Е, как е? Справяш ли се с новата работа? Доволен ли си? Похвали се нещо..

Това бяха въпроси, които чувах постоянно през изминалия месец от приятели, които знаеха, че съм започнал нова работа.

Сега ще ви разкажа накратко.

Фирмата се казва Atom Solutions, www.atomsolutions.net. Офисът е в “центъра” на София.

Само няколко човека сме и няма нито една колежка..

Работа има доста. Първите две седмици беше тежко. В началото на втората седмица даже се чудех сутрините “да отида ли днес на работа или да си остана вкъщи” Абе беше си шаш и паника. Даже си направих комбинация от Бах есенции, нещо, което не бях правил от две години, може би и повече (Орех, Бряст, Трепетлика, Кестенови пъпки, Лиственица)..

Има три неща, свързани с работата, които жестоко ме изнервят, но за съжаление и трите са неразделна част от нея и не може да мине без тях: 1. Мразя да работя в крайни срокове, особено пък в срокове “за вчера”, а в началото първите няколко задачи бяха точно такива и със сигурност ще има и още подобни. 2. Мразя да се чувствам неспособен, да нямам усещането, че ще се справя с поставената задача.. а в началото усещах прекалено осезателно колко много пропуски имам и колко неща не знам и не съм правил. 3. Клиентите, които не са наясно с ограниченията на web и искат от теб сайтът им примерно да пържи яйца на челна стойка, докато свири 349 симфония на Моцарт. Няма такава ли? Е, ти нали си уеб програмист, ще заложиш в сайта и възможност да композира гениални произведения, разбира се. Преекспонирам, но мисля, че схванахте идеята, нали?

В началото се борех със задачи от английски клиент.. това беше първата и част от втората седмица. Писах една търсачка, борих се с едни класове за mass mail.. в крайна сметка клиентът е останал доволен, а това е важното. А аз научих доста нови неща.

След това имаше някакъв сайт за ъпдейт, трябваше да свършим за два дена, направихме го (с клиента до мен, казващ ми това тук така, онова еди как си го искам) за един следобед. Пак доволен клиент.

На 11 юни ми възложиха един проект с “това е спешно.. ако можеш да го свършиш този уикенд.. и няма нищо сложно, само малко промени по CSS-а на сайта” Става дума за сайт, писан от румънски колеги, използващи Smarty Template Engine. Имах бегла представа за Smarty, но се наложи експресно да изчета цялата документация, празнуването на рождения ми ден (13 юни) отиде по дяволите.. изискваните промени изобщо не бяха нито прости, нито само по CSS стиловете. В крайна сметка с множеството малки и по-големи промени по първоначалния шаблон, фиксове, добавен нов раздел и съответна функционалност в Admin Panel-а, че и преправянето след това и за гръцки колеги, работата по този сайт се проточи до 2 юли. Резултатът е www.mobilenews.bg и www.mobile-news.gr (сега забелязах нещо за фиксване в CSS-a, щото под IE 6 заглавната не изглежда точно така, както трябва да е). Трябва да добавя по някое време поддръжка на RSS и възможност за качване на видео в сайта. Също и търсачка за раздел Каталог. С две думи, ще има още работа..

Вярно, научих достатъчно за Smarty за да се справя по-уверено със следващата подобна задача, но това все пак е като да бършеш нечий чужд задник, не е много приятно занятие. Друго си е да си почнеш съответния проект от нулата, да си знаеш къде какво си писал в кода и кое как си реализирал.. да, пак ползваш опита на майсторите в бранша, като готови функции, класове, решения и т.н., но ти си този, който слага тухла след тухла в изцяло нов строеж, а не просто кръпки във вече съществуваща уеб сграда. Не знам, това ме влече повече.

