Та след като ви се похвалих къв готин пич съм станал в рамките на последния месец, смъквайки около десетина килца и как вече си влизам в старите дънки, и колко близо съм - покрай новата работа и удвоения доход - до решаване на любимата на жените теорема БУК: богат, умен (па мозък съм си, кхъ кхъ, кашлюк, каш-кашлюк) и красив, е време за точка и по-кратко изречение. Точка. Кратко изречение: време е за разврат!

Моля всички колеги сплескани членове от Ордена на деФствените смотльовци - вън! Тук са ша са развращаваме с плюшени мечета, “72+” мега фешън развратни богати швейцарски баби и новото ми старо гадже, моята единствена и неповторима истинска и възвишена любов. Моля всички роднини извънземни и тайните служби също да напуснат.

И така, не съм го правил от повече от един месец!

Време ми е вече, нали? Не мой то така толкова време на сухо. Стига вече с тоя манастир..

Жена ми ли? Де да я знам де е, свирка си сигурно някъде Ама да си свирка, притрябвала ми е. Пък! Надали ще се земем преди да навърша 35-40, начи имам още някоя и друга година за.. разврат. Ама як! Със субекти от мъжки род. Щото тези, които ме четете редовно - Иванчо, Драганчо, Ганчо, Петканчо и Пенка (благодаря ви покорно, продължавайте в същия дух!) - знаете, че аз съм един извънземен турбо деФствен гей пърдел с кофти характер, нали?

Срещнах го отдавна. Оттогава съм луд по него! Страст ми е. Истинска. Обичам да поглъщам части от него, докато са още твърди. Да е в устата ми.. Твърд! Да се чувствам задоволен.. Изкушавам се да му се обадя ей сега и да го направим още тази вечер. Само той и аз. Като едно време. Като в доброто старо време! В кухнята, на масата. Чудя се само дали да го налапам целия или да го мъча малко по малко?! Мисля, че заслужава да го свърша бързо, щото е любимата ми жестоко зарибяваща ме кафява кучка..

Той е известен, дават го по телевизията, говорят за него, доста хора изневеряват на половинките си с него.. казвам ви, че е кучка, но е любимата ми такава. Не си го давам за нищо на света! Той е моят наркотик и мой душевен гъдел..

Беше ми казал, че съм прекалил и отношенията ни се обтегнаха преди месец.. но сега аз съм кул и мисля, че е време отново да го направим.

Звъня му. Вдигна.. юпииии, ще има купон и разврат тази вечер! Предполагам вече знаете кой е той, моята любима кучка. Не?

Ето ви една негова снимка за подсказка, аз отивам да го оправям

Paul van Dyk - Let Go

Христина ми вика: “Обръщай внимание на малките неща!”. Ама аз никога не съм преставал. Например, сега ще ви споделя някои “дребни” неща, които ми се случиха вчера вечерта и днес в началото още на деня:

Вчера вечерта видях тройна дъга!!! Три! Една огромна - никога не бях виждал толкова голяма дъга - “цяла” дъга, по посока Горубляне и Дружба, и две половинки дъги около нея. Страхотна гледка! Снимах я с камерата на телефона, което значи, че снимките надали са станали кой знае колко добри, но все пак е запечатан спомен. Но по-важното е чувството. И не само да обърнеш внимание на това уж дребно нещо, ами и да си благодарен, че си го видял, че си го преживял.

Никога не съм вярвал на материализма, за мен нещата са много по-дълбоки. Приказките са верни. Стига да умееш да ги разбираш. Така както сега ние преминаваме нашата “човешка” степен на Земята и Ангелите бдят персонално над нас, в едно далечно бъдеще, в едно състояние на съзнанието, известно в окултизма като “Бъдещия Юпитер” ние ще сме на ниво Ангели, а “човеци” тогава ще са точно тези Същества, които сега постоянно рисуват и творят около нас. Всеки красиво изваян облак, всяка страховита гръмотевица, всяко едно вълшебно цвете, всичко това е тяхно дело. В приказките са наречени Гноми, Ундини, Силфи и Саламандри, духовете на елементите, които работят в Природата и са навсякъде около нас. Те са един тъжен народ, тъжен, защото не ги забелязваме, не ги зачитаме, не ги признаваме, не вярваме вече в тях. А е достатъчно просто да се спреш за минутка две, да се огледаш, да видиш тези “дребни” неща и да кажеш едно простичко, но искрено “Благодаря!”. Няма начин да не усетиш усмивката им и можеш да си сигурен, че ще ги вземеш със себе си след смъртта и в следващия живот те ще са твои помощници, а не малки “дяволчета”, създаващи проблеми.

След дъгата и размислите за джуджета и феи, дойде следващото “дребно” нещо, на което нямаше как да не обърна внимание, щото станах за миг като огнедишащ Дракон: гаджето на съквартирантката донесъл едни малки чюшлета, ама лютиии, люти ти казвам. Жестоки бяха.

Следващото “дребно” нещо, на което обърнах внимание беше някакво момиче, което се загледа в мен цели 3 секунди, докато се разминавахме на улицата сутринта. Леле как си падам по миньончета, ако знаете, пълнят ми и сърцето, и гащите

После аха седнах на компютъра и ми пращат това парче на Пол ван Дайк. Супер! Слушал съм я много пъти тази песен, но не бях виждал клипа. Точно изгледах клипчето и друга приятелка ми праща по скайпа поредното творение на МарТи. И като ми се е разтопила вече душата Jenfel ме разсмива с това:

“Перем бельото на мъжете си с омекотител, после се чудим защо там отпред е меко!”
Дочут разговор между жени на средна възраст в магазин в Гоце Делчев.

Ех, денят започна готино! Просто обърнах внимание на разни “дребни” неща..

Сега, разбира се, трябва да се бачка упорито, че няма време, ама нищо, после 11 дена почивка. Без нет, без телефон и “Спешно! Спешно!”, без работа, само сън, разходки с племенничката и систър, и четене на любими книги.

Засега планът е да си замина в неделя за Лясковец и да се върна чак на 06.05. Ще видим какво ще излезе в крайна сметка. Добре, че са тия измислени празници Великдена имам предвид, този дето мина преди месец. Ако случайно не знаете, още преди да стане християнски празник, “формулата” за пресмятане кога се пада - щото е подвижен празник - е била винаги една и съща: неделята след първото Пълнолуние след пролетното равноденствие. И датите се повтарят циклично. Та така.. ама това е друга тема. Let go сега, на тръстиката, щото няма време за сладки приказки

Най-кратката и прекрасна приказка:

“Живял някога един принц, който веднъж попитал прекрасна принцеса: “Ще се омъжиш ли за мен?”

И тя отговорила: “Не!!!”

И принцът живял дълго и щастливо, ходел на лов и за риба, всеки ден се виждал с приятели, пил много бира, напивал се мощно, и играел голф, и разхвърлял чорапи из двореца, и не свалял дъската в кенефа, и чукал слугини, приятелки и съседки, и пял под душа, и пърдял, когато пожелае, и гръмко се уригвал, и си драпал топките.

Край.”

Това беше пуснато от една приятелка във форума преди почти една година, но си е все така актуално Автора не го познавам, ама ако си види тук творбата, да ми се обади, имам да го черпя

P.S. За да не се почувстват принцесите засегнати - сега пък и те - ще кажа и ако речете мога да докажа, че същото може да се напише във вариант с разменени роли. Даже, който иска да пробва (в коментарите или у собственото си блогче).