Точно приключих с един експорт/импорт скрипт (export XLS - XML via PHP from MySQL Database / import Excel Spreadsheet as XLS - XML to MySQL DB) и съм почти доволен.. даже и работи Остава и клиентите да го оценят. Ама като се замисли човек, ако имаме база данни с няколкостотин или хиляди продукта и се наложи да обновим ценовата листа, например, сещате ли се колко време ще е нужно за да се свърши това през админ панела, продукт по продукт, за всеки по няколко различни цени. Тегаво, a? Жестока досада! А така, експортваш шаблона (настоящата ценова листа), редактираш в Excel, каквото там е нужно, записваш като XML Spreadsheet, оп, качваш през админ панела файла и след няколко секунди цялата работа е свършена! Мммм, благинка. Та сега след като помогнахме на някой си някъде там да има повече време да се задява с колежките, да се позанимаем и ние с малко глупости. It’s showtime Оп, microtime(), обърках се

Да ви преставя концепцията на състезанието:

Имаме две кучки бегачки, и двете са резачки (split). Задачата им ще е да отрежат главата на мистър Файл един милион пъти и да я върнат. Борим се за всяка милипунта, щот не можем да си позволим излишен разход на ценни милисекунди

Първият състезател:

function getExtByArrayMethod ($file, $allowableExtensions) {
$split = array_reverse(explode('.', $file));
if (in_array(strtolower($split[0]), $allowableExtensions)) {
return $ext = $split[0];
}
}

Той се състезава така: първо му го нацепва на мистър Файл по всяка негова чувствителна точка с explode(’.', $file), после го обръща у лево с array_reverse (виждате ли какви неща има в PHP-то!!!). След това взема първото отсечено след обръщането, смалява го (strtolower) и проверява дали пасва на това, което търси (масив $allowableExtensions с разрешени файлови съкращения). Ако пасне го изплюва сдъвкано - и така един милион пъти

Другата кучка:

function getExtByStringMethod ($file, $allowableExtensions) {
$ext = strtolower(substr($file, strrpos($file, '.') + 1));
if (in_array($ext, $allowableExtensions)) {
return $ext;
}
}

Туй говедо не ползва масиви, а третира мистър Файл като простоват низ (string). Първо нанюхва важната последна точка в низа чрез strrpos, и с 1 идея напред, с един удар реже остатъка. Смалява го, проверява дали пасва и ако да, го изплюва - и така един милион пъти.

Ето го семплото циклене:

for ($i = 1; $i < = ITR; $i++) {
getExtByArrayMethod(FILENAME, $allowableExtensions);
}

Тук имаме константи и един масив, които ще ползваме за състезанието:

$allowableExtensions = array('avi', 'mpg', 'mp4',
'mov', 'wmv', 'flv', 'mpeg', 'gp3',
'vob', 'rm', 'txt', 'psd', 'exe');

define('FILENAME', 'video4560289703.public.gp3';);
define('ITR', 1000000);

Ползваме microtime() заедно с една полезна функцийка от php.net за превръщане на резултата в нещо лесно разбираемо и.. Старт!

Begin getExtByArrayMethod: 1219751738.47
End getExtByArrayMethod: 1219751748.79
Result: 10.3256812096

Begin getExtByStringMethod: 1219751748.79
End getExtByStringMethod: 1219751755.35
Result: 6.55777096748

Както виждате при един милион итерации моята кучка бие тази на колегата с близо 4 секунди или цели 4000 милипунти, представяте ли си?! Колегата явно хич не го е*е за разхищаване на ценно процесорно време

Извън кръга на майтапа и чуденката, работа с масиви или със стрингове за конкретното приложение.. нещо сериозно: никога не проверявайте при upload формуляр само за MIME Type на качваните файлове. Това е лесно заобиколимо препятствие и освен, ако не сте фенове да ви го хакват изотзаде, проверявайте винаги комбинирано и за MIME Type, и за разширението на файла, и за големината, и т.н., и т.н. Ама пак мое ви го хакнат, спасение няма

—

Ето го тестовият файл, можете да пробвате..