Сега имам нова задача. Трябва да напиша администрация за сайта на Xground Models, www.xgroundmodels.com. Сайтът е изцяло на Flash, организацията на информацията е посредством XML файлове. Моята задача е парсване на XML-ите (ползвам PHP DOM), актуализацията им и записването им вече обновени, както и работа с файлове (разбирай картинки). Интересно ми е.. щом вчера вместо да си почивам отделих три часа за човъркане в CSS-а и за работа с Photoshop-a.. в събота.. за служебна работа!? Или съм се сдухал, или просто наистина ми е интересно.

С две думи, работата е доста, учи се интензивно в движение, повечето неща, които правих този месец преди ги бях чел само на теория или пък имах предишни реализации в доста опростен вид.. с една идея съм напред с ООП.. и изобщо, ако така ще се чете и ще се учи следващите пет месеца, като ми мине изпитателния срок определено ще съм доста по-напред с материала, което може само да ме радва. И няма да има значение дали ще остана в същата фирма или ще се търси нова работа отново..

Това на първо място зависи от заплащането, естествено. Предишната работа, която напуснах беше ок, шефът ми беше пич, имах време да чета и да уча, но всеки месец, плащайки наема, сметките и подобни се оказвах още на 3-4 число с цял месец пред мен и празни джобове. Сори, ама така не се живее. Лоялността към фирмата я разбирам така: започваш на една заплата и на обичайния изпитателен срок, при мен в случая беше 6 месеца, и сега пак е така. Работиш, изпълняваш си съвестно задълженията, учиш (на предишната работа моментът с ученето беше изцяло лична инициатива, самата работа де факто не го изискваше) и като ти изтече изпитателния срок си вече с една или повече стъпки напред, нали? Означава, че си по-опитен и с повече знание, нали? Следователно би трябвало да си по-ценен кадър и съответно цената ти да е по-висока. И ако въпреки това (както за съжаление се случва в повечето фирми в БГ) няма промяна в заплащането или пък става дума за мизерно увеличение (както беше в по-по-предишната ми работа), и работата не ти предоставя кой знае какви перспективи за учене или професионално развитие, тогава какво? Разбира се, че напускаш при първа възможност заради по-добро предложение. (Е, аз продължавам засега работата с комиксите, но де факто съм напуснал.) Правилно ли разсъждавам?

В крайна сметка, не съм толкова млад вече, че да си позволя кибик на безперспективна работа само за да ми е по-лек живота.. вземаш си там някаква си заплатка и кюташ както намериш за добре, евентуално все още висейки на врата на мама и тати (познат ли ви е този сценарий).. нито пък съм все още на години, когато да се стремя да се установя някъде за постоянно и да храня напразни надежди за пенсия и лека старост. Сега му е времето за растеж (макар, че аз малко съм закъснял покрай отделените 6 години на медицината и още 3 за хомеопатията.. както и да е, те не се губят, за добро са..) и експериментиране, нали?

—

Има много за учене, има интересни задачи, заплащането за момента ме удовлетворява.. в крайна сметка този месец съм изкарал 245% повече от предишния, като само 1/9 от дохода за месеца е от частни проекти, няма от какво да се оплаквам.

—

О, btw, май скоро ще съм най-дъртия във фирмата.. това не знам дали да го коментирам..

—

Ами, това е засега

Не пишките! Ромбчетата

Това е един интересен, кратък тест, който правих наскоро и сега възпроизвеждам по памет за вас. Само да се разберем, четете внимателно и не поглеждайте надолу преди да преминете съответната стъпка, щото иначе ще ядете бой от голата (ми) цица в хедъра на блога - много е точна в стрелбата на струйки!

Вземате лист и молив, и си разчертавате една координатна система.

За да не се хабя да обяснявам излишно - трябва да ви се получи нещо като това на Фиг. 1, можете само да си го разграфите още по-детайлно за да ви е по-лесно след това, примерно през 10 или 20%.

