Amanda Abizaid - A Place In Time

So long ago, another life
I can feel your heart beat
it’s not a dream remember us
I can see it in your eyes
we’ll find our place in time
our place in time beyond the sun
we’ll find our place in time
our place in time to call our own.

4400 (IMDB), Тhe 4400 Guide:

Става ми все по-трудно да си намирам интересни филми за гледане. А понякога просто имам нужда да се изключа, да си лежа и да гледам някаква интересна история или да се приспя след работа с някой размазващ екшън (Май последният, който ми е направил добро впечатление беше “Кранк”..)

“Хаус” свърши, на “Бойна Звезда Галактика” епизодите от 4 сезон излизат прекалено бавно.. та, чудех се по какво да се закрастя този път и ето, че приятели ми помогнаха: за какво са приятелите, ако не да ти губят малкото време, с което разполагаш?!

Става дума за sci-fi сериалът “The 4400″. (След 4-те му сезона, сега съм на 2-ри, ще е ред на друг сериал: “Heroes”, естествено, пак по тяхна препоръка.)

The 4400 Music Video - The New World

Историята в много едри щрихи е следната:

В продължение на десетки години изчезват различни хора. В наши дни “те” ги връщат, без завърналите се да са остарели дори един ден, някои с нови и впечатляващи способности. И оттук започват историите. Забавно ми е. Харесва ми. Поне този път (и е хубаво, че вече не е за първи път) идеята е, че “те” не са някакви извънземни зелени човечета (каквито всъщност няма), а сме просто “ние” самите, но в бъдещето.. което настоява за помощ.. нещо подобно на идеята в “Щамът Андромеда”, сещате ли се? Някой ден идеята, че времето е относително и че времевият поток не тече само от миналото към бъдещето, но има и такъв, който тече от бъдещето към миналото ще получи по-голяма популярност, очевидно. И това е ок. Иначе, все пак слагам чертата, това е TV сериал, а не реалността

The 4400 “Thirteen Senses - Into The Fire”

Малко гафове и каламбури:

4400 Season 3 Gag Reel

И малко “тревожно” (поне за феновете) инфо:

Save The 4400 Trailer - USA Network Has Canceled Season 5

Dj Tiesto Power Mix

Ето на какво попаднах в нета преди малко:

” SOFIA MUSIC ENTERPRISES

има удоволствието да вдигнe тежката завеса, криеща заветната в българския календар дата:

17 СЕПТЕМВРИ!

ФЕНОВЕ, ПРИГОТВЕТЕ СЕ ЗА… ДИДЖЕЙ No 1 В СВЕТА

{2003-2005, уточнявам аз..}

Специално за деня на София
17 септември 2008
Зала “Фестивална”

Концертът на световно известния диджей Тиесто на 17 септември ще бъде уникален за България.

Той е част от световното му турне “Elements of Life Tour 2008”. Продукцията за партито на диджей номер едно в света ще бъде грандиозна. Шоуто ще включва невероятна за мащабите на страната озвучителна и осветителна апаратура. За първи път ще бъдат използвани уникални специални ефекти, както и мултимедия с множество екрани.

На електронното супер шоу в София ще има както техно вокали, така и множество атрактивни танцьори. Допълнително ще бъдат обявени и съпорт артистите от българска страна. В столичната зала “Фестивална” ще бъде изградена специална В.И.П. зона за около 2 000 души. Цялата зала ще бъде аранжирана по модел на огромните клубове “Amnesia” и “Privilege” в Ибиса.

Някои от вас вече спечелиха, като се престрашиха и закупиха специалните ваучери от 25 лв. с кодово име “SECRET”. Te ще имат щастливата възможност да се насладят на грандиозното парти на 17 септември!

За всички останали - побързайте да закупите своите БИЛЕТИ!

Билетите за концерта са на цени от 35 до 50 лв.

ПРОДАЖБАТА ИМ СТАРТИРА НА 3 ЮНИ (ВТОРНИК) 2008.

