даже. Просто ми кажете обаче колко филма можете да ми посочите в момента, в които тя е била червената нишка?
Затвореният в тясната кутийка на пагубното материалистично светоусещане съвременен човек вярва, че раждането е началото и смъртта е краят. Дори т.нар. вярващ, в чието съзнание битува някаква – според мен обикновено по детски наивна и към днешна дата, остаряла и “средновековна” – представа за “отвъдното”, за Рая и за Ада, обикновено е далече от идеята за прераждането.
Самата идея за прераждането пък повечето хора познават в нейната източна версия. Обикновено будитска вариация. Със странната и алогична представа, че човек може да се прероди в животно или в Ангел, т.е да смени еволюционния поток, към който принадлежи. Това само показва колко малко се познава природата на Духа, на индивидуалния Аз, на онази Божествена частица в нас, която единствено се преражда ( всъщност нещата са по-сложни от това, но няма да се спирам на детайлите в момента ).
Искам да кажа, че на теория доста хора са чували за прераждането и допускат ( вярват ), че то може да е валидна представа. Но животът само в мислите не е достатъчен. Човекът ти казва, че вярва в прераждането, но ти виждаш, че той все още живее според представата за един единствен живот на Земята. Няма значение какво казваме, има значение какво правим.
Ще мине много време, наистина много време преди тази идея за повтарящите се земни животи да пусне дълбоко корени в съвременния човек. Когато обаче го направи – и то не в нейния стар и анахроничен източен вариант, а в новия изцяло християнизиран западен вариант! – моралното въздействие върху човека ЩЕ Е ОГРОМНО.
Така като гледам trailer-а на филма, последният вероятно ще представи идеята в някаква романтично-блудкава окраска. Нищо. Започва се отнякъде все пак.
За тези от читателите, които искат да навлязат в дълбокото препоръчвам да започнат с представянето на идеята за повтарящите се земни животи така, както е направено от Рудолф Щайнер в неговата книга “Теософия” ( 1904 ). Можете да намерите съответния фрагмент и онлайн в сайта на Антропософско общество, България: Прераждане и Карма. Необходими представи за гледната точка на съвременната естествена наука.
В момента има достатъчно издадена антропософска литература конкретно за Кармата и прераждането. Представеният фрагмент е ( доста ) труден и вероятно ще се наложи да го препрочитате отново и отново през годините – поне аз така правя. В крайна сметка това е идеята. Много хора смятат, че четенето на т.нар. “духовна” литература цели човек да си осигури някаква “духовна” наслада. Ако е само заради това – това е пълна загуба на време. Четенето на антропософска литература е ( умишлено ) трудно занимание – защото, както казва Рудолф Щайнер, самото четене трябва да е начало на един дълъг и изискващ цялата възможна сериозност път на вътрешно развитие.
Повече – като изгледам филма..