Имайте предвид, че a priori вие разполагате със 100% енергия. Въпросът на който трябва да отговорите в този тест е как разпределяте своята жизнена енергия? Това означава, че трябва да посочите - в проценти - в коя от 4-те сфери на живота по колко от общата енергия влагате. Колко за работа, колко за контакти, колко за тялото, т.е за спорт и други грижи за него, и колко за своето бъдеще под формата на планове, мечти, желания, амбиции. Помислете и отбележете в проценти като съблюдавате правилото общата сума да е 100%.

За пример, вижте Фиг. 2.

Този човек отделя 60% от енергията си за работа.. всъщност мислех да пиша 75%, ама ми стана неудобно от психотерапевта.. та, исках да ви кажа да бъдете честни със себе си за да имате полза от теста.. само 5% е записал за “тяло”, 15% от енергията му отива за поддържането на контакти с другите и 20% си е отделил за мечтаене и бъркане в носа.

Предполагам, че вече се досетихте каква е простичката идея на теста. Енергията с която разполагаме е общо 100%. Най-хармоничният вариант би бил, ако ромбчето ни беше “правилно”, т.е отделяме приблизително еднакво количество енергия за всяка от 4-те сфери на живота, примерно около 20% до 30%. В моя случай се оказа, че аз съм най-добре с чопленето на семки и рисуването на едно прекрасно бъдеще в моите мечти. Лошо няма, човек без мечти и планове (насока) е загубен, нали? От друга страна прекаляването с работата води до ограбване на другите две сфери в живота, тялото и контактите. От многото киснене зад компютъра гъзът ти може да стане като футболно игрище, а ръцете ти да достигат трудно клавиатурата, тъй като шкембето подпира ръба на бюрото. Значи имаш проблем и той се дефинира като липса на достатъчно движение, спорт, нормално хранене и т.н. Това пък се отразява на контактите, логично. За да имаш контакти обаче, простичко казано, трябва да имаш пари.. най-малкото за да се довлечеш до мястото на срещата и да платиш сметката. Всичко е навързано и трябва да се търси средата, да не се прекалява с нищо. Това е логиката на теста. Доволни?

P.S. Точно това е тестът, който споменах в “Работохолизмът като бягство от живота” миналата седмица.

Scooter - I’m Lonely (New Official Music Video)

Понеделник. 05:00. Седмицата започва. С музика и с.. работа. Нищо, че само до преди няколко часа пак си работил, ставаш и продължаваш.

Днес - ако ми остане време и за това - ще поразсъждавам на глас за работохолизма..

—

Свърших най-спешните задачки за деня, сега да си допиша поста.

Заглавието всъщност е съкратено, би трябвало да е “Работохолизмът като бягство от ЖИВОТА”.

За да не стават недоразумения предварително уточнявам за какъв тип работохолизъм говоря. Може би ще ми е най-лесно, ако посоча няколко негови характеристики:

1. Той е нещо към което си пристрастен, не можеш просто така да го оставиш, като обсебен си от него; също като при алкохолизма, например.
2. Той е нещо, коeто убива по-голямата част от времето ти.
3. Той руши здравето или е следствие от неговата липса.
4. Той е нещо, с което компенсираш някаква липса.
5. Той е нещо, което ти дава много добро оправдание за част от проблемите ти.

Сега малко по-подробно.

Подчертавам “убива”! Защото не говоря за работата, с която си изкарваш насъщния, а за онзи непродуктивен “кипеж” и вечна заетост, която не е нищо друго освен компенсация и бягство от живота. По-принцип би трябвало да работиш 8 часа и заплатата да покрива повечето ти нужди, т.е в останалото време би могъл да си почиваш. Дали това се случва при повечето хора в България, или те са малцинство е тема за друг размисъл (имам предвид дали едната заплата стига за преживяване). Приемаме, че по принцип трябва да се почива, нали? Дори и да работиш втора работа, “работа след работа”, както я наричам.. и дори и тя да е задължителна, защото основната заплата ти покрива само наема, сметките и въздуха, който дишаш.. все пак трябва да се почива.