КАКТО ВИНАГИ, СЪВЕТВАМЕ ВСИЧКИ ДА НЕ СИ КУПУВАТ БИЛЕТИ В ПОСЛЕДНИЯ МОМЕНТ, ТЪЙ КАТО ЕВРОПЕЙСКА ПРАКТИКА Е В ДЕНЯ НА КОНЦЕРТА ТЕ ДА СА ПО-СКЪПИ.”

—

По принцип заради разни друсалки, а и по принцип щото не ми понасят тълпите страня от подобни мероприятия, обаче тва все пак е Tiesto! Не е единствен, но пък е Tiesto! Имам още седмица време за размисъл, ама усещам де ще съм на 17 септември, май май. А ти?

DJ Tiesto - Walking On Clouds

Paul van Dyk - Let Go

Христина ми вика: “Обръщай внимание на малките неща!”. Ама аз никога не съм преставал. Например, сега ще ви споделя някои “дребни” неща, които ми се случиха вчера вечерта и днес в началото още на деня:

Вчера вечерта видях тройна дъга!!! Три! Една огромна - никога не бях виждал толкова голяма дъга - “цяла” дъга, по посока Горубляне и Дружба, и две половинки дъги около нея. Страхотна гледка! Снимах я с камерата на телефона, което значи, че снимките надали са станали кой знае колко добри, но все пак е запечатан спомен. Но по-важното е чувството. И не само да обърнеш внимание на това уж дребно нещо, ами и да си благодарен, че си го видял, че си го преживял.

Никога не съм вярвал на материализма, за мен нещата са много по-дълбоки. Приказките са верни. Стига да умееш да ги разбираш. Така както сега ние преминаваме нашата “човешка” степен на Земята и Ангелите бдят персонално над нас, в едно далечно бъдеще, в едно състояние на съзнанието, известно в окултизма като “Бъдещия Юпитер” ние ще сме на ниво Ангели, а “човеци” тогава ще са точно тези Същества, които сега постоянно рисуват и творят около нас. Всеки красиво изваян облак, всяка страховита гръмотевица, всяко едно вълшебно цвете, всичко това е тяхно дело. В приказките са наречени Гноми, Ундини, Силфи и Саламандри, духовете на елементите, които работят в Природата и са навсякъде около нас. Те са един тъжен народ, тъжен, защото не ги забелязваме, не ги зачитаме, не ги признаваме, не вярваме вече в тях. А е достатъчно просто да се спреш за минутка две, да се огледаш, да видиш тези “дребни” неща и да кажеш едно простичко, но искрено “Благодаря!”. Няма начин да не усетиш усмивката им и можеш да си сигурен, че ще ги вземеш със себе си след смъртта и в следващия живот те ще са твои помощници, а не малки “дяволчета”, създаващи проблеми.

След дъгата и размислите за джуджета и феи, дойде следващото “дребно” нещо, на което нямаше как да не обърна внимание, щото станах за миг като огнедишащ Дракон: гаджето на съквартирантката донесъл едни малки чюшлета, ама лютиии, люти ти казвам. Жестоки бяха.

Следващото “дребно” нещо, на което обърнах внимание беше някакво момиче, което се загледа в мен цели 3 секунди, докато се разминавахме на улицата сутринта. Леле как си падам по миньончета, ако знаете, пълнят ми и сърцето, и гащите

После аха седнах на компютъра и ми пращат това парче на Пол ван Дайк. Супер! Слушал съм я много пъти тази песен, но не бях виждал клипа. Точно изгледах клипчето и друга приятелка ми праща по скайпа поредното творение на МарТи. И като ми се е разтопила вече душата Jenfel ме разсмива с това:

“Перем бельото на мъжете си с омекотител, после се чудим защо там отпред е меко!”
Дочут разговор между жени на средна възраст в магазин в Гоце Делчев.

Ех, денят започна готино! Просто обърнах внимание на разни “дребни” неща..

Сега, разбира се, трябва да се бачка упорито, че няма време, ама нищо, после 11 дена почивка. Без нет, без телефон и “Спешно! Спешно!”, без работа, само сън, разходки с племенничката и систър, и четене на любими книги.

