|
FAQ: 1. Какво представлява хомеопатията?
Хомеопатията е терапевтична система, създадена от Самуел Ханеман (Samuel Christian Friedrich Hahnemann, 1755-1843) в края на XVIII и първата половина на XIX век, лекуваща чрез закона за подобието (Similia similibus currentur).
Наименованието идва от гръцкото хомиус (όμοιος, hómoios), означаващо подобен и патос (πάθος, páthos) - страдащ.
Накратко, законът или принципът на подобието, върху който лежи хомеопатията може да се опише така:
Ако дадена субстанция предизвиква в здрав човек определен комплекс от симптоми, т.е някаква специфична промяна в неговото състояние на здраве, то същата тази субстанция, дадена на болен човек под формата на хомеопатично лекарство може да го излекува при условие, че картината на неговата болест е подобна на тази, предизвикана от съответната субстанция при здрави хора.
Примери:
Обикновено се дава пример с лука, може би защото е най-лесен за разбиране. Когато човек реже лук започват да му сълзят очите, появява се хрема, може да стане раздразнителен и т.н. Оформя се една специфична картина, която е сбор от отделни симптоми. Един вид лукът ни "разболява" и то по-начин, който не е идентичен с действието на други субстанции върху здравия човек; затова казвам специфична промяна. Ханеман говори в Органона за изкуствена болест, предизвикана от хомеопатичното лекарство, която е с ограничена във времето продължителност: спирате да режите лук и постепенно тази изкуствена болест изчезва. Ако този лук, под формата на хомеопатично лекарство (латинското наименование на лука е Allium cepa и под това име лекарството е вписано в хомеопатичната Materia Medica, All-c) бъде даден на болен човек, при условие, че картината на неговата болест е подобна на описаната накратко по-горе, то той може да бъде излекуван, например, от неговата сенна хрема или от някаква настинка.
Всичко е започнало през 1790, когато Ханеман прави своя първи експеримент с цинхоната, който ще бъде описан по-късно. От този момент той и неговите ученици и последователи правят експерименти с различни вещества и около 1843, когато Ханеман прекрачва прага на смъртта хомеопатите имат на разположение няколко десетки лекарства, доказани по описания начин: здрави хора приемат контролирано някакво вещество, което предизвиква в тях някакви промени, тези промени се записват в Materia Medica, и след това се използват за лекуване на болни хора с подобни болести. В края на XIX и началото на XX век ММ съдържа вече няколкостотин лекарства, а в края на XX и началото на XXI век те са вече няколко хиляди. Днес доказването на хомеопатичните лекарства се прави в строго контролирани експерименти - двойно слепи, рандомизирани опити.
Единствено инициаторът на доказването знае какво лекарство ще се доказва. Той дава на организатора на експеримента, койте не знае лекарството, от една страна самото лекарство, от друга - placebo за контролната група, т.е нещо, което прилича на лекарство, но може да е просто вода с алкохол или гранули млечна захар. Една част от експериментаторите наистина взимат лекарството, което ще доказват, а другите - не, тези с placebo-то. Записват се всички промени, които доказваното лекарство предизвиква в изпитателите. Експериментите често са освен двойно слепи, също и кръстосани, т.е изпитател първоначално взел лекарство, след това преминава в контролната група, placebo групата, и обратно. Когато експериментът завърши резултатите се обработват и след време се вписват в Materia Medica и в Реперториума, който е един речник или индекс на симптомите, организиран по определен начин. След това, когато информацията вече е достъпна за практикуващите хомеопати по света те допълват информацията от доказването с информация от клиничната му употреба, т.е в какви ситуации е помогнало лекарството и т.н.
Характерното е, че оригиналната картина като цяло се запазва и не се променя, днес ние използваме цинхоната или China officinalis, Chin, по същия начин по който е използвана от Ханеман преди повече от 200 години, картината се допълва, но не се променя. Това е така, защото хомеопатията е наука, основана на няколко неизменни принципа или закони. Това е различно от сменящите се през няколко десетилетия или още по-често лекарства на т.нар. конвенционална медицина, където съдържанието на Materia Medica се определя от модни тенденции, финансовите интереси на фармацевтичната индустрия, установените неприятни или фатални странични ефекти на някое прехвалено, ново лекарство и т.н. За всяко ново лекарство се твърди, че е по-добро от предишните подобни и че това вече ще реши окончателно и гарантирано здравословните проблеми, и това продължава до момента в който то не бъде заменено от уж още по-добро и по-ефективно..
Хомеопатията често бива бъркана с фитотерапията, т.е с билколечението. Това не е правилно поне по три причини: първата е, че фитотерапията работи само с растения с установени лечебни свойства (билки), докато източниците за приготвяне на хомеопатичните лекарства са с много по-голям обхват като се започне от минералното царство, в частност металите, през растенията (и то не само билките), до животинските източници и някои други изходни субстанции. Другата разлика е, че дори и когато за източник е използвано растение, билка, то е специфично обработено, за което ще стане дума на друго място, с цел засилване на неговата терапевтична ефективност и намаляване до 0 на неговата токсичност. И накрая, но най-важна разлика е това, че фитотерапията не винаги е основана на принципа на подобието, който характеризира една терапия като хомеопатична.
Може да се говори още много за това какво представлява хомеопатията, но за начало и това е достатъчно, като както тази страница, така и целият раздел ще бъде постепенно редактиран, допълван и обновяван.