И след като на 31 май “каката” направи годинка, дойде ред и на другата ми племенничка да порасне

На 16 юли и тя навърши година, а иначе го отпразнувахме сега в събота (на 19-ти). Качвам няколко снимки за да отбележа събитието.. пу, пу, пу, пак да ми е жива и здрава и всички близки около нея.. и за да се похваля, че почивах цели два дена - спах до 10 часа! Тва ще ми е за тва лято почивката

Amanda Abizaid - A Place In Time

So long ago, another life
I can feel your heart beat
it’s not a dream remember us
I can see it in your eyes
we’ll find our place in time
our place in time beyond the sun
we’ll find our place in time
our place in time to call our own.

4400 (IMDB), Тhe 4400 Guide:

Става ми все по-трудно да си намирам интересни филми за гледане. А понякога просто имам нужда да се изключа, да си лежа и да гледам някаква интересна история или да се приспя след работа с някой размазващ екшън (Май последният, който ми е направил добро впечатление беше “Кранк”..)

“Хаус” свърши, на “Бойна Звезда Галактика” епизодите от 4 сезон излизат прекалено бавно.. та, чудех се по какво да се закрастя този път и ето, че приятели ми помогнаха: за какво са приятелите, ако не да ти губят малкото време, с което разполагаш?!

Става дума за sci-fi сериалът “The 4400″. (След 4-те му сезона, сега съм на 2-ри, ще е ред на друг сериал: “Heroes”, естествено, пак по тяхна препоръка.)

The 4400 Music Video - The New World

Историята в много едри щрихи е следната:

В продължение на десетки години изчезват различни хора. В наши дни “те” ги връщат, без завърналите се да са остарели дори един ден, някои с нови и впечатляващи способности. И оттук започват историите. Забавно ми е. Харесва ми. Поне този път (и е хубаво, че вече не е за първи път) идеята е, че “те” не са някакви извънземни зелени човечета (каквито всъщност няма), а сме просто “ние” самите, но в бъдещето.. което настоява за помощ.. нещо подобно на идеята в “Щамът Андромеда”, сещате ли се? Някой ден идеята, че времето е относително и че времевият поток не тече само от миналото към бъдещето, но има и такъв, който тече от бъдещето към миналото ще получи по-голяма популярност, очевидно. И това е ок. Иначе, все пак слагам чертата, това е TV сериал, а не реалността

The 4400 “Thirteen Senses - Into The Fire”

Малко гафове и каламбури:

4400 Season 3 Gag Reel

И малко “тревожно” (поне за феновете) инфо:

Save The 4400 Trailer - USA Network Has Canceled Season 5

Ако не помните, това ми е едната племенничка, която вече почти казва “мама”, “баба”, “тата”, рита яко и се усмихва и смее много, много сладко. Предполагам, че като си ида пак юли вече ще е проходила и ще ме гони из хола не с паяка, ами боса по мокета Пу, пу, пу!

Прочетох почти до края първия брой на .NET /develop/discover/design, www.netmag-bg.com. Продължих си “НЛП за 21 дена. Невро-лингвистично програмиране, цялостен тренинг за самоусъвършенстване” на Хари Алдер и Берил Хедър. Четох малко и от “Проектиране на база от данни. Практическо ръководство за дизайн на релационни бази от данни” на Майкъл Ернандес.

Повече се занимавах с практическата част на DB, а не с четене и за 5 дена успях да въведа една от основните база данни, която ще ми трябва за хомеопатичния сайт, тази със абревиатурите и имената на хомеопатичните лекарства. Ползвах списъка на Cara Pro на Miccant. Излязоха 2179 лекарства, но има няколко дублиращи се, а и трябва да се прегледа отново всяко едно и да се редактира евентуално. Като за база данни от 1998 и назад е долу-горе пълен списъка. Нахвърлях си набързо една PHP администрация за въвеждане, редактиране, преглед и търсене по шаблон на лекарствата, но току що установих, че съм забравил директорията със скриптовете на лаптопа на който работех локално докато бях у дома през XAMPP, пък той е вече подарен, че и с форматиран диск.. така че не мога да ви покажа дори скрийншотове, ама нищо - докладвам просто, че работя зад завесите и можете да очаквате след месец-два-три (нали ме знаете как съм със сроковете) нови неща в хомеопатичния сайт.