Засега планът е да си замина в неделя за Лясковец и да се върна чак на 06.05. Ще видим какво ще излезе в крайна сметка. Добре, че са тия измислени празници Великдена имам предвид, този дето мина преди месец. Ако случайно не знаете, още преди да стане християнски празник, “формулата” за пресмятане кога се пада - щото е подвижен празник - е била винаги една и съща: неделята след първото Пълнолуние след пролетното равноденствие. И датите се повтарят циклично. Та така.. ама това е друга тема. Let go сега, на тръстиката, щото няма време за сладки приказки

Източник на клипчето е www.pimpmywalk.com, Learn How To C Walk. Пълно е с видео (YouTube) tutorial-и. Оправиха ми настроението за деня просто, бурето в мен жестоко се кефи на подобни изпълнения, бахти червеите, не е истина

P.S. Спокойно можете да пропуснете първата рекламна минута на клипчетo и да се насладите директно на C Walk и готиното парче.

P.S. Svejo.net отново ме оправи Т.е, тонуса ми оправи. Влизам аз сутринта за обичайната разходка из “пресата” и виждам някакъв блог на деня, в който си намирам статийка за Tecktonik (tck) стила. Ами просто мерси и на Свежо, и на Семки и бонбонки, че ме просветиха

—

Сега се сетих, че имам в архива от стария блог едно друго готино клипче, долу горе по темата.. я да си го припомним и него:

—

Уф, и още едно готино:

Кажете ми да спра Имам да сглобявам 5 епизод от комикса за Фантаджиро, а аз стоя и гледам “паяци”, тц тц тц

DJ Tiesto feat. Christian Burns - In The Dark

Brain-fag означава умствено изтощение, преумора, означава, че си се престарал и имаш нужда да поспреш, да си поемеш дъх, да си починеш.

Изключих си отново телефона в понеделник, пускам само за малко Skype-a, колкото да пиша нещо на колегата.. на който му трябвам да ми пише писма ебаси, жестоко ме нерви това постоянно звънене, обяснения, чат и прочие щуротии.. Сънувам странни сънища. Гледам в една точка през съмнително голяма част от времето след работа.. пък и работата нещо хич, ама хич не ми спори.

Чувствам се като размазан и съм тотално демотивиран да продължавам да се трудя.. за другите, за себе си.. мислех си тази сутрин, крачейки бавно “нагоре” за работа що за кофти начало на годината и какво трябва да се случи за да оправя нещата.

Е, нямам отговор, ама никакъв.

Предполагам че е и от времето - мразя шибаното пролетно дъждовно време! И много други неща мразя, като се замисля.. а все по-малко обичам. Що така? Къв деба ми е шибания проблем?!

Освен, че съм сам, щото тези, които харесвам не ми отвръщат никога със същото.. освен, че от работата ми иде да се самозаколя.. кой смахнат идиот го е измислил тва шантавото Юги О, мамка му, драйфа ми се вече от тия комикси.. освен, че не си отлепям задника от стола и все бачкам ли бачкам, а не съм се видял в кой знае какви пари!? Освен, че не чувствам да правя каквото и да било както трябва в празния си живот? Освен, че губя с всеки изминал ден мотивацията си да се боря и вече много малко вярвам, че нещата ще се оправят някой ден? Вчера минавам през Южния парк, отивайки към другия офис и гледам някаква двойка се спряла и се мляска на средата на пътеката сладко-сладко. И тях ги мразя! А тва вече е хипер тъпо и означава, че съвсем съм се сдухал.. да мразиш някой друг, щото той е щастлив и има нещо, което на теб по съдба очевидно не ти е отредено.. тва вече си е брутална сдухарщина! Ама освен това, освен всичко това.. къв деба ми е шибания проблем?!

CJ Stone - Be Loved (Short Version)

След като за пореден път слушах Don’t Look Back на CJ Stone, реших, че днес ще работя, вдъхновявайки се от парчетата именно на Andreas Litterscheid.