Ще цитирам един от най-известните съвременни хомеопати с основен принос за възраждането на хомеопатията в западния свят, Витулкас (вж. Витулкас, Георгос Витулкас, Гърция) от неговата "Науката хомеопатия", една книга, която е препоръчително четиво и за пациенти, и за курсисти, и за хомеопати, а и за хора, които просто искат да научат нещо повече за хомеопатията:
"Самуел Ханеман
Преди да продължим нататък, би било полезно да се спрем за малко за да се запознаем с живота на Самуел Ханеман, един забележителен гений, открил, развил и систематизирал фундаменталните закони на лечението, които довеждат до революция в схващанията за здравето и болестта. Историята на Ханеман е една от най-необичайните в историята на медицинските открития. Разсъждавайки върху закона за подобието, Ханеман е първият, който признава, че тази концепция е била предлагана от други, като се започне още от Хипократ. Въпреки множеството спекулации около темата, той е първият, който успява да покаже истинското значение на закона и да го превърне в основа за развитие на цяла лечебна наука.
Ханеман е роден през 1755 в малък град в Германия и от най-ранно детство проявява забележителните си способности. Баща му разбира, че момчето е талантливо и от най-ранна възраст го приучва на дисциплина. Той често заключвал малкият Самуел в някоя стая за да упражнява мисленето си като му поставя проблем, който да разреши сам - "момчето трябва да се научи да мисли". Ханеман с лекота усвоява езици и още на 12 години неговият учител го оставя да преподава гръцки на другите ученици.
Ханеман учи медицина в университета в Лайпциг, после във Виена и Ерланген. Специализира през 1779 и скоро става високо уважаван в професионалните кръгове за изследванията си в областта на медицината и химията. Въпреки това той е силно смутен от липсата на фундаментално мислене, на което да почиват тогавашните терапевтични методи - кръвопускане, поставяне на пиявици, употреба на силно токсични химикали. Ханеман пише на един от приятелите си:
"Агония беше за мен да действам в постоянна тъмнина, когато трябваше да лекувам болните, и да предписвам съгласно тази или онази хипотеза за болестите субстанции, попаднали в Materia Medica произволно..
Скоро след като се ожених, се отказах от медицинската практика, защото не можех повече да рискувам да навредя някому. Отдадох се изцяло на химията и на литературните занимания. Но станах баща и за зла участ сериозни болести застрашаваха живота на моите любими деца.. Скрупулите ми се удвоиха, когато видях, че не съм в състояние да им помогна."
Thomas L. Bradford, "Life and Letters of Dr. Samuel Hahnemann" (Philadelphia: Boericke and Tafel, 1895)
Доктор Ханеман се връща към професията и започва да превежда медицинска литература, но изследователският му дух непрекъснато търси фундаменталните принципи, върху които трябва да се гради терапията. Докато превежда издадената от Кулен "Materia Medica" той достига до идеята, родила по-късно революционното му откритие. Кулен бил професор по медицина в Единбургския университет и посветил 20 страници от своята "Materia Medica" на терапевтичното приложение на кората на хининовото дърво. Той приписва успеха на хининовата кора при лечението на маларията на факта, че кората е горчива. Ханеман намира това обяснение за толкова незадоволително, че решава да го изпробва върху себе си, постъпка, която е била почти безумна по това време. Той казва:
"Вземах експериментално два пъти дневно по 4 драхми добър хинин. Стъпалата ми, краищата на пръстите и др. в началото започнаха да изстиват. Станах отпуснат и сънлив. След това получих сърцебиене, пулсът ми стана твърд и малък, обхвана ме непоносима тревога, треперене, немощ във всички крайници, цялата ми глава пулсираше, бузите ми бяха зачервени, чувствах силна жажда и скоро всички тези симптоми, които са обичайна характеристика на периодичната треска се явиха един след друг, но без характерното зъзнене, треперене и вкочаняване.
Накратко казано, появиха се даже тези симптоми, които се срещат редовно и са характерни като оглупяване, типичната ригидност на крайниците, но преди всичко усещането за неприятно изтръпване като че ли някъде в периоста, върху всяка кост на тялото. Този пароксизъм продължаваше 2-3 часа всеки път и наново се появяваше, ако повторя дозата, но иначе не. Спрях да взимам хинин и здравето ми се възвърна."
Така Ханемaн се натъква на идеята, че веществото, което може да провокира симптоми в здрав организъм, може да ги лекува в болен. И което е може би още по-важно, той осъзнава необходимостта от експериментиране с хора, за да се определят показанията за лечение на лечебните средства. Така Ханеман и още няколко негови съмишленици лекари започват системно да изпитват различни вещества върху себе си и да описват подробно проучванията и наблюденията си. Това продължава 6 години, през които Ханеман съставя също и изчерпателен списък на отравянията, описани от различни лекари в различни страни през многовековната медицинска история. [...]"
"Науката хомеопатия", Георгос Витулкас, изд. "Анхира", 2000, стр. 122-124; оригинал: "The Science of Homeopathy", George Vithoulkas, 1980
Автор: Владимир Комаров, 3 март 2007
|
|
FAQ: Frequently Asked Questions
Често задавани въпроси
#1
Раздел FAQ:
[?] RSS 2.0 Новини 
Хомеопатичен въпросник (online)
|