Какво обаче, ако не можеш да си почиваш? Ако гледаш постоянно да си с нещо зает? “О, тази функция не ми харесва, ще я пренапиша!” - не че има 100% необходимост от това занятие точно в момента, ама защо пък не? “Хм, тук дали не може да се добави още една джвикня, видях такава в еди кой си сайт, как ли са я направили? Ахаа, ясно.. май бях чел нещо такова, я пак да зачета” - и два-три часа по-късно.. разбирате ли, трябва да си вечно с нещо ангажиран, да си зает. Не че продуктивността на този тип заетост е много висока, но все пак е нещо, което не можеш да избегнеш, заради дяволчетата вътре в теб, които постоянно те ръчкат, направи това, сега направи онова.. а и времето минава.. прибираш се, сядаш пак зад компютъра, човъркаш сорс кода, делкаш си нещо във Photoshop-a, запъваш някъде, четеш ръководства, учебници, гледаш видео-уроци.. минава полунощ.. приспива ти се, лягаш си, но заспиваш с идеята, че последното, което си правил всъщност можеш да го направиш и по-добре.. и след няколко часа отваряш очи и си казваш, да, ще го променя и ще го направя еди как си. И времето си минава, убиваш го с всяка една вечер.. когато всъщност би било хубаво да излезеш някъде, да правиш нещо различно от това да “работиш”, да премисляш, да умуваш, да планираш, да въздишаш.

Уви, наркотикът е сладък и пристрастяването понякога е жестоко.

Едва ли има нужда да споделям колко нездравословно е това, нали? А защо се случва? Аз разсъждавам така:

Нещата в живота понякога са простички. Първо, животът трябва да има смисъл. Иначе просто не си заслужава да се живее и остават два варианта - или се мяташ някъде отвисоко (под високо имам предвид наистина високо, щото много кофти, ако вземеш, че оцелееш след подобен полет), или почваш да водиш някакъв ден-за-ден “живот”. И ако решиш да го живееш тоя празен живот, а пък не искаш дори пред себе си да си признаеш каква огромна яма зее нейде там в душата ти, да не си признаеш какво ти липсва.. можеш да компенсираш с подобен работохолизъм.

При това тази маска е изключително добре приета от обществото, тя е социално приемлива форма на вегетиране.. ти учиш за изпити, знаеш това, можеш онова, правиш и се заниваш с не знам какво си, ти си мозък, ти изкарваш пари, ти живееш (уж) динамично, не скучаеш (уж), защото си постоянно зает с нещо.. а всъщност животът ти е повече от СКАПАН. И е такъв, защото ти си го направил такъв.

Как се попада в този капан - не знам, не съм много сигурен.

Ходих наскоро при един психотерапевт. Говорихме си. За разни неща, за нещата от живота, за любовта, за разочарованията, за гнева, знаете, обичайните банални теми. Беше ми интересно. Ти нещата си ги знаеш, не научаваш нещо ново, просто имаш шанс да ги видиш в друга перспектива. Да осъзнаеш проблемите. Което не значи, естествено, че имаш ключ за тяхното решаване. Но е крачка в тази посока..

Например, има едно много простичко упражнение, което направих там на място, отнема не повече от 2 минутки - ако ви интересува, мога да го споделя с вас. То показва къде точно си заседнал, какъв е твоят тип капан. Моят се оказа именно “работа, работа и пак работа”.

Как се излиза от този капан - това аз не знам.

Предполагам, че става дума за една от онези магии, които не можеш да развалиш сам, а имаш нужда от помощ отвън, да срещнеш някого..

В крайна сметка аз не съм магьосник.

Аз съм просто работохолик.

И съм пристрастен.

Споделих.

Заради проблем с бутона за гласуване, ето линк към публикацията в Свежо..