Ето някои от тях (YouTube):

CJ Stone - Infinity

CJ Stone - Shining Star

CJ Stone feat. Tamara Rhodes - City Lights (Short Version)

CJ Stone feat. Tamara Rhodes - City Light (Long Version)

CJ Stone - In Your Mind

Snap! - Rhythm Is A Dancer (Remixed by CJ Stone)

Technotronic - Get Up! (Before The Night Is Over)

Защо Technotronic ли? Ами защото вчера вечерта в едно малко столично заведение ехтеше точно старият, но як Technotronic бийт, та затова. Бил съм някъде на около 11-12-13 години, когато това беше хитова музика. Сещате се, начало на едни такива емоционални протуберанси в подрастващия организъм, първи въздишки, първи …, такива неща Защо се сещам за това точно сега ли? Ми щото вчера бях на среща.

Вовчо и среща?!

Ха!
Ха!
Ха!

Да бе, честно Дори май мина долу горе добре, в смисъл, че Анджито оцеля до края
Анджито?
Да бе, Анджито, Анджелина Джоли. Какво? Защо не вярвате? Нали вече писах, че ще я срещна, я бързо да преговорите, а аз през това време пестеливо, но точно да опиша как премина вчерашния ден Х.

Сутринта беше напрегната. Първо някой звъня на пожар на домашния, но аха да се добера до него и затвори. Кофти номер. Оказа се, че са ми спрели и мобилния. Аз бегом към банкомата. Банкоматът писка “Я ми го подръж за малко!”. Аз псува. Аз отива на работа. Трудя се, трудя се, заболява ме главата. Не от работа, естествено. От Бу, Фльор (СуФльорГкх) и бг мама булшит тъпотии. Тва - друга история. Къш оттук. Става следобед. Аз тичам за заплата. Плащам телефона. Вече съм в ефир. Ура! Главата продължава да ме цепи. Аз дий с каручката към вкъщи. Минавам два пъти на червено.

Влитам у дома и трескаво започвам да мисля кое по-напред. Така, брадата остава, щото Анджи си ме харесва и така. Зъби? Не! Няма време! Къпане? Не! Днес не е 1-во число.. Утре. Чорапи? Какво за тях? Носът както винаги ми е полузапушен, но.. не знам.. мисля, че са ок.. не помня кога последно ги сменях, но на кой му пука, аз съм мъж зает, над тия неща съм, не мога да си ангажирам вниманието с такива дреболии.

Позаглаждам косъма, потупвам шкембето и хуквам. Обаче, връщат ме аха на вратата по работа. Кой? Брад Пит, естествено.. До срещата остават некви си 15 минути. Ако трябва, да уточня още веднъж, че живея в София и то не в центъра ( каквото и да значи “център” в София ). Аз звъня. Анджи ми затваря. Ауууу, каква съм тутка Дий, конче, диййй! Разминаваме се на Цариградско с бат Бойко. Онуй ми вика: “Ееей, мангал с мангал, дека си се юрнал с тая каручка бре, диване?!”. Викам му, “Батенце, срещичка, туй онуй, нема как!”. “Аааа, бегай тогава!”. Бегам де, бегам.

Наближавам мястото. Нещо свети. Свети не, ами направо блести! Аз телефонирцикам. Викам: “Анджи, ма, сложи черните цайси, ма, народът тука ша получи слънчев удар посред зима, ма!”. Слага си тя цайсатките тип мацка-трепач агент на СМРАД * и аз вече смъкнал още 10 кила от тичане ( другите 10 ги смъкнах по между другото през деня, нерви, без обяд, такива неща, знаете как е ), такъв един елегантце, зализан, мазен и леко секси запотен.. божееее, дали не си обух слиповете наопаки.. виждам едно красиво, младо девойче и.. онемявам..

Разбира се, като фон на срещата беше моето огромно притеснение, ноооо аз съм пич, раздавах го така леко лежерно полусвлякъл се под масата и културно разплул се до Анджито. Мисля, че тя така и не разбра моето притеснение за това дали съм си обул правилно слиповете. Аз съм хитър бе. Гледам я в очите красиви, пък тя срамежливо свежда поглед и.. ми вижда обувките. На които аз предвидливо още онзи ден съм сложил еднакъв цвят вързанки. И ги поразпънах малко, да са като 48 номер. Сещате се, а? Корелация между номера на обувките и дължината на.. мозъчните гънки.

Анджито хихика, върти кокетно очи, когато я погледна и се приближа да и кажа нещо по-отблизо. Едва ли има нещо общо с това, че не си измих зъбите, нали?

