Paul van Dyk - Let Go

Христина ми вика: “Обръщай внимание на малките неща!”. Ама аз никога не съм преставал. Например, сега ще ви споделя някои “дребни” неща, които ми се случиха вчера вечерта и днес в началото още на деня:

Вчера вечерта видях тройна дъга!!! Три! Една огромна - никога не бях виждал толкова голяма дъга - “цяла” дъга, по посока Горубляне и Дружба, и две половинки дъги около нея. Страхотна гледка! Снимах я с камерата на телефона, което значи, че снимките надали са станали кой знае колко добри, но все пак е запечатан спомен. Но по-важното е чувството. И не само да обърнеш внимание на това уж дребно нещо, ами и да си благодарен, че си го видял, че си го преживял.

Никога не съм вярвал на материализма, за мен нещата са много по-дълбоки. Приказките са верни. Стига да умееш да ги разбираш. Така както сега ние преминаваме нашата “човешка” степен на Земята и Ангелите бдят персонално над нас, в едно далечно бъдеще, в едно състояние на съзнанието, известно в окултизма като “Бъдещия Юпитер” ние ще сме на ниво Ангели, а “човеци” тогава ще са точно тези Същества, които сега постоянно рисуват и творят около нас. Всеки красиво изваян облак, всяка страховита гръмотевица, всяко едно вълшебно цвете, всичко това е тяхно дело. В приказките са наречени Гноми, Ундини, Силфи и Саламандри, духовете на елементите, които работят в Природата и са навсякъде около нас. Те са един тъжен народ, тъжен, защото не ги забелязваме, не ги зачитаме, не ги признаваме, не вярваме вече в тях. А е достатъчно просто да се спреш за минутка две, да се огледаш, да видиш тези “дребни” неща и да кажеш едно простичко, но искрено “Благодаря!”. Няма начин да не усетиш усмивката им и можеш да си сигурен, че ще ги вземеш със себе си след смъртта и в следващия живот те ще са твои помощници, а не малки “дяволчета”, създаващи проблеми.

След дъгата и размислите за джуджета и феи, дойде следващото “дребно” нещо, на което нямаше как да не обърна внимание, щото станах за миг като огнедишащ Дракон: гаджето на съквартирантката донесъл едни малки чюшлета, ама лютиии, люти ти казвам. Жестоки бяха.

Следващото “дребно” нещо, на което обърнах внимание беше някакво момиче, което се загледа в мен цели 3 секунди, докато се разминавахме на улицата сутринта. Леле как си падам по миньончета, ако знаете, пълнят ми и сърцето, и гащите

После аха седнах на компютъра и ми пращат това парче на Пол ван Дайк. Супер! Слушал съм я много пъти тази песен, но не бях виждал клипа. Точно изгледах клипчето и друга приятелка ми праща по скайпа поредното творение на МарТи. И като ми се е разтопила вече душата Jenfel ме разсмива с това:

“Перем бельото на мъжете си с омекотител, после се чудим защо там отпред е меко!”
Дочут разговор между жени на средна възраст в магазин в Гоце Делчев.

Ех, денят започна готино! Просто обърнах внимание на разни “дребни” неща..

Сега, разбира се, трябва да се бачка упорито, че няма време, ама нищо, после 11 дена почивка. Без нет, без телефон и “Спешно! Спешно!”, без работа, само сън, разходки с племенничката и систър, и четене на любими книги.

Засега планът е да си замина в неделя за Лясковец и да се върна чак на 06.05. Ще видим какво ще излезе в крайна сметка. Добре, че са тия измислени празници Великдена имам предвид, този дето мина преди месец. Ако случайно не знаете, още преди да стане християнски празник, “формулата” за пресмятане кога се пада - щото е подвижен празник - е била винаги една и съща: неделята след първото Пълнолуние след пролетното равноденствие. И датите се повтарят циклично. Та така.. ама това е друга тема. Let go сега, на тръстиката, щото няма време за сладки приказки