Какво още? Изгледах не знам колко филма, в Сф TV не гледам. Ядох какво ли не и, разбира се, в повече. Сега съм се зарибил по протеино-зеленчуковата диета на Пиер Дюкан, почнах я, да видим де ще и излезе края

За съжаление почивката свърши. Вчера ми излезе през носа, но се справих и отхвърлих натрупалата се работа, та сега нещата ще си тръгнат в обичайния лежерен ритъм.

Отчет даден!

Paul van Dyk - Let Go

Христина ми вика: “Обръщай внимание на малките неща!”. Ама аз никога не съм преставал. Например, сега ще ви споделя някои “дребни” неща, които ми се случиха вчера вечерта и днес в началото още на деня:

Вчера вечерта видях тройна дъга!!! Три! Една огромна - никога не бях виждал толкова голяма дъга - “цяла” дъга, по посока Горубляне и Дружба, и две половинки дъги около нея. Страхотна гледка! Снимах я с камерата на телефона, което значи, че снимките надали са станали кой знае колко добри, но все пак е запечатан спомен. Но по-важното е чувството. И не само да обърнеш внимание на това уж дребно нещо, ами и да си благодарен, че си го видял, че си го преживял.

Никога не съм вярвал на материализма, за мен нещата са много по-дълбоки. Приказките са верни. Стига да умееш да ги разбираш. Така както сега ние преминаваме нашата “човешка” степен на Земята и Ангелите бдят персонално над нас, в едно далечно бъдеще, в едно състояние на съзнанието, известно в окултизма като “Бъдещия Юпитер” ние ще сме на ниво Ангели, а “човеци” тогава ще са точно тези Същества, които сега постоянно рисуват и творят около нас. Всеки красиво изваян облак, всяка страховита гръмотевица, всяко едно вълшебно цвете, всичко това е тяхно дело. В приказките са наречени Гноми, Ундини, Силфи и Саламандри, духовете на елементите, които работят в Природата и са навсякъде около нас. Те са един тъжен народ, тъжен, защото не ги забелязваме, не ги зачитаме, не ги признаваме, не вярваме вече в тях. А е достатъчно просто да се спреш за минутка две, да се огледаш, да видиш тези “дребни” неща и да кажеш едно простичко, но искрено “Благодаря!”. Няма начин да не усетиш усмивката им и можеш да си сигурен, че ще ги вземеш със себе си след смъртта и в следващия живот те ще са твои помощници, а не малки “дяволчета”, създаващи проблеми.

След дъгата и размислите за джуджета и феи, дойде следващото “дребно” нещо, на което нямаше как да не обърна внимание, щото станах за миг като огнедишащ Дракон: гаджето на съквартирантката донесъл едни малки чюшлета, ама лютиии, люти ти казвам. Жестоки бяха.

Следващото “дребно” нещо, на което обърнах внимание беше някакво момиче, което се загледа в мен цели 3 секунди, докато се разминавахме на улицата сутринта. Леле как си падам по миньончета, ако знаете, пълнят ми и сърцето, и гащите

После аха седнах на компютъра и ми пращат това парче на Пол ван Дайк. Супер! Слушал съм я много пъти тази песен, но не бях виждал клипа. Точно изгледах клипчето и друга приятелка ми праща по скайпа поредното творение на МарТи. И като ми се е разтопила вече душата Jenfel ме разсмива с това:

“Перем бельото на мъжете си с омекотител, после се чудим защо там отпред е меко!”
Дочут разговор между жени на средна възраст в магазин в Гоце Делчев.

Ех, денят започна готино! Просто обърнах внимание на разни “дребни” неща..

Сега, разбира се, трябва да се бачка упорито, че няма време, ама нищо, после 11 дена почивка. Без нет, без телефон и “Спешно! Спешно!”, без работа, само сън, разходки с племенничката и систър, и четене на любими книги.

Засега планът е да си замина в неделя за Лясковец и да се върна чак на 06.05. Ще видим какво ще излезе в крайна сметка. Добре, че са тия измислени празници Великдена имам предвид, този дето мина преди месец. Ако случайно не знаете, още преди да стане християнски празник, “формулата” за пресмятане кога се пада - щото е подвижен празник - е била винаги една и съща: неделята след първото Пълнолуние след пролетното равноденствие. И датите се повтарят циклично. Та така.. ама това е друга тема. Let go сега, на тръстиката, щото няма време за сладки приказки