По едно време реших, че съм направил голяма грешка! Какво седя и се притеснявам каква е ситуацията с гащите: трябваше направо гол да дойда. Все пак, винаги готов! Ама пък шлиферът беше на химическо, че с обикновен сапун едни бели петна хич не щат да се махат, тяхната кожа.. а и дали е добре още в началото да разкривам моята прекрасна ексхибиционистична натура?! М?

Та така, седим си ние с Анджито, лафим си за футбол, коли и секс Брад Пит ( за какво друго би могъл да говори един истински мъж!? ), ама аха почнех да говоря за Брад Пит и то диванчето нещо лекинко се понадигаше.. та сменяхме темата, че тя почваше да ме гледа с крайчето на окото с поглед тип луда-съм-от-ревност.

То диванчето и още няколко пъти се надигна, ама по-друг повод. Не знам дали му е тук мястото, ама аз да си споделя все пак де. Тия дни яко бобена диета у дома, та имайки предвид, че музиката така или иначе ще поеме и омекоти тътнежа, изстрелях една две ракети тип заведението-изведнъж-се-изпразни. Сервитьорката се поогледа леко с уплах и попита бармана: “Бате, земетресение нещо или кво..?” Аз, естествено, ни лук ял, ни лук мирисал, само малко се притесних да не е прекалено широка дупката, която направих в тапицерията.. Анджито нещо почна да се облизва, сигурно нещо се беше случило с въздуха в заведението и и беше пресъхнала устата.

Като цяло бъбрехме си за разни неща и по някое време решихме да си ги мерим. Тя ми каза, че като всяка истинска Анджелина Джоли владее перфектно мятане на гюле, стрелба с лък ( сещате се, Амур, стрели, сърца, такива чудесии ), джудо, кеч, карате, магьосничество и забъркване на любовни отвари, тае бо, кунг фу и, разбира се, Кама-сутра. Аз бях определено респектиран! Ноооо, като един истински мъж, за да се разбере кой е по-по-най, с леко пренебрежителен поглед и тон и викам: първо, моите очи са по-хубави от нейните - така е! -, моите устни са дори по-големи от нейните - аха! -, и че дори циците ми са по-големи от нейните! Тя тактично се съгласи, врътна пак една обиколка с очи и каза, че е време да си тръгваме. Пък може да е било и заради чорапите.. Знам ли? Можеш ли ги разбра тия жени?

Даже по едно време ръката и попадна на моето шкембе, аз нали се бях разлял нежно така някакси из половината заведение, и се чу едно “Оооо!” от нейна страна. Сега това многословно женско изречение как се интерпретира: “Оооо! Под тоя голем камък, голем сом ше да дреме?!” или “Оооо! Ооооооо! Ааааа! Еееее! Ехххххх! Язък!”? М?

Както и да е, срещата беше към своя край. Малко така за да се направя на джентълмен, вадя от здравия джоб шепа бонбонки и викам: “Анджи, искаш ли?”, “Да, дай една!”, “Избери си..”. “Ауууу! Избра си единствената зелена!”, и си викам, баси наглата жена, тц тц, какво ли не можеш да очакваш от жените на днешно време?! Идва и вече маршрутката и аз какво направих - не, не беше нарочно, чак толкова злобен не съм - ама тя се задави със зеленото МИ бонбонче. Чак и се насълзиха очите. Докато се прибирах към дома си мислех какво точно значеха тези леко насълзени очи:

- От задавянето ли беше?
- Чорапите?
- “О, пак се прецаках, аман от диваци; добре, че свърши!”
- “Пак ще те видя, но плииййййййз, чорапите, зъбите, никакъв боб и си обуй правилно слиповете!”

И нищо не измислих в крайна сметка. Спах добре. Брад се обади сутринта да ме вдигне, че пак се успах. Ама днес е петък все пак..

И така, това беше. Вкратце. Мисля, че мина долу горе добре. М?

* СМРАД е ‘Сърце Мъжко Разбивам Аз Дайба’;

Technotronic - This Beat Is Technotronic

#08.04: Това е архивирана публикация от стария блог.